№ 33052
гр. София, 15.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110123933 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от 25.03.2024 г., подадена от ищеца „.............“ ООД, чрез
пълномощника си адВ. А. Г., с искане за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на
постановеното по делото Решение № 3086 от 21.02.2024 г. в частта за разноските, чрез
присъждане в полза на ищцовото дружество на сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 400 лева. В молбата се посочва, че в случаите, при
които уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой това обстоятелство следва
да бъде отразено в самия договор, който в тази част служи като разписка, удостоверяваща
плащането. Намира, че в случая непосочването в тази разписка на начина на плащане е без
значение, доколкото в последната е отразено заплащането на възнаграждението „изцяло“.
Излага се, че съгласно трайно установената съдебна практика отбелязването „платена сума“
в договора за правна помощ е равнозначно на заплащане на възнаграждението в брой,
предвид липсата на твърдяно плащане по банков път. С тези съображения ищецът отправя
искане за уважаване на молбата и за присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 400 лева.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор ответницата К. П. Б., чрез
пълномощника си адВ. М. Л., намира искането на ищеца за неоснователно, предвид липсата
на доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Отбелязва се, че
в самия договор за правна помощ и съдействие е отразено заплащането му, но не и по какъв
начин е извършено, което води до невъзможност за установяване дали претендираният
разход е извършен реално. С тези доводи се отправя искане за оставяне на молбата без
уважение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с
оглед депозирането му на 25.03.2024 г., при получен препис от акта, чието допълване се иска
от молителя на 11.03.2024 г. – л. 109 от делото/, от легитимирана страна с правен интерес –
ищцовото дружество във връзка с отправено искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, при представен списък на разноските по чл. 80 ГПК – л. 96 от делото.
1
Разгледано по същество искането се явява неоснователно, предвид следните
съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 3086 от 21.02.2024 г. е уважен
предявения от „.............“ ООД, с ЕИК: ............. срещу К. П. Б. установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, като е признато за установено, че К. П. Б.
дължи на „.............“ ООД сумата от 378,98 лева, представляваща останалата неплатена част
от главница по запис на заповед, издаден на 25.03.2022 г. за сумата от 445,80 лева с падеж на
25.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, за което вземане
по ч. гр. дело № 51579/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав са
издадени Заповед № 3223/27.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
С решението, с оглед изхода на делото, ответната страна К. П. Б. е осъдена да заплати
на ищеца „.............“ ООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 75 лева, представляваща
сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 51579/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, I-во ГО, 51-ви състав, както и сумата от 345 лева, представляваща сторени
разноски в исковото производство – за държавна такса и депозит за съдебносчетоводната
експертиза.
В мотивите на съдебния акт съдът е изложил съображения относно причините, поради
които в полза на ищеца не следва да бъде присъдена сумата от 400 лева, претендирана като
разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение, приемайки за недоказано
реалното извършване на разхода за последното. Изложени са съображения, че в
представения по делото договор за правна помощ и съдействие от 24.11.2023 г. (л. 62 от
делото) е вписан уговореният размер на възнаграждението от 400 лева, като е налице и
отбелязване, че същото е изплатено изцяло, без посочване по какъв начин е осъществено
това – по банков път или в брой, за да се приеме, че се касае за реално сторен разход. Не са
представени документи, които да удостоверят плащане по банков път, а в договора липсва
изрично отбелязване, че се касае за изцяло изплатена сума в брой, само в който случай
последният, в тази си част, би имал характера на разписка, удостоверяваща получаването му
– арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС. Предвид това и доколкото по реда на чл. 78 ГПК подлежат на присъждане само
разноски, за които е доказано, че са извършени, то съдът е достигнал до извод, че в полза на
ищеца не следва да се присъжда поисканата сума под формата на адвокатско
възнаграждение.
В настоящото производство, развиващо се по реда на чл. 248 ГПК, вземайки предвид
изложените от страните съображения и доводи, съдът намира, че не е налице основание за
изменение на така формираните изводи в съдебното решение.
Действително, в представения от ищцовата страна договор за правна защита и
съдействие от 24.11.2023 г. е отбелязано, че договореното възнаграждение за оказването на
правна защита и съдействие по делото от упълномощения представител на дружеството –
адВ. А. б., изразяващо се в процесуално представителство по гр. дело № 23933/2023 г. по
описа на СРС, 51-ви състав, в размер от 400 лева, е заплатено – изцяло, но липсва
отбелязване дали се касае за плащане в брой или за плащане по банков път (по сметка),
поради което не може да се направи извод, че този разход реално е сторен от ищцовото
дружество. Съдът намира, че липсата на отразяване на начина на плащане и
удостоверяването му от самите страни – упълномощител и упълномощен в договора за
правна защита и съдействие, въпреки вписването, че сумата е платена изцяло, не обуславя
извод, че се касае за плащане в брой, считайки, че единствено при изрично посочване на
това обстоятелство в договора, последният би имал характера на разписка, удостоверяваща
заплащането на уговореното възнаграждение.
2
Предвид това и с оглед липсата на други доказателства в тази насока, съдът приема, че
от страна на ищеца „.............“ ООД не е установено по категоричен начин реалното
извършване на разхода за адвокатско възнаграждение, което обуславя извод за
неоснователност на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и оставянето й без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „.............“ ООД, с ЕИК: ............., чрез
пълномощника си адВ. А. Г., обективирано в молбата от 25.03.2024 г. за изменение на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото Решение № 3086 от 21.02.2024 г. в
частта за разноските, чрез присъждане в полза на ищцовото дружество на разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на молителя и на насрещната страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3