№ 173
гр. С.З., 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20245501000136 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. К. М. против
Решение № 1005/20.11.2023г., постановено по гр.д. № 5550/2022г. по описа на
РС – С.З., с което е осъдено „З.Д.ЖЗ.“ АД да заплати на М. К. М.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9065 лв. за причинени
неимуществени вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от
настъпилото на 14.12.2021г. ПТП причинено от водача на застрахования по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
със застрахователна полица № BG/30/121003395618, лек автомобил „Рено
Меган“, рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба в съда – 12.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата,
като е отхвърлен предявения иск за сумата над присъдените 9065 лв., до
претендираната сума в размер на 24000,00лв., като частично предявен от сума
в размер на 30000лв., като неоснователен и недоказан. Осъдено е „З.Д.ЖЗ.“
АД да заплати на М. К. М. сумата в размер на 652,18лв., представляваща
дължима мораторна лихва върху неплатено застрахователно обезщетение за
претърпени, като е отхвърлен предявения иск за сумата над присъдените
652,18лв. до претендираните 1726,67 лв., като неоснователен и недоказан.
1
Присъдени са и разноските по делото съразмерно с уважената и отхвърлената
част на иска. Във въззивната жалба са изложени съображения за
неправилност на обжалваното решение в отхвърлителната част. Направени са
оплаквания за незаконосъобразност и неправилна преценка от страна на съда
относно фактическата обстановка по делото и са изложени съображения в
тази връзка. Направено е искане да се отмени решението в обжалваната част и
се постанови друго, с което исковете на ищцата да бъдат уважени изцяло.
Доказателствени искания не са направени.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия, в който е взето
становище, че същата е неоснователна, а обжалваното решение
законосъобразно, правилно и обосновано. Изложени са подробни
съображения в тази връзка. Посочена е съдебна практика. Направено е искане
да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските
пред двете инстанции, в това число юрисконсултско, респективно адвокатско
възнаграждение. В случай, че претендирания от въззивника размер на
адвокатското възнаграждение е над минималния размер се прави възражение
за прекомерност на същото. Доказателствени искания не са направени.
Постъпила е частна жалба от адв. С., против Определение №
406/06.02.2024г., постановено по гр.д. № 5550/2022г. по описа на РС – С.З., с
което съдът се е произнесъл относно искането за изменение на решението в
частта за разноските. Изложени са съображения относно
незаконосъобразността на това определение. Направено е искане да се отмени
определението на районния съд и се постанови друго, с което съдът да
приеме, че молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта
на разноските е допустима и подлежаща на разглеждане.
Постъпил е отговор на частната жалба от страна на застрахователното
дружество. Становището на ответника по частната жалба е че същата е
неоснователна и са изложени съображения в тази връзка. Направено е искане
да се потвърди обжалваното определение на районния съд.
Постъпило становище от адв. С., пълномощник на въззивницата, с
което посочва, че поради служебна ангажираност не може да присъства в
съдебно заседание. Прави искане да се даде ход на делото. Поддържа
въззивната жалба. Няма доказателствени искания. Взема становище по
същество на спора. Претендира адвокатско възнаграждение и поддържа
2
възражението за прекомерност на разноските, направени от ответната страна.
Съдът като взе предвид данните по делото, както и становищата и
доводите на страните намира за установено следното:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1228р-
16809/15.12.2021г., на 14.12.2021г., около 07.25 часа в гр. С.З., на ** е
настъпило пътно транспортно произшествие между лек автомобил „Рено
Меган“ с рег. №***, управляван от водача Ж.Г.Г. и пешеходец – ищцата М. К.
М.. В протокола е отразено, че ищцата е получила фрактура и натъртвания и е
постъпила в УМБАЛ „П.“, без опасност за жИ.та.
