Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 03.06.2019
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Теменуга Пацова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.
№ 126 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.
В исковата молба
ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с
решение от 05.09.2013 г. по гр. д. № 586/2013 г. на РС - Радомир, влязло в сила
на 03.10.2013 г. Със същото решение упражняването на родителските права върху
роденото от брака непълнолетно дете П.Г.М., роден на *** г., било предоставено
на нея.
Твърди, че оттогава
изминал дълъг период от време, през който ответникът напълно се дезинтересирал от детето. П.бил ученик в 7-ми клас през
учебната 2018/2019 г. в СУ „Св. Св. Кирил и Методий” - гр. Радомир. Детето
тренирало карате и участвало в републикански състезания. Отборът по карате имал
състезания и в чужбина, но детето не можело да излиза с отбора в чужбина, тъй
като нямало задграничен паспорт и съгласие от бащата за пътуване в чужбина.
Ищцата твърди, че е
осигурила изключително добри условия за живот на сина си и възможност за
получаване на добро образование. Разполагала с възможност да извежда детето на
екскурзии и почивки в чужбина, но липсата на задграничен паспорт и съгласие от
бащата създавали пречки в тази насока.
С оглед изложеното,
моли съдът да постанови решение, с което да разреши издаването на задграничен
паспорт на детето П.Г.М. въз основа на подадено и подписано заявление за това
до съответните компетентни органи само от нея, в качеството ù на майка и
законен представител на непълнолетния ù син, както и да разреши ищцата
да извежда извън пределите на Република България непълнолетния ù син П.Г.М.
до навършване на пълнолетие, до страните от ЕС, Турция, Сърбия и Република
Северна Македония, без съгласието на бащата Г.М..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му от
съда в хода на производството особен представител, който счита предявения иск
за допустим. Посочва, че липсва основателна причина за даване на разрешение за
пътуване на детето неограничено до всички страни в Европа и ЕС, а още повече до
такива, които са извън Европейския съюз, както и за издаването съответно на
задграничен паспорт. Ако все пак съдът даде разрешение за пътуване на детето в
чужбина, моли същото да бъде ограничено до страните от ЕС, което се налагало от
интересите на детето, както и от факта, че във всяка държава от ЕС били
създадени правни механизми, които да гарантират и защитават правата на граждани
на държавите членки на ЕС.
Твърди, че в
настоящия случай следвало да се приложи това ограничение, тъй като към
настоящия момент в съседни и в териториално близки до България държави била
налице сложна политическа обстановка, обусловена от кризата с бежанци от Сирия
и други държави от Африка и Азия.
Ограничението се
налагало и поради това, че при глобално дадено предварително разрешение
държавата се лишавала от възможност да контролира действията на родителя, който
упражнява родителските права, както и да бъдат осигурени мерките на лични
отношения между детето и другия родител, който се е противопоставил на
извеждането му извън граница, което не било в интерес на детето.
В съдебно заседание
ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК,
който поддържа изцяло исковата молба и моли за уважаването ù.
Ответникът, редовно
призован, в съдебно заседание не се явява, представлява се от назначения му в хода
на производството особен представител, който моли съда да отхвърли предявения
иск.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Непълнолетното дете
П.Г.М. е родено на *** г., от майка – Д.Д.В. и баща – Г.П.М.,
което се установява от представеното по делото удостоверение за раждане,
издадено от община Перник въз основа на акт за раждане № .г.
От представената
по делото служебна бележка, с изх. № .г., издадена от СУ „Свети Свети Кирил и Методий“ - гр. Радомир, се установява, че
през учебната 2018/2019 г. детето П.Г.М. е ученик в седми клас – дневна форма
на обучение.
По делото е
представено и решение № 211/05.09.2013 г. по гр. д. № 586/2013 г. по описа на РдРС, по силата на което е изменен размерът на издръжката,
която бащата Г.М. заплаща на своя син П.М.,
като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120,00 лева, считано
от 29.05.2013 г. до настъпване на основания за изменението или прекратяването
ù, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното ù плащане.
От извършеното социално проучване и представения социален доклад, се
установява, че родителите на непълнолетния П.са разделени от 2006 г. и оттогава
до настоящия момент детето се отглежда от майката, която е осигурила много
добри жилищни условия за отглеждането му. Детето е ученик в седми клас, като
посещава курсове по английски език и тренира футбол. Бащата не контактува със
сина си и не го търси, като не участва по никакъв начин в неговото отглеждане и
възпитание. Същият е заявявал многократно пред майката несъгласието си синът му
да напуска пределите на Р България.
Становището на отдел „Закрила на детето“ към ДСП – Радомир е, че е в
интерес на непълнолетното дете П.М. да бъде издадено разрешение за пътуване
извън пределите на Р България за конкретен период от време и дейности, които са
свързани с развитието и образованието на детето.
При изслушването на непълнолетното дете П.М. се установи, че към настоящия
момент детето живее в гр. Радомир с майка си, баба си и дядо си по м. л.
Посочва, че баща му не поддържа никакъв контакт с него. Детето тренира футбол,
а наред с това изучава английски език в езикова школа от предучилищна възраст.
Посочва, че езиковата школа ежегодно организира пътувания и лагери до различни
страни, които обаче той не може да посети, тъй като липсва съгласието на баща
му да пътува в чужбина.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства.
От показанията на свидетелката Е.В., която е сестра на ищцата, се установява,
че непълнолетният П.изучава английски език извънкласно в школа за чужди езици,
а наред с това тренира и футбол. Свидетелката сочи, че се налага детето да
пътува в чужбина основно във връзка с извънкласните му дейности.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото
писмени доказателства, които кредитира изцяло, като неоспорени от страните. Съдът
кредитира показанията на свидетелката Е.В., преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, като ги намира за логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и изградени на база нейни
непосредствени впечатления.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с
правно основание чл. 127а, ал. 2 СК е допустим, а разгледан по същество –
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При решаване на
въпроса относно пътуването и пребиваването на дете в чужбина следва да се
изхожда от неговите интереси, като се съблюдава баланс между гарантираните с
нормативни актове права на детето и родителските отговорности. Упражняването на
последните, не може да става по начин, противоречащ на най-добрия интерес на
детето.
Всяко дете се
ползва с гарантирана свобода на придвижване, която включва както възможността
да се премества и установява в различни
места на територията на страната,
в която то живее, така и свободно да напуска и да се завръща в тази територия.
Това право се гарантира от разпоредбата на чл. 35 от Конституцията на Република
България, както и от чл. 10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по
която Република България е страна.
По делото
безспорно беше доказано, че ответникът не живее заедно със своя син и не полага
никакви грижи за него, като е прекъснал контактите помежду им и не взема
никакво участие в неговото отглеждане и възпитание.
Наред с това, събраните
по делото доказателства относно грижите, които майката полага за детето П.,
както и данните от социалното проучване, не сочат нито на занижен контрол, нито
на лишаване на детето от средства и издръжка. От това следва, че майката не би
предприела действия по извеждане на детето си извън границите на страната в
случай, че би ù било невъзможно да го обезпечи материално или пък би го
поставила в застрашаващи условия. Установи се по делото, че детето тренира
футбол и изучава английски език в езикова школа, която ежегодно организира
пътувания и лагери до
различни страни. Наред с това, майката има възможности да пътува с цел
развлечение – почивки и екскурзии. Несъмнено в интерес на детето е да опознава
чужди култури и да има възможност да попадне в среда, в която се говори на чужд
език - в случая не само английски език, на който то се учи, но и да подобри и
обогати познанията си и за други езици. Искането на майката е за конкретни
пътувания на детето неограничено до навършване на пълнолетие до определени държави
(страните членки на ЕС, както и до страни извън ЕС – Турция, Република Северна Македония
и Сърбия), където Р България може да гарантира изпълнението на собствените си
съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и
родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница. В тази
връзка, следва да се посочи, че в случай на неправомерно отвличане или задържане
на дете между държави членки на ЕС, компетентността на съдилищата в държавата член
е уредена подробно в чл. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., като разпоредбите
на този регламент имат предимство пред други конвенции, включително и пред
Хагската конвенция от 25.10.1980 г. за гражданскоправните
аспекти на международното отвличане на деца - чл. 60 от Регламент (ЕО) №
2201/2003 г. За другите държави извън ЕС - Турция, Република Северна Македония
и Сърбия, те или са страна, ратифицирала Хагската конвенция от 1980 г. за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца, или с тях Република
България е сключила договор за правна помощ по граждански дела, включително и
семейни (с Р Македония - ратифициран със закон, в сила от 7.04.2002 г.; с Р
Турция – ратифициран с Указ № 160 на Държавния съвет от 18.02.1976 г., в сила
от 27.10.1978 г.). Посочената Хагска конвенция, представлява едно от
най-важните многостранни споразумения в областта на закрилата на децата, предпоставяща, че решение относно връщането може да бъде
постановено от съд на държавата, където детето е било отведено, като в случай,
че един от родителите незаконно прехвърли детето в друга държава – страна по
Хагската конвенция, детето трябва да бъде върнато възможно най-бързо до
предишното си местопребиваване. В тази връзка следва да се посочи, че по делото
не са установени факти, които да могат да обусловят извод, че майката има други
намерения, противопоставими на интереса на детето.
По тези
съображения при съобразяване интереса на детето, молбата следва да бъде уважена,
като бъде заместено съгласието на бащата за неограничен брой пътувания на
детето до посочените държави, за период до навършване на пълнолетие на детето.
Този срок съдът намира за
подходящ предвид възрастта на детето.
Що се отнася до
искането за заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт на общото
дете на страните, то съдът, след като прецени, че такъв до момента не е
издаван, в това число и липсата на каквито и да са пречки за издаването му,
намира молбата, в тази ù част за основателна, поради което и следва да
бъде постановено решение, с което да бъде заместено съгласието на ответника за
издаване на паспорт на общото дете на страните.
По разноските:
Тъй като ищцата е
освободена от заплащане на такси и разноски по делото, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Радомир
дължимата държавна такса за образуване на делото в размер на 25,00 лева, както
и сумата от 400,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение на назначения му
особен представител – адв. К. И. от ПАК.
Ищцата е направила
искане за заплащане на разноски, но доколкото по делото не са ангажирани
доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И:
РАЗРЕШАВА да бъде издаден задграничен паспорт на непълнолетното
дете П.Г.М., с ЕГН: **********, въз основа на подадено и подписано заявление до
ОД на МВР - Перник само от майката Д.Д.В., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, без съгласието на бащата Г.П.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Настоящото решение
замества съгласието на бащата Г.П.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, за
издаване на задграничен паспорт.
РАЗРЕШАВА на непълнолетното дете П.Г.М., с ЕГН: ********** да
пътува неограничен брой пъти до навършване на пълнолетие до страните от ЕС,
Турция, Сърбия и Република Северна Македония, придружаван от неговата майка Д.Д.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, без да е необходимо
за тези действия съгласието на бащата Г.П.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА Г.П.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт сумата от
общо 425,00 лева (четиристотин двадесет и пет лева), представляваща дължима
държавна такса за образуване на делото и заплатено адвокатско възнаграждение за
особен представител.
Решението може да
бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от деня на връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.