Решение по дело №318/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 482
Дата: 10 май 2022 г.
Съдия: Мария Ненова
Дело: 20225220100318
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 482
гр. П***, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П***, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело
***225220100318 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищците К. Г. ЦВ., Г. АНГ. ЦВ. и Н. АНГ. ЦВ. чрез пълномощника си
адвокат К. твърдят, че са наследници на А*** Н*** Ц., починал на *** г. На
12.08.2009 г. против последния и още две лица било образувано досъдебно
производство № 450/2010 г. по описа на ОД на МВР – П***, като на
29.03.2012 г. същият бил привлечен като обвиняем за това, че през периода от
месец март 2009 г. до месец ноември 2009 г., в гр. П***, при условията на
продължавано престъпление, като длъжностно лице – водач на камион „М***
А***-влекач“, с полуремарке, с ДК № РВ*** към „Груп М и М“ ЕООД, гр.
П***, е присвоил чужди вещи, както следва: месец март 2009 г. – 837 литра
дизелово гориво, месец април – 246 литра дизелово гориво и месец май 2009
г. – 238 литра дизелово гориво или общо 1 321 литра дизелово гориво, на
стойност 12 640.82 лв., собственост на „Груп М и М“ ЕООД, гр. П***,
връчени му в това му качество и поверени да ги пази и управлява, с което бил
извършил престъпление по чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Била му
определена мярка за неотклонение „Подписка“. Същият ден бил разпитан в
качеството на обвиняем и му била извършена полицейска регистрация, като
бил фотографиран и му взели отпечатъци от пръстите като дактилоскопни
следи. На 17.06.2014 г. наследодателят на ищците отново бил привлечен като
обвиняем за посоченото престъпление и отново бил разпитан в качеството на
обвиняем. В началото на месец април 2015 г. получил призовка, ведно с
обвинителен акт, според която бил конституиран като подсъдим по н.о.х.д. №
1
1244/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Първото заседание било
насрочено на 12.04.2015 г., но не бил даден ход на делото, като същото било
насрочено за 03.06.2015 г. За това заседание наследодателят упълномощил
адвокат К. от Адвокатска колегия – П*** да го защитава и въз основа на
сключения между тях договор за правна защита и съдействие с № 00880 от
01.06.2015 г. му заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. По
делото били проведени повече от 12 заседания. С присъда от 12.06.2017 г.
наследодателят на ищците бил признат за невиновен и оправдан за вмененото
му от прокуратурата престъпление. Оправдателната присъда била
протестирана от Районна прокуратура – П***. Въз основа на протеста било
образувано в.н.о.х.д. № 1670/2017 г. по описа на Окръжен съд – П***. За да
бъде защитаван по това дело, наследодателят на ищците упълномощил
адвокат К.а, като за целта сключили договор за правна защита и съдействие №
006662 от 19.10.2017 г., въз основа на който заплатил възнаграждение от 800
лв. Пред Окръжен съд – П*** било проведено заседание на 19.10.2017 г. С
решение от 16.11.2017 г. въззивният съд прекратил делото и го върнал на
Районен съд – П*** за отстраняване на допуснатите отстраними съществени
процесуални нарушения. След връщане на делото на Районен съд – П***
било образувано н.о.х.д. № 7468/2017 г. по описа на същия съд. Първото
заседание било насрочено за 09.03.2018 г. За защита пред тази инстанция
наследодателят упълномощил отново адвокат К.а, като сключили нов договор
за правна защита и съдействие № 006737 от 09.03.2018 г., за което отново
заплатил възнаграждение от 800 лв. След първото заседание били насрочени
още четири. В последното заседание, което се провело на 12.07.2018 г., съдът
прекратил делото и го върнал на Районна прокуратура – П*** с указания за
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. След
връщане на делото на прокуратурата същото било изпратено за продължаване
на разследването по досъдебното производство, което приключило с ново
предявяване на разследването. С постановление от 05.11.2019 г.
наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство поради
липса на извършено престъпление. Постановлението не било обжалвано и
влязло в сила по отношение на наследодателя на ищеца. По време на
разглеждане на делото наследодателя заплатил общо 2 400 лв. за адвокатски
хонорари, което представлявало имуществена вреда за него, причинена пряко
от противоправните действия на Районна прокуратура – П*** и Окръжна
прокуратура – П***. С оглед смъртта на наследодателя им молят да бъде
осъдена Прокуратурата на Република Б*** да им заплати сумата от 2 400 лв.,
от които 1 600 лв. за ищцата К. Г. ЦВ. (съпруга на А*** Н*** Ц.) и по 400 лв.
за Г. АНГ. ЦВ. и Н. АНГ. ЦВ. (негови синове), представляващи имуществени
вреди за наследодателя им от заплащането на адвокатски хонорари по н.о.х.д.
№ 1244/2015 г. по описа на Районен съд – П***, по в.н.о.х.д. № 1670/2017 г.
по описа на Окръжен съд – П*** и н.о.х.д. № 7468/2017 г. по описа на
Районен съд – П***, ведно със законната лихва от влизане в сила на
постановлението за прекратяване на ДП № 450/2010 г. – 01.12.2019 г., до
2
окончателното плащане. Претендират присъждане на разноските по делото.
Ангажират доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Прокуратурата на
Република Б***, представлявана от прокурор Иванова от Районна
прокуратура – П***, намира иска за допустим, но оспорва същия по
основание и размер. Поддържа, че приложените към исковата молба писмени
доказателства не установяват наличието на претърпени имуществени вреди.
Счита, че с оглед начина на плащане на адвокатското възнаграждение, вписан
в договорите за правна помощ, същите имат характер на разписка за
извършеното плащане, но не доказват реално осъществена адвокатска защита
по тях. Счита, че делото не представлява фактическа и правна сложност, а
наследодателят на ищците се е защитавал сам по време на досъдебното
производство и спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение.
Оспорва валидността на приложеното към исковата молба удостоверение за
наследници предвид изтичане на 6 месечен срок от издаването му. Поддържа,
че заплатеното от наследодателя на ищците адвокатско възнаграждение е
прекомерно с оглед минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва от 01.12.2019 г., тъй като
ищците не са търпели посочените вреди, върху които се претендира законна
лихва, както и че липсват доказателства за датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство. Оспорва
претенция за присъждане на разноски като неоснователна.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Установява се от приложеното по делото досъдебно производство №
450/2010 г. по описа на сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР П***,
че с постановление от 12.08.2010 г., издадено от прокурор при Районна
прокуратура – П***, е образувано досъдебно производство против Н*** Х***
Д***, ЕГН **********, С*** С*** С***, ЕГН ********** и А*** Н*** Ц.,
ЕГН ********** за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 201
във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК – по отношение на Н*** Х*** Д*** и за
престъпление по чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК по отношение на
С*** С*** С*** и А*** Н*** Ц..
На 29.03.2012 г. А*** Н*** Ц. е привлечен като обвиняем за това, че
през периода от месец март 2009 г. до месец ноември 2009 г., в гр. П***, при
условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – водач на
камион „М*** А*** влекач с полуремарке“, с ДК № РВ*** към „Груп М и М“
ЕООД, гр. П***, е присвоил чужди вещи, както следва: месец март 2009 г. –
837 литра дизелово гориво, месец април 2009 г. – 246 литра дизелово гориво и
месец май 2009 г. – 238 литра дизелово гориво или общо 1 321 литра дизелово
гориво, на стойност 12 640.82 лв., собственост на „Груп М и М“ ЕООД, гр.
П***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява –
3
престъпление по чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Спрямо същия е
взета мярка за неотклонение „Подписка“. Същия ден А*** Н*** Ц. е
разпитан в качеството на обвиняем.
На 17.06.2014 г. на А*** Н*** Ц. е връчено ново постановление за
привличане на обвиняем, за това, че през периода от месец март 2009 г. до
месец ноември 2009 г., в гр. П***, при условията на продължавано
престъпление, като длъжностно лице – водач на камион „М*** А*** влекач с
полуремарке“, с ДК № РВ*** към „Груп М и М“ ЕООД, гр. П***, е присвоил
чужди вещи – общо 1 262.65 литра дизелово гориво на стойност 2 134.28 лв.,
собственост на „Груп М и М“ ЕООД, гр. П***, връчени в това му качество и
поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201 във връзка с
чл. 26, ал. 1 от НК. Същият отново е разпитан в качеството на обвиняем.
На 04.03.2015 г. в Районен съд – П*** е внесен обвинителен акт срещу
Н*** Х*** Д*** за това, че през периода месец януари 2009 г. – месец
ноември 2009 г., в гр. П***, при условията на продължавано престъпление,
като длъжностно лице – водач на камион „М*** А*** влекач с полуремарке“
с рег. № СА5915КВ към „Груп М и М“ ЕООД, гр. П***, е присвоил чужди
движими вещи – общо 11 872.29 литра дизелово гориво на стойност 21 038.17
лв., собственост на „Груп М и М“ ЕООД, гр. П***, връчени в това му
качество и поверени му да ги пази и управлява, като длъжностното
присвояване е в големи размери – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във
връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, срещу С*** С*** С*** за
това, че през периода месец януари 2009 г. – месец ноември 2009 г., в гр.
П***, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице –
водач на камион „М*** А*** влекач с полуремарке“ с рег. № СА*** към
„Груп М и М“ ЕООД, гр. П***, е присвоил чужди движими вещи – общо
3 701.82 литра дизелово гориво на стойност 6 315.45 лв., собственост на
„Груп М и М“ ЕООД, гр. П***, връчени в това му качество и поверени му да
ги пази и управлява – престъпление по чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК
и срещу А*** Н*** Ц. за това, че през периода месец януари 2009 г. – месец
май 2009 г., в гр. П***, при условията на продължавано престъпление, като
длъжностно лице – водач на камион „М*** А*** влекач с полуремарке“ с рег.
№ РВ*** към „Груп М и М“ ЕООД, гр. П***, е присвоил чужди движими
вещи – общо 1 262.65 литра дизелово гориво на стойност 2 134.28 лв.,
собственост на „Груп М и М“ ЕООД, гр. П***, връчени в това му качество и
поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201 във връзка с
чл. 26, ал. 1 от НК.
Въз основа на обвинителния акт е образувано н.о.х.д. № 1244/2015 г. по
описа на Районен съд – П***. По същото са проведени общо 15 открити
съдебни заседания, като подсъдимият А*** Н*** Ц. е защитаван от адвокат
К.К. и адвокат П*** К.а и двамата от Адвокатска колегия – П***, за което по
делото са представени пълномощни и договор за правна защита и съдействие
№ 004880 от 01.06.2015 г. с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
800 лв., платено в брой – лист 91 от н.о.х.д. № 1244/2015 г. по описа на
4
Районен съд – П***.
С Присъда № 71 от 16.02.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1244/2015 г.
по описа на Районен съд – П***, на основание чл. 304 от НПК подсъдимите
Н*** Х*** Д***, С*** С*** С*** и А*** Н*** Ц. са признати за невиновни и
оправдани по повдигнатите им от прокуратурата обвинения.
По протест на Районна прокуратура – П*** срещу оправдателната
присъда е образувано в.н.о.х.д. № 1670/2017 г. по описа на Окръжен съд –
П***. По делото е проведено открито съдебно заседание на 19.10.2017 г., в
което подсъдимият А*** Н*** Ц. е представляван от адвокат К.К. и адвокат
П*** К.а от Адвокатска колегия – П***. Представен е договор за правна
защита и съдействие № 006662 от 19.10.2017 г. с уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв., платено в брой – лист 33 от н.о.х.д. №
1670/2017 г. по описа на Окръжен съд – П***.
С Решение № 323 от 16.11.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. №
1670/2017 г. по описа на Окръжен съд – П***, на основание чл. 334, т. 1 във
връзка с чл. 335, ал. 2 от НПК Присъда № 71 от 16.02.2017 г. по н.о.х.д.
№ 1244/2015 г. по описа на Районен съд – П*** е отменена и делото върнато
за ново разглеждане на друг състав на Районен съд – П***.
При повторното разглеждане на делото в Районен съд – П*** е
образувано н.о.х.д. № 7468/2017 г. по описа на същия съд. По същото са
проведени 6 открити съдебни заседания, в които подсъдимият А*** Н*** Ц.
отново е представляван от адвокат К.К. и адвокат П*** К.а от Адвокатска
колегия – П***. Представен е договор за правна защита и съдействие №
006737 от 09.03.2018 г. с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
800 лв., платено в брой на 20.03.2018 г. – лист 37 от н.о.х.д. № 7468/2017 г. по
описа на Районен съд – П***.
С протоколно определение от 12.07.2018 г. съдът е прекратил
съдебното производство по н.о.х.д. № 7468/2017 г. по описа на Районен съд –
П*** и е върнал делото на Районна прокуратура – П*** за отстраняване на
посочените в мотивната част на определението съществени процесуални
нарушения.
След връщане на делото на прокуратурата същото е изпратено за
продължаване на разследването, като същото е предявено на А*** Н*** Ц. на
03.09.2019 г.
С постановление за прекратяване на наказателно производство от
05.11.2019 г., издадено от прокурор при Районна прокуратура – П***,
наказателното производство, водено против Н*** Х*** Д***, С*** С***
С*** и А*** Н*** Ц., е прекратено на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1
във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК.
Съгласно удостоверение от 18.10.2021 г., издадено от Районна
прокуратура – П***, постановлението за прекратяване на досъдебно
производство № 450/2010 г. по описа на сектор „Икономическа полиция“ при
ОДМВР П*** е връчено на всички заинтересовани лица, като последното
5
връчване е от 26.07.2021 г., а в Районна прокуратура – П*** не е постъпила
жалба в законоустановения срок за обжалване.
А*** Н*** Ц. е починал на *** г. в гр. П*** и оставил за свои
наследници по закон съпругата си К. Г. ЦВ. и синовете си Г. АНГ. ЦВ. и Н.
АНГ. ЦВ.. Тези обстоятелства се установяват от представеното по делото
удостоверение за наследници с изх. № ГРАО-1201/15.09.2020 г., издадено от
Община Белово.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ за обезщетяване на имуществените вреди от незаконно обвинение,
ведно със законната лихва за забава от преустановяване на нарушението до
окончателното изплащане.
Основателността на иска предполага осъществяване на всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане: обвинение срещу
наследодателя на ищците в извършване на престъпление и прекратяване на
образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е
извършено от лицето; настъпване на имуществени вреди; причинно-
следствена връзка между вредите и незаконното обвинение. Тези
правнорелевантни факти следва да бъдат установени по делото при условията
на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест за това е на
ищците.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Съдебната практика е единна, че заплатеното от обвиняемия,
респективно от признатия за невиновен, адвокатско възнаграждение в
наказателното производство е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване
по реда на ЗОДОВ. В НПК не е уредена отговорността за разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за
невиновно или по отношение, на което наказателното производство е
прекратено. Поради това тези разноски могат да се претендират като
имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от
незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.
Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на
основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, са имуществена вреда за
лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има
право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Тази
6
отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността
от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за
отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени особени
правила в ЗОДОВ.
Между страните няма спор, а и се установява от приложеното по делото
досъдебно производство № 450/2010 по описа на сектор „Икономическа
полиция“ при ОДМВР П***, че срещу А*** Н*** Ц. е повдигнато обвинение
за престъпление по чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като впоследствие
наказателното производство, водено срещу него, е прекратено с
постановление на прокурор от Районна прокуратура – П*** поради това, че
деянието не е извършено – чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Следователно е налице
незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В съдебната
фаза на наказателното производство подсъдимият А*** Н*** Ц. е защитаван
от адвокат К.К. от Адвокатска колегия – П*** и от адвокат П*** К.а също от
Адвокатска колегия – П*** по силата на сключени между тях договори за
правна защита и съдействие. За защитата пред всяка от инстанциите
подсъдимият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Съгласно т. 1 на ТР № 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС ако
адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Следователно представените по делото договори за
правна защита и съдействие, сключени между подсъдимия А*** Н*** Ц. и
защитниците му имат характер на разписка за извършените плащания в общ
размер на 2 400 лв. и удостоверяват направата на разноските от страна на
подсъдимия.
В ТР № 1/2018 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
при възражение на ответника, че изплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на наказателното дело, съдът по иска за обезщетение за
вреди изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при
уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на
обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните
усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на
защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, то
тези разходи остават в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал,
тъй като са в причинна връзка с неговото поведение или по иск с правно
основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът може да определи обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по-
малък от заплатения в наказателния процес.
Привлеченият към наказателна отговорност сам избира и
упълномощава защитника си съгласно чл. 93, ал. 1 НПК. Свободният избор на
защитник е не само с оглед отношенията на доверие между доверителя и
адвоката, но и предвид възможността на клиента да си осигури най-добрата
7
по собствената му преценка защита в наказателното производство при
възнаграждение с оглед очаквания резултат и действително положения от
адвоката труд. Дължимата грижа е тази, осигуряваща адвокатска защита при
възнаграждение, което трябва да е разумно съобразено с фактическата и
правна сложност на делото и с икономическата обстановка в страната към
момента на договарянето му. За преценката доколко уговореното адвокатско
възнаграждение е на разумна и нормална за пазарните условия цена с оглед
фактическата и правна сложност на делото, не може да се изхожда
единствено от размерите на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй
като в същата не е определен обичайния размер на възнагражденията, а
минималният такъв за съответния вид помощ – Решение № 167 от 22.07.2019
г. по гр.д. № 3502/2016 г. на ВКС, ІV г.о. Преценката за дължимата грижа при
уговарянето на адвокатското възнаграждение следва да се извърши и като се
отчете действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело,
вида и тежестта на обвинението и очакваните усилия и труд, които адвокатът
е трябвало да положи при осъществяването на защитата.
В случая се касае за обвинение в престъпление по чл. 201 във връзка с
чл. 26, ал. 1 от НК – длъжностно присвояване, наказуемо с лишаване от
свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една
втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1,
точки 6 и 7 от НК. Престъплението е тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т.
7 от НК, при това е предвидена възможност за кумулативно налагане на
допълнителни наказания – конфискация на налично имущество по чл. 37, ал.
1, т. 3 от НК, лишаване от право да се заема определена държавна или
обществена длъжност – чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК и лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност – чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Спрямо обвиняемия е била взета мярка за неотклонение „подписка“, макар
вземането на мярка за неотклонение да не е задължително в наказателния
процес. Съдебната фаза на наказателното производство е продължила повече
от три години. През това време са били проведени множество съдебни
заседания – общо 22 на брой, като в 20 от тях подсъдимият А*** Н*** Ц. е
бил защитаван от адвокат. Осъществени са многобройни процесуално-
следствени действия като разпити на свидетели и приемане на заключения на
съдебни експертизи. Тези обстоятелства са налагали подсъдимият да положи
максимална грижа за опазване на ценности от най-висш порядък, каквито са
свободата и моралния му облик в обществото, а също и да положи грижа за
опазване на имуществото си при евентуална осъдителна присъда срещу него.
При тези данни, преценено поотделно и в съвкупност, съдът приема, че
заплатеното адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 400 лв. не
надвишава разумния, обичаен и установен в практиката размер на дължимото
възнаграждение за адвокатска защита. Нещо повече – в случая заплатеното от
подсъдимия адвокатско възнаграждение е в минималния размер за една
инстанция – 800 лв., регламентиран в чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от
8
09.07.2004 г. (в приложимата редакция), а чл. 1 от наредбата забранява
размерът на възнаграждението за оказаната от адвоката правна помощ да бъде
по-малък от определения в същата наредба минимален размер за съответния
вид помощ.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ при смърт на увредения неговото право
на обезщетение за имуществени вреди се наследява. Съгласно представеното
по делото удостоверение за наследници, издадено от Община Белово, ищците
К. Г. ЦВ., Г. АНГ. ЦВ. и Н. АНГ. ЦВ. са наследници по закон на А*** Н***
Ц., починал на *** г. Удостоверението за наследници не е обвързано със срок
на валидност съгласно Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на
правосъдието. Следователно по силата на наследственото правоприемство
ищците се легитимират като носители на материалното право на обезщетение
на имуществените вреди, претърпени от техния наследодател в резултат от
незаконното наказателно обвинение срещу него. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН
децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН
съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Наследници на А***
Н*** Ц. са съпругата му и двамата му сина. Следователно всеки от тях е
наследил по 1/3 част от наследството на наследодателя, в т.ч. от правото на
обезщетение на имуществените вреди от незаконното обвинение. С оглед
наследствените дялове на ищците претенцията на съпругата К. Г. ЦВ. е
основателна до размера от 800 лв. (1/3 от 2 400 лв.) и неоснователна за
горницата над 800 лв. до предявения размер от 1 600 лв., а претенцията на
синовете Г. АНГ. ЦВ. и Н. АНГ. ЦВ. следва да бъде уважена в предявения
размер от 400 лв. за всеки от тях с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес. За пълнота следва да бъде посочено, че съгласно чл. 21,
ал. 1 от СК съпружеската имуществена общност обхваща единствено вещните
права, придобити по време на брака, но не и паричните средства.
Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 3/2005 г. по тълк.д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата (съответно –
началният момент на дължимостта на мораторната лихва) и началният
момент на погасителната давност при незаконни актове на правозащитни
органи, изразили се в незаконно обвинение за извършено престъпление,
възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство (чл. 2, т. 2, хипотеза 2, сега – т. 3, хипотеза 2 от
ЗОДОВ), съответно – от влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление (чл. 2, т. 2, хипотеза 1, сега – т. 3, хипотеза 1 от
ЗОДОВ). Това разрешение е възприето, съобразявайки принципа, че ЗОДОВ
определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица,
като за неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД.
Като принципно е възприето и положението, че вземането за обезщетяване на
вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на акта,
действието или бездействието на държавния орган, от който момент настъпва
9
също и изискуемостта на вземането, започва да тече погасителната давност и
се дължи мораторна лихва. В развитие на тези задължителни постановки с
Решение № 197 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 1211/2010 г. на ВКС, III г.о.,
Решение № 437 от 02.07.2014 г. по гр.д. № 1020/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и
Решение № 191 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 6686/2015 г. на ВКС, ІV г.о. е
прието, че постановлението за прекратяване на наказателното производство
не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 от НПК, които влизат в сила.
Според чл. 243, ал. 10 от НПК постановлението за прекратяване на
наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или
от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо
лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата
прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 6, т.
1 и 2 от НПК подлежат на проверка по реда на глава ХХХІІІ „Възобновяване
на наказателни дела” (чл. 419, ал. 1 от НПК). С оглед цитираните разпоредби
е прието, че когато не е обжалван, прокурорският акт за прекратяване на
наказателното постановление, не влиза в сила, дори когато е съобщен на
всички засегнати лица по чл. 243, ал. 4 от НПК, защото може служебно да
бъде отменен от по-горестоящ прокурор. Следователно стабилитетът на
постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла
на т. 4 на ТР № 3/2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, като
основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което
претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и лицето да не е
поискало наказателното производство да продължи и да завърши с
оправдателна присъда.
В случая няма данни за датата на връчване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство на нито едно от
заинтересованите лица, в т.ч. и на А*** Н*** Ц.. Единствените данни по
делото сочат, че последното връчване на постановлението е на 26.07.2021 г.
съгласно представеното удостоверение от Районна прокуратура – П***. С
оглед на това и при доказателствена тежест на ищците да установяват всички
правнорелевантни факти, в т.ч. датата на съобщаване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство на наследодателя им, съдът
приема, че законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди се
дължи от изтичане на срока за обжалване на постановлението за прекратяване
на наказателно производство, считано от последната дата на връчване на
постановлението, а именно от 02.08.2021 г. до окончателното плащане.
С оглед изложеното предявеният от ищцата К. Г. ЦВ. иск за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение на
наследодателя й следва да бъде уважен до размера от 800 лв. и отхвърлен за
горницата над тази сума до предявения размер от 1 600 лв., а исковете на
ищците Г. АНГ. ЦВ. и Н. АНГ. ЦВ. следва да бъдат уважени изцяло.
Претенцията за заплащане на законна лихва, представляваща законна
последица от уважаване на иска, следва да бъде уважена, считано от
10
02.08.2021 г. до окончателното изплащане, като искането за присъждането й
от 01.12.2019 г. до 01.08.2021 г. следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
При този изход на делото на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищците внесената
държавна такса изцяло, а заплатеното адвокатско възнаграждение –
съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищците
адвокатско възнаграждение от 800 лв. е неоснователно с оглед разпоредбата
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвиждаща, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно и от друга страна с оглед минималния размер на адвокатското
възнаграждение за всеки от кумулативно предявените искове, изчислен по
правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – П***
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б*** с адрес: гр. С***, бул.
„В***“ *** да заплати на К. Г. ЦВ., ЕГН ********** от с. Г*** Б***, обл.
П***, ул. Ю***“ *** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение в
размер на 800 лв. за претърпените от наследодателя й А*** Н*** Ц.
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в резултат от
незаконно обвинение по досъдебно производство № 450/2010 г. по описа на
сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР П***, прекратено с
постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.11.2019 г.,
ведно със законната лихва от 02.08.2021 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 800 лв. до предявения размер от 1 600 лв.,
както и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението,
считано от 01.12.2019 г. до 01.08.2021 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б*** с адрес: гр. С***, бул.
„В***“ *** да заплати на Г. АНГ. ЦВ., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Ян
Х***“ ***, ***, ***, *** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение
в размер на 400 лв. за претърпените от наследодателя му А*** Н*** Ц.
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в резултат от
незаконно обвинение по досъдебно производство № 450/2010 г. по описа на
сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР П***, прекратено с
постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.11.2019 г.,
ведно със законната лихва от 02.08.2021 г. до окончателното плащане, като
11
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението,
считано от 01.12.2019 г. до 01.08.2021 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б*** с адрес: гр. С***, бул.
„В***“ *** да заплати на Н. АНГ. ЦВ., ЕГН ********** от гр. П***, ул.
„Г*** в***“ ***, ***, *** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
обезщетение в размер на 400 лв. за претърпените от наследодателя му А***
Н*** Ц. имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в
резултат от незаконно обвинение по досъдебно производство № 450/2010 г.
по описа на сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР П***, прекратено с
постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.11.2019 г.,
ведно със законната лихва от 02.08.2021 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението,
считано от 01.12.2019 г. до 01.08.2021 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б*** с адрес: гр. С***, бул.
„В***“ *** да заплати К. Г. ЦВ., ЕГН ********** от с. Г*** Б***, обл. П***,
ул. Ю***“ ***, Г. АНГ. ЦВ., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Ян Х***“ ***,
***, ***, *** и Н. АНГ. ЦВ., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Г*** в***“
***, ***, *** разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 533.33 лв.
Решението може да обжалва пред Окръжен съд – П*** в двуседмичен
срок съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П***: _______________________
12