Решение по дело №122/2023 на Административен съд - Смолян

Номер на акта: 299
Дата: 7 декември 2023 г.
Съдия:
Дело: 20237230700122
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

299

Смолян, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - V състав, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия: ПЕТЯ ОДЖАКОВА
   

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ОДЖАКОВА административно дело № 20237230700122 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ.

Адм.дело № 122/2023 г. е образувано по жалбата на Р. Б. С. и Г. А. К.-С. и двамата от [населено място], чрез адв. Т. Д.-АК [населено място] срещу Заповед № 213/10.04.2023 г. на Кмета на [община].

Адм. дело № 137/2023 г. по описа на АССм е образувано по жалба на [област] Т. П. и М. Т. К. от [населено място], чрез адв. И. С., АК-[област] срещу същата Заповед № 213/10.04.2023 г. на Кмета на [община].

С протоколно определение от 20.06.2023 г., адм.д. №137/2023г. по описа на АССм е прекратено и на основание чл. 213 ГПК е присъединено към адм.д. № 122/23г. /л.149 от адм.дело 137/23г./ за постановяване на едно общо решение. 

Като заинтересовани страни са конституирани всички заинтересовани страни по адм.д. №137/23г. /л.111/ и всички заинтересовани страни по адм.д. №122/23г. /л.94/. Те са както следва: С. М. Я., Л. Б. Т., З. Т. Т., В. П. П., Р. П. У., Т. Б. К., К. А. Б., М. Б., К. А. К., А. П. М., К. П. К., А. А. Щ., Ф. А. Щ., А. А. Щ. и [община].

ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ Р. Б. С. и Г. А. К.-С. развиват съображения, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила. Твърдят, че с оспорената заповед се предвижда свързано застрояване на вътрешната граница между УПИ, отреден за Поземлен имот с идентификатор № 80371.241.389 и съсобствения им ПИ № 80371.241.392 по КККР на [населено място], което ги определя като заинтересовани лица в производството по одобряване, респ. оспорване процедурата по ПУП. Твърдят, че не са давали съгласие за свързано ниско застрояване на вътрешната граница на двата УПИ и че със сега действащия план на [населено място] - Заповед № 35/02.03.1995г., не се предвижда свързано застрояване. Твърдят, че липсват доказателства и мотиви да е била допусната явна фактическа грешка в плана. Сочат, че са допуснати процедурни нарушения, коит оса съществени, а именно не е инициирано производство от С. Я. за изменение на ПУП; възраженията им в хода на административното производство не са обсъдени от ОЕСУТ в [община]. Молят съда да отмени оспорената заповед; претендират за разноски.

В писмена защита /л.254-л.255/ се развиват допълнителни съображения. Твърди се, че няма одобрен по надлежния ред ПУП-ПЗ свързано застрояване и незаконосъобразно с атакуваната заповед се предвижда за първи път такова застрояване на страничните имотни граници със съществуващата сграда на допълващо застрояване. Твърди се, че не е изработен работен устройствен план; заявителят С. Я. не е посочил в искането си текста на чл. 134, ал.2, вр. с ал.1, т.5 ЗУТ; графичната част към заповедта не отговаря на изискванията на ЗУТ и Наредба № 8/14.06.2001 г. и др.

В последно съдебно заседание пълномощникът на Р. Б. С. и Г. А. К.-С., адв.Т. Д. пледира за отмяна на заповедта. Претендират се разноски; прилага се списък на л.247 и пълномощно на л.13 от делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ Т. П. и М. Т. К. в жалбата си /л.4-6 от адм.д.№ 137/23г./ твърдят, че в качеството им на съсобственици, при различни права и квоти на ПИ № 80371.241.388 по КККР на [населено място] са заинтересовани лица. Искат да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и издадена в противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат аргументи за липса на фактически и правни основания в заповедта, като сочат, че посочените в заповедта правни норми не съставляват годно правно основание за нейното издаване. Твърдят, че не са били уведомявани за изменението и не са давали съгласие за свързано ниско застрояване по чл. 21, ал.5 ЗУТ между техния УПИ XV-388 и този на заявителя С. Я. - УПИ XIV-389 в кв. 23 по плана на [населено място]. Сочат, че сградата, предвидена за изграждане е с различна конфигурация от предвидената по действащия застроителен план; че заповедта противоречи на Наредба № 8/2002г. за обема и съдържанието на УПИ и Наредба № 7/2003г. за правила и норми и устройствени зони, тъй като не са спазени изискванията за изработването на ПУП-ПЗ със силуетен план. Сочи се, че плана не е съгласуван с експлоатационните дружества, нарушен е чл. 128а ал.3 ЗУТ.Излагат се и други подробни съображения.

В последното заседание, жалбоподателите Т. П. и М. Т. К. редовно призовани не се явяват. Пълномощникът им адв. С. поддържа жалбата. Излага доводи, че не е предвидено свързано застрояване по влезлите в сила кадастрален и регулационен план. Тези обстоятелства подкрепят твърденията за нарушение на чл. 21, ал.5 от ЗУТ поради липса на съгласие за свързано застрояване. Пледира се за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и по други подробни съображения. Претендират се разноски; представя се списък /л.249/ и договор за правна защита /л. 11 от адм.д. 137/23г./

ОТВЕТНИКЪТ – Кмет на О. Ч. се представлява от адв. С., която твърди, че двете жалби са недопустими, тъй като жалбоподателите и по длете дела не са сред лицата по чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ и нямат правен интерес от оспорване. Иска се прекратяване на производството по делото поради липса на активна процесуална легитимация. Алтернативно, моли да бъдат отхвърлени двете жалби като неоснователни и сочи, че не е необходимо писмено съгласие за свързано застрояване. В писмени бележки излага доводи, че със заповедта не се променя предназначението на УПИ XIV-389, XV-388 и XI-392 в кв. 23; не се установява ново или различно от предвиденото свързано застрояване; предвидената със заповедта промяна на фасадата на сградата в УПИ XV-388 не противоречи на ЗУТ. Твърди се, че не се променя характера на застрояването, а именно ниско застрояване; не се възпрепятства достъпа до останалите имоти и сгради. Твърди се, че заповедта е съобразена с Наредба № 7/ 2003г. с оглед наложителното оформяне на калканните стени. Пояснява, че вещото лице некоректно е посочило необходимостта от изготвяне на РУП, тъй като последният се съставя само при свързано застрояване в повече от два УПИ. Сочи, че свързано застрояване между сгради на основното застрояване и постройки на допълващото застрояване не представлява свързано застрояване сградата в ПИ 80371.241.389 и постройката в ПИ 80371.241.392 - §5, т.22 от ДР ЗУТ. Твърди се, че са спазени изискванията на чл. 71, ал.2 от Наредба № 7/2003г.; че заповедта е законосъобразно издадена и следва жалбите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски съгласно списъка на л. 251.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА С. М. Я. р.пр. се представлява от адв. Б. К., редовно упълномощен. Пълномощникът пледира да се отхвърлят жалбите по съображения, изложени в писмена защита. Счита се, че жалбите са процесуално недопустими, като подадени от лица, за които липсва правен интерес от обжалване на заповедта с аргументи, че имотите на жалбоподателите не са предмет на плана и затова последните не попадат сред кръга на лицата, посочени в чл. 131, ал.2, т.2 на ЗУТ. Относно твърдението за липса на нотариално заверено писмено съгласие посочва, че предвиденото застрояване е с височина до 10 м., представлява ниско застрояване и съдебната практика приема, че такова съгласие се изисква само към основното застрояване, а не към допълващото застрояване. По отношение на жалбата на собствениците на УПИ XV-388 излага доводи, че не се предвижда ново строителство в имота на доверителя му, такова е реализирано и изградената сграда 80371.241.389.1 е с обща калканна стена със сграда 80371.241.388.1. Поради това и с оглед осъществено строителство, не се прилага разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗУТ. По отношение на РУП пояснява, че с него не може да се промени характера и начина на застрояване, предвидени с ПУП; РУП се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия ПУП при условията на чл. 36 или при свързано застрояване в два УПИ. Сочи, че липсата на РУП не влияе на законосъобразността на оспорената заповед. Претендират се разноски /л. 252 и 253/.

ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ Л. Б. Т., З. Т. Т., В. П. П., Р. П. У., Т. Б. К., К. А. Б., М. Б., К. А. К., А. П. М., К. П. К., А. А. Щ., Ф. А. Щ., А. А. Щ. и О. Ч. не се явяват в съдебно заседание, не ангажират становища, не изпращат представители.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

Обжалваната Заповед № 213 от 10.04.2023г. /л. 50-51/ е издадена от Кмета на О. Ч. на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 3, чл. 131, ал. 2, т. 2, чл. 134, ал. 2, във връзка ал. 1, т. 5 от ЗУТ и чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. С нея се одобрява проект за изменение на ПУП - План за застрояване (ПЗ) със Силуетен план за ПИ с идентификатор 80371.241.389 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед №РД-18-57/28.08.2006 г. на ИД на АГКК, за който е отреден УПИ XIV-389 в кв. 23 по плана на [населено място]. Определени са начина на застрояване в устройствена зона „Ц” по задължителни линии на застрояване, показани с червени плътни линии и с устройствени показатели за застрояване: плътност па застрояване 50 %, Кинт 1.2, озеленяване 50%, Н3 (10 м), съобразени с устройствената зона и устройствените показатели, предвидени в одобрения с Решение № 710 от 25.07.2019 г. на Общински съвет [населено място] - Общ устройствен план /ОУП/ на [община], показани в матрицата на представения ПУП.

Според мотивите на заповедта, по действащия застроителен план на [населено място], одобрен със Заповед № 17/07.03.1978 г. на Председателя на ОНС-[област], застрояването в кв. 23 е свързано, а с Частично изменение на регулацията за кв. 23 по плана на [населено място], одобрено със Заповед № 35/02.03.1995 г. на Кмета на О. Ч. се образуват УПИ за индивидуално жилищно строителство, като се отреждат за съответните имоти.

Производството пред административния орган е инициирано от С. М. Я. - възложител по чл. 135, ал.1 ЗУТ със заявление вх. № ГА-ПУП-3 от 16.01.2023 г. /л.74/, подадено до кмета на община Ч. за одобрение на предложения ПУП за ПИ № 389, УПИ XIV, кв. 23 на [населено място]. Проектът за изменение ПУП /л.76 и следв./ е изготвен от правоспособен специалист-проектант и видно от обяснителната записка, се предлага уеднаквяване на предвижданията съгласно ОУП и създаване на възможност за застрояване при запазване на съществуващите застройки в съседните УПИ. Запазват се регулационните линии.

По делото е приложена заповед № 15/10.01.2023 г. на кмета на [община] /л.81/, с която на възложителя С. Я. се допуска да изработи проект за изменение на ПУП – ПЗ на ПИ 80371.241.389 по КККР на [населено място], за който е отреден УПИ XIV-389, в кв. 23 по плана на [населено място], с указани в заповедта начини и параметри на застрояване. Със същата заповед, на основание чл. 135, ал.6 от ЗУТ се спира прилагането на действащия ЗРП в частта, за която се отнася. Представени са Геодезическо заснемане, обяснителна записка, геодезическа снимка на ПИ 80371.241.389 и скица-предложение за изменение на ПУП-ПЗ изд. от СГКК [населено място]. Вносителят на проекта се легитимира като собственик на процесния ПИ по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 8 от 26.01.2021 г. по н.д. № 11/2021г. /л.84-85/, според който С. М. Я. получава като дарение ПИ 80371.241.389 с площ 205 кв.м., урбанизирана територия, с ниско застрояване /до 10м./, при съседи: имоти с кратки номера 387;1700; 388; 390; 392 и 393, ведно с построените в имота селскостопански сгради с идентификатор № 80371.241.389.1 със застроена площ 54 кв.м. на два етажа и с ид. №80371.241.3892.2 с площ 14 кв.м.

Допуснатото с цитираната заповед изменение на ПУП – ПЗ, на основание чл. 128, ал.3 от ЗУТ е съобщено на заинтересованите лица, видно от съобщение № ГА-ПУП-3 от 31.01.2023г. /л.72-73/, обратни разписки/известия за доставяне и изготвените от дл.лица при община Ч. съобщения по реда на §4, т.2 от ДР на ЗУТ, както и обявлението в сайта на [община].

Срещу заповедта за допускане на изменението на ПУП-ПЗ са постъпили писмени възражения. Възражението на Р. С. и Г. С. е с вх. № 94-00-264 от 07.02.2023г. /л.61/ и е основано на обстоятелството, че в качеството им на собственици на ПИ с идентификатор 80371.241.392 по КККР [населено място] не е изпълнено условието на чл. 21, ал.5 от ЗУТ, тъй като никой от собствениците на съседните имоти не е искал тяхното съгласие за подписване на нотариално заверено съгласие за изменение на ПУП. Искането им е да не се допуска изменение, докато не бъде представено тяхното съгласие. С друго възражение, подадено от  П. и М. К. вх. № 94-00-364 от 22.02.2023г. /л.58-59/ като собственици на ПИ с идент. 80371.241.388, те не дават съгласие за свързано застрояване и твърдят, че изменението е без тяхното съгласие.

