№ 197
гр. Сливен, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230101946 по описа за 2021 година
Жалбоподателят твърди, че заповед РД 15-960/31.03.2020, издадена от кмета на
Община Сливен, с която е отказано правото на наследниците на С В Н да придобият
собственост чрез закупуване, върху поземлен имот пл.№335 в м.Тюржмен, землище с.Злати
войвода.Сочи се, че заповедта е неправилна и не отговаря на действителното положение с
владеенето на земите в поземлен имот пл.№335 в м.Тюржмен, землище с.Злати
войвода.Твърди се, че земите са раздадени на времето от ТКЗС по 800кв.м. с цел извършване
на самозадоволяване на населението на с.Злати войвода, по списък, който го е имало в
с.Злати войвода.Сочи се, че е направено общо събрание на с.Злати войвода.Твърди се, че
земята на собствениците на поземлени имоти е намалена с тези 800 кв.м. при връщането
им.Сочи се, че този протокол е предаден на поземлена комисия.Сочи се, че искането за
закупуване на тези 800кв.м. е от 17.06.1992г. и е преди решението на общото събрание на
ползвателите на тези парцели и преди решението на ПК да намали връщането на земите на
хората ползватели на тези парцели с 800кв.м., тъй като те вече ползват тези парцели.
Поискано е, да бъде отменена заповед РД 15-960/31.03.2020, издадена от кмета на
Община Сливен.
Съдът е квалифицирал така предявената жалба като такава с правно основание
§62,ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Указано е на жалбоподателя, с Определение № 658 от 02.07.2021 г. че е негова
доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че той и неговия наследодател
са били ползватели на имота, както и че издадената заповед на кмета на община Сливен е
незаконосъобразна. Със същото определение като страни в производството на основание чл.
1
154, ал. 1 АПК са конституирани като жалбоподател В. СТ. В., като ответник по жалбата
Кмета на Община Сливен и като заинтересована страна ТР. СТ. Й.. Указано е на ответната
по жалбата страна Кмета на Община Сливен, че е негова доказателствената тежест по
отношение спазването на процедурата предвидена в §62,ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ
В указания от съда срок с Разпореждане № 1694 от 09.06.2021 г. Кмета на Община
Сливен в качеството си на страна по делото и административен орган издал оспорения акт
не е депозирал писмен отговор.
В указания от съда срок с Разпореждане № 1694 от 09.06.2021 г. заинтересованите
лица съгласно представения списък от Кмета на Община Сливен не са депозирали писмен
отговор.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, вместо него се
явява адв.М.С., който моли да бъде уважена жалбата, не претендира за направените по
делото разноски.
В съдебно заседание Кмета на Община Сливен, чрез процесуалният си представител
юрисконсулт Кънева моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и заповедта да
бъде потвърдена като законосъобразна, тъй като в производството пред административния
орган не били събрани всички доказателства..
Заинтересованата страна ТР. СТ. Й., редовно призована,не се явява, вместо нея се
явява адв.М.С., който моли да бъде уважена жалбата, не претендира за направените по
делото разноски.
Съдът като взе предвид представените и приети по делото писмени доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение № 248-328 от 31.05.1991 г. на кметството на с.Злати войвода-
Сливенска община се установява, че по приложение на 11 ПМС от 2.03.1982 г. и решение от
6.10.1982 г. на районната комисия по самозадоволяването – гр. Сливен е предоставено право
на ползване на С В Н с ЕГН********** на земя в размер на 0,800 дка, находяща се в
землището на с. Злати войвода, местността Тюржемен по парцеларния план при граници
изток Р Г, запад С С, север път, юг –синор и път.
На 17.VІ.1992 г. е подадена молба от С В Н с ЕГН: ********** с адрес :с.Злати
войвода, общ.Сливен, с която е поискано от кмета на Община Сливен да му бъде направена
оценка на земята, дадена на Недев с удостоверение от 1978г., намираща се в местността
Тюржемен, състояща се от 800 кв.м. площ, при граници север – Щилиян И., , изток – Цоньо
Атанасов, , запад – Петър Димитров, юг – помпена станция и Киро Пеев. Посочено е в
молбата, че има трайни насаждения, лозе с 84 кола лози шардоне 5г., лозе 200 м букет,
череши 2 броя пет годишни, люцерна 800кв.м.Към молбата е представена скица на имота.
С декларация от 17.06.1992г. С В Н от с.Злати войвода, общ.Сливен е декларирал, че
имота в м.Тюржемен, в землището на с.Злати войвода му е предоставена с удостоверение от
1978г.
2
От удостоверение за наследници на С В Н с ЕГН**********, се установява, че е
починал на 4.10.1996 г. и оставил за наследници М Е Н-съпруга, починала на 31.10.2001г.,
В. СТ. В.-син и ТР. СТ. Й.-дъщеря.
От удостоверение за наследници на М Е Н, починала на 31.10.2001г.,се установява че
е оставила за наследници В. СТ. В.-син и ТР. СТ. Й.-дъщеря.
На 10.02.2020 г. е изготвен протокол на комисията назначена със заповед от
17.12.2019 г., като в графа „Нямат право на закупуване поради това, че не отговарят на § 63
от ПЗР от ППЗСПЗЗ за закупуване на земеделски земи в землището на с. Злати войвода,
следните ползватели, в т. 61 е посочено наследниците на С В Н с ЕГН********** за имот
пл.335 в м.Тюржемен – не е приложен документ за предоставено право на ползване”.
Със заповед № РД -15-960 от 31.03.2020 г. на кмета на Община Сливен е наредено, че
се отказва правото на наследниците на С В Н да придобият собственост в поземлен имот
отпл.№335 в м.Тюржемен, в землището на с.Злати войвода,общ.Сливен. В мотивите на
заповедта е посочено, че не са спазени изискванията на § 4А и 4Б от ПЗР на ЗСПЗЗ и не са
налице условията на § 63 от ПЗР от ППЗСПЗЗ, които дават основание на наследниците на С
В Н да придобият право на собственост върху заявената земя, тъй като няма приложен
документ за предоставено право на ползване. Препис от заповедта е връчен лично на В. СТ.
В. на 29.04.2020 г. и лично на ТР. СТ. Й. на 18.05.2020г.
На 11.05.2020г. е подадена жалба от В. СТ. В. срещу заповед № РД -15-960 от
31.03.2020 г. на кмета на Община Сливен.
Със заповед от 29.05.2020г. на областния управител на Област Сливен е отхвърлена
жалбата на В. СТ. В. против заповед № РД -15-960 от 31.03.2020 г. на кмета на Община
Сливен и е постановено, че заповед № РД -15-960 от 31.03.2020 г. на кмета на Община
Сливен подлежи на оспорване в 14дневен срок от съобщаването на заповедта на областния
управител, чрез кмета на община Сливен пред РС Сливен.
На 12..05.2020г. е входирана жалбата от В. СТ. В. против заповед № РД -15-960 от
31.03.2020 г. на кмета на Община Сливен, с която е поискано да бъде отменена заповедта.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Димитър Димитров С В Н
бил имал място от 800 кв.м. в землището на с. Злати Войвода, м. „Тюржемен“, като тази
земя му била дадена по Постановление от 1978 г. със списък от съвета. Мястото било в
основата на баир и засято с люцерина, имало помпена станция. През 1980 г. му бил
помогнал да засее лозе от 550 кв.м. и 250 кв.м. била останала люцерина. Имало 4-5 череши
като била останала само една от тях. Земята им я били раздали, защото били жители на
селото и нямали друга земеделска земя. Не знае дали са му издали удостоверение, а
декларациите били съставени по силата на постановлението. Граници на имота били от
север и юг граничи с път, като на юг има помпена станция, а на запад и изток граничил с
имот на Петър Димитров. Земята се била работила от дъщеря му и от зет му след смъртта
му. В тези земи имало водопровод, като В и Т продължавали да обработват земята. Всички
декларации и списъци били предадени на Община Сливен.
3
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Атанас Димитров, който
живее в с. Злати Войвода посочва, че В и Т имали от техния баща парцел в м. „Тюржемен“,
като земята им била раздадена като нуждаещи се от кметството на селото. Имотът бил
граничил на север и на юг с пътища, а на изток и запад с други съседи. Мястото било от 800
кв.м. и било засято с люцерина и имало лозе и се обработвало от Т и от В. Условията за
раздаването на тези земи били едни и същи-хората да са жители на селото и да нямат земя. В
самият имот имало поливен водопровод и имотът се бил намирал в близост до помпена
станция. Удостоверения се били съхранявали в кметството на селото, но били предадени в
Община Сливен или в кадастъра.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни
и безпротиворечиви и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда съдебно-техническа
експертиза Съгласно Протокол на комисията по пар. 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ от 10.02.2020 г.
комисията назначена със Заповед № РД-15-3112/17.12.2019 г. на Кмета на Община Сливен е
разгледала постъпилите заявления от ползватели по § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за закупуване
на земеделски земи в землището на с. Злати войвода и е констатирала:Право на закупуване
имат 146 заявители като мотива за положителния отговор за всички е един и същ -
предоставената земя е със съответното удостоверение издадено от Кметство с. Злати
войвода. От тях 17 заявители са с удостоверения издадени след отмяната на ПМС № 11/1982
г., 23.04.1987 г. - заявители по протокола под №, № 6, 62, 84, 94, 110, 111, 113, 114, 115, 116,
119, 130, 131, 132, 139, 143 и 144./Постановление № 11 на Министерския съвет от 2 март
1982 г. за цялостно изграждане на системата за самозадоволяване на населението от
окръзите и селищните системи с основни селскостопански продукти - обн. дв. бр.22 от 19
март 1982г,, изм. дв. бр.99 от 14 декември 1984г. е отменено с § 2 от заключителните
разпоредби на постановление № 26 от 23 април 1987 г. за усъвършенствуване на системата
за самозадоволяване на населението със селскостопански продукти - дв, бр. 37 от 15 май
1987 г./.Съгласно § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ „Права по § 4а и 46 от преходните и
заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е предоставено право на
ползване по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ №
922 на Държавния съвет от 1989 г., постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963
г„ № 12 от 1971 г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26,
58 и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г.
При извършеното проучване в община Сливен върху част от около половината от
удостоверенията издадени от кметство с. Злати войвода за предоставяне право на ползване
върху земя вещото лице е установило, че посочените основания са ПМС № 76 от 5 декември
1977 г. за внедряване на системата за самозадоволяване на населението от селищните
системи с плодове, зеленчуци, месо, мляко, яйца и риба (дв, бр. 1 от 1978 г.). отменено с
ПМС № 1 от 1981 г. и ПМС. № 11 от 2 март 1982 г. за цялостно изграждане на системата за
самозадоволяване на населението от окръзите и селищните системи с основни
селскостопански продукти, обн. ДВ. бр.22 от 19 март 1982 г., - отм. ДВ. бр.37 от 15 май 1987
4
г. Вещото лице констатира, че при издаването и при съставяне на Протокол на комисията по
§ 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ от 10.02.2020 г. констатациите за всички ползватели с признато
право на закупуване за всички са едни и същи - посочено е съответното удостоверение
издадено от Кметство с. Злати войвода независимо на основание на кой нормативен
документ е предоставена земята за ползване визиран в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Основанието за констатацията по т. 2 от Протокол на комисията по § 62 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ от 10.02.2020 г., а именно „Нямат право на закупуване" е за всички една и съща
ползвателите не отговарят на изискванията на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - към молбата не е
приложен документ за предоставено право на ползване.
Имотът по Молба вх. № 1800- 63/17 06.1992 г., Скица на имота в М 1: 1000
изработена от РПО Сливен, КККР на с. Злати войвода одобрена със Заповед № РД-18-
33/22.06.2007 г. на ИД на АК и ПНИ на землище на с. Злати войвода Община Сливен,
одобрен със заповед № РД-11-09-002/26.01.2021 г, на Областен Управител на Област Сливен
е един и същ, или предоставения за ползване и описан в молбата от 1992 г. имот съвпада с
имота, който в момента се владее и ползва от наследниците на Стоян В. Стоянов от с. Злати
войвода представляващ поземлен имот с идентификатор № 30990.100.335 по КККР на Злати
войвода, м. „Тюржемен". Предоставяните земи за ползване съгласно посочените документи
в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ са с площ до един декар и съгласно ЗСПЗЗ - § 4з. (1) Гражданите,
чието право на ползване се превръща в право на собственост съгласно § 4а, ал. 1,
придобиват собствеността на земята до 600 кв. м, а тези по § 4б,.ал. 1 - до 1000 кв. м., от
което следва, че процесния имот отговаря на законовите изисквания както към момента на
предоставянето му, така и към настоящия момент.
Разпитано в открито съдебно заседание вещото лице имотът съставлявал земеделска
земя и бил засаден с трайни насаждения овощни дръвчета и люцерина и се бил обработвал.
Видно от представените по делото заверени преписи със син печат на Държавен
Архив на Протокол № 19/18.01.1978 г. по точка първа на същия протокол се приема
решение № 110 на комисията за картотекиране и раздаване на населението на земи в
землището на с. Злати Войвода, в м. „Тюржемен“ от 350 дка и на Протокол № 21 от
14.03.1978 г. по точка четвърта на този протокол се приема решение № 121 на основание чл.
17 от ПМС № 76/05.07.1977 г. се предоставя на населението от с. Злати Войвода 202 дка в м.
„Тюржемен“ на основание приложените документи и се одобряват представените списъци
от Приложение № 1 до 13 блока в същата местност.
Видно от представеното заверено копие от Приложение № 11 /блок 3/ същото
съставлява Списък на лицата от с. Злати Войвода, Сливенски окръг за раздаване на
пустеещи и слабопродуктивни земи по Решение № 110/18.01.1978 г. в м. „Тюржемен“, в
който под номер 15 е посочено лицето С В Н- имот № 335.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени и
гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
5
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.84,ал.1 от АПК във връзка §19, ал.1 от
ПЗР на АПК срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт- заповед №
РД -15-960 от 31.03.2020 г. на Кмета на Община Сливен .
Обжалваната заповед е издадена от Кмета на Община Сливен, който е овластен по
силата на §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ да издаде заповед за придобиването на правото на
собственост върху новообразуваните имоти. Заповедта е издадена в установената от чл.59
АПК писмена форма. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, водещи до липса на волеизявление и
обуславящи на това основание нищожност на акта. Видно от представената преписка има
изготвен Протокол по § 62 ал. 2 от ПЗР към ПМС 456 /1997 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ.
От доказателствата по делото не се установява при издаването на акта
административният орган да е преследвал цел, различна от законоустановената, която не би
могла да се постигне с никакъв акт, нито на същия, нито на който и да било друг орган. По
тези съображения съдът намира, че оспорената № РД -15-960 от 31.03.2020 г. на Кмета на
Община Сливен представлява валиден административен акт.
В жалбата е направено искане за отмяна на оспорения административен акт поради
неговата незаконосъобразност. Жалбата е подаден в срок, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
За да издаде атакуваната заповед за отказ на признаване на правото на наследниците
на С В Н да придобият собственост чрез закупуване върху поземлен имот с пл. № 335 в м.
„Тюржемен“ в землището на с. Злати войвода, административният орган е приел, че не са
налице предпоставките, уредени в хипотезата на нормата на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ,
тъй като не било налице по административната преписка приложен документ за
предоставено право на ползване. Съгласно разпоредбата на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
гражданите , на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване на
изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват право на
собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1.03.1991г. и заплатят
земята на собственика чрез общината по цени, и определени от Министерския съвет,
съгласно чл.36,ал.2 в тримесечен срок от влизане в сила на оценката.
Съгласно разпоредбата на §.63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ права по §4а и §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е предоставено право на ползване по силата на Указ 596
на Президиума на народното събрание от 1967г., Указ №922 на Държавния съвет от 1989г.,
постановления на Министерския съвет №21 и 23 от 1963г., №12 от 1971г., №76 от 1977г.,
№1 от 1981г., №11 от 1982г., №30 от 1985г., №26, 58 и 67 от 1987г. и №34 от 1989г.
Доказа се в производството по безспорен и категоричен начин, че на С В Н му е
предоставено право на ползване по силата на цитираните по-горе укази и постановления. С
В Н е подавал заявление по реда и по условията на ЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ права по § 4а и 4б от преходните
6
и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е предоставено право на
ползване по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ №
922 на Държавния съвет от 1989 г., постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963
г., № 12 от 1971 г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58
и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г. Установи се в производството, че на наследодателя на
жалбоподателя е предоставено право на ползване по ПМС№ 11 от 1982 г. върху 800кв.м.
Първата предпоставка по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е на лицето да е предоставено право
на ползване върху земеделска земя по силата на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.
Видно от приложеното към делото удостоверение № 248-328 от 31.05.1991 г. на
кметството на с.Злати войвода-Сливенска община се установява, че по приложение на 11
ПМС от 2.03.1982 г. и решение от 6.10.1982 г. на районната комисия по самозадоволяването
– гр. Сливен е предоставено право на ползване на С В Н с ЕГН:********** на земя в размер
на 0,800 дка, находяща се в землището на с. Злати войвода, местността Тюржемен по
парцеларния план при граници изток Р Г, запад С С, север път, юг –синор и път. Видно от
представените по делото заверени преписи със син печат на Държавен Архив на Протокол
№ 19/18.01.1978 г. по точка първа на същия протокол се приема решение № 110 на
комисията за картотекиране и раздаване на населението на земи в землището на с. Злати
Войвода, в м. „Тюржемен“ от 350 дка и на Протокол № 21 от 14.03.1978 г. по точка четвърта
на този протокол се приема решение № 121 на основание чл. 17 от ПМС № 76/05.07.1977 г.
се предоставя на населението от с. Злати Войвода 202 дка в м. „Тюржемен“ на основание
приложените документи и се одобряват представените списъци от Приложение № 1 до 13
блока в същата местност.
Видно от представеното заверено копие от Приложение № 11 /блок 3/ същото
съставлява Списък на лицата от с. Злати Войвода, Сливенски окръг за раздаване на
пустеещи и слабопродуктивни земи по Решение № 110/18.01.1978 г. в м. „Тюржемен“, в
който под номер 15 е посочено лицето С В Н- имот № 335. Съдът тълкувайки в съвкупност
представените писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели
стига до извода, че на наследодателя на жалбоподателя му е било издадено удостоверение
по силата на което на лицето му е предоставено право на ползване върху земеделска земя по
силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет. Описаните писмени доказателства не са били представени по
административната преписка в рамките на административното производство.
С оглед на това, съдът приема, че е налице първата предпоставка по §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост върху новообразуван имот.
Втората предпоставка по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е земята да представлява лозе, овощна
градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя. В случая от
представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото
свидетели, се установява, че към момента на подаване на заявлението за трансформиране на
собствеността част от имотът е представлявал овощна градина, част от него е била лозе и
7
част от него е била засята с люцерина.
По делото е представена молба от 17.06.1992 г. от наследодателят на жалбоподателят
С В Н, по която е образувано административното производство за преобразуване на правото
на ползване в право на собственост. В заявлението самият заявител е посочил, че част от
имотът е представлявал овощна градина, част от него е била лозе и част от него е била засята
с люцерина. От показанията на свидетелите и от разпита на вещото лице в о.с.з. по
кредитираната от съда съдебно-техническата експертиза се доказва, че имотът е бил засят с
люцерина, едната част е била лозе и в него е имало овощни дървета-череши.
По тези съображения съдът приема, че заповед № РД -15-960 от 31.03.2020 г. на
Кмета на Община Сливен, като издадена в противоречие с материалния закон, е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Тъй като въпросът относно правото на ползвателя да придобие собствеността върху
предоставената му с актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ земеделска земя не е предоставен на
преценката на административния орган, на основание чл.173, ал.1 АПК делото следва да
бъде решено по същество /в този смисъл са: решение № 12715/29.10.2010 г. на ВАС по
адм.д.№ 3706/2010 г., ІV о., решение № 6938/27.05.2009 г. на ВАС по адм.д. № 3448/2008 г.,
ІV о. и др./.
Предвид установената от доказателствата по делото наличност на елементите на
фактическия състав на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва бъде постановено признаване
на жалбоподателят да придобие на основание §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост
върху имот с пл. №335 с площ 800 кв.м. в местността „Тюржемен“ в землището на с.Злати
Войвода. Съгласно §.62, ал. 3 и ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в случай че се признава правото да
се придобие собствеността, със заповедта се възлага извършването на оценка на имота. С
оглед на изложеното следва да се върне преписката на Кмета на Община Сливен за
извършване на оценка по §.62, ал.4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
С оглед изложеното подадената жалба срещу заповед № РД -15-960 от 31.03.2020 г.
на кмета на Община Сливен е основателна и следва да бъде уважена, като заповедта бъде
отменена, преписката върната на кмета на община Сливен за извършване на оценка по §.62,
ал.4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Така мотивиран , СлРС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № РД -15-960 от 31.03.2020 г. на Кмета на Община Сливен, като
незаконосъобразна и ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Сливен за извършване на
оценка по §.62, ал.3 и ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от връчването му на страните с
касационна жалба пред Административен съд Сливен.
8
Препис от решението да се връчи на страните-жалбоподателят, административния
орган и заинтересованото лице!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9