№ 5260
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110151759 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. А., чрез адв. .,
срещу „..“ ООД, с която е предявен частичен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за сумата от 50 лева, като частична претенция от 1592 лева, представляваща
получена без основание от ответника сума по договор за потребителски кредит №
../16.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
претенция – 30.08.2024 г. до изплащането.
В исковата молба се излага, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № ../16.03.2023 г., по силата на който на ищеца била
предоставена заемна сума в размер на 1000 лева, чието връщане било уговорено да
бъде в срок от 12 месеца, при годишен лихвен процент в размер на 40% и ГПР 48,11%.
В чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора било уговорено, че в срок до три дни от усвояване на
заемната сума, кредитополучателят следва да предостави обезпечение по кредита чрез
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия. В случай на
неизпълнение на посоченото задължение, в чл. 11, ал. 1 от договора било предвидено
заплащането на неустойка в размер на 1184,22 лв., разсрочена за изплащане с
погасителните вноски по кредита. В тази връзка, общата стойност на задълженията по
кредита възлизала на 2592 лева, от които 1000 лева за главница, 1184,22 лева за
неустойка и възнаградителна лихва на стойност от 407,78 лева.
Излага доводи относно недействителността на процесния договор за
потребителски кредит, доколкото не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Сочи, че задължението за плащане на неустойка представлявало неоснователно
обогатяване в полза на кредитодателя, като дължимото вземане не било съобразено
при формиране на ГПР по кредита, което имало за цел заобикаляне на изискванията на
чл. 19, ал. 4 ГПК. Твърди, че ГЛП и ГПР по кредита били посочени единствено като
абсолютни стойности, при липсата на яснота относно механизма на формирането им.
Счита, че клаузите на чл. 5, ал. 1 и ал 2 и чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от договора имат
неравноправен характер, както и че същите противоречат на добрите нрави. Твърди
нищожност и на клаузата относно дължимата възнаградителна лихва поради
противоречието й с добрите нрави, доколкото размерът й надхвърлял три пъти
законната лихва за забава. Излага съображения относно неспазването на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, съответно относно заобикалянето на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Ищецът поддържа, че договорът е нищожен, като с оглед специалната
1
разпоредба на чл. 23 ЗПК дължи връщането само на чистата стойност на кредита, без
да дължи лихва и други разходи, поради което предявява иск да му бъде върната
сумата от 50 лева - частична претенция от общо дължимото вземане в размер на 1592
лева, представляващо разликата между главницата по договора и заплатената без
основание сума по кредита, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата
молба. Навежда доводи относно наличието на основания за прилагане на чл. 213 ГПК.
Твърди, че процесният договор за заем е действителен, както и че нищожността на
отделна клаузата не следва да има за последица недействителност на целия договор.
Сочи, че клаузата относно дължимата възнаградителна лихва е индивидуално
договорена. Счита, че уговорената неустойка не следва да бъде включена при
формиране на ГПР по кредита. Отбелязва, че същата е дължима с оглед неспазване на
конкретно договорно задължение от страна на потребителя. Поддържа, че условията на
договора, както и всички параметри от съдържанието му са индивидуално договорени
с ищеца. Излага съображения в подкрепа на твърдението му, че уговорената неустойка
е действителна. Не оспорва получаването на процесната сума, като счита че същата е
заплатена от ищеца на валидно основание, поради което не подлежи на връщане. Моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Направеното от ответника искане за присъединяване към настоящото
производство на гр. д. № 51367/2024 г. по описа на СРС следва да бъде оставено без
уважение. При служебно извършена справка в деловодната система на съда се
установява, че гр. д. № 51367/2024 г. по описа на СРС има за предмет отделно
правоотношение по договор за потребителски кредит, различен от процесния, с оглед
което не е възможно постановяване на общо решение.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит №
../16.03.2023 г. с твърдените клаузи, по силата на който на ищеца била предоставена
заемна сума в размер на 1000 лева, при уговорени годишен лихвен процент в размер
на 40% и ГПР от 48,11%, както и че на основание процесния договор ищецът е
заплатил в полза на ответното дружество сумата от 1592 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: В доказателствена тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника договор за потребителски
кредит № ../16.03.2023 г., при посочените параметри в исковата молба (безспорно); че е
заплатил твърдяната сума по договора (безспорно), че тя е постъпила в патримониума
на ответника (безспорно), че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен
юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при установяване
горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната
сума, доколкото е налице валидно сключен с ищеца договор за потребителски кредит,
чието съдържание е индивидуално договорено.
Съдът намира предявеният иск за допустим, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети
като доказателства по делото. Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране
2
на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК, тъй като същите са относими и
необходими за правилното решаване на правния спор. Искането на ищеца за
задължаване на ответника да представи по делото справка относно извършените по
договора плащания следва да бъде оставено без уважение, доколкото същата не е
необходима с оглед отделеното като безспорно обстоятелство за получаване на
процесната сума от ответника. На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал.
1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 31.03.2025 г. от 10.30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца
– и препис от отговора на ответника и приложенията към него.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на искова
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „..“ ООД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи по делото заверен препис
договор за потребителски кредит № ../16.03.2023 г., сключен с ищеца, ведно с
приложимите към договора Общи условия, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца в
останалата му част, тъй като не е необходимо за правилното решаване на правния
спор.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на исканите документи ще
бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК следва да внесе по
сметка на Софийски районен съд държавна такса, в размер на 2,90 лева, за изготвянето
на преписи от отговора на исковата молба, ведно с приложенията, за връчване на
ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
3
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4