Общинския експертен съвет по устройство на територията /л. 56-л.57/ на свое заседание от 28.02.2023г. с Протокол № 2 е разгледал заявлението вх. № ГА-ПУП-3/16.01.2023 г. на С. М. Я. за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПЗ за ПИ с идентификатор 80371.241.389 по КККР [населено място], за който е отреден УПИ XIV-389 в кв. 23 по плана на [населено място]. ОЕСУТ е разгледал постъпилите възражения, но същите не са приети за основателни. С взетото решение е указано на вносителя на проекта да представи Проект за изменение на ПУП-ПЗ в цифров вид, след представянето на който се предлага на Кмета на община Ч. да одобри проект за изменение на ПУП-ПЗ. С допълнително заявление ГА-ПУП-3-001 от 05.04.2023 г. вносителят представя проект за изменение на ПУП-ПЗ в цифров вид.

Видно от констативен нотариален акт № 7 от 30.06.2022 г. н.д. № 205/22 г. жалбоподателите Р. Б. С. и съпругата му Г. К.-С. са признати за собственици на ПИ с идентификатор 80371.241.392, целият с площ от 377 кв.м., ведно с разположените в имота сгради с идентиф. 80371.241.392.4 – двуетажна еднофамилна жилищна сграда с площ 94 кв.м. и сграда с идент. 80371.241.392.2 – едноетажна селскостопанска сграда с площ от 54.кв.м. /л.26-27/.

Жалбоподателите Т. П. и М. Т. К., видно от представените по адм.д. № 137/2023 г. /л.7-9/ нотариални актове, както следва: № 44 от 29.01.2007г., № 62 от 20.09.2013г., № 7 от 02.08.2019 г.и № 10 от 19.08.2019 г. /л. 176 от адм.д.122/23г./ се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор 80371.241.388 с площ 258 кв.м., урбанизирана територия, с ниско застрояване /до 10м./, ведно със еднофамилна сграда с идентификатор 80371.241.388.1 със застроена площ 94 кв.м.

По делото са представени заповеди за утвърждаване на ЗРП на [населено място] /л. 167 и сл./.Със заповед № 17 от 07.03.1987 г. на председателя на ОНС-[област] се утвърждава цялостния застроителен и регулационен план – окончателен проект на [населено място]. Заповедта е обнародвана в ДВ бр. 23 от 24.03.1978 г. и е влязла в сила на 07.03.1978 г. (удостоверение на л. 246). Със Заповед № 35 от 02.03.1995г. на Кмета на О. Ч. се утвърждава частично изменение на регулацията на кв. 23 по плана на града, образуват се парцели за индивидуално жилищно строителство с описаните в заповедта имотни и парцелни граници. Заповедта е влязла в сила на 14.04.1995 г. (удостоверение на л. 246). Със Заповед № 180 от 30.04.2010 г. на Кмета на О. Ч. се одобрява ПУП – ПРЗ за поземлен имот № 80371.241.392, попадащ в УПИ XI-392 в кв. 23 като се обособява УПИ XI-392 по регулационни линии. Представя се удостоверение по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за търпим строеж на построената в ПИ № 388 жилищна сграда. Заповедта е влязла в сила на 01.06.2010 г. Представените по делото удостоверение № УТ-НЗК10-001/ 26.07.2023г. изд. от кмета на [община], копие на ДВ бр.23/1978г. и списък на съобщения до заинтересованите лица, потвърждават датите на влизане в сила на изброените заповеди /л.243-л.246/.

По делото е изслушана СТЕ, изготвена от архитект /л.233 и следв./, според която от Заповед №213 от 10.04.2023 год. не става ясно в какво се състои изменението. Според вещото лице, от графичната част на заповедта, също не става ясно какво се изменя в застрояването на процесните урегулирани поземлени имоти. В графичната част се предлага ново застрояване в УПИ XIV- 389, като същото е показано с червени плътни линии и със сини линии покривите на бъдещото застрояване, с черни плътни линии са показани съществуващите сгради на основното и допълващо застрояване в УПИ XV-388, УПИ XIII-390, УПИ XI-392. В графичната част са указани нови градоустройствени показатели за установена нова зона-Смесена централна зона „Ц”. В съдебно заседание вещото лице сочи, че от приложената по делото извадка от общия устройствен план е видно, че смесената централна зона е съобразена с изискването на общия устройствен план.

Експертът заключава, че в графичната част е предложено ново застрояване в УПИ XIV-389, отреден за ПИ с идентификатор №80371.241.389, което е свързано на страничните имотни граници със съществуващата сграда на допълващото застрояване в УПИ XI-392 /ПИ с идентификатор №80371.241.392/. При огледа вещото лице установява, че сградата, изградена на границата между УПИ XI-392 /ПИ с идентификатор №80371.241.392/ и УПИ XIV-389 /ПИ с идентификатор №80371.241.389, е с функция склад, което представлява допълващо застрояване.

Вещото лице отбелязва, че при съставяне на плана от 1978 год. в кв.23 са съществували имоти с поредни номера от 379 до 392 и съществуващи сгради във всеки имот. Със съставяне на този план, имоти с №№385, 386, 389, 390, 391 и 392 са били обединени в един парцел II-Обществена сграда и са били предвидени за отчуждаване и построяване на една обществена сграда, която в плана за застрояване е показана схематично на отделни корпуси. Съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №17/07.03.1978 год. на Председателя на ОНС [населено място], имотът на жалбоподателите №392 е участвал в образуването на един парцел II-Обществена сграда. Със Заповед №35 от 02.03.1995 год. на Кмета на О. Ч. се предвижда частично изменение на регулационния план в кв.23 от плана на [населено място], като се запазват съществуващите улици и паркинг, отпада парцел II- Обществена сграда. С тази Заповед се образува парцел XI-392, отреден за имот 392. Към проекта не е представен план за застрояване. В съдебно заседание вещото лице отбелязва, че не е изследвало кадастралния план от 1978 година, върху който е изработен ПУП, но при вида на сградите предполага, че и към 1978г. сградите са били същите; някои са били свързани, някои са били свободно застрояване. Към настоящия момент сочи, че няма свързано застрояване, предвидено с някакъв застроителен план, има съществуващи сгради, които са изградени на границите на имотите.

На следващо, място вещото лице сочи, че със Заповед №35 от 02.03.1995 год. се предвижда попълване на имоти с №379 в кв.23 и частично изменение на регулационния план в кв.23, като се запазват съществуващите улици и паркинг, отпада парцел II-Обществена сграда и за всеки един от имоти с №№385, 386, 388, 389, 390, 391, 392 се образува парцел за жилищно застрояване респ. XVII-385, XVI-386, XV-388, XIV-389, ХIII-390, XI-392, XII-391, като регулационните граници минават по имотните на всеки един от парцелите. Към проекта не е разработван план за застрояване или изменение на съществуващия, който предвижда една обществена сграда. По тази Заповед не се предвижда застрояване в УПИ XI-392 и УПИ XIV-389, кв.23 /л.237/.

Според т. 5 от заключението, в графичната част е предвидено ново застрояване в УПИ XIV-389, което е свързано на страничните имотни граници със съществуващата сграда на основното жилищно застрояване в УПИ XV-388 /ПИ с идентификатор №80371.241.388/. При огледа експерта установява, че съществуващата сграда, изградена на границата между УПИ XV-388 /ПИ с идентификатор №80371.241.388/ и УПИ XIV-389 /ПИ с идентификатор №80371.241.389/ е с функция жилищна сграда, което представлява основно застрояване.

Вещото лице сочи, че със Заповед №35 от 02.03.1995 год. се предвижда частично изменение на регулационния план в кв.23 като се запазват съществуващите улици и паркинги, отпада парцел II-Обществена сграда. С тази заповед се образува парцел XV-388, отреден за имот 388 и парцел XIV-389, отреден за имот 389. Към проекта не е представен план за застрояване или изменение на плана.

Според вещото лице, със Заповед №35 от 02.03.1995 год. се предвижда попълване на имоти с №379 в кв.23 и Частично изменение на регулационния план в кв.23 от плана на [населено място], като се запазват съществуващите улици и паркинг, отпада парцел II-Обществена сграда и за всеки един от имоти с №,№385, 386, 388, 389, 390, 391, 392 се образува парцел за жилищно застрояване, респ. XVII-385, XVI-386. XV-388, XIV-389, ХIII-390, XI-392, XII-391, като регулационните граници минават по имотните на всеки един от парцелите. Към проекта не е разработван план за застрояване или изменение на съществуващия, който предвижда една обществена сграда.

Според СТЕ, застрояването на УПИ XV-388 и УПИ XIV-389 в кв.23 е останало по плана, одобрен със Заповед №17/07.03.1978 год. на Председателя на ОНС [населено място]. Застроителният план не е изменян с нито една от проверените от вещото лице преписки, приложени по делото и проверени в [община]. Със Заповед №213 от 10.04.2023 год. на Кмета на О. Ч. се предвижда ново застрояване в УПИ XIV-389, свързано със съществуващото основно застрояване в УПИ XV-388 и с допълващото застрояване в УПИ XI-392 и У. Х.-390.

Според заключението с оспорената Заповед №213 от 10.04.2023 год. не се променя предназначението на УПИ XIV-389 - остава за жилищно застрояване Не се променя и предназначението на УПИ XI-392 и УПИ XV-388 - остават за жилищно застрояване.

Вещото лице отбелязва, че от проверените книжа - Подробни устройствени планове и техните изменения за кв.23 и конкретно за УПИ XV-388, УПИ XIV-389, УПИ ХIII-390, УПИ XI-392, не е намерило Подробен устройствен план - план за застрояване, в който да е установено свързано застрояване, одобрен по надлежния ред. Новото застрояване в графичната част на Заповед №213 от 10.04.2023 год. не променя вече установеното застрояване със Заповед №180 от 30.04.2010 год. на Кмета на [община], с която се определя устройствената зона и характера на застрояване за кв.23.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че през 1978г. всички имоти в кв. 23 са били обединени в един общ УПИ, за който е предвидено едно единствено застрояване, една обществена сграда. В последствие, когато се утвърждавала заповед № 35/02.03.95 г. този застроителен план не е изменян, със заповедта единствено и само са урегулирани отделните имоти, без да има изменение на плана за застрояване. Фактически като база за застрояване действа установеното с основния план от 1978 година, което не е свързано застрояване, а една единствена сграда в един голям парцел с обществени функции. След това планът за застрояване не е променян; не е променян и по отношение на тези три имота; няма уточняващи планове за застрояване в периода от 1978 година до издаване на обжалваната заповед, с която за първи път се предвижда ново застрояване единствено и само в УПИ ХІV-389, който е отреден за ПИ с идентификатор 80371.241.389. Обяснява, че по отношение на имоти 389 и 388 има свързано застрояване между основното застрояване, както е посочено и в заключението, и по отношение на имоти 392 и 390 има свързано застрояване с допълващото застрояване в тези два имота, което е изградено на границата на имота с калканна стена към 389, няма отвори, в 389 няма застрояване. За имот 389 има свързано застрояване с допълващото застрояване в имоти 392 и 390.

Експертът добавя, че има разлика по плана от 1978 година и сегашното фактическо състояние на сградите отразено в кадастралната карта. С процесната заповед се предвижда промяна на режима на застрояване, което според експерта е направено по неподходящ начин, тъй като самата преписка е оформена като изменение на застроителния план и предвижда свързано застрояване между повече от два имота, което предполага разработване на работен устройствен план, съгласно чл. 113 от ЗУТ, който е задължителен в тази ситуация и който не е наличен към въпросната преписка.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено. Правни изводи.

По отношение на правния интерес съдът съобрази следното: Заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения по см. на чл. 131, ал.2, т.2 ЗУТ са собствениците на съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. Видно от НА №7 от 30.06.2022 г. жалбоподателите Р. С. и Г. С. са собственици на ПИ с идентификатор 80371.241.392, а съгласно нотариални актове №№ 44 от 29.01.2007г., НА № 62 от 20.09.2013г., НА № 7 от 02.08.2019 г. и НА № 10 от 19.08.2019 г. жалбоподателите [област] Пенева и М. К. са собственици на ПИ с идентификатор 80371.241.388. И двата имота са съседни на процесния по заповедта имот с идентификатор 80371.241.389 и с оглед установеното от вещото лице свързано застрояване, техните имоти са съседни - с допълващо/основно застрояване на този, попадащ в обхвата на ПУП с предвидено ново застрояване /Решение № 10736/22.10.2021 г. адм. дело № 5912/2020 ВАС; Реш. №8999/13.06.2019 г., адм.д. 11949/2018г.ВАС/. Предвид горното, съдът счита, че жалбоподателите имат правен интерес да обжалват заповед № 213/10.04.2023 г.на кмета на [община]. В допълнение - заинтересованите страни се уведомяват за административен акт от административния орган и право да обжалват имат лицата, уведомени от административния орган за издаването му, не и трети лица. Вслучая жалбоподателите са уведомени за издаване на заповедта. Оспорено е предвиденото със заповедта ново застрояване в УПИ 389, което ново застрояване е свързано на страничните имотни граници със съществуващата сграда на основното жилищно застрояване в УПИ XV-388 и с допълващото застрояване в УПИ XI-392 и УПИ XIII-390 /т.8 и 9 от СТЕ/. Изложените фактически обстоятелства засягат интересите на жалбоподателите. Ето защо съдът счита, че те попадат в кръга на лицата по чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ и имат правен интерес от съдебното оспорване.

Двете жалби са подадени в законоустановения 14-дневен срок и са процесуално допустими. Р. С. и Г. С. са получили съобщение за заповедта на 12.04.2023 г. /разписката на л.4/, жалбата им е от 21.04.2023г.,  П. и М. К. са получили известия за заповедта на 22-ри и 25.04.2023г. /известията на л. 43/ и жалбата им е от 04.05.2023г..

След служебна проверка по чл. 168 от АПК съдът намира жалбите за основателни.

Заповедта е издадена от компетентен по степен, място и материя орган и компетентността на издателя на оспорения административен акт е установена с писмени доказателства, и не се оспорва по делото. При издаване на заповедта обаче е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Не става ясно от заповедта в какво се състои изменението. Посочено е, че се установява нова устройствена зона за кв.23-смесена централна зона Ц и градоустройствените показатели за нея. От графичната част също не става ясно какво се изменя в застрояването на процесните УПИ. Липсата на яснота относно това в какво точно се състои изменението опорочава заповедта, тъй като съставлява липса на мотиви.

На свой ред, съдът счита, че не се установява посоченото в заповедта правно основание за изменението на ПУП. Според посочената в заповедта норма на чл. 134, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗУТ влезлите в сила ПУП могат да се изменят, когато се констатира явна фактическа грешка, имаща значение за предвижданията на плана и когато е налице някоя от хипотезите по т.1 – 8 на ал.2. В случая административният орган е посочил наличие на явна фактическа грешка, която хипотеза по делото не се установява да е налице. Вещото лице в съдебно заседание сочи /л.258/, че със заповедта от 1978г. всички омоти са били обобщени в един общ УПИ, за който е предвидено едно единствено застрояване, една обществена сграда. В последствие, този застроителен план не е изменян, когато се е утвърждавала заповедта от 1995г. С тази заповед само са урегулирани отделни имоти без да е посочено изменение на плана за застрояване. Според в.л., фактически като база за застрояване, действа основния план от 1978г., което е една сграда в голям парцел с обществени функции и не е свързано застрояване. След 1978г. не е променян плана за застрояване и не са предвидени уточняващи планове за застрояване в периода от 1978г. до издаване на процесната заповед. С процесната заповед, според в.л., за първи път се предвижда ново застрояване единствено и само в имот 389. Вещото лице сочи, че с процесната заповед се предвижда промяна на режима на застрояване, като самата преписка е оформена като изменение на застроителния план и предвижда свързано застрояване между повече от два имота.

Предивд изложеното съдът счита, че административния орган не доказва хипотезата на явна фактическа грешка, на която се е позовал в атакувания акт.

С административната преписка е представено заявлението на С. М. Я. с вх. № ГА-ПУП-3 от 16.01.2023 г. /л.74/, с който административният орган е бил сезиран за иницииране на административно производство за разглеждане и одобряване на проекта за изменение на ПУП-ПЗ, поради което неоснователно се твърди в жалбата на С., че административният орган не е бил надлежно сезиран.

Не е спорно по делото, че жалбоподателите по първата жалба Р. С. и му Г. С. са собственици на ПИ с идентификатор 80371.241.392, а жалбоподателите по втората жалба ] П. и М. К. а собственици на ПИ с идентификатор 80371.241.388, като тези два имота са съседни на процесния по заповедта - 80371.241.389, за който е предвидено новото застрояване. Относно това застрояване, от съдебно-техническата експертиза се установява, че според графичната част на Заповед №213/10.04.2023 год. се предлага ново застрояване в УПИ XIV-389, отреден за ПИ с идентификатор №80371.241.389, което е свързано на страничните имотни граници със съществуващата сграда на основното жилищно застрояване в УПИ XV-388 и е с допълващото застрояване-свързано на страничните имотни граници със съществуващите сгради на допълващото застрояване в УПИ XI-392 и УПИ ХIII-390. Налице е хипотезата на свързано застрояване по §5, т.22 от ДР на ЗУТ, като свързаното застрояване в съседни УПИ представлява допиране на сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото застрояване. В случая, с оспорената Заповед №213 от 10.04.2023 год. на Кмета на О. Ч. се предвижда ново застрояване в УПИ XIV-389, свързано със съществуващото основно застрояване в УПИ XV-388 и с допълващото застрояване в УПИ XI-392 и У. Х.-390 /т.8 от заключението/. При тези обстоятелства, административното производство е могло да се развие законосъобразно единствено ако наред с проекта за ПУП е бил възложен, респективно изработен и Работен устройствен план /РУП/. Работен устройствен план съгласно чл. 113, ал.1 ЗУТ се съставя за ограничена част от територията (отделен УПИ или група урегулирани поземлени имоти), изработва се въз основа на действащ подробен устройствен план или едновременно с него. При тази легална дефиниция на понятието, става ясно, че РУП е задължителен, когато с предвиждането на застроителния план се предвижда свързано застрояване на основното застрояване в повече от два урегулирани поземлени имоти, какъвто с оглед данните по делото и съдебно-техническата експертиза, е настоящия случай. Никъде в съпровождащите процесната заповед актове, а и в самата заповед не се съдържа препратка към конкретни установявания относно предпоставките на чл. 113 ЗУТ. Доказателства за РУП не се съдържа и в съпътстващата издаването на заповедта документация, което сочи на незаконосъобразност на заповедта на основанието чл. 146, т. 3 във връзка с 59, ал. 2, т. 4 от АПК /арг. Решение № 3865/19.03.2014 г. адм.д. №11528/2013 г. на ВАС/. Ддоколкото в процесната заповед липсва позоваване на задължителния в случая РУП, както изисква чл.113, ал.2 и 4 ЗУТ, то е налице незаконосъобразност на заповедта на това основание.

В допълнение, правната норма на чл.113, ал.2 ЗУТ не изисква съгласие на всички собственици на имоти за изработване на РУП, за които се предвижда свързано застрояване. Предвидено е, че РУП се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия ПУП предвиждащ свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота или само при условията на чл.36. Това означава, че всеки от собствениците на тези имоти, поотделно или заедно, може да поиска съставяне на РУП за реализиране на конкретното строителство в неговия имот, въз основа на предвижданията по влезлия в сила ПУП-план за застрояване. Това е така, защото след влизане в сила на ПУП-ПЗ, различните собственици, съобразно инвестиционните си намерения могат да предприемат действия по застрояване на имота си по различно време, без да зависят един от друг, но за да може да строи всеки от тях дължи изработването на РУП, със съдържанието по чл.113, ал.4 ЗУТ, включващ трите имота. /Реш. № 3004/ 02.10.2019 г. по адм.д. 13231/2018г. на ВАС/.

С процесната заповед се предвижда ново застрояване - с нея се предлага да се одобри план за застрояване и силуетен план за застрояването в УПИ XIV-389, кв.23 от плана на [населено място], което налага графично съдържание с необходимите указания за режима на застрояване на новите и на съществуващите сгради, съгласно указаните по чл. 19, ал.1 и др.от ЗУТ стандарти. В случая липсва графична част - план за застрояване с необходимите указания за режима на застрояване на новите и на съществуващите сгради /констативно-съобразит. част на СТЕ, л.235/. Следователно при издаването на заповедта не са спазени и изискванията на Наредба № 8/14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове.

Като има предвид изложеното съдът счита, че заповедта следва да се отмени на осн.чл.146 т. 3 и т. 4 АПК.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателите следва да се присъдят разноски, както следва: На жалбоподателите Р. С. и Г. С. сумата от 1 575 лв, от която за ДТ 20лв., за съдебно удостоверение 5 лв., за депозит за ВЛ 300 лв. и за адв.хонорар от 1250 лв. На  П. и М. К. следва да се присъдят разноски в размер на 1270 лв. от които: за ДТ 20 лв. и за адвокатско възнаграждение 1 250 лв. По отношение на заявеното в списъка на л. 249 възнаграждение от 250 лв. съдът счита, че не са налице основанията на чл. 7, ал.9 от НРМАВ, тъй като видно от протоколите по делото съдебния заседания, в които е даден ход на делото са две.

Водим от горното, Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ по жалба на Р. Б. С. и Г. А. К.-С. от [населено място] и по жалба на . П. и М. Т. К. от [населено място], Заповед № 213/10.04.2023 г. на Кмета на [община].

ОСЪЖДА община Ч. да заплати на Р. Б. С., [ЕГН] и Г. А. К.-С., [ЕГН], [населено място] [улица]сумата от 1 575,00 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА община Ч. да заплати на Т. П., [ЕГН] и М. Т. К., [ЕГН], [населено място], [улица], ** сумата от 1270.00 лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

     

 

Съдия: