Р Е Ш Е Н И Е № 260631
гр.
Пловдив, 29.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 24.09.2020 г, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18958 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявени обективно съединени искове от Агенция за
събиране на вземания ЕАД против Х.Н.Ш. с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2153,43 лева – главница по Договор за
кредит от 11.11.2016 г., вземането по който е прехвърлено с Договор за цесия
сумата от 1028,82 лева – договорна лихва за периода 20.10.2018 г. – 20.11.2020
г. и сумата от 160,13 лева – обезщетение за забава за периода 21.10.2018 г.
01.07.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от 01.07.2019
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 972 по описа за 2019 г. на
РС – Карлово.
Предявени
са при условията на евентуалност и искове за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 2153,43 лева главница по горепосочени договор за кредит,
както и сумата от 1028,82 лева – договорна лихва за същия период и обезщетение
за забава в размер на 160,13 лева за периода от 21.10.2018 г. до 22.10.2019 г.,
ведно със законна лихва върху главницата считано от 22.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът
посочва, че на 11.12.2018 г. с приложение 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. БНП Париба Пърсънъл Файнен ЕАД му е
прехвърлило вземането произтичащо от Договор за потребителски кредит от
11.11.2016 г. По отношение на сключения договор за кредит посочва, че по силата
на същия на ответника е предоставена в заем сумата от 3000 лева, като страните
са постигнали съгласие за сключване на застраховка на плащанията със
застрахователна премия в размер на 806,40 лева. Кредитополучателят се е
съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент в размер на 75 лева.
Посочва, че лихвеният процент е фиксиран като общата стойност на плащанията по
кредита е договорена в размер на 6696 лева, от която сума договорната лихва е
3696 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита до
20.11.2020 г. на 48 равни месечни погасителни вноски, като първата вноска е на
20.12.2016 г. Ищецът посочва, че поради забава от страна на ответника е
настъпила предсрочна изискуемост на 25.06.2019 г. като на длъжника е изпратено
уведомително писмо от 24.06.2019 г. Освен главницата по договора за кредит се
сочи, че на длъжника е начислена и лихва за забава в горния размер. Посочва, че
до момента погасената сума е в размер 3110,55 лева, от които е погасена
главница в размер на 846,57 лева и договорна лихва 2263,98 лева. Моли исковете
да се уважат. Претендира разноски.
В
законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника.
Ответникът
е бил редовно призован за първото по
делото съдебно заседание.
В съдебно заседание на 24.09.2020
г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и
направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК
да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание,
редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства и приети в съдебно заседание, както и
приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, може да се направи
извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се
постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявения иск да се уважи
изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в
настоящото исково производство в размер на 212,36 лв. – държавна такса, 100 лв. – юриконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както и в заповедното
производство в размер на 66,85 лв.-
държавната такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.Н.Ш., ЕГН **********,*** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
********* сумите, както следва: сумата от 2153,43 лева – главница по Договор
за кредит от 11.11.2016 г., вземането по който е прехвърлено с Приложение № 1
от 11.12.2018 към Договор за цесия от
27.07.2017 г., сумата от 1028,82 лева – договорна лихва за периода 20.10.2018
г. – 20.11.2020 г. и сумата от 160,13 лева – обезщетение за забава за периода
21.10.2018 г. 01.07.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата считано
от 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 972 по описа
за 2019 г. на РС – Карлово
ОСЪЖДА Х.Н.Ш., ЕГН **********,***
да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 разноски по гр.д. № 18958/2019 г. по описа на ПРС в
размер на 212,36 лв. – държавна
такса, 100 лв. – юриконсултско възнаграждение, определено на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, както разноски по ч.гр.д. № 972 по описа
за 2019 г. на РС- Карлово в размер на 66,85 лв.- държавната такса и 50
лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно, като
ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Дафина Арабаджиева/
Вярно с оригинала.
ПМ