Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 557 29.04.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен
съд, XXII-ри административен
състав,
на деветнадесети април две хиляди и двадесет и втора
година,
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от
съдията Колева административно дело № 2485 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.53, ал.1, т.1 от
Закона за кадастъра и имотния регистър.
Образувано е по жалба на „Ч. Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано
от управителя Б.
Ч. Г., срещу отказ на Началника на СГКК
Бургас, обективиран в уведомление №24-24838/10.09.2021г., с който е отказано
допускане на изменение на Кадастралния регистър, поискано със заявление, вх.№
01-406336 от 22.07.2021г. за заличаване
на вписано ограничение по §3 ПЗР на Закона за горите по отношение на поземлен
имот с идентификатор 44094.2.3 по КК и КР на с. Лозенец.
Жалбоподателят счита, че
незаконосъобразно по отношение на поземлен имот с идентификатор 44094.2.3 по КК
и КР на с. Лозенец е вписано ограничение по §3 от ПЗР на Закона за горите.
Посочва, че горепосочения имот не е следвало да бъде включен в списъка по §3,
ал.1 от ПЗР на Закона за горите, тъй като към момента на обнародване на списъците
в ДВ бр.58/29.07.2011г. и ДВ бр.48/24.06.2011г. имотът е бил със сменено
предназначение, а ограничителната разпоредба на §3, ал.4, вр. ал.1 ПЗР на ЗГ не
разполага с ретроактивно действие. Позовава се на нищожност на списъка, поради
липса на компетентност. Допълнително сочи, че административният орган –издател
на акта е некомпетентен. Иска се отмяна на оспорения отказ, обективиран в
цитираното по-горе писмо. Претендира разноски.
Ответникът – Началник на СГКК – Бургас, редовно
уведомен, се представлява от адв. В., която оспорва жалбата и излага аргументи
в подкрепа на отказа, посочва че ограничението по §3 от ПЗР на Закона за горите, произтича от нормативен
акт, респ. административен акт е отразено по реда на чл.31а,ал.1,2,3 вр. с
чл.32 от ЗКИР. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства счита за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е подал заявление вх.№
01-406336 от 22.07.2021г. , с
което е поискано да бъде изменен Кадастралния регистър, като се заличи вписано
ограничение по §3 ПЗР на Закона за горите по отношение на поземлен имот с
идентификатор 44094.2.3 по КК и КР на с. Лозенец.
Със Заповед № 860/03.06.2009г. на ДАГ имотът е бил изключен
от горския фонд, отразен е в одобрената и влязла в сила КККР на с.Лозенец като
имот в урбанизирана територия, с НТП- за друг курортно рекреационен обект.
Със Заповед РД-01-241/15.04.2009 г.
на Кмета на Община Царево е бил одобрен проект за Подробен устройствен план -
План за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за ПИ с идентификатор 44094.2.3 по КК
и КР на с. Лозенец.
По повод на заявлението с Уведомление
№24-24838/10.09.2021г. Началникът СГКК Бургас е отказал поисканото изменение на
КР, като е посочил, че вписването на ограничението за ПИ с идентификатор 44094.2.3
по КК и КР на с. Лозенец е извършено на основание §3, ал.5, във вр. списъка на МЗХГ
по §3, ал.4 вр. с ал.1 от ПЗР на Закона за горите, обн. в ДВ бр. 58/29.07.2011
г. (в сила от 08.03.2011г.) под № 365. В списъка имотът бил отразен с променено
предназначение на основание Заповед № 860/03.06.2009г. на ДАГ и в одобрената и
влязла в сила КККР на с.Лозенец е записан като имот в урбанизирана територия, с
НТП- за друг курортно рекреационен обект. Направен е извод, че до отмяната на
списъка с влязло в сила съдебно решение или чрез отмяната на посочения
мораториум, забраняващ за имотите по публикувания в ДВ списък, извършване на
промяна на предназначението им, щом те са придобити от физически, юридически
лица и общини, в резултат на извършени замени по реда на чл.15б ЗГ и забрана за
строителство, въпросното ограничение не можело да бъде заличено.
В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол
върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата
на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това
се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно
принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146
от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са
налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения
акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма,
съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие
с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168,
ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона служебна проверка
за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в срок
в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице,
което по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗКИР се явява заинтересована страна,
предвид изразената от него собственическа претенция върху процесния имот, за
която актът е неблагоприятен. Липсва спор между страните за това, че
търговското дружество - жалбоподател е собственик на имота на основание на
непарична вноска в дружеството, вписана в Търговския регистър по партидата му.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган на основание чл. 51, ал. 2, вр. ал.1, т.1, вр. чл. 53а от ЗКИР. Съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 5, т. 6 от Правилника на началника на СГКК
се възлагат ръководни функции, като службата има
правомощие да поддържа в актуално състояние КККР. Актът е подписан от Г. Н., съгласно
Заповед за заместване №18-7608 от 14.08.2020г. на Началника на СГКК, съгласно
която в случаите на отсъствие на титуляра е възложено на инж.Г. Н. да изпълнява
правомощията по ЗКИР. По делото е приложено заявление за отпуск от 03.09.2021г.
от С. К.-титуляр на
длъжността за ползване на платен годишен отпуск за 09.09.-10.09.2021г. и
издадената в тази връзка Заповед №1848 от 07.09.2021г. на изпълнителен директор
на АГКК, с която е разрешено ползването на отпуска за посочените дни.
Следователно към датата на издаване на отказа 10.09.2021г. титулярът на
длъжността е бил в платен годишен отпуск и е при условията на заместване е бил
подписан, съгласно Заповед за заместване
№18-7608 от 14.08.2020г. на Началника на СГКК от инж.Г. Н.. От
представеното извлечение от Софтуера за работна заплата и човешки ресурси се
установява, че отпускът на служителя е одобрен, за което е издадена Заповед
№1848 от 07.09.2021г. В чл.12, т.4 от
Устройствения правилник на АГКК са посочени задълженията на Дирекция "Административно-правно и финансово
обслужване", а именно извършва деловодното обслужване, включително
обработката на входящите и изходящите документи и вътрешната поща,
комплектуване и водене на учрежденския архив. Входящите и изходящите документи
обичайно касаят документи подавани от външни за агенцията лица, а учрежденския
архив представлява съвкупност от документи и архивирани по надлежния ред. В
настоящия случай видно от придружителното писмо на АГКК, отдел „Човешки
ресурси“ проверява и нанася необходимите данни, които след попълване се
предават на изпълнителния директор с проект на заповед, затова бланката за
отпуск съдържа всички отделни елементи на 1 лист. Представеното извлечение
документира регистрирането на издадените заповеди, поради което дава достатъчна
информация за относимите към спора обстоятелства. При тези данни съдът намира,
че са налице предпоставките за надлежно заместване при издаване на оспорения
акт – заместващият е определен с нарочна писмена заповед като е натоварен да осъществява
предоставените от ЗКИР правомощия на началник СГКК, компетентен да издаде акта
е заместваният, последният е отсъствал поради ползване на платен годишен
отпуск, липсва законова забрана за осъществяване на заместване в конкретната
хипотеза. ……………………
Процесният отказ да бъде изменен КР на с. Лозенец е постановен
по реда на чл.53а, чр. чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР, като първата правна норма
предвижда процедираното изменение да се осъществява без издаване на заповед. В
този случай, на обжалване подлежи изразеното с действие волеизявление на
органа, с което непосредствено се създават права и задължения на правните
субекти, респ. отказа (изричен или мълчалив), който представлява индивидуален
административен акт по легалната дефиниция на чл. 21, ал. 1 от АПК. Отказът е в
писмена форма, съдържа диспозитив и изложени мотиви, поради което формата е
надлежно спазена.
При извършване на изменението е спазено разписаното в
чл. 51, ал. 3 от ЗКИР правило - административното производство е започнало въз
основа на заявление от собственик, до началника на СГКК - Бургас. Не се
констатираха допуснати нарушения на процесуалните правила, които да се
квалифицират като съществени. В обобщение не са налице основания за оспорване
по чл. чл.146, т.1,2,3 от АПК
По отношение на основанието за оспорване по чл.146,
т.4 от АПК,касаещ правилното приложение
на материалния закон.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗКИР, кадастралната карта и
кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при
установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили
след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2.
непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка.
Не се спори по делото, че ПИ с идентификатор 44094.2.3
по КК и КР на с. Лозенец е изключен от горския фонд съгласно Заповед №
860/03.06.2009г. на ДАГ имотът е бил изключен от горския фонд, отразен е в
одобрената и влязла в сила КККР на с.Лозенец като имот в урбанизирана
територия, с НТП- за друг курортно рекреационен обект и със Заповед РД-01-241/15.04.2009
г. на Кмета на Община Царево е бил одобрен проект за Подробен устройствен план
- План за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за ПИ с идентификатор 44094.2.3 по
КК и КР на с. Лозенец.
След като е било променено предназначението на имота е
изменен Закона за горите, с влязла в сила от 08.03.2011г. разпоредба на §3 от ПЗР
на ЗГ, съгласно която „Не подлежат на
промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано
строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически
лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до
деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Съгласно
ал.4 на същата норма „В едномесечен срок
от деня на обнародването на закона Министерството на земеделието, храните и
горите обнародва в "Държавен вестник" списък на имотите по ал. 1.“,
а според ал.5 „В 14-дневен срок от
обнародването на списъка по ал. 4 Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, общинските служби по земеделие и Агенцията по вписванията отразяват
ограниченията по ал. 1 в кадастралните карти, съответно в картите на
възстановената собственост, и в имотния регистър.“
Жалбоподателят възразява, че в срока по §3, ал.5 ЗГ не
е отразено в КР на с. Лозенец евентуалното ограничение, поради което са
получавали скици от СГКК Бургас без такова отбелязване. В подкрепа на
твърдението си представят Скица на поземлен имот № 15-211630/26.06.2014г. и
последваща Скица на поземлен имот № 15-1107596/12.10.2021г., в която е вписано
„ограничение по §3 от ПЗР на ЗГ“.
По делото са представени доказателства, от които е
видно, че във връзка с промяна на програмния продукт ограничението по §3, ал.
от ПЗР на ЗГ, е въведено на 23.04.2020г. директно от АГКК-София за всички имоти
на територията на страната. В тази връзка съдът счита за необходимо да
отбележи, че срокът по §3, ал.5 от ПЗР на ЗГ е инструктивен и касае
отразяването на ограниченията в тежест на имотите, като последващо действие, но
то не е елемент от фактическия състав за възникване на ограничението по отношение
на имота, а има оповестително значение. От съществено значение е включването на
имота в списъка по §3, ал.1 от ПЗР на ЗГ, а неотразяването в кадастралния
регистър на това ограничение няма да го направи невалидно, този ефект би могъл
да се постигне с изключване на същия имот от посочения списък по съдебен ред или
до отпадане на самия мораториум. В тази връзка следва да бъде споделено
становището на ответника, че макар в списъците да не е посочена възможността за
оспорването им, както и срок, в който това може да бъде сторено, доколкото
същите са били обнародвани жалбоподателят е разполагал с двумесечния срок по
чл.140, ал.1 АПК за оспорване. Именно включването в списъка по §3, ал.1 от ПЗР
на ЗГ на процесния имот е причина за вписването на ограничението, тъй като
административният орган е действал директно в изпълнение на закона. Списъкът с подробно
изброените в него имоти е получил стабилност, като възражението за неговата
нищожност може да бъде изследвано в отделно производство и до произнасянето на
съдебен състав с влязло в сила решение, прогласяващо нищожността, за настоящия
съдебен състав е недопустимо да извършва проверка и се позовава на нея по реда
на косвения съдебен контрол. В админинистративното производство косвения
контрол е недопустим, поради възможност на конкретните административни актове
да бъдат оспорени в отделно производство. Видно от представените доказателства
по делото, жалба против списъка по §3 от ПЗР на Закона за горите е депозирана
едва след постановяване на оспорения отказ и е образувано адм. дело №11501/2021г. по
описа на АССГ, което е висящо. При уважаване на жалбата по визираното дело,
след влизане в сила на решението, то би се явило нововъзникнало обстоятелство,
даващо основание за извършване на поисканото заличаване на извършеното вписване
на ограничението по §3 от ПЗР на Закона за горите.
В тези случаи
би била налице хипотезата на „изменение“ във вече отразените данни за спорните
обекти на кадастъра, настъпила след извършеното вписване на ограничителните
обстоятелства. Органът правилно е посочил, че при евентуална отмяна на списъка
в частта за процесните имоти би било налице настъпило изменение в данните на
имотите по смисъла на чл.51, ал.1, т.1 ЗКИР, което би дало основание за
отразяване на това изменение, посредством заличаване на вписаното ограничение.
По посочените съображения, Съдът счита, че
административният акт е валиден, издаден от компетентен орган, при спазване на
изискванията за форма и процесуалните правила, и в съответствие с материалния
закон и целта на закона.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК, ответната страна има право на разноски. С оглед своевременно направено
искане и представените доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение,
в полза на Агенцията по геодезия, картография и кадастър следва да се присъдят
разноски в размер на 900 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ответника от адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд гр.Бургас, XXII-ри състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ч. Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
***,
представлявано от управителя Б. Ч.
Г., срещу отказ на
Началника на СГКК Бургас, обективиран в уведомление №24-24838/10.09.2021г., с
който е отказано допускане на изменение на Кадастралния регистър, поискано със
заявление, вх.№ 01-406336 от 22.07.2021г.
ОСЪЖДА „Ч. Т.“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на Агенцията по геодезия
картография и кадастър съдебно-деловодни разноски в размер на 900,00 (деветстотин) лева адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: