РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Монтана, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20241600500292 по описа за 2024 година
Производство е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е пред настоящата инстанция след постановено Решение
№421/27.06.2024година на ВКС по гр.д№3890/2022г. по описа на ВКС, с
което е обезсилено Решение №174/27.06.2022година постановено по в.гр.д.
№135/2022година по описа на ОС Монтана и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда съобразно указанията, изложени в
мотивите.
С горното решение са дадени указания, че съдът е длъжен да даде
защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е
поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да
не излиза извън рамките на търсената защита, доколкото и ответникът
изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и
факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя.
С Решение№ 41 /11.02.22 г. на Районен съд - Монтана по гр. д. №
1352/2021 г. първоинстанционният съд е уважил частично предявеният от Л.
П. и М. Ф. срещу В. И. и И.И. установителен иск за собственост с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, като е признал ищците за собственици при равни
права, на 1/ 2 ид.ч. на основание наследяване по отношение на В. И. и И. И. по
отношение на следните имоти: Поземлен имот с идентификатор № *по КККР
на с.*, обл.*, одобрени със Заповед РД-18-50/17.09.2015 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 15 324 кв.м., с начин на трайно ползване:
изоставено трайно насаждение, 1У-та категория, местност *, с номер по
1
предходен план *и при посочени съседи, и Поземлен имот с идентификатор №
*по КККР на с.*, общ.*, обл.*, одобрени със Заповед РД-18-50/17.09.2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с площ от 19 184кв.м. и е отхвърлил иска
в останалата му част за размер от ½ идеална част от процесните имоти
Недоволни от така постановеното решение са останали М. Ф. и Л. П.
чрез пълномощника Р.Д. и са обжалвали същото в ЧАСТТА ,в която е
отхвърлен като неоснователен предявения от тях установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124 от ГПК по отношение на 1/2 ид.част
от процесните имоти.В жалбата си твърдят,че в случая съдът е отхвърлил
частично предявения иск, като не се е съобразил с представените по делото
доказателства, от които се установява безспорно,че процесните имоти са
придобили в тази част въз основа на давностно владение.В тази насока са
изложени подробни съображения.Предвид гореизложеното молят съда да
отмени решението в атакуваната част, като уважи изцяло предявения иск.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
В. и И. М.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателката Л.
П. се представлява от нейната дъщеря, която подържа жалбата и моли съда да
отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно и уважи
изцяло исковата претенция.
Въззъваемите страни не се явяват в съдбно заседание, но е постъпило
писмено становище от процесулния им представител с изложени доводи за
неоснователност на жалбата.
Съдът,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка със
становището на страните и изложените доводи в жалбите ,приема следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирани да обжалват лица в срока
по чл. 259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. По същество
същата е основателна, като съображенията за това са следните :
Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание
чл.124 от ГПК за установяване правото на собственост на жалбоподателите по
отношение на процесните имоти по силата на давносто владение..
С решение № 41 от 11.02.2022 г, по гр.д. № 1352/2021 г. по описа на РС -
Монтана, първоинстанционният съд е уважил частично предявеният от Л. П. и
М.Ф. срещу В. И. и И. И. установителен иск за собственост с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, като е признал ищците за собственици при равни
права, на 1/ 2 ид.ч. на основание наследяване и е отхвърлил иска им в частта
за признаване ищците за собственици при равни права, на останалата 1/ 2 ид.ч.
от същите ПИ на основание давностно владение.
В частта, в която искът за признаване правото на собственост на
двамата ищци върху 1/ 2 ид.ч. от същите поземлени имоти по наследяване,
първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.
За да отхвърли частично предявения иск, съдът е приел,че в случая
депозирания от Л.И. отказ от наследство/вписан под рег.№ */95г./ е нищожен
и не е породил никакъв правен резултат, поради което и наследодателката на
2
ищците е придобила единствено качеството на държател по отношение на
правата на нейната сестра ,и тъй като не е установена промяна в намерението
от нейна страна и на ищците, които да са станали известни на ответниците и
на тяхната наследодателка, то не е налице и придобИ.е по давност на тези
права.Така направените изводи не се споделят от настоящата инстанция по
следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства е видно,че процесните
имоти са бивша собственост на М.С.,б.ж. на с.*, обл.*, починал на
01.02.1983година,който след смъртта си е наследен от своите дъщери
Л.М./наследодателка на ответниците / и Л. Ф.,наследодателка на ищците.
Установено е , че процесните земи са били внесени в ТКЗС,като след
влизане в сила на ЗСПЗЗ е подадено заявление за възстановяване на същите от
наследниците на М.С./ ВХ.№ */04.12.91 Г./На 28.04.1993г. е издаден Протокол
№ *,с което на основание чл.18ж.,ал.2 ППЗСПЗЗ е признато и определено за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за
земеразделяне .
На 24.07.1995 г. е вписан отказ от наследството на М.С., депозиран от
Л.И..Първоинстанционният съд е приел същия за нищожен, като се е основал
на разпоредбата на чл. 91а от ЗН и съобразявайки единствено постановеното
решение на ПК от 1999 г .и извършения въвод въз основа на него.
По тази фактическа обстановка не се спори.Спорното между страните е
дали наследниците на Л.М.-жалбоподатели в настоящия процес са придобили
по силата на давностно владение правото на собственост върху останалата 1/2
идеална част от имотите, останала в наследство на Л.М.
Съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1 от ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, което владение следва да бъде, явно и
непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с
намерението той да се свои.В чл.69 от ЗС е установена презумпцията, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго.Когато имота е съсобствен и съсобствеността е възникнала по пътя на
наследяването, за да придобие един от наследниците по давност правото на
собственост върху целия имот за себе си, следва по делото да е установено
наличието на всички елементи от фактическия състав на това придобивно
основание, вкл. и на субективния елемент, касаещ намерението, с което
сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота и
противопоставянето му на останалите сънаследници.За да превърне в
самостоятелно владение, той трябва да “отнеме”, да “отблъсне” владението на
другите, а не е достатъчно само да манифестира неопределено
самостоятелността на владението.В този насока е и практиката на ВС-виж Р
І1161-69-І.
От събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията
на разпитаните свидетели в съдебно заседание от 17.01.2022година пред РС
Монтана и конкретно Л.И. Топтарова се установява , че на същата е
известно, че Л. се е отказала от наследството от процесните имоти за сметка
3
на сестра си Л., тъй като е получила зестра от семейството си за сватбата си и
е отишла в имотно семейство.Свидетелката е категорична, че след като е
върната наследствената земеделска земя на М., същата е владяна само от Л.,
която е получавала рентата от нея, давала я е под аренда и не знае Л. да е
претендирала за земята. В показанията си свидетелката е категорична, че
между двете сестри е съществувала уговорка в горния смисъл, в резултат на
получена зестра от Л.И. при женитбата, съобразно българските традиции в
средата на миналия век същата да се откажи от наследствените земи от баща
си и те да останат за сеста й Л.. От показанията на св. В.Й., се установява, че
Л. М. се е легитимирала пред него като единствен собственик на двата имота и
му е показала документ удостовяраващ направен отказ от наследството на
баща им от страна на нейната сестра. Именно въз основа на изявленията на Л.
М. и на представените документи, арендаторът е сключвал договорите за
аренда на двата имота, считайки че тя е единствен техен собственик. И
двамата свидетели са категорични в показанията си, че установеното владение
върху процесиите земеделски земи от страна на Л.М., включително и върху
частите на Л. е било известно на последната. Потвърждава се и факта, че
наследодателката на ответниците, не е извършила никакви действия, с които
да е оспорила или прекъснала владението върху нейните идеални части.
Свидетеля Й., който години наред арендова както процесиите два имота, така
и земеделските земи, реституирани на родителите на ответниците в същото
землище е категоричен, че нито Л.М. , докато е била жива, нито нейните
синове в последствие са заявявали претенции по отношение имотите владяни
от Л.М., както и никога не са проявявали интерес към случващато се с тях.
Събраните гласни доказателства са еднозначни и безпротиворечиви и съдът
им дава вяра.
В Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2012 г., ОСГК, докладчик съдията З.П. е предвидено, че презумпцията на чл.
69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците,
когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните
части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им
във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си.
В настоящя случай от събраните по делото доказателства МОС намира, че
жалбоподателите са оборили презумпцията, че върху процесните ½ идеална
4
част са упражнявали фактическа власт като държатели, тъй като са
превърнали държането във владение, което е продължило повече от десет
години, като е започнало от въвода във владение на имота на 24.09.1999година
и продължило до началото на 2020година.Докато е била жива Л. по никакъв
начин не е оспорила това владение на своята сестра, поради което МОС
намира, че жалбоподателите са обективирили и своето намерение , че владеят
имота за себе си срещи другите наследници, като са отблъснали тяхното
владение в достатъчно дълъг период през който са го придобили по давност.
С оглед гореиложеното, МОС намира жалбата за оснавателна и като
такава следва да бъде уважена, като се отмени първоинстанционното решение
в отхвърлителната част и се уважи иска изцяло.
С оглед изхода на делото на жалбоподателите следва да се присъдят
направените разноски за всички инстанции , но тъй като не са ангажирани
доказателства за направени такива, съдът не присъжда.
Водим от гореизложеното, МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 41 /11.02.22 Г. на Районен съд - Монтана по гр. д.
№ 1352/2021 г. В ЧАСТТА,с която е отхвърлена претенцията на ищците по
оношение на 1/2 ид.ч. от процесните имоти, включително и в частта за вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И. ,ЕГН
********** и И. И., ЕГН ********** ,че Л. П., ЕГН ********** и М. Ф., ЕГН
********** са собственици при равни права на 1/2 ид.ч. от следните имоти:
Поземлен имот с идентификатор N0 */петдесет и две хиляди сто иосемдесет
точка седем точка едно/ по КККР на с. *,обл.*, одобрени със Заповед РД-18-
50/17.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 15 324/
петнадесет хиляди триста двадесет и четири/ кв.м., с начин на трайно
ползване: изоставено трайно насаждение, ГУ-та категория, с адрес на имота:
с.* , местност ,,*‘‘, с номер по предходен план: *, при съседи имоти: *, *, *, *и
Поземлен имот с идентификатор N0 */*/ по КККР на с. *, общ.*, обл.*,
одобрени със Заповед РД-18-50/17.09.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 19 184/ деветнадесет хиляди сто осемдесет и четири/ кв.м., с
начин на трайно ползване: нива, ГУ-та категория, с адрес на имота: с.нс,
местност ,,*‘‘, с номер по предходен план: *, при съседни имоти: *, *, *, *, *,
придобити по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението му на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6