Видно от лист за преглед на пациент в ДКБ/СО от 14.12.2021г., ищцата
е постъпила с анамнеза „Пострадала при ПТП“. Съгласно заключението на
рентгенографското изследване – /л.17 и л.19 от делото/ за ищцата е
установена фрактура на фибулата в ляво. От представените по делото
амбулаторни листи с номера №964/20.12.2021г., 76/24.01.2022г.,
34/10.01.2022г., №310/28.01.2022г., се установява, че ищцата е с основна
диагноза счупване само на фибулата, като при прегледите е установявано
наличие на палпаторна болка в областта на лява колянна става от латерално,
както и ограничени и болезнени движения в лявата колянна става.
Видно от приложените болнични листи № Е20211172362 и
№Е20220144188, на ищцата е бил отпуснат домашен амбулаторен отпуск в
размер на 14 календарни дни – от 10.01.2022г. до 23.01.2022г. и в
последствие, след решение на ЛКК – домашен амбулаторен отпуск в размер
на 30 дни, от 24.01.2022г. до 22.02.2022г.
От приложеното писмо от ОД на МВР С.З., сектор пътна полиция се
установява, че във връзка със съставен АУАН на лицето Ж.Г.Г. е издадено
Наказателно постановление за административно нарушение по чл.179, ал.2,
във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, влязло в сила на 02.03.2022г.
Ищцата, чрез упълномощеният й представител е предявила претенция
за изплащане на 205,00лв. имуществени вреди, както и е поканила ответника
да определи и да й заплати застрахователно обезщетение за претърпените от
нея, във връзка с описания случай на 14.12.2021г., неимуществени вреди.
С писмо с изх. №4627/26.09.2022г. ответното дружество е уведомило
ищцата за прието решение от застрахователно-експертната комисия на
3
дружеството, на ищцата да бъде изплатено обезщетение в размер на
3000,00лв., от които 2935,00лв. – обезщетение за неимуществени вреди и
65,00лв. обезщетение за имуществени вреди.
С преводно нареждане от 24.08.2022г. – сумата в размер на 3000,00лв. е
била заплатена по сметка на представителя на ищцата – адв. И. С..
Видно от представените по делото Удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане №1822/09.09.2014г.; Удостоверение за раждане
издадено въз основа на акт за раждане № 1842/18.09.2012г.; Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0785/13.05.2008г.;
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
552/07.04.2006г. и Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 1301/13.07.2010г., ищцата е майка на малолетните деца Гено
Мирков Кирилов, Даниела Миркова К. и Илиян Мирков Кирилов и на
непълнолетните деца Стефка Миркова К. и Калин Мирков Кирилов.
От представения трудов договор №6900/07.10.2021г. се установява, че
ищцата изпълнява длъжността „метачка“ в ДЗЗД „Г.П.-Б“.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото са събрани
гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Ж.Г.Г., се установява, че на 14.12.2021г.,
около 06.30-07.00ч., се движила с автомобил по ул.„***“ в посока изток-
запад, от ул.„Х.“ към ул.„**“. Времето било дъждовно. Не забелязала никакво
препятствие на пътя. В един момент видяла само дръжка на метла, която й
счупила предното стъкло на автомобила. Изобщо не е видяла пешеходката
/ищцата/, защото нямала светлоотразителни знаци, а имала завит на гърдите й
черен чувал. Появила се внезапно от дясната страна на автомобила. След
ПТП ищцата извикала бърза помощ. Пострадалата била далече от тротоара –
по-близо до осовата линия на пътното платно. Не била на пешеходна пътека.
Имала малко одраскано по носа, не забелязала ищцата да има други
наранявания. На пътното платно от дясната страна имало паркирани
автомобили, затова се налагало тя да се движи по-вляво, почти до осовата
линия. Пешеходката няма как да е била на тротоара, а е излязла измежду
паркираните коли. След удара ищцата била седнала до автомобила на земята.
Предното стъкло на автомобила било счупено от дръжката на метлата, а не от
тялото на ищцата. Свидетелката не е усетила удар, по автомобила не е имало
4
други щети, освен стъклото. За случилото се свидетелката била наказана по
административен ред.
