Р
Е Ш Е Н И Е
№ 370
гр. Враца, 08.11.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, VI-ти
състав, в публично заседание на 20.10.2022г. /двадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №481
по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на „Ф.Т.“ ООД ***, представлявано от * Г.М., депозирана чрез * В.Д. ***, против
ЗППАМ №22-0967-000267/29.06.2022г., издадена от Началник група към ОДМВР–
Враца, Сектор „Пътна полиция“ Враца, с която на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП на дружеството е
наложена ПАМ „Прекратяване на регистрацията на ППС товарен автомобил Ивеко
Дейли 35 С 12, с рег. № ******** за срок от 8 месеца“.
В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването ѝ
при съществени нарушения на административно-производствените правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на
закона. Излагат се съображения, че дружеството като собственик на автомобила по
никакъв начин и с никакви действия или бездействия не е предизвикало
противоправния резултат – управлението на притежавания от дружеството товарен
автомобил от неправоспособен водач. Управителят на дружеството не е знаел, че
работникът, управлявал т.а. е с отнето СУМПС, поради което липсва волевия
момент предоставяне или допускане, формиращ формата на вината умисъл или
непредпазливост. АУАН на дружеството не е съставян за такова нарушение, поради
което не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на мярката.
В с.з. оспорващото дружество се представлява от *
В.Д., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Иска се отмяна на
заповедта и присъждане на направените разноски по делото, съобразно приложен
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответникът – Началник
група към ОДМВР - Враца, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се
представлява в съдебно заседание. В писмо вх. №2384/19.07.2022г., с което е
изпратено заверено копие на административната преписка, моли за потвърждаване
на ЗППАМ.
По делото са приети и
приложени представените с жалбата и с административната приписка писмени
доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и неоснователна по
следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 29.06.2022 г. в
15,50 ч. в *** е спрян за проверка товарен автомобил Ивеко Дейли 35 С 12, с
рег. № ********, като при проверката е установено, че водачът Н.К.Й. управлява
процесното МПС без да притежава СУМПС и не носи свидетелство за регистрация на
МПС част 2. Съставен му е АУАН Серия GA, № 716964, за
нарушение по чл.150а от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т. 2 от ЗДвП, приложен като
доказателство по делото.
На същата дата – 29.06.2022
г. Началник група към ОДМВР - Враца, Сектор „Пътна полиция“, е издал оспорената
в настоящото производство ЗППАМ № 22-0967-000267/29.06.2022 г, с която на
собственика на автомобила и настоящ жалбоподател – „Ф.Т.“ ООД ***, със ** Г.И.М.
е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП „Прекратяване на регистрацията на
ППС товарен автомобил Ивеко Дейли 35 С 12, с рег. № ******** за срок от 8
месеца“ и са отнети и 2 бр. рег. табели № ВР8186СВ. Органът е приел, че
оспорващият виновно е нарушил чл.102,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Правомощието на Началник
група в сектор „ПП“ при ОДМВР - Враца да издава заповеди за прилагане на ПАМ по
ЗДвП произтича от Заповед рег. № 369з-199/26.01.2022 г. на Директора на ОД на
МВР – Враца, приложена към делото /л. 58/.
Приложена е и справка
за нарушител/водач, касаеща лицето Н.Й..
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът
обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В
случая оспорената заповед е издадена от Началник група към ОДМВР - Враца, сектор
„ПП“, чиято компетентност се простира върху цялата територия, обслужвана от
ОДМВР – Враца и е установена с приложената по делото заповед № 369з-199/26.01.2022
г. на Директора на ОДМВР – Враца, издадена въз основа на заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, съгласно
отбелязването в нея, определяща службите за контрол по чл.165 от ЗДвП /служебно
известна на съда/. Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен
орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 от АПК.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8
от АПК, относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически
и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на
издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В оспорената заповед са
изложени ясни и конкретни фактически основания,за осъщественото нарушение по
ЗДвП, като са посочени времето, мястото, вида и регистрационния номер на МПС,
АУАН, с който е установено нарушението, а именно, че към същата дата
автомобилът собственост на оспорващото дружество е управляван от лице, което не
притежава СУМПС.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал. 4 от ЗДвП в случаите по чл.171, т.2,
букви "в", "к",
"л",
"м", "н" и т. 2а,
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето,
управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл.171, т.2а
се изземват и табелите с регистрационен номер. Следователно във всички случаи
следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния водач и във
всички случаи в издадената заповед освен отделно описание на нарушението,
станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на
акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед е налице. Именно с
акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че водачът е
неправоспособен и този акт притежава не само обвинителна и констативна функция,
но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ. Издателят на заповедта за
прилагане на ПАМ установява фактите, които са основание за прилагане на мярката
не лично и непосредствено, защото не той констатира извършеното нарушение. Той
се запознава с тези факти именно посредством съставения акт и вписаните в този
акт обстоятелства. В
случая в текста на заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо
едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. Органът се позовава и препраща
към съставен АУАН, серия GA, №716964/29.06.2022
г., установените обстоятелства, в който са послужили като фактическо основание
за издаване на ЗППАМ. Така изложените мотиви в оспорената заповед са
достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на
административния орган за издаване на приложената му ПАМ.
При осъществения
съдебен контрол не се установиха нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са съществени и да водят до ограничаване правото на защита на
лицето, обект на административната принуда. Изложеното налага извода, че липсва
основание за отмяна на акта по чл.146, т.2 и т.3 от АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице
отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид извършеното нарушение
по чл.150а от ЗДвП, установено по надлежния ред със съставянето на АУАН на
неправоспособния водач, правилно административният орган е приел, че са налице
предпоставките по чл.171, т. 2а, б.„а“ за издаване на заповед за прилагане на
ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС.
С нормата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП е предвидено налагането на
принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
При така цитираната
законова регламентация, се установява, че за целите на
административното производство, в тази хипотеза е достатъчно моторното превозно
средство да се управлява от лице, непритежаващо свидетелство за управление и
това МПС да е собственост на друго лице, тъй като разпоредба на чл.171, т.2а,
б.“а“ не поставя други изисквания за прилагане на мярката, включително
предоставяне от страна на собственика, респективно знание от негова страна, че
водачът не притежава СУМПС. Развитите в жалбата доводи в обратна насока са
неоснователни. Тук следва да се посочи, че изобщо оспорващото дружество, като
юридическо лице, не би могло да формира вина, като субективно отношение към
дадено деяние и оттам да се изследва знаело ли е то, този на който предоставя
МПС, дали е с или без отнето СУМПС. ЗДвП изхожда от обективния момент –
управлявано МПС от лице лишено по надлежния ред от това право, и не изисква,
като елемент от фактическия си състав, нито съзнателното предоставяне на
подобно МПС от собственика на такова лице, нито обстоятелствата, при които това
МПС е попаднало във фактическата власт на неправоспособния водач. Няма спор
по делото, че автомобила, чиято регистрация е прекратена с оспорената ЗППАМ е
собственост на оспорващото дружество, както и че на датата, времето и мястото,
посочени в АУАН и ЗППАМ, този автомобил е управляван от лице, което не
притежава СУМПС, тъй като му е отнето по-рано по административен ред. Наличието или не на
противоправно поведение от страна на жалбоподателя, дори когато последният е
физическо лице, е без правно значение, защото законът не се интересува от
вината му при налагане на ПАМ. Решаващото в случая е, че собственото му МПС е
управлявано от лице, което не притежава СУМПС, което обстоятелство в условията
на обвързана компетентност задължава административния орган да издаде
процесната заповед, без да има възможност на преценка дали да я издаде или не. Обстоятелството, че нарушението, чието
преустановяване се цели, е извършено от трето лице, не променя извода, че
адресат на превантивната ограничителна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП
е собственикът на МПС. Производството по налагане на административно наказание
е различно по вид и правни последици от производството по налагане на
принудителна административна мярка, като авторът на нарушението не е непременно
и субект на принудителната административна мярка. В случая актът е съставен
срещу трето лице, защото то е извършител
на нарушението по чл. 150а от ЗДвП, но мярката е приложена спрямо
жалбоподателя, защото той е собственик на процесното МПС.
В случая, обаче от
страна на ответника не са изложени никакви съображения, които да обосновават
продължителността на процесната ПАМ над предвидения от закона минимален срок от
6 месеца. Бланкетното посочване в диспозитивната част на заповедта, че тежестта
на ПАМ се определя с оглед тежестта на извършеното нарушение съвсем не е
достатъчно за да обоснове по-дълъг срок на мярката. Органът не е обсъдил
поведението на жалбоподателя в конкретната ситуация, както и по принцип по
отношение спазване на ЗДвП до момента.
Съгласно разпоредбата
на чл.172, ал. 2, пр. 3 от АПК съдът има право да измени процесния ИАА, вкл.
като определи нов срок, в рамките на който да действа приложената мярка. Тъй
като безспорно са установени материалноправните предпоставки за налагане на
процесната ПАМ и същата не страда от съществени пороци на формата и
процедурата, както и не се намира в противоречие с друга разпоредба, освен с
тази на чл. 6 от АПК, не се налага отмяна на акта, а само изменение в посока
намаляване на срока, за който се прилага мярката – това е един допустим, основателен
и справедлив подход, използван в съдебната практика. Продължителността на
разпореденото временно прекратяване на регистрацията на МПС в случая е
несъответна и на целите от чл.171 ЗДвП и чл. 22 ЗАНН, които следва да се
приеме, че ще бъдат постигнати и с 6 месечен срок на действие на
законосъобразно наложената ПАМ по чл.171, т.2а, б.„а“ ЗДвП. В обобщение
настоящият състав приема, че оспорената заповед е законосъобразна, но срока на
наложената ПАМ следва да бъде редуциран до неговия законов минимум от 6 месеца.
При този изход на
спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, макар и своевременно заявена е неоснователна, тъй като не е налице
отмяна на оспорения ИАА.
От страна на
ответника не са претендирани разноски, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Воден от горното и на
основание чл.172, ал.2, пр.3 АПК Административен съд – Враца
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0967-000267/29.06.2022г., издадена от Началник група към ОДМВР –
Враца, Сектор „Пътна полиция“ Враца, в частта ѝ, с която на основание чл.171,
т.2а, б.„а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС товарен автомобил Ивеко
Дейли 35 С 12, с рег. № ******** за срок от 8 месеца, като намалява срока на
посочената ПАМ на 6 /шест/ месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: