№ 745
град Пловдив,12.04. 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, XXIV състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря К.Р.и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа
докладваното от съдия Матеева КАНД № 299 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството
е образувано по жалба от Агенция за държавна финансова инспекция – София против
Решение № 1475 от 24.11.2020 г., постановено по АНД № 20205330205159/2019
г., Пловдивски районен съд, шести наказателен състав, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 11-01-81 от 31.07.2020 г. на директора на
Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) гр. София, с което на основание чл.254 предл. първо от Закона за
обществените поръчки (ЗОП)
на д-р И.Й.Т., ЕГН **********,***, в качеството му на управител на МБАЛ
„Раковски“ ЕООД – гр. Раковски, е наложено административно наказание – глоба в
размер на 5 000 лева, за нарушение по чл.112 ал.1 т.2 от ЗОП.
В
касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно с доводи, че в случая не са налице условията за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на РС - Пловдив и потвърждаване на
НП.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът
по касационната жалба – И.Й.Т., чрез процесуалния си представител адв. М.Л.,
оспорва жалбата, като счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно
и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд -
Пловдив, XXIV
състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при
спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН, административният съд разглежда
касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел за установено, че на основание Заповед
№ ФК-10-921 от 03.09.2019 г. на директора на АДФИ - София, е извършена
финансова инспекция на МБАЛ „Раковски" ЕООД, гр.Раковски от държавен
финансов инспектор в АДФИ, ИРМ гр. Пловдив.
В
хода на инспекцията е прието за установено, че за периода от 01.01.2017 г. до 04.09.2017
г. и към настоящия момент, управител на лечебното заведение е д-р И.Й.Т., който
в това си качество, е възложител на обществени поръчки на основание чл.5 ал.2 т.16 от ЗОП, като представляващ лечебно заведение
– търговско дружество по чл.36 от ЗЛЗ.
С
Решение № 35/04.07.2017 г., д-р И.Й.Т., открива процедура за възлагане на
обществена поръчка с предмет: "Доставка на лекарствени продукти за нуждите
на МБАЛ „Раковски" ЕООД, гр. Раковски. Обект на обществената поръчка е
доставка по смисъла на чл.3 ал.1 т.2 от ЗОП. Видът на процедурата
"открита" по реда на чл.18 ал.1 т.1 от ЗОП, а прогнозната стойност на
обществената поръчка – 260 000.00 лева без ДДС.
В
резултат на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка, между
МБАЛ „Раковски“ ЕООД, гр. Раковски, представялвано от д-р И.Т. – управител, и Н.Ч.–
главен счетоводител, на 04.09.2017 г. е сключен договор с „Киара Фарм“ ЕООД –
гр. Пловдив, изпълнител, чрез пълномощник, и съгласно сключен на 31.08.2017 г.
договор между „Киара Фарм“ ЕООД – гр. Пловдив, изпълнител, и „Диенди Фарм“ ЕООД
– гр. Пловдив, подизпълнител, за доставка на лекарствени продукти по позиции,
конкретизирани по вид /търговска номенклатура/, технически данни, качество и
единични цени в приложенията към договора. Според сключения на 31.08.2017 г.
договор между последно сочените две дружества, „Диенди Фарм“ ЕООД ще изпълнява
поръчката на 100%. Срокът на договора за обществена поръчка от изпълнителя
„Киара Фарм“ ЕООД – Пловдив е 24 месеца, считано от датата на подписване, а
цената на договора е 237 257.53 лв. без ДДС.
При
извършената проверка относно представените от "Киара Фарм" ЕООД гр.
Пловдив и „Диенди Фарм“ ЕООД Пловдив, при подписване на договора актуални
документи, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от
процедурата, финансовият инспектор установява, че към представените документи и
от двете дружества липсват: документи по чл.58 ал.1 т.1 от ЗОП за
удостоверяване на обстоятелства по чл.54 ал.1 т.1 от ЗОП – свидетелство за
съдимост на управителите; документи по чл.58 ал.1 т.2 от ЗОПЗ – за
обстоятелства по чл.54 ал.1 т.3 – удостоверения от общината по седалището на възложителя
и документи по чл.58 ал.1 т.3 от ЗОП.
За
резултатите от извършената финансова инспекция са съставени констативни
протоколи от 11.09.2019 г., 13.09.2019 г. и 18.09.2019 г., в който били
отразени горните обстоятелства и констатации.
На
24.02.2020 г. срещу И.Й.Т. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 11-01-81 от същата дата за това, че на 04.09.2017 г., в гр. Раковски,
той в качеството му на възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5 ал.2 т.16 от ЗОП сключил договор с "Киара Фарм"
ЕООД гр. Пловдив след проведена обществена поръчка с предмет: "Доставка на
лекарствени продукти за нуждите на МБАЛ „Раковски“ ЕООД“, открита с Решение № 35/04.07.2017
г., без при подписването на договора, изпълнителят "Киара фарм“ ЕООД гр.
Пловдив и нейният подизпълнител „Диенди Фарм“ ЕООД – Пловдив, да са представил
актуални документи, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от
процедурата, а именно: документи по чл.58 ал.1 т.1 от ЗОП за удостоверяване на
обстоятелства по чл.54 ал.1 т.1 от ЗОП – свидетелство за съдимост на
управителите; документи по чл.58 ал.1 т.2 от ЗОПЗ – за обстоятелства по чл.54
ал.1 т.3 – удостоверения от общината по седалището на възложителя и документи
по чл.58 ал.1 т.3 от ЗОП.
Актосъставителят
приема, че с горното Т. е нарушил разпоредбата на чл.112 ал.1 т.2 от ЗОП. АУАН е съставен в
присъствието на управителя на МБАЛ, който не е вписал в него възражения и екземпляр от акта
му бил връчен на същата дата. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са подадени писмени възражения
срещу акта. Въз основа на цитирания АУАН е издадено обжалваното НП.
При
така установените факти и извършения им анализ въззивният съд приема, че АУАН и
НП са издадени от компетентни лица, в изискуемата форма, съдържат всички
реквизити по ЗАНН и са издадени в рамките на законовите срокове. Решаващият
състав приема, че наказващият орган е обсъдил събраните по преписката
доказателства, преценил е, че със същите се доказва административното
нарушение, за което е съставен АУАН. Съдът приема, че нарушението и неговият
автор са безспорно доказани, за което излага съответни мотиви. Въззивният съд
обаче, приема, че нормата на чл.67 ал.6 от ЗОП (ДВ, бр.13 от 2016 г.) е типично
бланкетна, предвид на което, за да е налице пълна и ясна правна квалификация,
то следва да се осъществи съответната привръзка, първо, с конкретния случай за
доказване на липсата на основания за отстраняване с конкретно задължение на
участника по чл.58 ал.1 от ЗОП, а оттам и на нормите на чл.54 ал.1 т.1-7 от
ЗОП, в зависимост от това, какъв актуален документ за конкретни обстоятелства
не е бил представен, още повече, че се установява, че по административната
преписка са приложени удостоверения, издадени от Д „МДТ“ при общ. Пловдив за
липсата на задължения и на двете дружества, както и два броя удостоверения за
липсата на задължения и на двете дружества, издадени от ТД на НАП – Пловдив. В
този смисъл съдът е приел, че, в случая това не е сторено, което създава правна
непълнота и неяснота кои ас визираните от актосъставителя и наказващия орган
нарушени норми, като по този начин е нарушено правото на защита на наказаното
лице. Наред с това въззивната инстанция
е установила, че е налице допуснато противоречие и при описание на документите
в обстоятелствената част , доколкото удостоверенията от общината по седалището
на възложителя на изпълнителя и
подизпълнителя, са едновременно представени и непредставени, което допълнително
обърква наказаното лице кой е липсващ комплект документи.
На
следващо място, съдът е приел, че се касае до маловажен случай, като е изложил
подробни мотиви в тази насока.
Така
изложеното по-горе е обосновало извод за незаконосъобразност на така издаденото
НП, поради което и съдът го е отменил.
По
отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната
жалба, които се поддържат и в касационното производство, районният съд е
изложил ясни и конкретни мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани
изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния
закон.
Както
фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция, което прави излишно тяхното
повтаряне.
