Номер 48224.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Мария К. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20203000500339 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от П.
Т. П. чрез процесуалния му представител адв.С. Николов против определение №389/03.08.2020г.,
постановено по в.гр.д. №222/20г. по описа на СОС, гр.о., с което е спряно производството по
делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено
по гр.д.№606/ 2019г. по описа на Луковитски районен съд, по което е образувано дело С-262/20.
В жалбата се твърди, че определение е неправилно по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по същото.
Въззиваемата страна ОД на МВР Силистра в депозирания отговор по частната жалба в срока
по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител гл.ю.к. В.А. поддържа становище за
нейната недопустимост, евент. неоснователност, като моли частната жалба да бъде оставена без
разглеждане, евент. обжалваното определение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Съдът приема, че частната жалба, с която е сезиран, е недопустима, предвид следното.
Производството по в.гр.д.№222/20г. по описа на СОС, гр.о. е образувано по подадената от ОД
на МВР Силистра въззивна жалба против решение №209/26.03. 2020г., постановено по гр.д.
№1934/19г. по описа на СРС, в частта му, с която ОД на МВР Силистра е осъдена да заплати на П.
Т. П. сумата от 2 498, 99лв.-възнаграждение за положен извънреден труд за периода 10.12.2016г.-
09.12.2019г., ведно със законната лихва от 10.12.2019г. до окончателното изплащане, както и
съответни разноски.
По същество спирането на производството по делото на СОС не е на някое от основанията,
предвидени в нормата на чл. 229, ал.1 от ГПК, а на осн. чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК с оглед висящо
дело пред СЕС по отправено от друг национален съд преюдициално запитване, касаещо
приложимия по делото материален закон, и с оглед действието на решението на СЕС по
преюдициалното запитване, уредено с нормата на чл.633 от ГПК.
В този смисъл макар и поставените в преюдициални запитвания въпроси да са от значение за
правилното решаване на конкретен правен спор, решението на СЕС не е преюдициално по
1
смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.То обаче ще бъде задължи -телно за всички съдилища в
страната по силата на изричния текст на чл.633 от ГПК, а тази задължителност произтича от
основните функции на производството по прею -дициални запитвания, предвидено в член 19,
параграф 3, буква „б“ от Договора за Европейския съюз и в член 267 от Договора за
функционирането на Европейския съюз, а именно: да гарантира еднаквото тълкуване и прилагане
на общностното право в рамките на Европейския съюз.
Подчинявайки се на тези цели, в нашия процесуален закон са предвидени разпо -редби,
регламентиращи отправянето на преюдициално запитване и отражението му върху хода на
производството, в частност - неговото спиране до произнасяне на СЕС.Тези разпоредби са
специални по отношение на общия ред за спиране, предвиден в нормата на чл.229, ал. 1 от ГПК и
затова постановеното ТР № 8/07.05. 2014г. по т.д. № 8/2013 год. на ОСГТК на ВКС е неприложимо
в случая.
Постановеното определение за спиране е необжалваемо на осн. чл.631, ал.1, изр. второ от
ГПК.Невъзможността за инстанционен контрол на определението се отнася както за хипотезата,
при която съдът спира висящо пред него дело заради прею -дициално запитване до Съда на
Европейския съюз, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни
въпроси от друг национален съд на същата или друга държава членка - в този смисъл са напр.
Определение №587/24.09.2019г. по ч.т.д. №2075/19г., ВКС, II т.о.; Определение №452/24.10.2019г.
по ч.гр.д.№3759/19г., ВКС, III г.о.; Определение №440/14.10.2019г. по ч.т.д. №2001/19г., ВКС, І
т.о.; Определение №42/21.01.2020г. по ч.гр.д.№94/20г., ВКС, ІІІ гр.о; Определение
№259/07.07.2020г. по ч.т.д.№762/20г., ВКС, ІІ т.о., определение №341/14.09.2020г. по ч.т.д.
№1063/20г., ВКС, ІІ т.о. и др. /въпреки, че с други актове на ВКС подобни частни жалби са били
разгледани по същество и са потвърдени определенията за спиране - в този смисъл са напр.
Определение №317/27.07.2020г. по ч.гр.д.№1413/20г., ВКС, IІІ г.о.; Определение
№310/22.07.2020г. по ч.гр.д.№1768/20 г., ВКС, IІІ гр. о. и др./.
Настоящият състав, приемайки тълкуването на нормата на чл.631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, дадено с
първата група определения на ВКС, намира, че частната жалба е недопустима като насочена
против неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящото производство се явява
недопустимо и следва да бъде прекра -тено.Независимо от изхода на настоящото производство
искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за частното производство се явява
неосновател - но.Същото не е такова, приключващо производството по съществото на повдигнатия
между страните спор, предвид което и съдът приема, че сторените разноски страните следва да
претендират в производството, приключващо по същество повдигнатия спор и да се присъдят
съобразно крайния му изход.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№339/20г. по описа на ВАпС, гр.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с
частна жалба пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3