№ 3939
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгени Г.ев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Г.ев Гражданско дело №
20241100107468 по описа за 2024 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] В. Т. е заявила в искова молба от 27.06.2024 г., че на 12.08.2022 г.
около 12:00 часа е пътувала в автобус „Ман“ на масовия градски транспорт,
който Р. В. е управлявал. Автобусът се е движил по бул. „К. Величков“ с
посока от бул. „Александър Стамболийски“ към бул. „Сливница“. На около
200 метра след кръстовището с бул. „Александър Стамболийски“ Р. В. е спрял
рязко, от което е паднала В. Т.. Гражданската отговорност на Р. В. е била
застрахована при ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ (ОЗК).
[2] От падането В. Т. е получила:
- сътресение на мозъка;
- контузия на главата;
1
- дисторзия на шията;
- травма на нервни коренчета в шийния отдел. От тези увреждания тя е
претърпяла болки и страдания.
[3] На 04.10.2022 г. В. Т. е поискала от ОЗК да изплати обезщетение,
но той не го е направил. Затова В. Т. моли съда да осъди ОЗК да заплати
26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва от
04.10.2022 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5).
2. На ответника
[4] ОЗК е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. Р. В. не е причинил падането на В. Т., а, ако го е причинил, то е било
поради аварийно спиране, за което причината е била извън него;
2. В. Т. не е претърпяла увреждания от твърдяното падане;
3. търсеното обезщетение е прекомерно;
4. В. Т. е допринесла за уврежданията си, тъй като: е пътувала права и
без да се е държала за съответните дръжки; общото здравословно състояние
е било не добро. Ето защо ОЗК моли съда да отхвърли иска (писмения
отговор, л. 28-34).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И ПРЕЦЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
1. Обстоятелства, които съдът установява
[5] Не се спори, че В. Т. е била родена на **** г. Преди 30 години В. Т. е
претърпяла катастрофа в междуградски автобус и оттогава рядко е използвала
градски транспорт. Тя не е имала семейство и се е грижила сама за себе си. В.
Т. е страдала от коксартроза на двете стави, изкривяване на гръбначния стълб,
както и хронична левкемия, заради които е била инвалидизирана (показания
2
на свидетеля А.И., л. 75-83).
[6] На 12.08.2022 г. около 12:00 часа В. Т. е пътувала в автобус „Ман“
на масовия градски транспорт, който Р. В. е управлявал. Автобусът се е
движил по бул. „К. Величков“ върху десния коловоз на трамвайно трасе с
посока от бул. „Александър Стамболийски“ към бул. „Сливница. Скоростта на
автобуса е била 30 км/ч.
[7] На около 200 метра след бул. „Александър Стамболийски“ Р. В.
внезапно е задействал спирачната система на автобуса с авариен режим на
спиране. В този момент В. Т. е седяла на първата седалка вдясно в салона на
автобуса и в резултат на задействаната спирачна система тя е политнала
напред по посока на движение на автобуса и се е ударила в металната тръба за
държане на пътници (заключението на вещото лице инж. И. А., л. 95-101; акта
за установяване на административно нарушение, л. 71-72; наказателното
постановление, л. 73; констативния протокол, л. 6-7). Не се спори, че към този
момент ГО на Р. В. е била застрахована при ответника ОЗК.
[8] От политането напред и удара в металната тръба В. Т. е получила:
- сътресение на мозъка;
- контузия на главата;
- навяхване на шията с травма на нервни коренчета в шийния отдел.
След случилото се В. Т. е била лекувана в клиниката по неврохирургия на
болница „Света Анна“ на постелен режим от 12.08.2022 г. до 15.08.2022 г.
Лекарите са поставили на В. Т. шийна имобилизация с твърда яка и са провели
лечение с влИ.е на аналгетици, водно-солеви разтвори, антиеметици, както и
антитромботична профилактика (заключението на вещото лице д-р Х. М., л.
59-66).
[9] След като е била изписана от болницата, в продължение на две
седмици за В. Т. са се грижили нейната сестра и племенница, защото тя не е
можела да се обслужва сама. Грижите на нейните близки са се изразявали в
пазаруване, къпане и готвене (показанията на свидетелката А.И., л. 75-83).
3
[10] В. Т. е изпитвала интензивни болки в продължение на 30 дни
непосредствено след инцидента, като самостоятелното придвижване и
самообслужване е било затруднено през този период. Цялостният
оздравителен период е бил три месеца. Към момента на прегледа от вещото
лице д-р М. В. Т. се е оплаквала от главоболие и затруднени движения във
врата. Въпреки това е благоприятна прогнозата за бъдещото възстановяване
от получените увреждания, защото не са настъпили усложнения при
проведеното лечение (заключение на вещото лице д-р Х. М., л. 59-66).
[11] Уврежданията на В. Т. са идентични на уврежданията на двамата
пострадали, чиито неимуществени вреди са били предмет на обезщетяване на
решение на ВКС 50 139-2023-II Т. О. по т. д. 545/2022 г. Единствената разлика
е, че В. Т. е по-възрастна и е имала придружаващи заболявания, което
предопределя по-дълъг възстановителен период (показанията на вещото лице
д-р М., стр. 7 от протокола от о. с. з. на 21.03.2025 г., л. 75-83).
[12] На 04.10.2022 г. В. Т. е поискала от ОЗК да заплати обезщетение
(молба до ОЗК, л. 10-12). Не се спори, че ОЗК не е заплатил на В. Т.
обезщетение за неимуществени вреди.
[13] В. Т. е била освободена от заплащането на държавна такса и
разноски (декларация, л. 18; стр. 2 от протокола от о.с.з. на 21.03.2025 г., л. 75-
83). Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 102). ОЗК е заплатил:
20,00 лева за съдебни удостоверения (л. 57, 93); 500,00 лева за вещи лица (л.
56-57); 30,00 лева депозит за свидетел (л. 56); 3 276,00 лева адвокатско
възнаграждение (л. 107). Съдът е изплатил от бюджета на СГС 250,00 лева на
вещо лице (л. 67).
2. Обстоятелства, които съдът не приема за установени
[14] Съдът не приема за установено, че Р. В. е предприел внезапно
спиране на автобуса поради навлизането пред него в неговата лента за
4
движение на друг автомобил. Съдът не приема това обстоятелство за
установено поради следното: в акта за установяване на административно
правонарушение е описано, че Р. В. е спрял внезапно на около 200 метра от
бул. „Александър Стамболийски“ в посока към бул. „Сливница“. В акта не е
описано преминаването пред автобуса на Р. В. на друг автомобил. Р. В. е
подписал акта, като е вписал, че описаното в него е вярно (акта, л. 71-72).
Поради описаното в акта спрямо Р. В. е било издадено наказателно
постановление, което той не е обжалвал (наказателното постановление, л. 73-
74).
[15] Пред съда Р. В. е заявил, че е управлявал автобуса по трамвайното
трасе, което е било обособено от останалата част от пътя с разделителни
малки каменни прегради, за да не могат автомобили да навлизат в тази
обособена част от пътя (показанията на Р. В., стр. 14 от протокола от о.с.з. на
21.03.2025 г., л. 75-83). Следователно на 200 метра от бул. „Александър
Стамболийски“ в посока бул. „Сливница“ трамвайното трасе е било обособено
с малки каменни блокчета, които не са позволявали преминаването на
автомобили в това обособено трасе и не е имало възможност автомобил да
премине пред автобуса на Р. В.. Затова съдът не приема, че Р. В. е предприел
внезапно спиране поради навлизането на автомобил пред автобуса му.
[16] Действително, пред съда Р. В. е заявил, че е бил предприел
внезапно спиране на кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ с бул.
„К. Величков“. Съдът не вярва на показанията на Р. В. в тази им част. Съдът не
им вярва, защото от една страна Р. В. е потвърдил написаното в акта, според
което това е станало на 200 метра след кръстовището в посока към бул.
„Сливница“. От друга страна е напълно естествено Р. В. дори и интуитивно да
търси оправдание на действията си.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[17] В. Т. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1,
5
т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане,
вследствие на ПТП. Искът е частично основателен за 20 000,00 лева.
1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
[18] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната
сума, определена в застрахователния договор, отговорността на застрахования
за имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от
КЗ).
[19] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:
1. В. Т. да е участвала в застрахователно събитие, покрито от
застраховка ГО;
2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на В. Т.;
3. Р. В. да е причинил ПТП;
4. неговата ГО да е била застрахована при ОЗК;
5. вследствие на уврежданията В. Т. да е претърпяла неимуществени
вреди;
6. ОЗК да не е изплатил на В. Т. обезщетение за тези вреди.
[20] Съдът установи, че:
1. на 12.08.2022 г. В. Т. е участвала в ПТП, което е било покрит риск по
застраховка ГО;
2. от ПТП В. Т. е претърпяла увреждания;
3. ПТП е било причинено от Р. В., защото той не е осигурил
безопасното превозване на В. Т., а това задължение му е възлагал чл. 132, т. 2
от ЗДвП;
4. ГО на Р. В. е била застрахована при ОЗК;
6
5. от уврежданията В. Т. е претърпяла болки, страдания и неудобства;
6. ОЗК не е заплатил на В. Т. обезщетение за неимуществени вреди.
[21] Налице са предпоставките за уважаването на иска. За да установи
за какъв размер искът е основателен, съдът следва да определи какво
обезщетение за неимуществени вреди се дължи. Съдът следва да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди към момента датата на
увреждането (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо
съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди
към датата на ПТП – 12.08.2022 г.
[22] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедлИ.ст. СправедлИ.стта не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3.
обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване
състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[23] При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II
Т.О. по т. д. 299/2011 г.).
[24] На второ място трябва да се съобрази практиката на по-
високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно
момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд не е
обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи
различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за
7
необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и
недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[25] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка
ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил:
- 700 000,00 лева до 01.01.2010 г.;
- 1 000 000,00 лева след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. (§ 27 от ПЗР на КЗ
(отм));
- 2 000 000,00 лева след 11.06.2012 г. до 01.01.2016 г. (чл. 266 от КЗ
(отм)). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната
застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).
[26] През 2022 г. икономическата обстановка в страната е била
значително по-добра от тази през 2017 г. Така например през 2017 г.
[1]
минималната работна заплата (МРЗ) е била 460,00 лева, а през 2022 г. тя
вече е била 710,00 лева[2], т. е. с 54,35% по-висока (710,00-
460,00/460,00х100,00).
[27] Съдът установи, че към момента на ПТП В. Т. е билa на 77 години.
В. Т. е била претърпяла катастрофа в междуградски автобус 30 години по-рано
и оттогава рядко е използвала градски транспорт. Тя не е имала семейство и се
е грижила сама за себе си. В. Т. е страдала от коксартроза на двете стави,
изкривяване на гръбначния стълб, както и хронична левкемия, заради които е
била инвалидизирана.
[28] От политането напред и удара в металната тръба В. Т. е
получила: сътресение на мозъка; контузия на главата; навяхване на шията с
травма на нервни коренчета в шийния отдел. След случилото се В. Т. е била
лекувана в клиниката по неврохирургия на болница „Света Анна“ на постелен
режим от 12.08.2022 г. до 15.08.2022 г. Лекарите са поставили на В. Т. шийна
имобилизация с твърда яка и са провели лечение с влИ.е на аналгетици,
водно-солеви разтвори, антиеметици, както и антитромботична
профилактика.
8
[29] След като е била изписана от болницата, в продължение на две
седмици за В. Т. са се грижили нейната сестра и племенница, защото тя не е
можела да се обслужва сама. Грижите на нейните близки са се изразявали в
пазаруване, къпане и готвене.
[30] В. Т. е изпитвала интензивни болки в продължение на 30 дни
непосредствено след инцидента, като самостоятелното придвижване и
самообслужване е било затруднено през този период. Цялостният
оздравителен период е бил три месеца. Към момента на прегледа от вещото
лице д-р М. В. Т. се е оплаквала от главоболие и затруднени движения във
врата. Въпреки това е благоприятна прогнозата за бъдещото възстановяване
от получените увреждания, защото не са настъпили усложнения при
проведеното лечение.
[31] Уврежданията на В. Т. са идентични на уврежданията на двамата
пострадали (единият на 49 години, а другият на 39 години), чиито
неимуществени вреди са били предмет на обезщетяване на решение на ВКС
[3]
50 139-2023-II Т. О. по т. д. 545/2022 г.. Единствената разлика е, че В. Т. е
по-възрастна и е имала придружаващи заболявания, което предопределя по-
дълъг възстановителен период. Уврежданията на пострадалите по решението
на ВКС са настъпили на 10.11.2017 г., като ВКС е определил 15 000,00 лева
обезщетение на 49-годишния пострадал и 12 000,00 лева обезщетение на 39-
годишния пострада.
[32] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. От една страна съдът
отчита, че уврежданията на В. Т. са еднакви на тези на пострадалите по
цитираното решение на ВКС.
[33] От друга страна съдът отчита също обаче, че:
- В. Т. е била значително по-възрастна от пострадалите по решението на
ВКС, което е удължило периода на възстановяването ;
9
- увреждането е от 2022 г., когато икономическата обстановка в
страната е била значително по-добра от тази през 2017 г., откогато са
уврежданията на пострадалите по решението на ВКС. Ето защо съдът приема,
че 20 000,00 лева е справедлИ. обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от В. Т.. Затова съдът уважава иска за 20 000,00 лева, като го
отхвърля за разликата над 20 000,00 лева до 26 000,00 лева.
[34] ОЗК е възразил, че В. Т. е допринесла за уврежданията си, тъй
като: е пътувала права и без да се е държала за съответните дръжки; общото
здравословно състояние е било не добро. Съдът установи, че В. Т. е пътувала
седнала, а макар здравословното състояние да не е било добре, съдът не
установи то да е допринесло за политването напред и удара на В. Т. в
металната тръба в автобуса. Затова възражението за съпричиняване е
неоснователно.
2. По разноските
[35] В. Т. търси разноски. Тя е била представлявана безплатно от
адвокат.
[36] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 20 000,00 лева при
предявен размер от 26 000,00 лева. Затова съдът осъжда ОЗК да заплати на
адвокат Г. Й. 2 200,00 лева адвокатско възнаграждение (26 000,00-
25 000,00х0,08+2 650,00х20 000,00/26 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК съдът осъжда ОЗК да заплати по сметка на СГС 800,00 лева държавна
такса (20 000,00х0,04) и 192,30 лева възнаграждение за вещо лице
(250,00х20 000,00/26 000).
[37] ОЗК също търси разноски. Той е направил такива за 3 826,00 лева.
[38] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 6 000,00 лева
10
при първоначално предявен размер от 26 000,00 лева. Затова съдът осъжда В.
Т. да заплати на ОЗК 882,92 лева разноски по дело. Възнаграждението за
адвоката на ответника не е прекомерно, защото: възнаграждението е в
минимален размер; по делото са били проведени две открити съдебни
заседания; размерът на възнаграждението е съобразен с правната и
фактическа сложност на делото. Ето защо съдът
[1] ПМС № 141/13.07.2017 г.
[2] ПМС № 37/24.03.2022 г.
[3] ВКС е установил, че 49-годишният ищец Ж.Л.С. е получил вследствие на пътен инцидент: сътресение на
мозъка и разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата с дължина около 1,5 см.; гръбначна травма,
изразяваща се в изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб –
дисторзио коли; травма на гръдния кош без рентгенови данни за счупване на ребра. Възстановителният период е
бил около два месеца. Прогнозата за възстановяване а била приятна и не е имало трайни негативни последици за
здравето на ищеца. ВКС е определил 15 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди като справедлив и
еквивалентен размер на претърпените увреждания.
ВКС е установил, че 39-годишният ищец Г.К.Б. е получил вследствие на ПТП: мозъчно сътресение; дисторзио
коли; травма на гръдния кош без рентгенови данни за счупени ребра; травма на опорно-двигателния апарат,
състояща се от контузия на раменния пояс и мишница в дясно без рентгенови данни за счупени кости.
Сътресението на мозъка преминало със зашеметяване. Ищецът е изпитвал болки и страдания около 20 дни, като
те са били най-интензивни през първите 10 дни. Общият възстановителен период е бил около месец и половина.
ВКС е определил 12 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди като справедлив и еквивалентен размер на
претърпените увреждания.
РЕШИ:
[39] ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД да заплати следните
суми:
1. на В. П. Т. 20 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл.
429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП)
от 12.08.2022 г. плюс законната лихва от 04.10.2022 г. до окончателното
изплащане;
2. на адвокат Г. Й. 2 200,00 лева адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
3. на СГС 800,00 лева държавна такса и 192,30 лева възнаграждение за
вещо лице на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
[40] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429 от КЗ на В. П.
Т. срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 20 000,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00
11
лева.
[41] ОСЪЖДА В. П. Т. да заплати на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД 882,92 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В. Т. е
със съдебен адрес – адвокат Г. Й., ул. ****. ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
е с адрес в гр. София, ул. „Света София“ 7, ет. 5.
[42] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[43] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба
той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 400,00
лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, с
въззивната си жалба следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 2% държавна такса върху обжалваната сума, но не по-малко от
25,00 лева. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата е
освободена от държавна такса и разноски.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12