Само
за сведение съдът намира за необходимо да посочи, че при налагането на
наказание по посочената разпоредба са допуснати както съществени нарушения на
процесуалните правила, така и деянието е квалифицирано с непълна правна
квалификация. Актът за нарушение има функция да повдигне обвинението и да
очертае от обективна и субективна страна предметът на доказване, като от
съществено значение с оглед правото на защита на жалбоподателя е ясното и точно
описание на нарушението и съответстващата пълна правна квалификация. В акта за
нарушение от фактическа страна не са посочени обстоятелства по отношение на
това нарушение. В нарушение на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН липсва описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и точно посочване
на нарушените законови разпоредби. При издаването на наказателното
постановление също е допуснато нарушение на чл.57 т.5 от ЗАНН, тъй като
фактическата обстановка и в него страда от същия порок-липсва описание на
фактическите обстоятелства, касаещи
съставомерни признаци на деянието. Горното съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като се нарушава правото на защита на
санкционираното лице, което е абсолютна предпоставка за отмяна на акта. Това е
така, тъй като, в случая, нарушението е извършено през м.09.2017 г., когато е
била действаща друга редакция на разпоредбата на чл.112 ал.1 т.2 от ЗОП (ДВ,
бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.); проверката от АДФИ е извършена
през м.09. – м.10.2019 г., когато разпоредбата на чл.112 ал.1 т.2 от ЗОП и била
в друга редакция (ДВ, бр.86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г.), а АУАН и НП са
издадени, съответно, през м.02. и
м.07.2020 г., когато е в сила трета редакция на този текст (ДВ, бр.102 от 2019
г., в сила от 1.01.2020 г.). Действително, незнанието на закона не извинява
никого при извършване на нарушения, но именно динамиката в тези промени, налага
на точно и ясно посочване на нарушените законови норми, с оглед гарантиране
правото на защита на санкционираните лица.
Съдът
споделя и тезата на въззивната инстанция, че в случая намира приложение на
правилото на чл.28 от ЗАНН. Според въпросната правна норма, за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
По
отношение на преценката за маловажност на осъщественото административно
нарушение трябва да се констатира, че от страна на АНО липсват данни този
въпрос да е обсъден при вземане на решение за налагане на това наказание.
Предвид наличието на част от документите по административната преписка, за
които се твърди, че липсват по процедурната документация, а същевременно,
такива са приложени и по делото пред първата инстанция, са налагат извода, че,
действително, този въпрос не е обсъден. Предвид липсата на данни за други
такива допуснати нарушения на ЗОП, очевидно е ,
че допуснатото от Т. нарушение е инцидентно и не е резултат на недобросъвестно
осъществяване на служебните задълженията при провеждане на процесната
обществена поръчка, относно която не е констатирано каквото и да друго
допуснато нарушение.
Неспорно
е, че участник във въпросната процедура е само "Киара Фарм“ ЕООД –
Пловдив, с което е сключен и процесният договор, като „Диенди Фарм“ ЕООД е и
единствен подизпълнител. Това ще рече, че права и законно установени интереси
на трети лица не са застрашени и не са накърнени.
Липсват
каквито и да е други данни да е застрашен в каквато и да е степен или да е
фактически накърнен интерес на общината или някакъв друг конкретен обществен
интерес.
Не
се твърди, а и не се установява, по отношение, нито на „Киара Фарм“ ЕООД –
Пловдив, нито на "Диенди Фарм" ЕООД - Пловдив, да е налице влязло в
сила наказателно постановление или съдебно решение, за нарушение на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3, чл.63 ал.1 или 2, чл.118, чл.128, чл.228 ал.3, чл.245 и чл.301 – 305 от Кодекса на труда или чл.13 ал.1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност или аналогични задължения, установени с акт на компетентен
орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или
участникът е установен, като непредставянето на удостоверение в тази насока да
е станало причина, този факт да е останал неизвестен в административната
процедура. Очевидно е, че дружествата нямат задължения нито към местния, нито
към републиканския бюджет.
Най-сетне,
предвид липсата на информация, процесното нарушение е извършено за пръв път.
Съвкупната
преценка на описаните факти и обстоятелствата, при които са проявени, налага
извод за значително по-ниска обществена опасност на конкретно извършеното
нарушение, спрямо други нарушения от същия вид, което обосновава квалификацията
му като маловажен случай, при който прилагането на чл.28 от ЗАНН би постигнало целите на специалната
превенция, предвидени в чл.12 от ЗАНН.
За
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, следва да се приеме това деяние,
което, с оглед липсата на вредни последици или незначителността му, и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (аргумент от чл.93 т.9 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН).
Настоящият
случай е именно такъв, като, макар и формално да е осъществен съставът на
административно нарушение, с оглед посочените по-горе факти и обстоятелства,
деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
В
този смисъл настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на
касационния жалбоподател в тази насока.
При
това положение, като е отменил наказателното постановление първоинстанционният
съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да
бъде потвърден.
С
оглед изхода на спора и предвид претенциите на касационния жалбоподател за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, XXIV
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1475 от 24.11.2020 г., постановено по АНД № 20205330205159/2019 г.,
Пловдивски районен съд, VI н. с.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.