№ 3545
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. П.
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20231100506698 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 2947/27.02.2023г. по гр.д. № 63312 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 55-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД , че Р. М. Н. , ЕГН ********** дължи на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* с адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б
заплащане на сумата от 3109,41лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 14.04.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент № 7 в гр. София, ж.к. **** ,
абонатен № 2379 за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от
70,22лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
14.04.2021г., до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г.; сумата от 343,03лв., представляващи лихва за забава на
плащането на главницата от 3109,41лв за периода от 15.09.2019г. до
05.04.2021г; сумата от 12,25лв., представляващи лихва за забава на
плащането на главницата от 70,22лв за периода от 01.07.2018г. до
1
05.04.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
20875/2021г. на СРС, като Р. М. Н. , ЕГН ********** е осъден да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* съдебни разноски от общо
827,18лв. по заповедното и по исковото дело.
Срещу така постановено решение са депозирани въззивна жалба вх.№
88644/30.03.2023г. и въззивна жалба вх. № 93030/04.04.2023г. по регистъра
на СРС, последната изпратена по пощата на 30.03.2023г. от ответника по
исковете - Р. М. Н. , ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени.
Изложил е съображения, че решението в тази част е постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил
е, че не било установено по делото топломерите да са монтирани правилно,
отстоянието на което те са монтирани дали дава отклонение при изчисление
на потреблението, причината същите да не бъдат подменени, извода на
вещото лице че това не давало отражение на измерването и че дори това било
в полза на въззивника не можело да обоснове извод, че разпределението на
енергията е правилно. Вземанията били два вида – по месечни фатури и по
изравнителни сметки, различни били по характер и следвало вземанията да се
индивидуализират поотделно. Титуляр на вземането за цената на дяловото
разпределение бил третото лице помагач, а не ищец. Не било доказано
извършването на доставките и услугите във връзка с топлоснабдяването ,
качеството и количеството на доставеното, релевантно било реално
доставеното, технологичните разходи следвало да са за сметка на ищеца. Не
била дадена възможност на ответника по исковете лично да задава въпроси на
вещото лице по техническата експертиза, за неявяването в о.с.з. той имал
уважителна причина.
Въззиваемият- ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е
оспорило жалбите, посочило е, че съображенията в жалбите са за неотносими
факти, претендирало е разноски, оспорило е претенцията за разноски на
въззивниците включително и поради прекомерност.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Техем
Сървисис ЕООД, ЕИК ********* не е изразило становище по жалбата.
2
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
82676/05.11.2021г. по регистъра на СРС на Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК ********* срещу Р. М. Н. , ЕГН ********** с която е поискало от съда
да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Р. М. Н. , ЕГН
********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* с адрес:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б заплащане на сумата от 3109,41лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 14.04.2021г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в
апартамент № 7 в гр. София, ж.к. **** , абонатен № 2379 за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 70,22лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 14.04.2021г., до изплащането й, представляващи
цена на дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2020г.; сумата от 343,03лв., представляващи лихва за забава на
плащането на главницата от 3109,41лв за периода от 15.09.2019г. до
05.04.2021г; сумата от 12,25лв., представляващи лихва за забава на
плащането на главницата от 70,22лв за периода от 01.07.2018г. до
05.04.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
20875/2021г. на СРС , като му се присъдят разноски. Посочило е, че
ответникът е собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна
енергия в имота , потребил енергия в имота за процесния период в количества
и на стойност, за които са предявени исковете, дължал и цена на дяловото й
разпределение, изпаднал в забава на плащането й и дължали обезщетение в
размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от
договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия.
Ответникът Р. М. Н. , ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че вземанията по изравнителни сметки
и по месечни фактури са отделни и следва да се индивидуализират поотделно,
не било доказано че е потребител на топлинна енергия в имота, нито
количество на доставена такава в имота, качеството на същата, договор без да
са посочени тези параметри бил нищожен. Не били посочени технологични
разходи а те следвало да са за сметка на ищеца, задълженията били погасени
по давност в частта за периода до април 2019г.
3
Третото лице помагач на страната на ищеца –„„Техем Сървисис ЕООД,
ЕИК ********* не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 20875/2021г. на СРС от което
се установява, че по заявление вх. № 23027109/14.04.2021г. . е издадена
заповед за изпълнение с която е разпоредено Р. М. Н. , ЕГН ********** да
заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* с адрес: гр. София,
ул. „Ястребец” № 23 Б сумата от 3109,41лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 14.04.2021г., до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 7 в гр. София, ж.к.
**** , абонатен № 2379 за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата
от 70,22лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
14.04.2021г., до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г.; сумата от 343,03лв., представляващи лихва за забава на
плащането на главницата от 3109,41лв за периода от 15.09.2019г. до
05.04.2021г; сумата от 12,25лв., представляващи лихва за забава на
плащането на главницата от 70,22лв за периода от 01.07.2018г. до
05.04.2021г., както и съдебни разноски от 120,70лв., за така издадена заповед
длъжникът е уведомен на 30.06.2021г. , на 29.07.2021г. е подал възражение, на
05.10.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в
едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземанията и такива е предявил на 05.11.2021г.
Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 105/12.12.2001г.
съставен от нотариус А.И., рег. № 034 на Нот.К., носещ подписи за нотариуса
и за страните, съгласно който на 12.12.2001г. И.Х.Г. и В.Г.Г. са продали на Р.
М. Н. апартамент № 7 на ул. **** в гр. София с площ от 85,02 кв.м.
По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 2001г, договор
от15.10.2001г., съэгласно които АС на ЕС на сграда на ул. **** в гр. София е
избрало и възложило на Техем Сървисис”ЕООД да извършва дялово
разпределение на енергията в сградата. В списъка на живущи за ап. 7 е
записан И.Г. положил подпис срещу заявено желание за монтиране на уреди
на 5 радиатора в имота.
Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на
ответника за периода в размер на сумите, за които е предявен иска,
4
начисленията за цена на дяловото разпределение за периода са в размер от
2,78лв. до 3лв. месечно.
По делото са приети общи условия одобрени от ДКЕВР на 27.06.20 16г. и
публикувани във в. Монитор на 11.07.2016г. съгласно чл. 33 от които суми по
месечните фактури следва да се заплащат в 45-дневен срок от изтичане на
срока, за който се отнасят, но обезщетение за забава се дължи само след
изтичане на този срок след установяване с изравнителната сметка на реалното
потребление.
С прието по делото заключение по основната и допълнителната съдебно-
техническата експертиза, на изслушването на което пред СРС е присъствал
представител на ответника, вещото лице след запознаване с документи по
делото е посочило, че сградата в която е имота е топлоснабдена, общият
топломер в абонатната станция е отчитан ежемесечно и са отчислявани
технологични загуби. Посочило е, че в имота има пет отоплителни тела ,
имало и два водомера, реални отчети на уредите са правени за процесния
период и начисленията по изравнителните сметки били съобразно
показанията им, дяловото разпределение било направено по правилата на ЗЕ
и на Наредбата за топлоснабдяване., сградната инсталация била определена
съобразно обем на имота от 222 куб.м. Стойността на реално потребената
топлинна енергия в имота била с 533,48лв. по малка от начисленията по
фактури за целия процесен период. При проверка на имота вещото лице е
установило, че топлинна енергия за отопление достига до всичките 5
отоплителни тела в имота, топлинни разпределители с визуален отчет били
монтирани през ноември 2005г. от Техем Сървисис”ЕООД. Центърът на
топлинния разпределител следвало да бъде монтиран в пресечната точка на
двете разстояния - в средата по отношение на ширината на отоплителното
тяло и във височина на отстояние от горния ръб на отоплителното тяло 25%
от пълната височина на отоплителното тяло. В случая топлинните уреди
били монтирани правилно с малки отклонения от инструкциите, разликите не
оказвали влияние върху изчислените количества за абоната. В случая уредите
били с гаранция от 10 години, потребителят бил предупреден от топлинния
счетоводител, че следва да ги смени, но това не било направено. При
хипотеза, че на останали абонати измервателните уреди били сменени, то
начисленията на ответника по старите уреди били в негова полза. Ако
топлинния счетоводител спазил изискванията на Наредбата за
топлоснабдяване, то не следвало да зачита показанията на уредите в
процесния имот, защото те не били в гаранция, така следвало да се начисли
енергия по максималния специфичен коефициент за всяко отоплително тяло.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице е посочило, че по записванията на ищеца нямало плащане на
процесните суми, начисленията за цена на дялово разпределение били в
размер на процесните суми. , по счетоводните записвания имало сума по
фактури 3592,96лв., след съобразяване на изравнителните сметки, промяната
в цената на топлинната енергия стойността на непогасеното задължение било
в размер на общо 3109,41лв. Размер на лихви за забава били в размер на
5
процесните суми.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Вземанията са индивидуализирани по
основание, размер и период, обстоятелство че ищецът е издавал фактури по
месечни прогнозни стойности, а след изравняването – обобщена фактура
съобразно реалното потребление не променя вземането и доводи на
въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на
стойност на доставена топлоенергия за битови нужди в имот в сграда -
етажна собственост, обезщетение за забава , за които е издадена заповед за
изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и
за ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същите, че са изпаднали в забава на плащането му.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
6
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
7
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено, че ответникът е потребител на топлинна
енрегия в имота за процесния период. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач
по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този,
който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В
това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на
доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
8
нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето
лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). Приетият по делото нотариален акт доказва,
че въззивникът е бил собственик на имота за периода. Не се твърди и не се
установява 3-то лице да е било носител на вещното право на ползване на
същия или да е сключило с ищеца договор за доставка на топлинна енергия в
имота, по начин който да освободи ответника от отговорност пред ищеца за
заплащането й. Така съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна
енергия в имота за процесния период.
Съдът приема за установено по делото че стойността на реално
потребената в имота за периода топлинна енергия при съобразяване на цената
на същата през периода е в размер на сумата, за която е уважен иска. Този
извод следва при съобразяване на приетите по делото заключения по
техническата и счетоводната експертиза, изводи на вещите лица по които
съдът изцяло кредитира като верни и задълбочени, неопровергани от
останалите доказателства по делото. Неоснователни са доводите на
въззивника основани на неточно измерване на потреблението поради
неправилно позициониране на уредите за измерване на същото. В случая
вещото лице е установило, че има малки разлики в местоположението на
същите в сравнение с инструкциите, но вещото лице е посочило, че това не се
отразява на измерването на потреблението, още повече че по правилата за
разпределяне на енергията на въззивника следвало да се начисли по-висока
стойност – на максимален специфичен разход, защото гаранционни срок на
монтираните в имота уреди бил изтекъл. Извода на вещото лице за изтеклия
гаранционен срок съдът приема, че следва да кредитира, доколкото същият е
обосноват с установени дата за монтаж и гаранционен срок на уредите. Така
съдът приема за установено по делото, че начислената на ответника сума като
стойност на потребеното в имота топлинна енергия не е по-голяма от тазци,
която би се дължала по правилата за Наредба за топлоснабдяване за
начисленията на максимален специфичен разход. Неоснователни са доводите
9
на въззивника основани на допуснато процесуално нарушение от СРС, приел
заключението по допълнителната техническа експертиза без участието на
ответника в съдебното заседание. На това съдебно заседание е присъствал
процесуалният представител на ответника и не е имало основание да се
отложи делото.
По претенцията за цената за дялово разпределение на енергията:
Нормативната уредба на разпределението за дяловото разпределение на
топлинната енергия се съдържа в глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно чл.
139в, ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът
на топлинна енергия , които не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ,
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б и с
договора итози договор сочи цената на услугата дялово разпределение
заплащана от топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия. Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗЕ избраното от ЕС регистрирано да
извършва дялово разпределение лице предлага на клиентите в сграда -
етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение. В случая приетият договор от
2001г. сочи цена и начин на плащането, но този договор е сключен преди
измененията на горепосочените разпоредби на ЗЕ и доколкото им
противоречи, то в тази част същият ще следва да се приеме, че е изгубил
значение. При така възприето и като съобрази, че с разпоредбата на чл. 36 от
Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
одобрени с Решение на ДКЕВР редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение , отделно с тези ОУ е посочено,
че дължимата на ищеца цена е тази за стойността на дяловото разпределение
и стойността на потребената енергия, то правилно районният съд е приел, че
ищецът е носител на вземането за плащането на цената на дяловото
разпределение.
Установява се от приетите по делото протокол и договор, че ОС на ЕС е
избрало и възложило на Техем Сървисис”ЕООД да извършва дяловото
разпределение на енергията в имота. Установи се по делото от приетите
10
изравнителни сметки и от заключението на вещото лице, че Техем
сървисис”ЕООД е извършвало дяловото разпределение на енергията в
сградата в която е апартамент № 7, че същото съответства на правилата на ЗЕ
и на Наредбата за топлоснабдяване. При така възприето съдът приема за
установено по основание задължение на ответника заплащане на цената на
дяловото разпределение на енергията е установено по делото
Правилно е прието от районният съд че размер на възнаграждението за
процесния период е 70,22лв . Начислените от ищеца суми месечно са в
порядъка от 2,78лв. до 3лв. Тази сума при съобразяване на естеството на
работа, обичайния размер на възнаграждението съдът приема че съответства
на извършена работа.
С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу изводите
на СРС за изпадането в забава, за размер на обезщетението за забава поради
което и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът пирма за
установено по делото че размер на същите съответства на сумите, за които е
уважен иска.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника. Съдът приема, че на въззиваемия не се
следват разноски, защото доказателства за сторени такива не са ангажирани
по делото. Депозираните отговори и молба са бланкетни, не обосновават
извод, че му се следва възнаграждение за юрисконсулт.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 от
ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2947/27.02.2023г. по гр.д. № 63312 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 55-ти състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца –„Техем Сървисис ЕООД, ЕИК *********
Решението е окончателно.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12