Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 220 /
12.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четиринадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар И. Г., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2172/2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът В.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес ***, чрез адвокат Т.Т., е оспорил решение № 260002/08.09.2020г. по АНД № 147/2020г.
по описа на Районен съд Карнобат, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 11-01-895-2019 от 08.06.2020г. на директора на Агенцията
за държавна финансова инспекция – София (АДФИ). С наказателното постановление
за нарушение на чл.62 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за
компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени
пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за
определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози
по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в
планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на
превозите (Наредбата), на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавна
финансова инспекция (ЗДФИ) на касатора е наложена глоба в размер на 200 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Иска да
бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното
постановление. Твърди, че при издаване на АУАН и НП са допуснати пороци. Счита,
че е изтекъл тримесечния срок за издаване на АУАН. Заявява, че не е извършил
вмененото му нарушение, доколкото транспортните услуги са били възложени на
самостоятелни юридически лица. Счита, че наложената глоба не съответства по
размер на нарушението което е извършил.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител.
Ответникът по касация Агенция за държавна и финансова
инспекция, редовно призован, чрез представител по пълномощие юрисконсулт
Карастанчев, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Хр.К.,
счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да
бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е
неоснователна.
В.П.П. е наказан за това, че към 01.04.2019г. в гр.Сунгурларе,
област Бургас, в качеството си на кмет на Община Сунгурларе, не е предоставил
на НАП в електронен вид обобщена справка по образец – приложение № 9, за
предоставените на всеки един от превозвачите, осъществяващи превози на
територията на общината, средства по реда на Наредба за условията и реда за
предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането
на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени
в нормативни актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени
пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския
транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни
документи за извършване на превозите, за 2018г., в законоустановения срок до
31.03.2019г. (включително).
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена
нормата на чл.62 от Наредбата.
Съгласно чл.62 от Наредбата ежегодно в срок до 31 март
кметовете на общините предоставят на Националната агенция за приходите в
електронен вид обобщена справка по образец – приложение № 9, за предоставените
на всеки един от превозвачите, осъществяващи превози на територията на
общината, средства по реда на тази наредба.
Съгласно чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ при упражняването на
инспекционна дейност по този закон виновните длъжностни лица, както и лицата,
които работят по граждански договори за управление и контрол, ако деянието не
съставлява престъпление, се наказват за нарушение на нормативен акт, уреждащ
бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено
наказание в съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лв.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е
приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на
административното нарушение и при налагане на наказанието и е потвърдил наказателното
постановление.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно. Наведените в касационната жалба
възражения са неоснователни.
1.
Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. В процесния случай срокът за съставяне на
АУАН е започнал да тече от 26.11.2019г., защото на тази дата е била извършена
проверка от инспектори от Агенцията за държавна финансова инспекция, в хода на
която е констатирано нарушението, извършено от касатора. Актът за установяване
на нарушение е съставен на 11.12.2019г., т.е. 15 дни след откриване на
нарушителя. Оспореното наказателно постановление е издадено на 08.06.2020г.,
което пък е в рамките на шестмесечния давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Съществено в случая е да се подчертае, че тримесечният срок, визиран в чл.34,
ал.1 от ЗАНН, започва да тече от откриване на нарушителя, а не от извършване на
нарушението. Затова срокът не е изтекъл, тъй като нарушителят е установен от
компетентния орган тогава, когато е извършена и проверката, при която е било
констатирано извършеното нарушение.
2.
Нарушението е довършено на 01.04.2019г., тъй като нарушената норма на чл.62 от
наредбата изисква ежегодно в срок до 31 март кметовете на общините да
предоставят на НАП в електронен вид обобщена справка по образец относно
предоставените на всеки един от превозвачите, осъществяващи превози на
територията на общината, средства по реда на тази наредба. След като
регламентираният срок изтича на 31 март всяка година, то срокът за предоставяне
на такава справка за 2018г., на 01.04. 2019г. вече е изтекъл, т.е. на тази дата
нарушението е довършено. Към въпросната дата кмет на общината е бил касаторът.
Негово е било задължението до 31.03.2019г. да предостави справката на НАП,
което задължение той не е изпълнил. Затова и правилно спрямо този субект е
ангажирана административно-наказателната отговорност.
3.
Процесното нарушение се извършва чрез бездействие, доколкото нарушената норма
вменява задължение най-късно до 31 март, включително, всяка година кметът на
общината да предоставя на НАП въпросната справка. По делото не е спорно, че
такава справка не е била предоставена за 2018г. Затова всякакви твърдения, че
нарушението не е допуснато от касатора, са необосновани. Обстоятелството, че
превозвачите самостоятелно организират и осъществяват съответния превоз няма
отношение към задължението на кмета на общината всяка година да предоставя на
НАП обобщена справка по образец – Приложение № 9, за изразходваните средства
във връзка с тези превози, като в случая не се касае за всички средства, а само
за средствата, които са изразходвани във връзка с приложение на наредбата.
4.
Неоснователно е възражението на касатора, според което посочената санкционна
норма на чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ има няколко хипотези, като органът в АУАН и
наказателното постановление не е посочил коя конкретно хипотеза е приложима в
случая.
В
наказателното постановление санкционната норма е изписана по следния начин –
„чл.32, ал.1, т.1 във вр. с чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова
инспекция“. Съгласно посочената разпоредба при упражняването на инспекционна
дейност по този закон виновните длъжностни лица, както и лицата, които работят
по граждански договори за управление и контрол, ако деянието не съставлява
престъпление, се наказват за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната,
финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в
съответния нормативен акт – с глоба от 200 до 2000 лв.
От
текста на нормата се вижда, че единствената хипотеза, която не е уточнена, е
какъв вид нормативен акт е нарушил касаторът – бюджетен, финансово-стопански
или такъв, който извършва отчетна дейност. Това процесуално нарушение не е
съществено, защото по никакъв начин не води до неяснота и объркване за какво
нарушение е ангажирана отговорността на касатора. Еднозначно и без съмнение
става ясно, че касаторът е наказан за това, че е нарушил чл.62 от наредбата,
като не е предоставил най-късно до 31.03.21019г. въпросната справка по образец
за предоставените средства по същата наредба през 2018г. Очевидно се касае за
нарушение на нормативен акт, какъвто е наредбата, съдържаща нарушената
разпоредба, а обстоятелството, че не е уточнена неговата функция, не препятства
възможността на касатора да разбере в какво е обвинен, че е извършил и да
организира защитата си.
5.Неоснователно
е възражението, според което се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН, като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК съдът препраща
към мотивите на районния съд изложени в обжалваното решение, които споделя.
6.Неоснователно
е и възражението, според което наказващият орган не е съобразил тежестта на
нарушението с тежестта на наказанието. На касатора е наложен най-ниският
предвиден в закона размер на наказанието „глоба“ – 200 лв., а ЗАНН в чл.27,
ал.5 не допуска да се определя наказание „глоба“ под предвидения най-нисък
размер.
По
изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено
в сила.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26002/08.09.2020г. по АНД № 147/2020г. по описа на
Районен съд Карнобат.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: