МОТИВИ към присъда № 260026 от 03.02.2021 г. по НОХД № 4067/2020 г., БРС, НО, 20-ти състав
Бургаска районна прокуратура (БРП) е внесла
обвинителен акт по досъдебно производство № 3292-ЗМ-488/2018 г. по описа на Четвърто
РУ, гр. Бургас, пр.пр. № 5778/2018 г.,
пор.№1901/2018 г. по описа на БРП, като е повдигнала обвинение срещу А.М.Ш. с
ЕГН: **********, за това, че на неустановена дата в края на м. Юни 2018г., от
партерно помещение, находящо се в ***, отнел чужди движими вещи - 1 бр.
велосипед марка „Drag Lazer“ на стойност 280,00 (двеста и осемдесет) лв., 1 бр.
велосипед марка “Leader”, модел “Chicago” на стойност 180,00 (сто и осемдесет)
лв. и 4 бр. алуминиеви джанти - 18 цола, всяка една на стойност 142,00 (сто
четиридесет и два) лева, всички вещи на обща стойност 1028,00 (хиляда двадесет
и осем) лева, от владението на Т.П.Д., роден на ***г., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията
на опасен рецидив – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК
Производството пред
настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК,
като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.
372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на
съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа обвинението,
за което е предаден на съд подсъдимият Ш.. Счита, че фактическата обстановка е
тази, която е посочена в обстоятелствена част на обвинителния акт, предвид
реда, по който е протекло производството. Пледира същият да бъде признат за
виновен и да му бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три
години, като след редукцията на същото с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК да му бъде наложено наказание в размер на две
години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Защитникът
на подсъдимия– адв.И., счита фактическата обстановка за установена по несъмнен
начин. Изтъква, че подсъдимият съжалявал за извършеното, както и че е извършил
процесното деяние в пияно състояние. Акцентира върху това, че имал семейство,
за което се грижел, както и че не е възстановил невъзстановената част от вредата
на пострадалия, тъй като е бил задържан във връзка с изтърпяване на друго
наложено му наказание, като до преди задържането му е работил. Моли спрямо
същия да бъде определено и наложено наказание в минималния размер.
Подсъдимия Ш.
се присъединява към изложеното от неговия заюитник и изразява съжаление за
стореното.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият
А.М.Ш. е роден на *** *** и е с ЕГН: **********. Същият е българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан и е с постоянен
адрес:***.
Осъжданията, които имат отношение към квалификацията
на деятелността на подс.Ш. по чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б“ от НК са следните:
1)
С Определение по
НЧД № 233/2012 г. на БРС в сила от 07.03.2012 г. му боло наложено едно общо
наказание измежду наложените му по НОХД № 688/2011 г. на ОС-Бургас и НОХД №
2996/2011 г. по описа на РС-Бургас, а именно „Лишаване от свобода“ в размер от 4
години, като било постановено да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.
Наказанието било изтърпяно на 02.10.2014г.;
2)
С определение за
одобряване на споразумение №75/16.02.2015 г. по НОХД № 600/2015 г. по описа на
РС-Бургас, в сила от 16.02.2015 г., за престъпление чл.196, ал.1, т.1, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1,б.А и б.Б, вр. с чл.18, ал.1 от НК му било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 години, изпълнението на
което било определено да бъде при първоначален СТРОГ режим. Наказанието било
изтърпяно на 08.11.2015 г.
На
неустановена дата в края на месец юни 2018 г. подсъдимият Ш. бил в нетрезво
съствояние и се разхождал в ж.к.“М“, гр.Б.. Разхождайки се, минал покрай партерно помещение, намиращо се в
бл.**, вх.*, което било облепено с вестници. Ш. решил да провери дали
партерното помещение било отворено и да вземе нещо от вътре. Вратата била от
PVC материал и била заключена. Въпреки това Ш. я натиснал по-силно и тя се
отворила, след което влязъл в помещението, което било осветено само от уличното
осветление. Вътре били оставени от пострадалото лице Т.П.Д. и се съхранявали 1 бр. велосипед марка
„Drag Lazer“, 1 бр. велосипед марка “Leader”, модел “Chicago” и 4 бр.
алуминиеви джанти - 18 цола. Ш. забелязал така оставените вещи и решил да ги
открадне. В изпълнение на така взетото решение, изнесъл двата велосипеда и
четирите джанти на поляната в близост до помещението, след което ги занесъл в
квартирата, където живеел и която се намирала на адрес гр.Бургас, ж.к.“М“, бл.*,
вх.*, ет.*. На следващия ден подсъдимият занесъл първо две от джантите на
св.Михаил Василев и му ги продал за сумата от 20 лева. Малко по-късно същия ден
му занесъл и му продал останалите две джанти отново за сумата от 20 лева. На
следващия ден Ш. продал и велосипеда марка “Leader”, модел “Chicago” на св.Ж.К.К.
срещу 5 лева и малка тонколонка. Велосипедът марка „Drag Lazer“ продал на св.М.Х.А.за
сумата от 40 лева.
В хода на
досъдебното производство разследващите
органи назначили и била изготвена
съдебно-оценъчна експертиза. Съгласно същата 1 бр. велосипед марка „Drag Lazer“
бил на стойност 280,00 (двеста и осемдесет) лв., 1 бр. велосипед марка
“Leader”, модел “Chicago” бил на стойност 180,00 (сто и осемдесет) лв. и 4 бр.
алуминиеви джанти - 18 цола, всяка една била на стойност 142,00 (сто
четиридесет и два) лева, всички вещи на обща стойност 1028,00 (хиляда двадесет
и осем) лева
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което
същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно: показанията на свидетелите Т.П.Д., Ж.К.К., Д. Г. Г.,
Г. К. К., М. Б. В., Т. Р. М., М. Х. А., писмени
доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост, протокол за
доброволно предаване, разписки, протокол за оглед ведно с фотоалбум, както и
заключението на съдебно оценъчната експертиза.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК.
Съдът не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност в събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран
по-горе, събран по съответния процесуален ред. Самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
Правна
квалификация на деянието:
Съдът намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимият А.М.Ш. е осъществил престъпния състав по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК, а именно на неустановена дата в края на месец
юни 2018г., от партерно помещение, находящо се в ***, отнел чужди движими вещи
- 1 бр. велосипед марка „Drag Lazer“ на стойност 280,00 (двеста и осемдесет)
лв., 1 бр. велосипед марка “Leader”, модел “Chicago” на стойност 180,00 (сто и
осемдесет) лв. и 4 бр. алуминиеви джанти - 18 цола, всяка една на стойност
142,00 (сто четиридесет и два) лева, всички вещи на обща стойност 1028,00 (хиляда
двадесет и осем) лева, от владението на Т.П.Д., роден на ***г., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Налице е прекъсване на фактическата власт на
досегашния владелец - св. Т.П.Д., и установяване от Ш. на собствена фактическа
власт върху вещите. Подсъдимият е успял да отнеме инкриминираните вещи, да се
отдалечи от местопрестъплението и да установи своя фактическа власт върху тях,
с което е настъпил и визираният от закона общественоопасен резултат. Няма спор, че всички описани по-горе вещи са движими
вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 от Закона за собствеността, както и че към
датата на инкриминираното деяние същите са били „чужди“ за подсъдимия,
доколкото същият не е носител на правото на собственост върху тях. На следващо
място, настоящият състав намира, че собственикът на вещите не е дал съгласие на
подсъдимия да взима вещите му или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото
съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да
остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая пострадалото лице не е
давало или манифестирало категорично поведение, което да дава съгласие.
Налице са предпоставките за ангажиране отговорността
на подсъдимия Ш. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като кражба извършена при
условията на опасен рецидив. Подсъдимият, от една страна, е бил осъждан за
извършено от него тежко умишлено престъпление на наказание „Лишаване от свобода“
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на
чл.66 от НК, а от друга – е осъждан два пъти на „Лишаване от свобода“ за
умишлени престъпления от общ характер, било е постановявано ефективно
изтърпяване на така отмерените му наказания и към инкриминираната дата не е бил
изтекъл срокът по чл. 30 НК.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК,
тъй като Ш. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано
в неговото поведението - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че
с действията си прекъсва фактическата власт на пострадалия и установява своя
трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това. От
волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици
изразяващо се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването
на своя фактическа власт върху тях. Наред с това подсъдимият е действал и с
намерени противозаконно да присвои вещите – т. е. да се разпореди фактически
или юридически с тях, като със свои, като в изпълнение на това намерение е продал
вещите и е получил парична сума за това.
В случаите на
проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371,
т.2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2 от НПК да определи наказанието
при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване
на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В чл.
58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице
условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по-благоприятен за дееца. С оглед
степента на обществена опасност на деяние и дееца, съдът намира, че за целите
на чл. 36 НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на
чл.55 от НК. Предвид това, че за престъплението, за което е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия, законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от две до десет години, то следва да намери приложение
алинея първа на чл.55 от НК и по- конкретно точка първа и да се определи наказание под най-ниския
предел, предвиден в закона и по-конкретно ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. При определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази, че
са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, а именно – изразеното от подсъдимия
съжаление и разкаяние за стореното, оказаното от него пълно съдействие в хода
на разследването извън признаване на фактите, имащо значение за разглеждане на
делото по реда на глава XVІІ, относително невисоката обща стойност на
отнетите вещи, обстоятелството, че част от тях са възстановени, както и че
същият има семейство, за което следва да полага грижи. С оглед на всичко това и
най-лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко.
Предвид така определеното и наложено наказание настоящият състав счита, че в
максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК и подсъдимият ще се поправи и превъзпита.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС
съдебният състав определи подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 4 / четири/ месеца при първоначален
СТРОГ режим.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК, съдът осъди подсъдимия Ш., на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по делото разноски на
досъдебното производство, в размер на 54,90 лева в полза на бюджета на ОД на МВР гр. Бургас по
сметка на ОД на МВР гр. Бургас.
Съдът разпореди и вещественото доказателство– 1 бр.
СД, находящ се на лист 70 от ДП, да остане приложен по делото за срока на
съхранението му в архив, след което да се унищожи.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.