От показанията на свидетелите Г.И.Г. /живее на семейни начала с
ищцата/ и В.К.К. /сестра на ищцата/ се установява, че преди настъпването на
ПТП ищцата полагала грижи за петте си ненавършили пълнолетие деца,
грижела се за къщата си. Единствена в домакинството работила. След ПТП не
можела да извършва тези дейности, за които помагала сестра й. Стояла вкъщи
месец и половина, поради което на семейството й се наложило да взема пари
на заем. Изпитвала болки в краката, ребрата и носа. Изпитвала страх и се
случвало да бълнува нощно време, имала нужда от помощ при извършване на
обикновени, ежедневни дейности. За инцидента са се обадили на свидетеля
Г.Г. от Бърза помощ. Той отишъл да я вземе, като тя имала следи от
наранявания по лицето. Била кална и мокра, имала светлоотразителна
жилетка. След това няколко пъти ходела на лекар заради нараняванията на
крака. Не е била гипсирана. През деня се налагало свидетелката В.К. да се
грижи за домакинството и децата и да помага на ищцата, а нощем –
свидетелят Г.Г.. Преди катастрофата ищцата излизала с приятелки, а след
това престанала, защото не се чувствала добре. Все още изпитвала болки в
крака.
С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Вещите лица д-
р Е.Б. и С.Н. посочват в заключението си, че произшествието не е запазено и
не е извършен оглед на място от разследващ орган на МВР. Според
заключението на вещите лица произшествието е настъпило на 14.12.2021 г.,
около 7.25 часа, на ул. „***“, до №6, в условия на валеж от дъжд, докато
пострадалата е изпълнявала почистване на улицата. Последната се намирала в
дясно по посока на движението на автомобилите, до тротоара. Поради
невнимание водача на л.а. „Рено Меган“ с рег. № *** е блъснала пострадалата
с предната част на автомобила. Вследствие на ПТП ищцата е получила
счупване на лява малко-пищялна кост, счупване на носните кости, контузия в
носа. Механизмът на блъскане на пешеходеца е имал четири фази: първа фаза
– контакт с автомобила, който се реализира между предната част на
автомобила и долните крайници на пешеходеца, в тази фаза е получено
счупването на лявата малкопищялна кост. Във втора фаза тялото попада
върху автомобила – при ниска скорост на последния е възможно да не се
5
получат съществени увреждания. В трета фаза тялото се отхвърля от
автомобила с придадената му скорост. В четвърта фаза тялото попада върху
терена, като най-вероятно тогава се е получило счупването на носните кости.
Счупването на малкопищялната кост се лекува чрез имобилизация за 30 дни.
Това счупване е причинило трайно затрудняване на движението на левия крак
на ищцата. Счупването на носните кости и контузията на носа са причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Ищцата е
провела контролни прегледи при лекуващия ортопед-травматолог, който е
регистрирал правилно протичане на оздравителния процес. В открито
съдебно заседание, вещите лица допълват, че данните в делото сочат за
травматичен инцидент на ищцата, на 14.12, като не се установява друг такъв
до 20.12. Счупването на носните кости е преминало за по-малко от 30 дни, а
счупването на малкопищялната кост било средна телесна повреда –
затрудняване на движението за повече от 30 дни. Според назначения по
експертизата автоексперт, описаното в исковата молба не протИ.речи на
механизма на ПТП – удар на пешеходец с предната част на автомобила. С
оглед пълното установяване на обстоятелства по делото и предвид
становищата на страните са назначени повторни съдебномедицинска и
съдебно автотехническа експертизи, чиито заключения не бяха оспорени от
страните и бяха приети от съда като компетентни и добросъвестно изготвени.
Според заключенията на вещото лице по назначената повторна
автотехническа експертиза – Т.П., механизмът на настъпване на ПТП е
следният: на 14.12.2021г., около 07.30 часа в гр.С.З., по ул.„***“ в посока от
изток на запад, в северната пътна лента, в близост до разделителната линия
със скорост на движение около 40 км/ч и опасна зона за спиране около 26 м.,
се е движил лек автомобил Рено Меган с рег. № *** , управляван от Ж.Г..
Било е сумрак, времето е било дъждовно. Участъкът от пътя е бил
хоризонтален и прав. Пътната настилка с асфалтово покритие и към момента
на настъпване на ПТП е била мокра. В същото време ищцата М. М., която е
била метач, се движила в посока от север на юг, пресичайки северната лента
на ул. „***“ в близост до бл. №63, докато е държала метла с дълга дръжка.
Водачът на лекия автомобил не е възприела опасността и на 4,25 м. южно от
северната граница на платното за движение е настъпил удар между МПС и
пешеходката. Към момента на удара пострадалата се е намирала с лявата си
страна към автомобила, с лице на юг, а първоначалния контакт за нея е
6
настъпил в челните му състави, в областта на предната броня. В резултат на
удара, тялото на пострадалата е упражнило натиск върху дръжката на
метлата, която от своя страна е осъществила контакт с предното обзорно
стъкло на автомобила и го е счупила. След удара тялото на пешеходката е
изпаднало встрани от автомобила, в близост до разделителната линия. В
резултат на ПТП са били нанесени телесни увреждания на пешеходката, а на
автомобила са нанесени материални щети. Според вещото лице при движение
на къси светлини на фаровете, водачът на лекия автомобил е имала
техническата възможност да възприеме пешеходката, облечена в тъмни дрехи
на разстояние от около 50 м. Причините за настъпване на ПТП от техническа
гледна точка са субективните действия на водача на лекия автомобил, която
не се е съобразила с конкретните условия на видимост, със състоянието на
пътната настилка, не е възприела намиращата се на платното за движение
ищца и не е предприела намаляване на скоростта на движение или спиране.
Вещото лице заключава, че преди ПТП пострадалата се е намирала на
платното за движение, но не е попадала в опасната зона за спиране на
автомобила, тъй като разстоянието на видимост за водача при движение на
къси светлини на фаровете към пешеходец, облечен с тъмни дрехи е 50 м., а
това разстояние е по-голямо от дължината на опасната зона за спиране, която
е 25,84 м. Според заключенията на вещото лице по назначената повторна
съдебномедицинска експертиза д-р М.С., при процесното ПТП ищцата е
получила няколко травми, както следва: счупване на фибулата на лявата
подколенница, контузия на коленните стави, контузия на главата. Според
вещото лице счупването на фибулата е получено при първото
съприкосновение на лекия автомобил с тялото/краката на пострадалата. Тази
травма е със средностепенна сила на болков синдром. Според в.л. телесните
увреждания, получени от ищцата и изброени в исковата молба, отговарят да
са получени при процесното ПТП. Счупването на малкопищялната кост в
горната й част /зоната на коляното/, без сериозно разместване, лекувана
консервативно с ортопедична протеза за 30 дни е с период на възстановяване
около 45-60 дни. Този период включва и болковия период и изглаждането на
походката след снемане на ортезата. Счупването на носните кости е с период
на възстановяване около 10-15 дни, контузията на главата, без загуба на
съзнание предизвиква дискомфорт за до 5 дни, контузията на колената е с
период на възстановяване около 1 седмица. Медико-биологичния признак на
7
счупването в малкопищялната кост е средна телесна увреда, тъй като е довело
до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, за период по-
дълъг от 30 дни. Останалите наранявания, кореспондират с лека телесна
увреда. Ищцата е преглеждана няколкократно, назначена и е била
ортопедична ортеза за 30 дни, като няма данни за констатирани усложнения
или забавяния на възстановяването й. Предвид възрастта на ищцата и
неразместената фрактура, не е било строго необходимо да провежда
рехабилитация. Напълно нормално било счупването на фибулата да бъде
установено по-късно, дори няколко дни по-късно, тъй като малкопищялната
кост не била носеща и ищцата не е стъпвала на крака си. Освен това в
Спешното отделение ищцата не е била прегледана от специалист, поради
което счупването е установено при последващ преглед.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Настоящият състав споделя изцяло изводите на СтРС относно
наличието на валидно застрахователно правоотношение; деяние,
протИ.правност на деянието, причинна връзка и вреди.
Спорен между страните е въпроса относно присъденият размер на
обезщетението за неимуществени вреди, както и наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на въззивницата.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедлИ.ст и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални
последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самото ПТП такива, а продължават и след това.
От назначената по делото КСМАТЕ се установява, че вследствие на
ПТП ищцата е получила счупване на лява малко-пищялна кост, счупване на
носните кости, контузия в носа.
За да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият
съдебен състав съобрази, че на ищеца са причинени средна и лека телесни
повреди.
Счупването на малкопищялната кост в горната й част /зоната на
8
коляното/, без сериозно разместване, лекувана консервативно с ортопедична
протеза за 30 дни е с период на възстановяване около 45-60 дни. Този период
включва и болковия период и изглаждането на походката след снемане на
ортезата. Счупването на носните кости е с период на възстановяване около
10-15 дни, контузията на главата, без загуба на съзнание предизвиква
дискомфорт за до 5 дни, контузията на колената е с период на възстановяване
около 1 седмица.
Изпитвала болки в краката, ребрата и носа. Изпитвала страх и се
случвало да бълнува нощно време, имала нужда от помощ при извършване на
обикновени, ежедневни дейности. Към настоящия момент съгласно
показанията на свидетеля, ищцата все още изпитвала болки в крака.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде отчетена преживяната от ищеца стресова реакция, която е
довело до негативна промяна в психо – емоционалното й
състояние. Разпитания по делото свидетел сочи, че преди катастрофата
ищцата излизала с приятелки, а след това престанала, защото не се чувствала
добре.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и
възрастта на пострадалата намира, че предявения иск за неимуществени
вреди следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 24 000 лв..
Съдът намира, че следва да вземе становище за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззивницата.
За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има
вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се
изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива
действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения
законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице,
ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв
9
начин върху действията на причинителя на вредата.
И двете вещи лица в своето заключение сочат, че причините за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка са субективните действия на
водача на лекия автомобил, която не се е съобразила с конкретните условия
на видимост, със състоянието на пътната настилка, не е възприела
намиращата се на платното за движение ищца и не е предприела намаляване
на скоростта на движение или спиране. Вещото лице заключава, че преди
ПТП пострадалата се е намирала на платното за движение, но не е попадала в
опасната зона за спиране на автомобила, тъй като разстоянието на видимост
за водача при движение на къси светлини на фаровете към пешеходец,
облечен с тъмни дрехи е 50 м., а това разстояние е по-голямо от дължината на
опасната зона за спиране, която е 25,84 м..
Във връзка с изложеното настоящия съдебен състав счита за неправилни
изводите на СтРС, че е налице принос на ищцата по отношение на
настъпилите вреди, в размер на 20 %. Такъв принос от страна на ищеца,
ответникът не е доказал.
В хода на съдебното производство е установено, че ответникът е
заплатил на ищцата сумата от 2935,00лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, във връзка с настъпилото ПТП на 14.12.2021г.
От установената сума, следва да бъде приспадната вече заплатената
такава или като дължима сума за обезщетение за неимуществени вреди от
страна на ответното дружество се получава сумата в размер на 21 065 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба – 12.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането. Като се има
предвид определеното от съда дължимо обезщетение, следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1515,51 лв., законна лихва
за периода 29.03.2022 до 12.12.2022 г..
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта в която като отхвърлен предявения
иск за сумата над присъдените 9065,00лв., до сумата в размер на 21 065,00лв.,
както за законна лихва за периода 29.03.2022 до 12.12.2022 г. над
присъдените 652,18 лв. до сумата в размер на 1515,51 лв. и вместо него
постановено друго по същество на спора, с което предявените искове за тези
суми бъдат уважени.
10
В останалата обжалвана част в която е отхвърлен предявения от ищцата
против ответника иск за сумата над 21 065,00 лв. до претендираните 24 000
лв., частичен от 30 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба – 12.12.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за законна лихва за периода 29.03.2022 до
12.12.2022 г. за сумата над 1515,51 лв., до претендираната сума в размер на
1726,67 лв., решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Решението следва да бъде отменено в частта за разноските, присъдени в
полза на ответника за разликата над 288 лв. до присъдения размер от 1463 лв..
Ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително сумата 515
лв. за държавна такса и сумата 200 лв. за вещи лица в полза на бюджета на
съдебната власт, както и допълнително сумата 1344 лв., за първата инстанция
и сумата 1880 лв. за въззивната инстанция, възнаграждение по чл. 38 от ЗА за
адв. И. С..
По отношение на частната жалба против Определение №
406/06.02.2024г., постановено по гр.д. № 5550/2022г. по описа на РС – С.З., с
което съдът се е произнесъл относно искането за изменение на решението в
частта за разноските, съдът споделя мотивите на първата инстанция, че по
делото не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК от процесуалния
представител на ищцата, поради което, страната не може да иска изменение
на решението в частта за разноските. Поради тази причина, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, С. окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1005/20.11.2023г., постановено по гр.д. №
5550/2022 г. по описа на РС – С.З., в частта в която е отхвърлен предявения от
М. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С.З., ** против „З.Д.ЖЗ.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.** иск за причинени
неимуществени вреди, от настъпилото на 14.12.2021г. ПТП за сумата над
присъдените 9065,00лв., до сумата 21 065,00 лв., както и за законна лихва за
периода 29.03.2022 до 12.12.2022 г. над присъдените 652,18 лв. до сумата
11
1515,51 лв., като постановява:
ОСЪЖДА „З.Д.ЖЗ.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.** да заплати на М. К. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.С.З., ** за сумата над 9065,00лв., до сумата 21065,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от
настъпилото на 14.12.2021г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата над 652,18 лв. до сумата 1515,51
лв., представляваща законна лихва за периода 29.03.2022 до 12.12.2022 г..
ОТМЕНЯ Решение № 1005/20.11.2023г., постановено по гр.д. №
5550/2022г. по описа на РС – С.З., в частта в разноските с което е осъдена М.
К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С.З., ** да заплати на „З.Д.ЖЗ.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.** за сумата над 288
до присъдените 1463 лв..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1005/20.11.2023г., постановено по гр.д.
№ 5550/2022г. по описа на РС – С.З. в останалата обжалвана част, в която е
отхвърлен предявения от М. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.С.З., ** против „З.Д.ЖЗ.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.** иск за причинени неимуществени вреди, от настъпилото
на 14.12.2021г. ПТП за сумата над 21 065,00 лв. до претендираните 24 000 лв.,
частичен от 30 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба – 12.12.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за законна лихва за периода 29.03.2022 до 12.12.2022 г. над
сумата в размер на 1515,51 лв., до претендираната сума в размер на 1726,67
лв..
ОСЪЖДА „З.Д.ЖЗ.“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.**, да заплати по сметка на ОС-С.З., допълнително сумата
от 715 лв. (седемстотин и петнадесет лева), представляваща разноски за
държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част
12
от исковете.
ОСЪЖДА „З.Д.ЖЗ.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С.**, представлявано от *** да заплати допълнително на адв. И. С. С., АК
С.З., сумата от 3224 лв. (три хиляди двеста двадесет и четири лева),
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете, определено по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 406/06.02.2024г., постановено по
гр.д. № 5550/2022г. по описа на РС – С.З..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13