Р Е
Ш Е Н И Е № 488
03.07.2019г.,
гр.Хасково
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Хасковски
административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Ангелина Латунова,
изслуша докладваното от съдия Костова-Грозева
адм.д. №505 по описа на съда за 2019г.
Производството е по реда
на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба от С.Н.Н.
***, подадена чрез пълномощник, против Решение №1012-26-100-1/10.04.2019г. на
Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена
жалбата ѝ против Разпореждане №**********-2140-26-170 от 01.03.2019г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, с което ѝ
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/.
Жалбоподателката счита, че
решението било неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния
закон. Неправилно било приложено материалното право относно зачитането за
квалифициран стаж от втора категория, времето на изпълняваната длъжност
„майстор сладкар“ за периода от 01.01.1993г. до 01.12.1993г. по надлежно
заверена осигурителна книжка. Твърди, че оспореният административен акт
противоречал на съдебната практика, която била константна по отношение на това,
че основния критерии за зачитане на категоризиран труд били вредните условия на
полагането му, а не това каква била дейността на осигурителя и къде било
щатното разписание на длъжността. Сочи разпоредбата на чл.52а от отм. ПКТП, в
която било регламентирано, че трудът на редачите в хлебопроизводството в т.ч. и
в сладкарските изделия бил втора категория.
Също така сочи, че алтернативно
били приложими разпоредбите на чл.67 и чл.68 от отм. ПКТП. Неправилно било
приложено материалното право и относно зачитането на квалифициран стаж от втора
категория за времето на изпълняваната длъжност „сладкар“ и за периода
01.10.1999г. – 11.12.1999г. Счита, че стажът като категориен труд бил правен
въпрос и преценката се правила от пенсионния орган, а не от работодателя. Иска
се отмяна на решението и връщане на преписката на ТП на НОИ – Хасково с
указания за правилно зачитане на наличния трудов стаж и правилна преценка
относно правилото на ЛПОСВ на основание чл.69б, ал.2 от КСО. Претендира разноски.
В допълнителна молба от
25.04.2019г. оспорващата конкретизира, че правният й интерес се свеждал до това
да бъдел установен като положен при условията на втора категория труд стажът ѝ
за периодите 01.01.1993г. – 01.12.1993г. /погрешно изписана 1999г./ – 11 месеца на длъжност „майстор сладкар“ в
СД „Тропика – Запрянов, Тончев и сие“ с. Брягово, както и за периода 01.10.1999г.
– 31.12.1999г. на длъжност „сладкар“ в сладкарки цех на „Еврос“ ЕООД гр.
Хасково.
Жалбоподателката, редовно
призована за с.з., не се явява. Същата се представлява от пълномощник, който поддържа
жалбата против двата периода, така както ги конкретизирала в молба от
25.04.2019г.
Ответникът, редовно
призован, се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата. Счита, че
трудът, полаган от оспорващата не попадал в обхвата на т.52а от отм. ПКТП.
Съдът, като съобрази данните
по делото, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
Със Заявление /по образец/
с вх. № 2113-26-2327 от 05.11.2018г. С.Н.Н. поискала да ѝ бъде отпусната ЛПОСВ.
Към заявлението приложила документи, удостоверяващи трудовия и служебния ѝ
стаж, а именно: Трудова книжка №155, Осигурителна книжка №16451, Образец УП-3
един брой.
С писмо
изх.№2113-26-2627-2 от 19.11.2018г. С.Н. била уведомена, че в Регистъра на
осигурените липсвала информация за периода от 01.10.1999г. до 31.12.1999г.,
като била указана необходимостта осигурителят /“Еврос“ ЕООД, гр.Хасково/
писмено да уведоми ТП на НОИ, за визирания период в какъв цех работила Н. и
дали осигурителният стаж попадал в категория труд, различна от трета, и ако попадал,
да посочи точката от ПКТП.
На 19.11.2018г.
Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Хасково изпратил писмо изх.№2123-26-2327-3 до
Началник сектор КР на ДОО при ТП на НОИ – Хасково, в което посочил, че С.Н.
била с осигурителна книжка със заверен осигурителен стаж и доход към СД
„Тропика“ с. Брястово за периода 01.01.1993г. до 01.12.1993г., с
продължителност 11 месеца на длъжност „майстор сладкар“, като била осигурявана
при условията на трета категория труд и осигурителните вноски били за трета
категория. Направено било искане за извършване на проверка в осигурителя СД
„Тропика“, с.Брястово, относно категорията труд, по която следвало да се зачете
положеният от С.Н. осигурителен стаж.
Във връзка с писмо изх.№2113-26-2627-2
от 19.11.2018г., до ТП на НОИ – Хасково било изпратено Уведомително писмо
изх.№6/27.11.2018г., с което „Еврос“ ЕООД уведомило, че лицето С. Н.ева Н.
работила в сладкарски цех за периода 01.10.1999г.
– 04.02.2004г. и осигурителния ѝ стаж бил трета категория.
На 29.11.2018г. до
Началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Хасково било изпратено писмо
изх.№1042-26-2811-1 от Началник отдел КПК при ТП на НОИ – Хасково, относно
извършване на проверка на осигурителя СД „Тропика – Запрянов, Тенчев и сие“ с.
Брястово, общ. Хасково, с цел определяне на категорията труд, по която следвало
да се зачете положения от С.Н. осигурителен стаж за периода 01.01.1993г. – 30.11.1993г. В писмото било
посочено, че дружеството било с прекратена дейност от 01.02.2008г. Основната му
икономическа дейност била производство на минерална вода и безалкохолни
напитки. С приключване на ревизия /изв. от комп. органи/ бил заверен
осигурителен стаж и доход на две лица по трудови правоотношения – С. Н. Н. и В.С.
Д., като от съхранените отрязъци било видно, че осигурителният стаж и на двете
лица бил зачетен при условията на трета категория труд.
На 01.03.2019г.
Ръководителят на отд. „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково издал
Разпореждане №**********/2140-26-170/01.03.19г., с което на основание чл.68, ал.1-3
и чл.69б, ал.2 от КСО отказал отпускането на ЛПОСВ на С.Н.Н.. В мотивите на
разпореждането било посочено, че при проверката на СД „Тропика“, с.Брястово не
било констатирано наличие на лица, работещи в дружеството при условията на
втора категория труд, съгласно т.66и от отменение ПКТП, поради което периодът
от 01.01.1993г. до 30.11.1993г. /11 месеца/ бил зачетен при условията на трета
категория труд. Цитира се и получено писмо от осигурителя „Еврос“ ЕООД гр.
Хасково, който бил зачел труда /на оспорващата/ като положен при условията на
трета категория труд. Въз основа на така установеното пенсионният орган стигнал
до изводите, че на Н. не се следвала ПОСВ по условията на втора категория труд,
тъй като имала навършена възраст 59г. 06м. и 03 дни, имала сбор осигурителен
стаж и възраст 99 точки, но нямала 15г. при условията на втора категория труд,
а имала 14г. 03м. и 02 дни. На същата не се следвала и ПОСВ при условията на чл.68,
ал.1-2 от КСО, тъй като нямала навършена възраст 61г. и 2мес., а била на 59г.
06м. и 03 дни. Н. не отговаряла и на условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като
нямала навършена възраст 66г., 02м., а била на 59г. 06м. и 03 дни.
Разпореждане №**********/2140-26-170/01.03.19г.
било получено от Н., като на 22.03.2019г. тя подала жалба срещу него, с която
оспорила изводите на пенсионния орган в частта на стажа за периода 01.01-01.12.1993г. за длъжността
„майстор-сладкар“ и за периода 01.10.-11.12.1999г.
за длъжността „сладкар“.
С атакуваното Решение №1012-26-100-1
от 10.04.2019г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил като неоснователна
жалбата С.Н.Н. против Разпореждане №**********/2140-26-170/01.03.19г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково. Решението на
Директора на ТП на НОИ Хасково било съобщено на жалбоподателката на
15.04.2019г., а жалбата й е подадена до съда, чрез органа, на 16.04.2019г.
По делото се представят и следните доказателства: опис на осигурителен стаж
на жалбоподателката от 28.02.2019г.; приети документи за пенсия в ТП на НОИ – Хасково
по заявление № 2112-26-2327/05.11.2018г.; удостоверение за банкова сметка; ***,
обр. УП-2 с изх.№ 277/25.10.2018г.; удостоверение, обр. УП-2 с изх.№054/17.12.2018
г.; писмо с изх.№ 2123-26-2327-3/19.11.2018г. от Консервна фабрика „Дерони“ ООД;
удостоверение, обр. УП-3 с изх.№ 276/25.10.2018г.; 22А-деклариран вид
осигуряване на самоосигуряващи се лица от 05.11.2018г.; справка от регистър на
осигурените лица на НОИ при пенсиониране-обобщени суми по осигурители и години
и трудови договори към дата 05.11.2018г.; справка по ЕГН от 05.11.2018г.; опис
на осигурителен доход на жалбоподателката от 16.11.2018г.; осигурителна книжка
№16451, издадена на 31.03.1998г. – 7 л.; трудова книжка № 155 – 3 л.; опис на
върнати документи, представени със заявление № 2113-26-2327/05.11.2018 г.;
пълномощно от 20.03.2019г.; ревизионна записка за извършена документална
финансова ревизия по приходите и разходите на фонд „Обществено осигуряване“ на
осигурителя СД „Тропика“ с вх.№1/27.04.1998г.; констатации; известие за
доставяне на Решение № 1012-26-100-1/10.04.2019г.; от 15.04.2019г.;
удостоверение за актуално състояние на СД „Тропика-Запрянов, Тенчев-Съдружие“ и
Решение от 07.06.1990г. по фирмено дело № 587/1990г.
Видно от опис на осигурителен
стаж на С.Н.Н., за периода от 01.01.1993г. до 01.12.1993г. били внесени
осигурителни вноски на Н. от осигурителя СД „Тропика“ с. Брягово за длъжност
„майстор сладкар“ при условията на трета категория труд. Като такъв е посочен и
стажът положен на длъжността „сладкар“ в „Еврос“ ЕООД за периода 01.10.1999г.
до 04.02.2004г. Изпълняваните длъжности „майстор сладкар“ и „сладкар“ при
горепосочените осигурители и за същите периоди са надлежно отразени и в
трудовата книжка на жалбоподателката.
При така установеното от
фактическа страна, от правна съдът намира следното:
По допустимостта – съдът
намира, че произнасянето му по допустимостта следва да е двупосочно. Принципно
жалбата е направена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна, имаща
правен интерес, срещу годен за съдебен контрол административен акт, след
изчерпан задължителен административен контрол на акт по чл.98, ал.2 от КСО.
Съдът обаче констатира, че с допълнителна молба от 25.04.2019г.
/л. 10/, която се и поддържа в с.з. и с която се прави прецизиране на
процесните периоди на стаж, адв. Ч. променя крайния момент на стажа в „Еврос“
ЕООД, който от първоначално посочения краен момент 11.12.1999г., става на
31.12.2019г. В случая обаче така е налице частична недопустимост на жалбата,
тъй като КСО предвижда задължително административно обжалване на разпореждането
на ПО, като частта от акта, която не е оспорена пред горестоящия орган е
недопустимо да се заявява като спорна за първи път пред съда. Именно това обаче
е налице чрез писмените и устни изявления на пълномощник Ч. в частта на стажа
от 12.12-31.12.1999г., тъй като той
не е обжалван пред Директора на ТП на НОИ Хасково по реда на чл.117 от КСО и
съотв. в тази си част жалбата се явява недопустима, като следва Съдът да
преценява по същество единствено жалбата в частта на стажа в „Еврос“ЕООД от
01.10 до 11.12.1999г.
Разгледано по същество
оспорваната в съответните му допустими части, Съдът го намира за изцяло неоснователно.
Съгласно чл.117, ал.1, т.2,
б.“а“ от КСО, пред Ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №
1012-26-100-1/10.04.2019г. е издадено от Директора на ТП на НОИ-Хасково, т. е.
от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, както и не се спори, че потвърденото с него разпореждане също е издадено от
компетентен по материя, време и място орган.
Оспореното властническо
волеизявление Съдът намира за издадено в предвидената от закона писмена форма, съдържащо всички изискуеми реквизити,
включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т. е. решението има надлежната
фактическа и правна мотивировка така, както
изисква чл.117, ал.3 от КСО.
По отношение съответствието
с материалния закон и административно-производствените правила, настоящият състав съобрази следното:
Съдът не намира,
че при провеждане на пенсионното производство има допуснати съществени
процесуални нарушения. Напротив данните по преписката сочат, че пенсионният
орган /ПО/, вкл. и горестоящият такъв в производството по административното
обжалване на разпореждането за отказ на ръководителя на „ПО“ надлежно
предприемат действия в насока изясняване на релевантите за тяхната воля
обстоятелства и особено в частта на заявените като спорни периоди на осигурителен
стаж. Т.е. пенсионният орган е
изпълнил задължението си по чл.35 от АПК.
Ето защо не са налице основанията по чл.146, т.1-3
от АПК. Не са налице и основанията по чл.164, т.4-5 от АПК.
Спорни между страните са периодите на осигурителен
стаж, положени в два осигурителя - СД“Тропика-Запрянов, Тенчев и сие“,
с.Брягово и „Еврос“ ЕООД, гр.Хасково,
съотв. за периодите 01.01-31.10.1993г.
и от 01.11.-11.12.1999г. Жалбоподателката
претендира, че в тези периоди на осигурителен стаж същата е полагала труд на
длъжностите „майстор сладкар“ и “сладкар“ в посочените осигурители, като те попадали
под обхвата на разпоредбата на т.52а от отм. ПКТП, алтернативно под
разпоредбите на т.67 и т.68 от същия правилник.
Ответникът,
вкл. и Ръководителят на отд. „ПО“, приемат, че г-жа Н. не доказва, че през тези
периоди е работила при условията на втора категория труд и съотв. за заеманите
от нея длъжности не намират приложение текстове от отм. ПКТП. Според мотивите
на разпореждането първият спорен стаж е полаган не в производството на хляб и хлебни продукти, тъй като основната
дейност на осигурителя била производство на минерална вода и безалкохолни
напитки, а и от други данни не се удостоверяло, че трудът бил полаган в
условията на т.66и от ПКТП /отм./. Относно втория спорен период в
разпореждането се приема, че от наличните писмени данни пред органа, изпратени
от самия осигурител, същите удостоверявали, че трудът бил полаган в сладкарски
цех в условията на трета категория труд.
Относно първия процесен период, Съдът намира
следното:
Част от пенсионната преписка е приложената от
заявителката трудова книжка, чрез която се удостоверява, че на 01.01.1993г. до
30.11.1993г. С.Н. е назначена като „майстор сладкар“ в СД „Тропика – Запрянов и
сие“, с.Брягово. Този стаж е заверен с подписите на касиер и Президент, както
следва: „прослужено време в СД „Тропика“, с.Брягово от 01.01.1993г. до
30.11.1993г. 10 /десет/ месеца“. За този стаж няма издадено удостоверение УП-2
по образец, но се прилага осигурителна книжка за осигуряване, възникнало от
01.01.1994г., в която има запис за положен стаж от 11 месеца в СД „Тропика“ на
длъжността „майстор-сладкар“ за периода 01.01 – 01.12.1993г. и този стаж е
заверен служебно от РУ“СО“, сега ТП на НОИ. Наличен е и писмен документ /писмо
рег. № 2123-26-2327-3 от 19.11.2019г./, в което се сочи, че осигурителната
книжка на С.Н. удостоверява, че осигурителният й стаж в СД „Тропика“ е от трета
категория стаж и осигурителните вноски са за трета категория труд.
Съгласно чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В процесният случай е налице трудова книжка, в която има удостоверяване на първия процесен период стаж в СД, както и вида на заеманата длъжност и тя е „майстор-сладкар”. Има и запазена служебна книжка с надлежно заверен период на осигурителен стаж, който като начало и край е идентичен със записа в трудовата книжка. И двата документа удостоверяват продължителност на стажа от 11 месеца, но погрешно в трудовата книжка той е вписан като 10 /десет/ месеца. Освен това при приключване на стажът, същият е заверен не от Гл. счетоводител на предприятието, а от касиер. Съгласно чл.6, ал.1 от НТКн. при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му.
Видно е, че приложената от заявителката Н. трудова
книжка не удостоверява оформен по надлежен начин трудов стаж в СД „Тропика“, доколкото
същият не е удостоверен с подпис на Гл. счетоводител, а на касиер, а и
неправилно се сочи продължителността на целия стаж /вместо 11м., се
удостоверяват само 10 м./. Независимо обаче от това и като съобрази, че е
налице и друго писмено доказателство по см. на чл.40 от НПОС /осигурителна
книжка/, чрез което по закон е удостоверява стаж за пенсиониране, който
документ дори има заверка и от осигурителния орган, то Съдът несъмнено приема,
че Н. удостоверява положен от нея стаж с продължителност от 11 месеца за
периода 01.01 – 30.11.1993г. на длъжността „майстор- сладкар“ в СД „Тропика“,
с. Брягово. Видно обаче от записите в приложената по преписката осигурителна
книжа, там се удостоверява, че за процесния период от 1993г. за положения от Н.
труд размерът на осигурителната вноска от работодателя е 35%, което съгласно
ПМС № 43/18.03.1991г., обн. в ДВ бр.21/1991г. е процента на осигурителна
тежест, важим за лицата, които се пенсионират при условията на трета категория
труд. Според въпросното ПМС за втора категория труд при пенсиониране вноска
следва да е в размер на 45%. Това потвърждава довода на ПО, че Н. не
удостоверява, че този й стаж е полаган в условията на по-високата втора
категория труд.
Освен това правилно органът мотивира, че стажът не
попада нито под хипотезата на т.52а от ПКТП /отм./, нито под т.66и от същия.
Това е така, защото, за да намира приложение т.52а от ПКТП /отм./, то
изпълняваната длъжност следва да е или
пекар или редач в хлебопроизводството. Макар производството на
сладкарски изделия законодателят да включва като част от хлепопроизводството по
арг. на т.52а от ПКТП отм., то втора категория труд се признава само за двете
изрично посочени длъжности. Не такива са заемани от Н. през този процесен
период. Длъжността „майстор- сладкар“ не попада изрично под хипотезата на
т.52а., нито се удостоверява, че по своята същност тя е идентична с длъжността
„редач“ или „пекар“.
Правилно не е зачетен трудът на тази длъжност от по-високата категория труд и защото той не се причислява и по т. 66и от ПКТП (отм.). Нормата на т.66и от ПКТП (отм.) не само изчерпателно изброява
длъжностите, но и мястото на полагане на труда, като по естеството си на дейност длъжността „майстор-сладкар“ отново не попада сред
изброените в текста видове дейности /длъжности/. Там попадат „силозници и
засипчици-брашнари (работници на силози, бункеристи, работници на пресевна
инсталация и заготовчици на суровини), месачи, подготвители и агрегатчици на
предфермент, маени и главни теста и формовчици в хлебопроизводството.“. Освен това отрасловата
принадлежност на предприятието е друг
/кумулативен/ критерий за определяне на категорията на
труда по тази точка. Длъжността
„майстор – сладкар“ не е сред посочените м т.66и от правилника, нито по делото
се удостоверява, че предприятието /СД“Тропика“, с. Брягово/ през процесния
период развива дейност в хлебопроизводството. Напротив безспорно се
удостоверява, че дейността му е била в производството на минерална вода и
безалкохолни напитки. Така приложеното по делото от адв. Ч. решение на ХОС от
1990г. за регистриране на търговеца с посочен предмет не означава, че именно
той е и извършван през 1993г. Липсват безспорни доказателства от страна на
оспорващата, че през процесния период СД освен дейността по производство на
минерална вода и безалкохолни напитки, развива и дейност свързана с
производство на сладкарски изделия.
Не са налице и предпоставки за прилагане на т.67
от ПКТП /отм./, защото дори и дейността на СД да не се включва в
хлепопроизводството, то по арг. на т.67 от правилника длъжностите, за които този
текст се прилага, следва да се същите, които се сочат в раздел I и II от отменения норматив. Както се сочи по-горе,
заеманата длъжност от Н. през периода 01.01 - 30.11.1993г. не е сред посочените
нито в т.52а, нито в т.66и от ПКТП /отм./, поради това, че дейността на
осигурителя не е пряко свързана с хлебопроизводство, се явява ирелевантно.
Ето защо изцяло правилен е изводът на ответника,
че С.Н. не удостоверява, че стажът й, положен в СД“Тропика“, с.Брягово с обща
продължителност от 11 месеца в периода 01.01.- 30.11.1993г. на длъжността
„майстор-сладкар“ следва да се категоризира като труд от втора категория.
Относно втория процесен период на положен стаж в
„Еврос „ЕООД спорът касае само един малък отрязък от време, а именно от 01.10.
- 11.12.1999г., т.е. 02 м. и 11 дни. Този стаж също е надлежно удостоверен с
документ по чл.40, ал.1 от НПОС, а именно трудова книжка. Видно от записите в
нея, целият стаж при този работодател е с продължителност от 04г., 04м. и
03дни, като заеманата длъжност е една и съща през целия период на стаж и тя е „сладкар“.
Видно отново от записите в трудовата книжка дейността на работодателя /осигурителя/
е посочена като „сладкарско производство“. В разпореждането на ПО целият стаж е
зачетен, като такъв от трета категория, вкл. и заявения като процесен кратък
период от 02м. и 11 дни, който се включва в стажа от над 4 години в този
осигурител. При наличните записи в трудовата книжка, Съдът не намира основание
да изведе извод, че само този период от общо над четирите години стаж на една и
съща длъжност, следва да се определя като полаган при условията на втора
категория труд. По делото е налично неоспорено писмено доказателство, издадено
от самия работодател /осигурител/, че осигурителният стаж на С.Н. за целия
период от 01.10.1999г. до 04.02.2004г. в работата и в сладкарски цех е от трета
категория труд. Липсват каквито и да е доводи от страна на оспорващата, защо
при идентична дейност в едно и също предприятие именно и само тези 02м. и 11
дни следва да се категоризират от втора категория труд, а останалия период
правилно се определя от ПО като такъв от трета категория.
Не на последно място, Съдът намира, че и за този
процесен период стаж, важат доводите, които се визират по-горе относно стажа от
11 месеца, положен в СД „Тропика“, с. Брягово, а именно, че по отношение на
него не намират приложение нито т.52а, нито т.66и, нито т.67 от ПКТП /отм./ .
В заключение следва да се посочи, че ПО правилно
прилага закона, като отказва отпускане на ЛПОСВ на С.Н. към датата на нейното
заявление, тъй като тя не удостоверява да има придобито това право.
Съгласно чл.69б, ал.2 от КСО (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от
1.01.2018г.) лицата, които са работили 15 години при условията
на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от
1.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца
за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и
възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2.
от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възраст
Няма спор, че
към датата на заявлението за отпускане на пенсия по реда на чл.69б от КСО,
жалбоподателката има придобита възраст по чл.69б, ал.2, т.2 от КСО , а именно
53 г. и 08 месеца, но същата не доказва пред органа, че има положен
осигурителен стаж от минимум 15 години при условията на втора категория труд, а
удостоверява такъв само за 14 г. 03м. и 02 дни. При това фактическо положение на нея не й се следва на осн.
чл.69б, ал.2 от КСО пенсия при тези условия, като изцяло правилни са правните изводи на ответника, че не са налице
предпостовките за отпускане на ЛПОСВ на това основание, вкл. и на другите посочени в
разпореждането и потвърждаващото го решение такива от КСО.
По така изложените правни доводи, Съдът намира оспорването на С.Н. за неоснователно, а жаленото от нея Решение на Директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с този акт разпореждане на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ Хасково за валидни административни актове, постановени при липса на основания за тяхната отмяна.
От
процесуалния представител на ответника се прави искане за присъждане на
разноските по чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, което се явява
своевременно направено и основателно с оглед крайния правен извод, до който
достига Съдът. На ответната страна следва да се присъди такова в размер на 100лв.,
на осн. чл.24 от НЗПП.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването на С.Н.Н. *** в частта, с която се претендира отмяна
на Решение №1012-26-100-1/10.04.2019г. на Директора на Териториално поделение
(ТП) на НОИ – Хасково относно осигурителен стаж, положен в периода 12.12 – 31.12.1999г. в „Еврос“ЕОДД, гр.
Хасково и ПРЕКРАТЯВА производството
в тази част.
Настоящото, имащо характер на определение, подлежи
на касационен контрол с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението му пред
ВАС.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.Н.Н. *** против Решение №1012-26-100-1/10.04.2019г.
на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане №**********-2140-26-170 от 01.03.2019г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА С.Н.Н. ***, с ЕГН- ********** *** разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :