№ 1574
гр. Варна, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100502120 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 268026/24.08.2022г. на
Община Варна, бул. „Осми приморски полк", № 43, представлявана от Кмета на
Общината,чрез процесуален представител срещу Решение № 260364/29.07.2021г. по гр.д. №
11858/2020г. на ВРС,40св., с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните , по предявен от Ж. К. К. ЕГН **********, иск с правно основание чл.124 от
ГПК, че Община Варна Булстат ********* не е собственик на ПИ с идентификатор
10135.2551.305 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна с площ от 885
кв.м., находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, м-т „*****“, при граници: ПИ с
идентификатори 10135.2551.304; 10135.2255.307; 10135.2551.309; 101305.2551.566;
10135.2551.2137; 10135.2551.325; 10135.2551.2113.
В жалбата са изложени аргументи за неправилност на решението в поради нарушение
на материалния закон и тълкуване на събраните по делото доказателства. Оспорват се
изводите на съда за доказаност на изтекла в полза на ищеца придобивна давност,
респективно за липса на годно правно основание за придобиване на собствеността върху
имота от страна на Община Варна, както и, че имота не попада в приложното поле на
параграф 42 от ПЗР на ЗОС. Излага се, че по делото е доказано от събраните доказателства –
СТхЕ, че процесния имот е бил предназначен и използван за обществени и
благоустройствени мероприятия от общинско значение. Претендира се отмяна на решението
и постановяване на друго, с което предявения от ищеца иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, както и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество въззивникът чрез процесуалния си представител, с
писмена молба поддържа жалбата, претендира отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което иска на ищеца да бъде отхвърлен като неоснователен и
1
недоказан. Претендира присъждане на разноски.Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК ответната по жалбата страна е депозирала писмен
отговор, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност
на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество,въззиваемия чрез процесуалния си представител,
моли жалбата да бъде отхвърлена,а решението потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Ж. К. К. срещу Община
Варна, иск с правно основание чл. 124 от ГПК, да се приеме за установено в отношенията
между страните, че Община Варна, с адрес в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк" 43 не е
собственик на ПИ с идентификатор 10135.2551.305 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна с площ от 885 кв.м., находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, м-т
„*****“, при граници: ПИ с идентификатори
10135.2551.304;10135.2255.307;10135.2551.309;101305.2551.566; 10135.2551.2137;
10135.2551.325; 10135.2551.2113.
В исковата ищецът излага, че е собственик на гореописания имот въз основа на
давностно владение по чл. 79 ал.1 от ЗС, тъй като е осъществявал фактическа власт с
намерение за своене в периода от 08.09.1999г., когато закупил съседния на него имот с пл. №
655 /шестстотин петдесет и пет/ по плана на местност „**“, с площ от 1000 кв.м., до
настоящия момент. Обработвал и ползвал двата имота едновременно, облагородил
процесния, оградил го, сеел царевица, овощни дръвчета, поставил фургон и пчелни кошери
в него. На 02.08.2019г. предприел действия за снабдяване с нотариален акт и установил, че
Община Варна е съставила АЧОС № 170, том 96, рег.34503, дело 21206 от 18.12.2019г.,
вписан в служба по вписванията. Оспорва Община Варна да е придобила правото на
собственост върху имота на посоченото в акта основание или по друг от предвидените в
ЗОС способи. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – Община Варна е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на претенцията. Не
оспорва, че процесният имот е актуван от Община Варна с АЧОС № 10318 от 17.12.2019г. на
основание чл. 58, ал. 5 от ЗОС във връзка със Заповед № ДИ-19-7703-128/04.10.2019г. на
Областния управител на Варна.Твърди, че правното основание, въз основа на което е
съставен този акт - чл. 58, ал. 5 от ЗОС (изм. и доп., бр. 13 от 2017г.) е преминаването по
силата на закона в собственост на общината на имот собственост на държавата , след
отписването му от актовите книги за държавна собственост по реда на Закона за държавната
собственост. Същото условие се съдържа и в чл. 114, ал. 2 от Правилника за прилагане на
Закона за държавната собственост, съгласно който общините или другите лица, които
претендират за права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, могат
да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена
заповед за отписване. Излага, че ПИ с идентификатор 10135.2551.305, представляващ част
от имот пл. № 658 по КП от 1968г. на местност „**“ - „***“, е актуван с АДС №
507/29.07.1987г., в който е посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление на
държавна организация - „База за развитие и внедряване на търговски технологии и
обзавеждане“. Съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (ДВ, бр. 96 от 05.11.1999г.) застроените
и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Към датата на влизане
в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС процесния имот е бил държавна собственост. АОС №
2
10318/17.12.2019г. е съставен при спазване на предвидените в закона процесуални правила.
Община Варна е придобила правото на собственост върху процесния поземлен имот с
идентификатор 10135.2551.305 по силата на закона, като на основание § 42 от ПЗР на ЗИД
на ЗОС собствеността се е трансформирала от държавна в общинска. Съобразно чл. 78, ал. 1
от ЗДС имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и имоти,
основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на
областния управител и се предават на собственика. С оглед на това, при издаването на
Заповед № ДИ-19-7703-128/04.10.2019г. областният управител на Варна е приложил
правилно закона, като е отписал процесния имот от актовите книги за имотите - държавна
собственост. Излага , че за ищеца не са налице визираните в чл.79 от ЗС предпоставки за
придобиване на собствеността върху имота по давност. Претендира отхвърляне на
решението и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на
направените по делото разноски.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който е допустим
доколкото между страните е налице спор относно принадлежността на правото на
собственост върху имота, т.е. налице е конкуренция на твърдени от двете страни вещни
права върху един и същ обект- процесния ПИ с идентификатор 10135.2551.305 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД -
18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 885 кв.м., находящ се в гр. Варна, р-н
„Приморски“, м-т „*****“, при граници: ПИ с идентификатори 10135.2551.304;
10135.2255.307; 10135.2551.309; 101305.2551.566; 10135.2551.2137; 10135.2551.325;
10135.2551.2113.
Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на отрицателен
такъв, обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса
досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В
качеството му на страна, заявяваща право на собственост върху имота, единствено
ответникът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост, т.е. наличието на предпоставките за възникване
на въведеното от него придобивно основание, като обори възраженията на ищеца,че такова
право не е възниквало/не би могло да възникне, както е в настоящия случай. Именно
3
установеността на правото на собственост на ответника към момента на приключване на
устните състезания по делото определя изхода от спорното правоотношение, респективно –
преодоляването на евентуалната колизия на права между страните.
Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни
промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните
планове,уличнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им
действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по
гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. №
3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на собствеността.
Безспорни по делото и доказани от приетите писмени доказателства са фактите:
Със Заповед № 2770/24.10.1986г. на Председателя на ИК на ОНС Варна е отчужден
имот пл.№ 658 по кадастралния план от 1968г. на местност „**“ – собственост на Ю. С. за
предвидено по ЗРП мероприятие - Производствена база на ДСО „Търговско обзавеждане“ в
местност „**“. С допълнителна Заповед № 1199/31.03.1987г. на Предстедателя на ИК на
ОНС Варна, като на Ю. С. е обезщетена с тристайно жилище в кв.Вл.Варненчик , гр.Варна.
Със Заповед № ДИ-19-7703-128/04.10.2019г. на Областния управител на област Варна
е отписан от актовите книги за недвижими имоти частна държавна собственост АДС №
507/29.07.1987г., в който е посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление на
държавна организация - „База за развитие и внедряване на търговски технологии и
обзавеждане“. АЧДС № 9446/14.02.2018г. съставен за имот ПИ с идентификатор
10135.2551.305 по ККИР с площ от 885 кв.м., като неправилно съставен, доколкото към
датата на изготвянето му имотът е имал статут на частна общинска собственост.
С АЧОС № 10318 от 17.12.2019г. е актуван като собственост на ответната община
ПИ с идентификатор 10135.2551.305 по ККИР с площ от 885 кв.м.,на основание чл. 58, ал. 5
от ЗОС / по делото е представена цялата преписка по съставянето му/.
С молба декларация от 02.08.2019г. ищеца е започнал процедура за признаване
правата му върху имота по реда на обстоятелствена проверка.
На 08.09.1999г. Ж. К. К., е закупил имот с пл. №655 /шестстотин петдесет и пет/ по
плана на местност „**“, с площ от 1000 кв.м., представляващ понастоящем ПИ с
идентификатор 10135.2551.304 по КККР на гр. Варна, граничещ от една страна с ПИ с
идентификатор 10135.2551.305, като сделката е обективирана в нотариален акт № 129,том.I,
рег.№ 1514,дело № 129 от 08.09.1999г.
По делото не е спорно, а и се установява от приетото заключение по СТхЕ, което съда
кредитира, че съгласно относимите и действали за територията в която попада процесния
ПИ идентификатор 10135.2551.305 по ККИР на гр. Варна планове през годините а именно :
КП от 1956г., за крайбрежието на гр. Сталин, КП на местност „***“ от 1968г. и КП на
местности „****“ и „****“ от 1999г. - по плановете от 1956г. и 1968г. на процесния имот
съответстват частично имоти съответно с № 12468 и № 658, тъй като има разлика в площите
им, доколкото части от тях попадат в съседни имоти, а части от тях са извън него.
Описаният в Заповед за отчуждаване от 1986г. ПИ № 658 е идентичен с ПИ № 658 по КП от
1968г. По КП от 1999г. процесният имот попада изцяло в имот с № 265 с посочен
собственик Община Варна. Местност „**” и местност „***” са различни местности.
Местност „**” е разположена от двете страни на пътя гр. Варна - с.Каменар. При
4
изработването на кадастралните планове парцелите са включвани към единия или към
другия план. Местност „**” е включена към плана на местност „***”, като след това част от
местност „**” е включена в плана на местност „****“ и м. „****”. За определени периоди
при отделните включвания е имало препокриване във връзка с околовръстните полигони на
кадастралните планове. Това се определя от полигоните, които са определяни за обхвата на
съответните кадастрални планове. Няма приет план за новообразувани имоти за м. „****“ и
м. „****”.
От огледа на място, вещото лице е установило , че имота е ограден от изток и юг с
паянтови огради , а от север с масивна ограда. Между ПИ с идентификатор 10135.2551.304,
през който се влиза в ПИ с идентификатор 10135.2551.305 - процесния, няма изградена
ограда. Имота се стопанисва и ползва за паркинг на автомобилните сервизи, построени в ПИ
с идентификатор 10135.2551.304.
От събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства,
чрез разпит на водените от ищеца свидетели – В. Я. М. и Ж. И. К. и двамата без връзка и
родство със страните, чиито показания съда кредитира, като базиращи се на лични
впечатления се установява, че от 2005г. /св. М./ и от 1999г. /св.К./ ищеца притежава имот на
пътя към с.Каменар – м-ст „****“. Имота е ограден и е на две части и се влиза само от пътя.
По облагородената част е от към пътя там има сграда , в която отдолу има сервиз, гараж,
офис, а на втория жилищни помещения, баня , тоалет и Ж. живее там. В другата част , която
е по –ниско преди е имало градинка, насаждения – Ж. ги работел, а сега е асфалтирано, има
и орех и се ползва за паркинг. Свидетелите, които се виждат с ищеца минимум един път в
месеца , а често и повече, не са виждали друг в имота и не знаят, някой да е предявявал
претенции към мястото.
За да бъде основателната претенцията на ищеца,освен необходимостта от
положителен извод досежно осъществяваната от ищеца трайна, явна и необезпокоявана
фактическа власт по отношение на процесния имот с намерение за своене в изискуемият за
това период от време – 10 години, съгласно чл.79 от ЗС, което съда приема за доказано с
оглед събраните гласни доказателства и липсата на такива за оборването им, следва да е
налице и липсата на законови пречки за придобиване на собствеността съгласно
индивидуалните характеристики на спорния ПИ с идентификатор 10135.2551.305.
Предвид характера на предявения иск, отрицателен установителен такъв както беше
посочено, в тежест на ответника е да докаже пълно и главно, че към момента на
установяване владението на ищцата, т.е към 1999г. са били налице предпоставките на пар.
42 ПЗР на ЗОС.
Възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни.
Безспорно съставянето на АЧОС, респ. липсата на такъв не влияе върху режима на
собствеността, тъй като с него само се констатира, че по силата на основанието вписано в
него, общината е станала собственик. Придобивното основание по § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС
с оглед естеството си е по силата на закона. То се изразява в трансформация на
собствеността от държавна в общинска с оглед статута на имота, предназначението му и
отреждането му за посочените в разпоредбата на този параграф нужди. За да настъпят
последиците на горния законов текст е необходимо да се установи, че към 1999 г., когато
тази разпоредба е била приета, спорният имот е бил частна държавна собственост и
отреждането му съгласно предвижданията на действащия към датата на влизане в сила на
закона ПУП е за целите, посочени в този параграф, а именно - за жилищно строителство и
за обществени и благоустройствени мероприятия.
В конкретната хипотеза, от заключението по СТхЕ такова предвиждане не се
5
установява. Ответника не е представил доказателства, от които да се установи,че имота се
ползва за обществени или благоустройствени мероприятия на Общината, доколкото поради
липсата на легална дефиниция на понятието „обществени мероприятия на общините“ по
смисъла на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС /ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г./, критерий за
разграничаването на общинската от държавната собственост е предназначението на имота,
както и използването му във връзка с това му предназначение към датата на влизане на
съответната разпоредба.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав приема, че към дата на приемането
на пар. 42 ПЗР на ЗОС / ДВ бр. 96/05.11.1999г./, касателно процесния имот не е налице
трансформация на държавна собственост в общинска такава.
Във въззивната жалба, ответника не поддържа оспорването си за неосъществен състав
на придобивната давност. За пълнота на изложението следва да се посочи, че след обявяване
за противоконституционни с Решение № 3/24.02.2022 г. по КД № 16/ 2021г.на разпоредбите
на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.,
посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за
изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.) за ищеца въззиваем не е
налице отрицателната предпоставка препятстваща придобиване на имота по давност
въведена с мораториума по § 1 ЗИД ЗС в сила от 01.06.2006г., с която се въвежда забрана до
31.12.2022г.за придобиване по давност на имоти частна държавна или общинска
собственост.
С изложените мотиви,съдът приема, че е оборен легитимиращият ефект на АЧОС,
въз основа на който ответникът заявява собственически права върху процесните имоти.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции,обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, включително и в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, въззивника следва да
заплати на въззиваемия сторените съдебно-деловодни разноски, които за настоящото
производство възлизат на сумата от 933.00 лв. представляващи заплатено възнаграждение
за един адвокат съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
извършването им. Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК, съда счита за
основателно до посочената сума с оглед чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260364/29.07.2021г. по гр.д. № 11858/2020г. на
ВРС,40св.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. К. К., ЕГН
********** сумата в размер на 933.00/деветстотин тридесет и три / лв., представляваща
сторени във въззивното производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7