Решение по дело №2448/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от К. Д. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. *, против мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост рег. № АУ095314ВН/04.10.2023 г. за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор], находящ се в [населено място], район „*“, местност „*“, с площ 606 кв.м.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ, свързани с липсата на възможност същият да бъде обоснован с аргументи за извършване на справки. Твърди се, че поисканата услуга се отнася за съществуващ поземлен имот по действащата кадастрална карта на [населено място], като в конкретния случай от Кмета на Община Варна е поискано извършването на проверка в актовите книги на общината относно наличието/отсъствието на надлежно съставен акт за общинска собственост, след което констатациите да бъдат отразени в молба-декларацията за имота, която да послужи на заявителя за издаване на констативен нотариален акт. Сочи се, че при установен правен интерес за заявителя административният орган действа в условията на обвързана компетентност, без да има право на преценка относно издаването на исканата услуга. Отправеното към съда искане е за отмяна на мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна и за определяне на срок за произнасяне от страна на административния орган по заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост рег. № АУ095314ВН/04.10.2023 г. за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], район „*“, местност „*“. Претендира се присъждане на разноски.

В депозирана чрез представител по пълномощие писмена молба жалбата се поддържа изцяло като се претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък.

Ответникът – Кметът на Община Варна, в депозирана чрез процесуален представител писмена молба изразява становище за нередовност на жалбата, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл.150, ал.1, т.8 от АПК поради липсата на съществен реквизит, изразяващ се в неподписването й от жалбоподателката или от нейния пълномощник. След дадени указания жалбоподателката лично в деловодството на АС – Варна е приподписала жалбата. По съществото на спора юрисконсулт Т. поддържа, че М. е приподписала жалбата, но едва след съдебно заседание, отделно от това всички представени пред общинската администрация книжа са били подписани от друг, налице е имитация на подписана жалбоподателката, документите са фалшиви. Извършените от адв. И. действия са извършени без валидно учредена представителна власт, а по-късно подписаната жалба е недопустима. В случая не е налице мълчалив отказ, а спиране на производството за което е издадена заповед. Настоящото дело няма предмет. По изложените доводи моли производството по делото да се прекрати и да не се присъждат разноски на жалбоподателката, в евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено със заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост рег. № АУ095314ВН/04.10.2023 г. от К. Д. М. до Кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], район „*“, местност „*“, с площ 606 кв.м. Заявлението е подписано, като в същото е налице отметка, че се подава чрез пълномощник, представено е и пълномощно, съгласно което К. М. е упълномощила Т. М..

Към молба-декларацията са приложени актуална скица за ПИ с [идентификатор] и удостоверение рег. № МД-Т23004288ВН/02.05.2023 г. от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, съгласно което поземлен имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], район „*“, местност „*“, с площ 606 кв.м., е деклариран от К. Д. М. с декларация вх. № **********/10.04.2023 година.

В срока по чл.57, ал.2 от АПК не е налице произнасяне от компетентния административен орган по подаденото от К. М. заявление, поради което по нейна жалба срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна е образувано настоящото съдебно производство.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, подател на заявление за извършване на поискана административна услуга, която не е била реализирана. Същата е подадена чрез пълномощник от името на заявителя – К. Д. М., което обстоятелство е потвърдено от нея в молба с.д. 18067/18.12.2023 г., жалбата повторно е преподписана от М. в деловодството на АС – Варна, поради което възражението на ответния административен орган за нередовност на оспорването поради неспазване на изискването на чл.150, ал.1, т.8 от АПК е неоснователно. Мълчаливият отказ административноправната теория приравнява на изричен такъв по правни последици. Отказът да се удостоверят претендирани от заявителя юридически факти, касаещи снабдяването му с констативен нотариален акт, представлява индивидуален административен акт по критериите на чл.21, ал.3 от АПК. Отсъствието на поисканата заверка на молба-декларацията по заявлението обуславя извод за съществуването на пряк, личен и непосредствен интерес от провеждане на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена в срок. Заявлението за извършване на поисканата административна услуга е подадено на 04.10.2023 г., т.е. срокът за произнасяне на административния орган е изтекъл на 11.10.2023 г. /аргумент от чл.57, ал.2 от АПК/, поради което срокът за обжалване е до 11.11.2023 година /вж. чл.149, ал.2 от АПК/. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена на 03.11.2023 г., т.е. в регламентирания в чл.149, ал.2 от АПК едномесечен срок. С оглед горното оспорването на К. Д. М. съдът счита за процесуално допустимо, а разгледано по същество, е основателно, поради следните съображения:

Според §2, т.2, буква „в“ от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за администрацията административна услуга е извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Отказът от извършването й е приравнен на отказ от издаването на индивидуален административен акт – чл.21, ал.3 от АПК вр. §8 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на АПК.

По аргумент от чл.170, ал.2 от АПК в хипотезата на оспорен мълчалив отказ съдът следва да провери дали са били налице нормативните изисквания за издаване на индивидуалния административен акт. В конкретния случай поисканата административна услуга съществува в списъка на Община Варна за административно обслужване на физически и юридически лица, което предполага допустимо сезиране на ответната страна за произнасяне.

Исканата административна услуга е по повод бъдещо производство по чл.587 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, вр. чл.79 от Закона за собствеността /ЗС/, с цел установяване на изискуемите предпоставки, сред които е и тази, че придобиването на имота по давност не е забранено /вж. чл.86 от ЗС/. Следователно заверката на молба-декларация е част от необходимата документация по провеждане на охранителното производство по чл.587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, като с този официален свидетелстващ документ административният орган удостоверява единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост. Едва в хода на нотариалното производство, след събиране на писмени и гласни доказателства и след тяхната съвкупна преценка, единствено нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или да отрече правото на собственост на молителя. Административният орган /кметът на общината/ не разполага с компетентност да преценява дали правото на собственост на жалбоподателката върху посочения имот на основание давностно владение е действително или не, нито има право да препятства, посредством неизвършването на услугата, снабдяването на заявителя с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Неговите права и задължения се ограничават единствено до извършването на проверка дали процесният имот е общинска собственост и удостоверяване на това обстоятелство в молба-декларацията, но не и преценка за основателност на твърдяното право на собственост. Освен това доказателствената сила на констативен нотариален акт, издаден по реда на чл.587, ал.2 от ГПК, е оборима и всяко трето лице може да докаже в исково производство, че титулярът по нотариалния акт не е собственик.

При установяване, че не е налице акт за общинска собственост, кметът, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши заверката на молба-декларацията. Същото той следва да извърши и когато установи, че имотът или части от него са актувани като общински, като в този случай в молба-декларацията следва да се отбележи, че имотът е общински, респективно, каква част от него е общинска и въз основа на какъв акт. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършването на услугата, тъй като законът му е възложил единствено удостоверителни функции.

В случая от доказателствата по делото не се установява в срока по чл.57, ал.2 от АПК да е извършвана проверка, въз основа на която административният орган да посочи дали имотът е общински или не. Като не се е произнесъл в законоустановения седмодневен срок и при наличие на предпоставките за това Кметът на Община Варна е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката следва да се изпрати на ответния административен орган на основание чл.173, ал.2 от АПК за произнасяне по подаденото от К. Д. М. заявление рег. № АУ095314ВН/04.10.2023 г. съгласно изричните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. На основание чл.174 вр. чл.57, ал.2 от АПК съдът определя срок за извършване на исканата административна услуга от 7 /седем/ дни от влизане в сила на решението.

По делото е депозирана и молба с.д. № 18067/18.12.2023 г. в която М. е посочила, че потвърждава „подадена жалба, както и всички останали молби и документи, депозирани по делото от нейно име, вкл. представено пълномощно“. Молбата е с нотариална заверка на подписа.

Съдът не споделя доводите на ответника, че настоящото производство е без предмет, тъй като не е налице формиран мълчалив отказ, поради спиране на производството със заповед № 0062/12.01.2024 г.

По делото е представена заповед № 0062/12.01.2024 г. издадена от кмета на община Варна, с която е спряно производството по заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост рег. № АУ095314ВН/04.10.2023 г. Като мотиви ответникът е посочил, че са налице престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за административното производство, тъй като вероятно М. не знае какви заявления са подавани от нейно име, какви обстоятелства са декларирани вместо нея и за предотвратяване на евентуални имотни измами. Съдът приема, че заповед № 0062/12.01.2024 г. е ирелевантна за настоящото производство по следните съображения: спирането на административното производство е извънредна мярка за временно преустановяване развитието на производството, наложена с акт на административния орган, издаден при упражняване на обвързана компетентност. Със спирането настъпва забрана за извършване на процесуални действия. Най-важната последица е спирането на сроковете, предвидени за издаване на акта. При спряно производство, след възобновяването му, изтеклите вече срокове се зачитат и процесуалните действия следва да се извършат само в рамките на неизтеклия остатък от срока. В случая, срокът за произнасяне на административния орган е изтекъл през 2023 г., а заповедта за спирането е постановена на 12.01.2024 г., т.е. след формиране на мълчалив отказ по заявлението на М..

Следва да се посочи, че съгласно чл. 29 от АПК, искането за издаване на административен акт се подава писмено или устно. При писмено искане, то следва да съдържа име и адрес на гражданина, естеството на искането, дата и подпис. Съгласно чл. 30 от АПК когато писменото искане не е подписано и при съмнения дали то изхожда от посочения в него гражданин, административния орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява. В цялата административна преписка липсват каквито и да е доказателства, че административния орган е изпълнил процедурата по чл. 29 и чл. 30 от АПК, като едва след изтичане на законоустановения срок за извършване на исканата услуга, в хода на съденото производство е навел доводи в тази насока. По отношение доводите, че жалбата е подписана от друго лице, от събраните по делото доказателства – молба от 18.12.2023 г., с нотариална заверка на подписа на М. се установи, че действително жалбата е подписана от сина на жалбоподателката, а отделно от това същата е преподписала жалбата в деловодството на АС – Варна, поради което съдът приема, че жалбата е редовна.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателката за присъждане на съдебно-деловодни разноски е основателна. По делото са представени доказателства за платена държавна такса от 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 09.11.2023 г. в размер на 1500 лева.

Възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е основателно.

Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда.

Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че по предмета на делото има установена съдебна практика, както и че процесуалния представител не се е явил в с.з., намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 800 лв. По изложените съображения на М. следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 810 лв.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост рег. № АУ095314ВН/04.10.2023 г. за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], район „*“, местност „*“, с площ 606 кв.м., подадено от К. Д. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.*.

 

ИЗПРАЩА делото като преписка на Кмета на Община Варна за произнасяне по заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост рег. № АУ095314ВН/04.10.2023 г. от К. Д. М. в срок от 7 /седем/ дни от влизане на решението в сила, съобразно задължителните указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на К. Д. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. *, сумата от 810 /осемстотин и десет / лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.