№ 102
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария П. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20225000500127 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Жалбоподател М. Г. Д., редовно призована, за нея се явява адвокат
С.В. С..
Ответник Г. Т. СП., редовно призована, за нея се явява адвокат М.В. Г..
Вещото лице Св. Сп. Сп. редовно призован – налице.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба вх.№261359/07.02.2022г. от М. Г. Д., чрез
пълномощника й адв.С.С., против Решение №260003 от 10.01.2022г.,
постановено по гр.дело №179/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с
което е отхвърлен предявения от нея иск за сумата от 37570лв. Изложени са
доводи за неправилност на обжалваното решение и се претендира за отмяната
му, евентуално за уважаване на предявения иск до размер на сумата от
1
7750лв. Заявени са доказателствени искания за: допускане на съдебно-
медицинска експертиза, която след като се запознае с приложените по делото
медицински документи, да отговори на следните въпроси: бил ли е адекватен
до степен да разбира какво се случва около него Г.Д., в какво състояние е бил
конкретно на 05.07.2017г., когато се твърди да са му предадени парите;
изискване от ВМА-П. на протокол/правилник за достъп на лица в ОАИЛ;
изискване от ВМА-П. на справка за: броя на даваните разрешения за
посещение на Г.Д. по време на неговия престой в ОАИЛ през юли 2017г.,
имената на лицата, на които е било разрешено да го посетят по време на
престоя в ОАИЛ през юли 1 2017г. Доказателствените искания са обосновани
с приложение на чл.266,ал.3 от ГПК, тъй като по отношение на първото и
второто съдът не е изпълнил задължението си по чл.146,ал.2 от ГПК – не е
указал за кои твърдения не се сочат доказателства, а третото не е било
уважено.
Въззиваемата страна Г. Т. СП. е депозирала чрез пълномощника си
адв.М.Г. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната
неоснователност и искане за потвърждаване на атакуваното решение и за
присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. Възразява се по
доказателствените искания на жалбоподателя, тъй като в
първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства относно ищцовото твърдение за невъзможността на Г.Д. да
поиска и получи процесната сума, а изискването на посочените данни от
ВМА-П. да е безпредметно, поради това, че достъп на външни лица не е
разрешен официално според болничните разпоредби, като ищецът е
направила множество разнородни доказателствени искания, насочени към
доказване именно на твърденията, по отношение на които е налице оплакване
за липса на указания от съда. В случай, че исканията на жалбоподателя бъдат
уважени, се претендира да бъде допуснат като свидетел при режим на
призоваване д-р Ангел Пеев на длъжност „Началник на ВМА МБАЛ П.“ през
2017г. за установяване на обстоятелството, че лично той е разрешил
неограничен достъп на Г.С. при Г.Д. през време на престоя му.
Адв. С.: Поддържам жалбата.
Адв. Г.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам, поддържам
отговора.
2
Сне се самоличността на вещото лице като се предупреди за
отговорността по чл. 291 от НК:
доц. д-р Св. Сп. Сп. – 63 г., българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и служебни връзки със страните.
Обещавам да дам вярно заключение.
Поддържам представеното заключение.
На въпроси на адв. С. вещото лице отговаря следното:
Вещото лице: На въпроса колко тежко болен е бил ген. Г.Д., на стр. 5
от експертизата съм цитирал свидетеля М.. Къде пише, че е тежко болен.
Обстоятелството, че се е лекувал в ОАИЛ, действително това е отделение за
тежко болни. Дори състоянието в което е бил не е налагало да бъде в такова
отделение, независимо, че са взели такова решение. В медицината чисто
медицинските показания за един или друг вид лечение и за настаняване в
един или друг вид подразделение на болниците има и други съображения,
които в случая са проработили. Касае се за генерал, да бъде на спокойствие,
да бъде под повишена грижа човека. Това в никакъв случай не е свързано с
обективното му състояние, което е добре описано в медицинската
документация.
Това, че ВМА П. не е била достатъчна като капацитет и пак казвам
ранга на човека. Затова се е наложило преместване във ВМА С., с оглед на
обстоятелството, че се касае за различни нива на капацитет и възможности.
Лично познавам ВМА П., както я познаваме всички капацитетът й е твърде
нисък. Затова пък ВМА С. е може би най-доброто здравно заведение и човека
е приведен на базата на изследванията, които са показвали повишаване на
азотните стойности, белтъчната функция е била смутена и е изпратен в С..
От документите по делото не се разбира от какво е починал.
Медицинската документация свършва в П..
Хроничната бъбречна недостатъчност е било заболяването, наложило
преместването от ВМА П. във ВМА С.. Вероятно се е наложила и
хемодиализа, в П. няма. Не зная дали във ВМА П. разполагат с уред за
хемодиализа. То не е уред, те са цели звена и доколкото знам във ВМА П.
няма такова отделение.
3
Ако състоянието налага хемодиализа и е възникнало по време на
пролежаване във ВМА, това е рядко състояние – да се приеме един човек и
внезапно да възникне необходимостта от провеждане на хемодиализа. Да,
еднократни процедури биха могли да бъдат проведени при положение, че
бъбрекът тръгне отново. Но в хронично положение там да го намерим да
тръгне хемодиализа тепърва, по-добре да си го приведат в отделение по
хемодиализа, и то нефрологично с хемодиализа да се извършват и двете
неща, защото тя не може да чака.
Адв. Г.: Нямам въпроси.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице.
На вещото лице се издаде РКО за сумата от 300 лева.
Адв. С.: Аз смятам, че от днешната експертиза по никакъв начин не се
отговори на въпроса, като мотивите ми са в две направления.
От една страна за всички нас стана видно очевидно емоционалната
ангажираност на вещото лице с ВМА П., където в началото заяви колко
добре познава ситуацията там, след това се опита да ни убеди, че не могат да
извършат хемодиализа, опита се да ни убеди на база на неизвестно какви
критерии, че видите ли само защото някой бил генерал до пратили първо в
интензивното, а после във ВМА. Това показва не само емоционална
ангажираност, не знам дали е към болницата, към казуса, но във всеки случай
това е необективност. Аз лично считам, че заключението на вещото лице,
включително след дадените отговори на зададените въпроси, няма допирни
точки с реалността поради няколко причини. Спирането на бъбреците, което е
видно, че се е случило както от медицинските документи, така и от
потвърденото днес в съдебно заседание, показва изключително тежко
състояние, т.е. това не кореспондира със заявеното от вещото лице. Фактът,
че ген. Д. е починал след това нещо означава още един път, че състоянието
му е било изключително тежко. За днешното съдебно заседание изслушахме
експертиза, че макар и със сериозен емоционален товар, само по себе си не
дава отговор на поставените въпроси, още повече, че вещото лице не е
4
направило усилията да отговори в пълен обем на всички поставени му
въпроси, като обръщам внимание, че то би могло да ги направи при
посещение на място в съответното лечебно заведение, където да получи
отговор на тези въпроси.
Поради тези причини,моля да допуснете повторна експертиза, която
друго вещо лице, поради очевидната емоционална ангажираност на доц. С. да
разгледа всички документи и да направи обективен анализ състоянието и
причините за смъртта, както дали това тежко състояние наложило
привеждането му в интензивното му и впосредствие във Военна болница,
където е починал, му е давало възможност да анализира ясно това, което се
случва около него. Други искания нямам.
Адв. Г.: Поставената на вещото лице беше към конкретна дата дали
покойният Г.Д. е бил в състояние да възприема случващото се около него и
да изразява волята си. Отговорът на вещото лице е категоричен, бил е в
такова състояние. Вещото лице е направил подробен анализ на писмените и
гласни доказателства и е изразил компетентно становище. Казвам
компетентно тъй като има признания и следва да приемем, че неговото
становище е компетентно Фактът, че познава отблизо работата на ВМА аз
намирам само за плюс, което му дава възможност да направи реална
преценка.
Искането на колегата считам за неоправдано, тъй като състоянието на
покойния ген. Д. и причините за неговата смърт не са предмет на настоящото
дело. Относимо към спора е към датата на предаване на сумата той да е бил
адекватен, което се установи от експертизата, включително медицинската
документация от ВМА П.. Считам, че колегата се стреми да измести спора и
искането му за повторна експертиза няма да допринесе с нищо.
Отделно считам, че такъв процесуален способ няма. Така че моля да го
оставите без уважение.
Адв. С.: Задачата на вещото лице е да отговори на въпроси от датата на
която е бил хоспитализиран до 27.7., т.е. не е отговорил на тази задача. Аз
искам да разбера предвид тежкото му състояние дали е бил в състояние да
реагира адекватно, защото тезата на моята доверителка е, че тези пари
въобще не са предавани. Говорим за човек в интензивно отделение и след
това е починал и затова е нужна повторна СМЕ.
5
Съдът намира искането на жалбоподателя за допускане на повторна
съдебномедицинска експертиза за неоснователно, поради липса на
предпоставките по чл. 201 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за допускане
на повторна СМЕ.
Адв. С.: Други искания нямам. Представям списък на разноските.
Адв. Г.: Други искания нямам. Представям договор за правна защита и
съдействие. Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на колегата.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. С.: Уважаеми апелативни съдии, смятам, че от всички събрани по
делото доказателства, гледани през призмата на нормалната житейска логика
се отличиха няколко прости момента. Един изключително болен човек е
приет в интензивно отделение. Там приемат само хора, които се борят за
живот. Поради тази причина, както съм посочил в исковата молба и в
защитата там не се внасят вещи, които не са безкрайно необходими. Поради
това е несъстоятелно да се твърди, че на такъв човек, в такова тежко
състояние, в отделение където има изключително висок коефициент на
стерилност са внесени нестерилни предмети, каквито са банкноти. Това се
потвърждава косвено от факта, че тези банкноти не са намерени по трасето.
Имаме два документа от ВМА С., които показват, че там пари не са
пристигнали. Тоест, ако въобще парите са тръгнали означава, че са се
загубили някъде по трасето, което е житейски неоправдано.
Отнасям се скептично към това, че ответницата е била перманентно
допускана до ген. Г.Д.. Да, може да са живели на семейни начала, но в
6
интензивно отделение не допускат хора за да ги запазят в стерилна среда. В
още по-малка степен на вероятност смятам, че е възможно някакво външно
лице да е влязъл в интензивно отделение. Не е достоверно твърдението, че те
са го посетили и че са му дали пари. Смятам, че твърдението на свидетелите
до голяма степен са моделирани от факта, че ответницата е имала служебно
качество, а именно юридически е обслужвала Военна болница. А самият
факт, че е имало юрист би следвало да знае, че би следвало да получи
разписка. Това нещо също не се е случило.
Аз лично смятам, че ако анализираме коректно събраните по делото
доказателства е очевидно, че парите са изтеглени преди човека, който
очевидно е тръгнал да си отива да почине и никога не са му били предадени
на него. Това всичко, като се абстрахираме от другите емоционални,морални
аспекти на казуса показва, че предявеният от доверителката ми иска е
основателен и моля да го уважите.
По отношение на възражението за прекомерност искам да посоча, че я
представлявам по реда на чл. 38 от ЗАдв. и стойността е съобразена с
минималните адвокатски размери.
Моля да ми дадете възможност за писмени бележки.
Адв. Г.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че пред вас не се събраха
доказателства, които да променят направения от ОС извод за
неоснователност на претенцията, затова моля да отхвърлите жалбата като
неоснователна и потвърдите решението на ОС Пловдив.
Моля да ми дадете възможност за писмени бележки.
Колегата днес заяви, че ОАИЛ е спешно отделение, каквото то не е и
беше установено това от показанията на вещото лице и свидетеля М..
Дефиницията е за отделение за тежко боледуващи, не е интензивно
отделение. Моля да ми присъдите възнаграждение по Закона за адвокатурата.
Не обърнах внимание, че колегата също претендира по Закона за
адвокатурата.
Адв. С. (реплика): Аз от самото начало твърдя, че това е интензивно
отделение, интензивното отделение не винаги е спешно отделение.
Интензивното отделение е за хора, които се борят за живота си. Това често се
случва в спешното, но в спешното има хора, които не се борят за живота си.
7
Адв. Г. (дуплика) : Моля да бъда извинена, употребила съм грешната
дума. Имах предвид интензивно отделение, че ОАИЛ не е интензивно
отделение.
Съдът определя седмичен срок за представяне на писмени защити.
Обяви, че ще се произнесе с решение до 16.06.2022 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 14,26 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8