РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Дулово, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Ивелина В. Кънева
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело №
20223410100368 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 ГПК.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“
ЕАД/, с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: *******************, твърди,
че с ответника С. М. С., с ЕГН **********, са се намирА. в облигационни отношения по
силата на сключени между страните Договор за мобилни услуги от ****** г. и допълнително
споразумение към договора от **** г., за срок от 24 месеца, като на абоната е предложена
отстъпка от цената на мобилно устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black, за което е сключен
договор за лизинг от **** г., като е приложена отстъпка от 184.14 лв. от цената на
устройството. С ответника има сключен още Договор за мобилни услуги от *** г. и
допълнително споразумение към него от 07.11.2018г., за срок от 24 месеца,
Поради неизпълнение на задължението за плащане от страна на ответника услугата
по договорите е деактивирана на ***г. Договорите са прекратени като е начислена неустойка
за предсрочното прекратяване.
За периода от *** г. до *** г. ответникът не е изпълнил задължението си като абонат
да заплати дължимите месечни такси и лизингови вноски в общ размер от 434.12 лв., за
която сума са издадени Данъчни фактури за клиентски номера *****, ***** и *******.
Въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК, в РС-Дулово е
образувано ч. гр. дело № **** г., по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК за сумите, които са предмет на настоящия установителен иск.
След връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал.5
от ГПК, заявителят „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“
ЕАД/ е подал настоящата искова молба, с която е предявил наред с установителна претенция
и осъдителна за разноските.
Въз основа на сключените договори и допълнителни споразумения, ответникът е
ползвал предоставените му от ищеца мобилни услуги, като потреблението е фиксирано под
клиентски №****, ****** и *****.
В срока на действие на Договорите за мобилни услуги, са издадени 13 бр. данъчни
фактури. Абонатът – ответник не е изпълнил договорните си задължения в срок, като не е
заплатил дължимите от него месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги и
1
дължимите лизингови вноски, поради което ищецът „Йеттел България“ ЕАД / с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД/ е прекратил едностранно договорите, които е
сключил с ответника и е издал фактури на обща стойност 434.12 лв. с включена неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите в размер на 127.38 лв., която обща сума е
предмет на настоящото производство.
Съгласно чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнение на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнение, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката наред с обезщетителна функция имала и наказателна функция, тъй
като кредиторът може да претендира такава и когато вреди изобщо не са настъпили или не
са настъпили в предвидения размер.
Въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК, в РС-Дулово е
образувано ч. гр. дело № *** г., по което е издадена заповед за изпълнение за сумата, която е
предмет на настоящия установителен иск.
След връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал.5
от ГПК заявителят „Йеттел България“ ЕАД / с предишно наименование „Теленор България“
ЕАД/ е подал настоящата искова молба, с която е предявил наред с установителна претенция
и осъдителна за разноските.
Моли да се постанови решение, по силата на което по отношение на ответника С. С.
да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищцовото дружество в общ
размер от 434.12 лв., от което:
- сумата от 62.46 лева / шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки / -
дължими неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя в
размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок
- сумата от 54.44 лева / петдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки / -
разлика между стандартната цена на мобилно устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black,
съгласно фактура № ***** г.
- сумата от 71.92 лева / седемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки / -
задължения за вноски по договор за лизинг на мобилно устройство HUAWEI Y6 2018 Dual
Black от *** г. за предпочетен номер ****, съгласно фактура № *****г.
- сумата от 27.09 лв. /двадесет и седем лева и девет стотинки/ - непогасени
задължения за лизингови вноски с настъпил падеж по договор за лизинг към предпочетен
номер *******;
- сумата от 84.42 лева / осемдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки / -
незаплатени задължения за предходен период, посочен във фактура № ******г.
- сумата от 32.46 лева / тридесет и два лева и четиридесет и шест стотинки / -
неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичането на уговорения срок, по фактура № ********* г.
- сумата от 34.45 лева / тридесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки /-
незаплатени задължения за предходен период, посочен във фактура № ***********г.
- сумата от 32.46 лева / тридесет и два лева и четиридесет и стотинки / - дължима
неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя в размер на
всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичането на уговорения
срок.
- сумата 34.42 лева / тридесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки / -
незаплатени задължения за предходен период, посочен във фактура № **********/****** г.
- законната лихва върху сумата от 434.12 лв., считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.
Претендира разноски по заповедното и по настоящото исково производство.
Представя писмени доказателства.
Препис от исковата молба, ведно с доказателствата са връчени на ответника чрез
назначения от съда особен представител адв. Т. А. от АК-Силистра.
2
В законоустановения срок ответникът чрез назначения особен представител е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост на
предявения иск, но оспорва същият на база представените с исковата молба писмени
доказателства. Счита, че сключеният между страните договор е нищожен, а процесните
неустойки са начислени в противоречие със Закона за защита на потребителите.
Моли предявеният установителен иск да бъде отхвърлен. Излага съображения във
връзка с основателността на иска. Не представя писмени доказателства. Не прави
доказателствени искания.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“
ЕАД/ – редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозира
становище делото да се гледа в тяхно отсъствие. Заявява, че няма възражения по
проектодоклада.
Ответникът С. М. С., редовно призован, не се явява, в съдебно заседание се
представлява от назначения особен представител, който подържа писмения си отговор на
исковата молба. Депозира писмена защита, в която излага съображения за неоснователност
на установителния иск и за нищожност на неустойките, като уговорени в противоречие с
добрите нрави.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от представените договори за мобилни услуги от ****** г. и допълнително
споразумение към него от *** г., договор за мобилни услуги от *** г. и допълнително
споразумение към него от *** г., „Йеттел България“ ЕАД / с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/ се е задължило да предоставя чрез своята обществена
далекосъобщителна мрежа на ответника С. М. С. мобилни услуги. Потребителят декларирал,
че е запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни услуги.
Било договорено, че абонатът ще ползва мобилни номера с абонаментни планове
„Тотал 12.99 лв.“ и „Тотал 24.99“, както и конкретните месечни такси и цена на услугите. В
договорите е предвидено, че в случай на прекратяване по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на
договора.
По приетото като доказателство ч. гр. дело № **** г. по описа на РС-Дулово са
представени 13 бр. фактури, издадени от „Теленор България“ ЕАД, от които е видно, че на
ответника е начислена и сума в размер от 127.38 лв., представляваща дължима неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
От приложеното ч. гр. д. № **** г. по описа на РС-Дулово се установи, че ищецът
„Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ е подал на
**** г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № **** г. за сума в общ размер от 434.12 лв. - предмет на
предявения в настоящото исково производство установителен иск и за разноски в общ
размер 385.00 лв., направени по заповедното производство.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза като от заключението
на вещото лице се установява, че задълженията на ответника към ищеца са идентични по
размер с претендираните в настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на установителния иск:
Искът е предявен от „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД/ по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, след издаване по негово заявление в качеството на кредитор срещу ответника С. М. С.
3
в качеството на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № ****г. по ч.гр.д. № *** г. на РС-Дулово, и след връчването й на длъжника и ответник
по делото по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. НА.це е идентичност на страните по заповедното и
по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане съответно на
задължението посочено в заповедта за изпълнение.
Предвид единството на настоящото и заповедното производство, съдът приема, че
установителният иск е допустим.
По основателността на иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения:
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по вА.дно двустранно
облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от
ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи
условия) на индивидуални договор за мобилни услуги от ****** г. и *** г. за предоставяне
на обществени електронни съобщителни услуги и допълнителни споразумения от **** г. и
от *****г. По силата на тези договори, ищецът като доставчик, се задължил да предоставя на
ответника като потребител услуги от собствената мобилна мрежа срещу насрещно
задължение на последния да заплаща цената на тези услуги.
От представените по делото доказателства се установи, че ответникът в качеството на
абонат не е изпълнил договорните си задължения по процесните договори за абонамент и
дължи сума в общ размер от 434.12 лв., в която е включена и сумата от 127.38 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, равняваща
се три месечни абонаментни такси без ДДС.
Отделно от това ответникът не е изпълнил и договорните си задължения по договор
за лизинг от **** г. да заплаща дължимите лизингови вноски за мобилно устройство
HUAWEI Y6 2018 Dual Black.
Договорът за лизинг, какъвто е процесният, представлява консенсуален, двустранен,
възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните.
Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово
възнаграждение не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на
породените от него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на
уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на
лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор. Основното задължение на
лизингодателя е да предаде лизингованата вещ на лизингополучателя, да му предостави
свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения срок, а за
лизингополучателя се пораждат следните правни задължения: да заплати уговореното
лизингово възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или
уговореното предназначение, да заплаща всички разходи, свързани с ползването и
поддържането на вещта, като и да я върне след изтичане на уговорения срок на ползване, в
случай че не упражни своето право да придобие правото на собственост върху нея.
Договорът за лизинг е подписан от ответника като авторството на подписите не е
оспорено, поради което следва да се приеме, че този частен диспозитивен документ се
ползва с формална доказателствена сила и установява, че изявлението изхожда от лицето,
сочено като негов автор, в който смисъл и обективираното в клаузата на чл. 4 от Договора
изявление на лизингополучателя представлява извънсъдебно признание на неизгоден за него
факт, което съдът цени. При изпълнение на насрещната престация за предаване на вещта,
предмет на договора, правното задължение на лизингополучателя за заплащане на
лизинговото възнаграждение е станало изискуемо. Лизинговите вноски представляват
възнаграждение за ползването, съгласно нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ.
По делото не са представени доказателства, че лизингополучателят е върнал
лизинговата вещ, нито че последният е упражнил правото си на изкупуване на посочената
вещ, което е обусловено от заплащане на цената на устройството. Във всички случаи, освен
при прехвърляне на собствеността, лизингополучателят дължи връщане на вещта - чл. 1, ал.
3 от Договора, без да му се възстановяват платените вноски или без да се освобождава от
4
отговорност за неплатените и изискуеми вноски по договора, представляващи
възнаграждение по договора. Обстоятелството, че възникналото от процесния договор за
лизинг парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Този правен извод се извежда и от правната
норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнение длъжникът може
да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо
точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение.
Към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
настъпил падежът на последната лизингова вноска, поради което изискуемостта на
задължението е настъпила. По така изложените съображения предявеният иск за заплащане
на задълженията за лизингови вноски следва да бъде уважен в пълен размер.
По предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Съдът не възприема доводите на ответника, изложени в писмената защита за
нищожност на клаузите за неустойка като уговорени в противоречие с добрите нрави. С
разпоредбите на Договорите за предоставяне на мобилни услуги от ***** г. и от **** г. е
предвидено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или
по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или
други документи, свързани с него, в това число и приложимите Общи условия, последният
дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е нА.це прекратяване, неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Установено е, че в допълнение
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството – в брой, без абонамент, съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия
срок на договора. От събраните в производството по делото доказателства бе установено, че
ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на абонаментните такси за периода
от ****г. до **** г., поради което са възникнА. условията, установени в договора за мобилни
услуги за начисляване на неустойка в размер на трикратния размер на стандартните месечни
абонаментни такси. Договорът за мобилни услуги е договор с периодично изпълнение, по
силата на който доставчикът се задължава да предостави определени услуги, а потребителят
да заплаща договорената между страните цена. При неизпълнение задълженията на
потребителя, доставчикът може да прекрати договора, т. е. да го развА. поради
неизпълнение. По аргумент от чл. 88, ал. 1 ЗЗД, развалянето няма обратно действие, тъй като
двете насрещни престации намират оправдание една в друга. В тази хипотеза се дължи цена
за предоставените услуги до момента на развалянето. При разваляне доставчикът се
освобождава занапред от задължението за предоставяне на услугата като изцяло от
преценката на доставчика зависи дА. при неизпълнение ще развА. договора или пък ще
продължи да предоставя услуги срещу съответната месечна цена или такса. Ако доставчикът
избере да развА. договора, по аргумент от чл. 88, ал. 1, изр. второ ЗЗД, същият има право на
обезщетение за вредите от развалянето, които могат да бъдат скрепени и неустойка. Съдът
намира, че за прекратяване на договора не е необходимо да бъде отправено писмено
изявление до длъжника, доколкото за сключване на договора не е предвидена писмена форма
за действителност, в който смисъл съдът не възприема възраженията на ответника,
релевирани в отговора на исковата молба. Страните могат отнапред да уговорят размера на
обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно
те да се доказват. Пораждането на това акцесорно, добавъчно, несамостойно задължение
представлява неустойка, която съгласно правилото в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава
изпълнение на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, т. е.
освен обезщетителна функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и
добросъвестно изпълнение на договорните задължения.
В случая установената между страните неустоечна клауза е действителна, тъй като
5
размерът на отнапред установеното обезщетение за вредите на кредитора от неизпълнението
на задължението на абоната за заплащане на ползваните мобилни услуги е установено в
съответствие с типичните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на
неустойката. Съгласно клаузите на договора неустойката се формира от трикратния размер
на месечните абонаментни такси. Съгласно договорите за мобилни услуги потребителят е
поел задължение за заплащане на следните месечни абонаментни такси без ДДС – кл. №
*** – 20.82 лв. на месец, кл. № ***** – 10.02 лв. на месец, и кл.№ **** – 10.82 лв. на месец.
Следователно неустойката, определена като стойност равна на трикратния размер на
абонаментната такса е в размер на сумите от 62.46 лв. (20.82 х 3), от 32.46лв./10.82 х3/ и от
32.46/10.82х3/, като с оглед принципа на диспозитивното начало предявеният иск следва да
бъде уважен в пълния му предявен общ размер от 127.38 лв. В този смисъл съдът възприема
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в частта за дължима
неустойка, което е взело предвид определената от ищцовото дружество стойност на
абонаментната такса без ДДС, която не съвпада с посочените стойности във фактурите.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК се явява основателен и доказан в претендираните размери и следва да бъде
уважен.
Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че
съществува вземане на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД/ от ответника С. М. С. за парични суми в общ размер от 434.12 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
При направено искане от ищеца за присъждане на разноски:
Списък по чл. 80 от ГПК не е представен по делото, поради което ответникът следва
да бъде осъден да заплати на „Йеттел България” ЕАД гр.София направените разноски по
настоящото исково производство в размер на 1025.00 лв. и по заповедното производство в
размер на 385.00 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, Дуловският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. С., с ЕГН **********, от
*******, че същият дължи на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД/, с ЕИК ****, със седА.ще ********* сумата от 62.46 лева /шестдесет и два
лева и четиридесет и шест стотинки / - дължими неустойки поради предсрочно прекратяване
на договора по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичането на уговорения срок, сумата от 54.44 лева /петдесет и четири
лева и четиридесет и четири стотинки/ - разлика между стандартната цена на мобилно
устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black, съгласно фактура № **** г., сумата от 71.92 лева
/седемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/ - задължения за вноски по договор за
лизинг на мобилно устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black от *** г. за предпочетен номер
*****, съгласно фактура № **** г., сумата от 27.09 лв. /двадесет и седем лева и девет
стотинки/ - непогасени задължения за лизингови вноски с настъпил падеж по договор за
лизинг към предпочетен номер *****, сумата от 84.42 лева /осемдесет и четири лева и
четиридесет и две стотинки/ - незаплатени задължения за предходен период, посочен във
фактура № **** г., сумата от 32.46 лева /тридесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/
- неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичането на уговорения срок, по фактура № **** г., сумата от 34.45 лева /тридесет и
четири лева и четиридесет и пет стотинки/ - незаплатени задължения за предходен период,
посочен във фактура № *** г., сумата от 32.46 лева /тридесет и два лева и четиридесет и
стотинки/ - дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на
6
потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичането на уговорения срок, и сумата 34.42 лева /тридесет и четири лева и четиридесет и
шест стотинки/ - незаплатени задължения за предходен период, посочен във фактура №
**********/*** г., ведно със законната лихва върху сумата от 434.12 лв., считано от датата
на подаване на заявлението в съда - *** г. до окончателно изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
**** г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – Дулово.
ОСЪЖДА С. М. С., с ЕГН **********, от ******, да заплати на „Йеттел България“
ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, с ЕИК ****, със седА.ще
********* направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 1 025.00
лв. (хиляда двадесет и пет лева).
ОСЪЖДА С. М. С., с ЕГН **********, от *********, да заплати на „Йеттел
България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, с ЕИК *********, със
седА.ще ********* направените разноски по ч. гр. д. № 190/2022 г. на РС-Дулово, в размер
на 385.00лв. (триста осемдесет и пет лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Силистра.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
7