Решение по дело №1314/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Ю. Х. Ю., [ЕГН], срещу решение № 507 от 24.06.2024 г. по АНД № 2287/2024 г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0769-001168/02.08.2023 г., издадено от началник група в О. М. Бургас, сектор Пътна полиция.

В касационната жалба се излагат възражения за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че въпреки, че е безспорно установено, че в момента на нарушението, жалбоподателят е бил извън страната, спрямо него е приложена разпоредбата на чл.182, ал.5 от ЗДвП. Намира, че следвало да се приложи разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Изтъква, че Ю. не бил своевременно уведомен за извършеното нарушение с негов автомобил. По тази причина не могъл да предприеме действия по установяване на действителния извършител на нарушението. Не било доказано твърдението на наказващия орган, според което жалбоподателят бил уведомен по телефон.

Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Не се сочат доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. В., който поддържа жалбата и твърдението за неправилно приложение на разпоредбата за системност. Тъй като жалбоподателят не бил уведомен, не могъл да представи декларация с данни за лицето, което е управлявало автомобила му. Излага възражения за неправилно наложено наказание, тъй като нарушението не било извършено в условията на системност.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на обжалването.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас потвърдил наказателно постановление № 23-0769-001168/02.08.2023 г., издадено от началник група в О. М. Бургас, сектор Пътна полиция, с което на Ю. Х. Ю., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 800 лв. и е лишен шест месеца да управлява МПС.

За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения. НП е издадено от компетентен орган. Съдът приел нарушението за доказано. Обсъдени са всички възражения изложени в жалбата и са приети за неоснователни. Относно основното възражение, според което жалбоподателят не бил в страната по време на извършване на нарушението, съдът приел този факт за доказан. Изложени са мотиви относно заявеното от жалбоподателя, че той не е управлявал автомобила, същият се ползвал от различни лица, които за работят за него. Съдът приел, че не се доказва упълномощаване от собственика на лице, което да отговаря за това, кой и кога управлява автомобила и да съдейства на контролиращите органи при търсене на извършителя на нарушението. Направен е извод, че жалбоподателят не може да черпи благоприятни последици от своята безотговорност, а именно – като не се е намирал на територията на Р България в конкретната дата на нарушението не следва да понесе административна отговорност.

На следващо място е прието, че правилно е наложено наказание на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Жалбоподателят не отрича, че е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението – Фолксваген с рег.№ [рег. номер]. Това се установява и от справка за собственик на превозното средство. Не отрича, че с този автомобил е извършено, описаното в НП нарушение. Безспорно е, че към момента на нарушението същият е бил извън страната. Това се доказва от представена справка за пътуване на лице – български гражданин, представена по първоинстанционното дело.

С НП Ю. Х. Ю. е наказан на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно които разпоредби, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв., а ако нарушението е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

На първо място следва да се посочи, че собственик на процесния автомобил е физическото лице Ю. Х. Ю., а не юридическо лице, в което евентуално е назначено на работа лицето, което е управлявало автомобила на 04.05.2022 г.

Неоснователно е възражението за липса на уведомяване на собственика на автомобила за установеното нарушение, ведно с покана за представяне на декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП.

В докладна записка от 20.02.2023 г., от мл. автоконтрольор I-ва степен, сектор ПП, О. М. Бургас, до началника на сектор ПП, са обобщени всички действия по издирване и контакт със собственика на автомобила във връзка с извършеното нарушение. Установява се, че същият е търсен общо 7 пъти, от които 5 пъти на различни адреси, сред които настоящ и постоянен адрес и такива, на които са регистрирани търговски дружества, на които Ю. е собственик на капитала и управител. Проведени са и 2 телефонни разговора (последният на 28.01.2023 г.) със същия на конкретно посочен тел. номер, в които заявил, че желае да получи и попълни всички документи на адрес – [населено място], [жк], [адрес]. Тук следва да се отбележи, че последното отразено влизане в България на лицето, според справка за пътуване на лице – български гражданин, е на 12.07.2022 г. (след това няма отразено излизане), а някои от сочените от контролните органи действия по издирване на нарушителя са с дата след датата на последно влизане, вкл. посещения на заявения от лицето адрес в [населено място], [жк], [адрес] и проведения телефонен разговор на 28.01.2023 г.

Посоченото дава основание на касационния състав приеме, че към момента на нарушението собственикът на автомобила не е бил в страната, но след последното влизане в България е бил уведомен за възможността да представи декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, като същият не представил такава и правилно била ангажирана неговата отговорност.

Основателно е възражението за неправилно приложение на санкционната разпоредба на чл.182, ал.5 от ЗДвП, а не на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Съгласно §6, т.62 от ДР на ЗДвП, системно е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

В наказателното постановление е прието, че нарушението е извършено в условията на системност видно от фишове сер. К 4249066 и сер. К 4348291, двата влезли в сила на 12.05.2021 г. и представени по делото. Нарушението е извършено на 04.05.2022 г.

С оглед легалното определение на квалифициращия признак системност на нарушението и представените доказателства – 2 бр. електронни фишове, влезли в сила на една и съща дата – 12.05.2021 г., съдът намира, че не са налице предпоставките за налагане на наказание за извършено нарушение в условията на системност. Процесното нарушение е в рамките на едногодишния срок – извършено на 04.05.2022 г., но не се установява в този срок да са били извършени три или повече нарушения. Дори да се приеме, че макар и в един и същи ден, единият фиш е влязъл в сила преди другия, то пак не са изпълнени предпоствките на чл.182, ал.5 от ЗДвП, тъй като процесното нарушение не се явява трето или повече в едногодишен срок от влизането в сила на първия електронен фиш.

По тези съображения с процесното НП на касационния жалбоподаел е наложено неправилно наказание, поради което същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изложеното, касационният състав приема, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено, а вместо него да се отмени и оспореното наказателно постановление. По разноските не са направени искания.

Предвид изложените мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 507 от 24.06.2024 г. по АНД № 2287/2024 г. на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0769-001168/02.08.2023 г., издадено от началник група в О. М. Бургас, сектор Пътна полиция

Решението е окончателно.