7
С решение № 87 от 10.07.2008 г., постановено по гр.д.№ 1280/2007 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от „Кърджали – Табак” АД гр. Кърджали искове: 1. с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев да отстъпят собствеността и предадат владението на „Метален тютюнев склад” със застроена площ от 489 кв.м., застроен в парцел ХVІ по кадастралния план на „Стопански двор на заличеното ТКЗС „Дружба” в кв.”Гледка, гр. Кърджали; 2. с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали, че „Кърджали – Табак” АД гр. Кърджали е собственик на „Метален тютюнев склад” със застроена площ от 489 кв.м., застроен в парцел ХVІ по кадастралния план на „Стопански двор на заличеното ТКЗС „Дружба” в кв.”Гледка, гр. Кърджали; 3. с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ за отмяна на нотариален акт № 187, том ІІ, дело № 584/ 1996 г. на РС – Кърджали и нотариален акт № 27, том ІІ, дело № 523/1998 г. на РС – Кърджали и 4. с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот от 20.05.1996 г., сключен между упълномощено от Министъра на земеделието и хранителната промишленост лице по чл.52, ал.8 от ППЗСПЗЗ и Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали, като неоснователни. С решението си съдът е осъдил „Кърджали – Табак” АД гр. Кърджали да заплати на Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали сумата в размер на 300 лева, а на ответниците Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев, сема в размер на 200 лева за всеки от тях, представляващи направени по делото разноски. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът - „Кърджали – Табак” АД гр. Кърджали, който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът бил приел, че поради това, че постановлението за възлагане на съдия изпълнител при Кърджалийския районен съд от 1994 г. Не било вписано, същото не можело да се противопостави на вписан акт. Твърди, че това постановление е влязло в законна сила на 02.07.1994 г. Т.е. при действието на разпоредбата на чл.4 от Правилника за вписванията в редакцията му от 1951 г., като Правилника за вписванията в тази му част е допълнен с ДВ бр.5 от 2001 г., в сила от 01.01.2001 г., от която дата констативните нотариални актове и актоветÕ, които имат силата на такива, подлежат на вписване. Неправилно съдът бил приел, че за ответниците, закупили процесния имот от Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали, била изтекла кратката придобивна давност. Този извод бил необоснован и направен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не бил обсъдил всички представени от въззивника писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че дружеството двукратно било изнасяло процесния недвижим имот на публична продан. Неправилно съдът бил приел, че договор за продажба на недвижим имот, сключен на 20.05.1996 г. на основание чл.7 и чл.18 от ЗС и чл.27, ал.6, т.1 от ЗСПЗЗ между упълномощеното от Министъра на земеделието и хранителната промишленост лице по чл.52, ал.8 от ППЗСПЗЗ и Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали бил действителен. В мотивите си съдът не бил обсъдил и доводите му за нищожност на посочения по – горе договор, с което отново бил допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли съда да отмени решението на Кърджалийския районен съд и да постанови решение по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените искове и присъди направените разноски за двете съдебни инстанции. Въззиваемите – Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали, Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев, чрез своя процесуален представител, оспорват жалбата и молят съда да остави в сила атакуваното решение. Претендират разноски. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Пред първата инстанция са били предявени от „Кърджали – Табак” АД гр. Кърджали, в обективно и субективно съединение, следните искове: 1. иск срещу Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев, с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на „Метален тютюнев склад” със застроена площ от 489 кв.м., застроен в парцел ХVІ по кадастралния план на „Стопански двор на заличеното ТКЗС „Дружба” в кв.”Гледка, гр.Кърджали; 2. иск срещу Кооперация „Гледка – 92” гр. Кърджали, с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК /отм./, за признаване за установено, че „Кърджали – Табак” АД гр. Кърджали е собственик на „Метален тютюнев склад” със застроена площ от 489 кв.м., застроен в парцел ХVІ по кадастралния план на „Стопански двор на заличеното ТКЗС „Дружба” в кв.”Гледка, гр.Кърджали; 3. иск срещу Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали, Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев, с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, за отмяна на нотариален акт № 187, том ІІ, дело № 584/ 1996 г. на РС – Кърджали и нотариален акт № 27, том ІІ, дело № 523/1998 г. на РС – Кърджали и 4. иск срещу Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали, с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот от 20.05.1996 г., сключен между упълномощено от Министъра на земеделието и хранителната промишленост лице по чл.52, ал.8 от ППЗСПЗЗ и Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали. Видно от представеното по делото като доказателство заверено копие от Постановление от 25.05.1994 г., съдия – изпълнителят при Районен съд – Кърджали е възложил на П „Тютюнева промишленост” гр.Кърджали, срещу вземането по изп. дело № 56/93 г., Метален склад за съхраняване на стоково материални ценности, представляващ едно хале с размери 12 Х 40 м. и височина 5.0 м., състоящ се от носеща конструкция, която от своя страна се състои от метални форми, които стъпват върху метални колони през 4 м., отстрани и отгоре конструкцията е обшита с ЛТ ламарина, върху пода има изпълнена бетонова настилка, собственост на ТКЗС „Гледка” гр.Кърджали, за сумата 293 230 лева, като постановлението е влязло в законна сила на 02.07.1994 г. С протокол за въвод във владение от 28.09.1995 г. съдия – изпълнителят при Районен съд – Кърджали е въвел във фактическо владение на Метален склад за съхраняване на стоково материални ценности, представляващ едно хале с размери 12 Х 40 м. и височина 5.0 м., взискателя по делото П „Тютюнева промишленост” гр.Кърджали. В протокола е посочено, че длъжникът – ТКЗС „Гледка” вече не съществува, а към деня на въвода склада се владее от заместилата го комисия по ликвидацията. Във връзка с гореизложеното, от представените по делото доказателства: решение № 1969 от 01.12.1993 г. по фирмено дело № 1791/1993 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, разпореждане № 115 на Министерски съвет от 10 ноември 1993 г. за преобразуване на Стопанското обединение „Булгартабак” в търговски дружества с държавно имущество, ведно с Приложение № 2.8 и решение № 512 от 31.05.2007 г. по фирмено дело № 1791/1993 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, се установява, че ищецът /въззивник пред настоящата инстанция/ „Кърджали – Табак” АД гр. Кърджали е правоприемник на „Тютюнева промишленост” гр. Кърджали. Видно от представеното по делото заверено копие от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 187, том ІІ, дело № 584/96 г. на нотариус при Кърджалийския районен съд, на 27.05.1996 г. Общото събрание на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ на прекратеното ТКЗС „Дружба”, кв.Гледка, гр.Кърджали е продало на първия ответник Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали /въззиваем/ Тютюнев склад- метален, със застроена площ 489 кв.м., застроен в парцел ХVІ по кадастралния план на Стопански двор на заличеното ТКЗС „Дружба” в кв.”Гледка”, гр.Кърджали. С договор за продажба на недвижим имот от 20.05.1996 г., сключен на основание чл.7 и чл.18 от ЗС и чл.27, ал.6, т.1 от ЗСПЗЗ, упълномощено лице от Министъра на земеделието и хранителната промишленост по реда на чл.52, ал.8 от ППЗСПЗЗ е продало на Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали недвижим имот, представляващ 1 121 кв.м. държавна земя – парцел № 16, върху който има изградени трайни активи – „Тютюнев склад” на заличеното ТКЗС „Дружба” гр. Кърджали, кв.”Гледка”. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27, том ІІ, дело № 523/ 1998 г. по описа на нотариус при Кърджалийския районен съд, на 28.07.1998 г. първия ответник Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали продава на останалите ответници Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев следния недвижим имот: парцел № ХVІ по кадастралния план на „Стопански двор на заличеното ТКЗС „Дружба” в кв.”Гледка”, гр. Кърджали, с площ 1 121 кв.м., ведно с построеният в него метален Тютюнев склад със застроена площ 489 кв.м.. Във връзка с гореизложеното, от назначената по делото съдебна експертиза, която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда, се установява, че имотът, описан в Постановление от 25 май 1994 г. на съдия изпълнител при Кърджалийския районен съд като „Метален склад за съхранение на стоково материални ценности, представляващ едно хале с размери 12 х 40 м., височина 5.0 м., състоящ се от носеща конструкция от метални форми, които стъпват на метални колони през 4 м. обшита с ламарина” е идентичен със сградата, описана в нотариални актове № 187, том ІІ, дело № 584/1996 г. и акт № 27, том ІІ, дело № 523/1998 г., обсъдени по – горе. По делото е представен протокол – опис от 08.08.1995 г. за предадените документални материали на бившия ликвидационен съвет на ТКЗС „Дружба” кв. Гледка гр.Кърджали на кметство с.Опълченско, в това число заповед № І-164 от 17.03.1995 г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост, с която се нарежда до 31.03.1995 г. ликвидационните съвети да организират общи събрания с лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, на които да се избере комисия от лица, измежду лицата по чл.27, ал.1,която да защитава интересите на имащите дял от имуществото. В тази връзка е приет като доказателство протокол от 26.05.1995 г. за проведено общо събрание на правоимащите по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, видно от който общото събрание на правоимащите по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ е определило и упълномощило лица, които да упражняват правата на лицата по чл.27, ал.1, в това число - да установят и разпределят налично имущество, да продават имущество на трети лица и т.н. Представено е и извлечение на балансова сметка 203 – основни средства към 31.12.1995 г., изготвена от комисия по § 29 от ЗИДЗСПЗЗ кв.Гледка, в която като основно средство фигурира „Тютюнев склад – железния” в кв.Гледка стопански двор, който обект е въведен в действие през 1987 г. По делото са приети като доказателство и копия от вестник „Нов живот” от 2005 г. и 2007 г., в които са публикувани обяви от „Кърджали – Табак” АД гр. Кърджали за публично оповестени конкурси за продажба на ДМА, в това число и „склад метален в кв.”Гледка” – Кърджали” /по обявата от 2007 г./ и „склад – кв.Гледка в Кърджали” /съгласно обявата от 2005 г./. В тази връзка по делото е приет като доказателство и Протокол № 02 от 25.01.2006 г. от заседание на Съвета на директорите на „Кърджали – БТ” АД гр.Кърджали, видно от който Съвета на директорите е взел решение да се продаде обект – склада в кв.”Гледка” гр.Кърджали на собствениците на земята по достигнатата на конкурса пазарна цена на имота. По делото са разпитани като свидетели Георги Бонев, Петър Петров и Валентин Асенов, които установяват, че ответниците Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев владеят процесния имот от 1997 – 1998 г., като са го закупили от първия ответник Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали, който го владеел преди това, както и че никой не е имал претенции за имота. Така свидетелят Бонев установява, че ответниците Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев владеят имота от 1997 – 1998 г., като преди това същият е бил владян от кооперацията /„Гледка – 92” гр.Кърджали/, както и че от 1996 г. никой не е имал претенции както към Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев, така и към кооперацията. Свидетелят Петър Петров установява, че от 1995 г. /откогато имал база в района на кв.”Гледка”/ процесния имот бил на кооперация „Гледка” /”Гледка – 92”/ гр.Кърджали, която го използвала за склад, както и че никой не е оспорвал собствеността на кооперацията. Твърди също, че ответниците Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев са го закупили от кооперацията през 1997 – 1998 г., като за спора научил след завеждане на настоящото дело, а дотогава не знае те да са имали проблеми със собствеността и владението. Свидетелят Валентин Асенов, живущ в кв.”Гледка”, установява, че процесния имот бил на ТКЗС, а след това на кооперацията /„Гледка – 92” гр.Кърджали/. Твърди, че ответниците Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев са закупили процесния имот от около 10 години и не му е известно друг да е имал претенции към него оттогава. При тези доказателства съдът намира предявения срещу ответниците Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев иск, с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на процесния метален тютюнев склад със застроена площ от 489 кв.м., застроен в парцел ХVІ по кадастралния план на Стопански двор на заличеното ТКЗС ”Дружба” в кв.Гледка гр.Кърджали, за неоснователен. За да се уважи иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да е собственик на имота и същия да се владее от ответниците без основание. В тази връзка от гореизложеното се установи, че с Постановление от 25.05.1994 г. съдия – изпълнителят при Районен съд – Кърджали е възложил на П „Тютюнева промишленост” гр.Кърджали, срещу вземането му по изп. дело № 56/93 г., процесния метален тютюнев склад, както и че ищецът „Кърджали – Табак” АД гр. Кърджали е правоприемник на предприятие „Тютюнева промишленост” гр.Кърджали. В тази насока са обсъдените по – горе: Постановление от 25.05.1994 г. на съдия изпълнител при Районен съд – Кърджали, назначената по делото съдебно – техническа експертиза, решение № 1969 от 01.12.1993 г. по фирмено дело № 1791/1993 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, разпореждане № 115 на Министерски съвет от 10 ноември 1993 г. за преобразуване на Стопанското обединение „Булгартабак” в търговски дружества с държавно имущество, ведно с Приложение № 2.8 и решение № 512 от 31.05.2007 г. по фирмено дело № 1791/1993 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд. Установява се също, че на 27.05.1996 г. процесния метален тютюнев склад е бил предмет на продажба с нотариален акт № 187, том ІІ, дело № 584/96 г. на нотариус при Кърджалийския районен съд, извършена от Общото събрание на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ на прекратеното ТКЗС „Дружба”, кв.Гледка, гр. Кърджали на първия ответник Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали, който от своя страна, с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27, том ІІ, дело № 523/1998 г. по описа на нотариус при Кърджалийския районен съд, на 28.07.1998 г. е продал имота на останалите ответници по делото Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев. В тази връзка от разпитаните по делото свидетели се установява, че от закупуването на процесния имот през 1998 г. ответниците Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев владеят процесния имот непрекъснато, като никой не е имал претенции за имота. От показанията на свидетелите се установява също така, че преди продажбата му на ответниците Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев, имота се е владеел от първия ответник Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали. С други думи, от гореизложеното се установява, че независимо, че през 1994 г., с постановление на съдия изпълнител при Районен съд – Кърджали, процесният метален тютюнев склад е бил възложен на ищеца /въззивник в това производство/, през 1996 г. същият е бил предмет на продажба с нотариален акт № 187/96 г. на нотариус при Кърджалийския районен съд и е бил владян от първия ответник Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали. Установи се също така, че през 1998 г. процесният метален тютюнев склад е бил продаден от кооперацията на останалите ответници Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев, които оттогава са го владели непрекъснато и необезпокоявано. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.2 от Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години, ако владението е добросъвестно. При това положение и тъй като имотът е бил владян непрекъснато повече от пет години от ответниците Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев, последните са придобили собствеността върху него по давност. В случая е налице добросъвестно владение, тъй като цитираните ответници не са знаели, че праводателят им – кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали, не е бил собственик на имота. Това се установява и от факта, че кооперацията е владяла имота на основание нотариален акт за продажба, а впоследствие го е прехвърлила с нотариален акт на ответниците Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев, които са осъществили спокойно и несмущавано владение върху него повече от пет години. В тази връзка неоснователен е направения във въззивната жалба довод, че в случая не е изтекла кратката придобивна давност, тъй като въззивникът двукратно изнасял процесния недвижим имот на публична продан. Обстоятелството, че „Кърджали – Табак” АД гр. Кърджали е взимало решения за продажбата на процесния имот не опровергава по никакъв начин придобиването на имота по давност от въззиваемите Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев. Още повече, че видно от цитираните по – горе обяви за продажбата на имота и протокол № 02/25.01.2006 г. на съвета на директорите на „Кърджали – БТ” АД гр.Кърджали, решенията за това са от 2005 г., 2006 г. и 2007 г. т.е. много след изтичането на петте години и придобиването на имота по давност от въззиваемите Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев. При това положение, ирелевантен е довода във въззивната жалба, че не е следвало да се вписва постановлението на съдия изпълнителя от 1994 г. за възлагане на недвижимия имот. Действително, към датата на влизане в сила на постановлението – 02.07.1994 г., съгласно действащата към този момент редакция на чл.4 от Правилника за вписванията, не е съществувало задължение за вписване на актовете, които имат силата на констативни нотариални актове, каквото е и постановлението на съдия изпълнителя за възлагане на имота, поради което следва да се приеме, че ищецът е придобил собствеността върху имота. Това обстоятелство обаче не опровергава придобиването впоследствие на процесния имот по давност от въззиваемите Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев. Ето защо и доколкото от гореизложеното се установява, че въззивникът „Кърджали – Табак” АД гр. Кърджали не е собственик на процесния метален тютюнев склад, а такива са въззиваемите Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев, предявения установителен иск за собственост, с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, срещу Кооперация „Гледка – 92” гр. Кърджали и ревандикационен иск за собственост, с правно основание чл.108 от ЗС, срещу Митко Асенов Солакчиев, Векил Асенов Солакчиев, Валентин Руменов Солакчиев и Здравко Руменов Солакчиев, са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. В резултат на неоснователността на исковете за собственост, неоснователен се явява и искът с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ за отмяна на нотариален акт № 187, том ІІ, дело № 584/ 1996 г. на РС – Кърджали и нотариален акт № 27, том ІІ, дело № 523/1998 г. на РС – Кърджали. Ето защо като е приел горното и е отхвърлил така предявените искове, първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила в тази му част. Що се касае до предявения срещу Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали иск, с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот от 20.05.1996 г., сключен между упълномощено от Министъра на земеделието и хранителната промишленост лице по чл.52, ал.8 от ППЗСПЗЗ и Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали, то същият е недопустим, поради липса на правен интерес. С цитирания договор упълномощено от Министъра на земеделието и хранителната промишленост лице по чл.52, ал.8 от ППЗСПЗЗ е продало на Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали терена върху който е бил изграден процесния тютюнев склад. В тази връзка, доколкото ищецът не е страна по договора и не претендира собственост върху земята, за същият липсва правен интерес от установяване на нищожност на цитирания договор. Освен това, пасивно легитимирани да отговарят по иск за нищожност са страните по сделката, като в случая искът е предявен единствено срещу Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали. С други думи, страните по сделката са задължително необходими другари, поради което предявяването на иска срещу двете страни по сделката е условие за неговата допустимост. Ето защо, като се е произнесъл по един недопустим иск районният съд е постановил недопустимо решение, поради което същото следва да се обезсили в тази му част, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива пред тази инстанция не са направени. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 87 от 10.07.2008 г., постановено по гр.д.№ 1280/ 2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „Кърджали – Табак” АД гр. Кърджали иск, с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот от 20.05.1996 г., сключен между упълномощено от Министъра на земеделието и хранителната промишленост лице по чл.52, ал.8 от ППЗСПЗЗ и Кооперация „Гледка – 92” гр.Кърджали и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |