№ 565
гр. София, 05.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИС
като разгледа докладваното от БИС Частно гражданско дело №
20231110137759 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение, подадено от СВ АД ЕИК ..................., срещу Б. Л. В..
В законоустановения срок е постъпило възражение от Б. Л. В., чрез адв.
Б, като са претендирани разноски в размер на 400 лева.
С разпореждане съдът е указал на СВ АД за възможността за
предявяване на иск.
В установения срок не е постъпила искова молба, поради което с
определение от 25.10.2023 г. съдът обезсилва заповедта за изпълнение.
С молба от адв. К. Б., депозирана на 14.12.2023г. е поискала изменение
на определението за обезсилване като бъдат присъдени, претендираните
разноски по чл. 38, ал.2 ЗАдв.
Насрещната страна е взела становище за неоснователност на молбата.
Съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и
допустима, разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК с всеки акт с който се приключва
производството в съответната инстанция, съдът се произнася по разноските.
В случая не е налице произнасяне по отношение на сторените разноски.
С възражението се претендират разноски в размер на 400 лева по
представен списък по чл. 80 ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по Тълкувателно дело
№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС Само, когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78
ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път.
Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то
1
следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой,
този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка,
с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от който
е видно, че адв. Б. и Б. Л. В. са се съгласили да бъде осъществена безплатна
правна защита и съдействие по чл. 38, ал.2 ЗАдв.
Нормата на чл. 38, ал.1,т.2 ЗАдв въвежда задължение за съда да
определи адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано
безплатно, което следва да е в размер не по-малък от предвидения в Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения обаче не предвижда ред за определяне размера на
адвокатското възнаграждение, платимо от длъжник в заповедно производство
за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за разлика от възнаграждението,
дължимо на заявителя по чл. 7, ал. 7, вр., ал. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. По отношение размера
на възнаграждението, платимо от длъжника, не е приложима по аналогия
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, доколкото същата е отнесена
изрично само към заявителя. Следователно размерът
на възнаграждението следва да се определи като се съобразяват и общите
критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА - размерът му да бъде справедлив
и обоснован. Следва да се държи сметка, че фактическата и правна сложност
на процесуалните действия, извършени от представителя на заявителя и тези
на представителя на длъжника не е еднаква. Подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е необходимо действие от
страна на кредитора, за да установи безспорността на притежаваното от него
вземане, което предполага предварителна подготовка, проучване и посочване
на фактите, от които произтича претендираното вземане, които подробно се
описват на съответните полета от заявлението, доколкото непълнотата му би
била основание за неговото отхвърляне. От друга страна възражението по чл.
414 ГПК е по бланка, която не изисква мотивиране, а за настъпване на
правните последици на възражението не се изисква излагане на каквито и да
било съображения или обосновка от длъжника. Достатъчно е възражението
да се подаде в срок и на попълнен образец.
В обобщение и понеже в Наредба № 1/2004 г. не е определен
минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение
по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение,
възнаграждението следва да се определи при съобразяване на тежестта на
извършеното процесуално действие, а не по аналогия с чл. 7, ал. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въз
основа на материалния интерес по делото. Процесуалното действие на
2
адвоката се изразява в попълване на утвърден образец от министъра на
правосъдието с Наредба № 6/20.02.2008 г., който съдържа указания за
попълването му. Съдът намира, че най-сходни по обем с подаване на
възражение са действията, посочени в чл. 6, т. 5 от наредбата - за изготвянето
на книжа и молби, при които минималният размер на възнаграждението е 200
лева. Като се съобразят извършените от адвоката действия, въззивният съд
намира, че няма основание да бъде определян по-висок размер на
възнаграждението от минималния такъв от 50 лева и последният е справедлив
и обоснован такъв по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА на положения от
адвоката на длъжника труд /в този смисъл е и практиката на съдилищата
обективирана в РЕШЕНИЕ № 22 ОТ 05.01.2023 Г. ПО В. ГР. Д. № 708/2022 Г.
по описа на СГС; РЕШЕНИЕ № 265590 ОТ 01.09.2021 Г. ПО В. ГР. Д. №
8550/2020 Г. по описа на СГС; РЕШЕНИЕ № 2153 ОТ 28.04.2023 Г. ПО В. ГР.
Д. № 3939/2022 Г. по описа на СГС; РЕШЕНИЕ № 1349 ОТ 16.03.2023 Г. ПО
В. ГР. Д. № 14879/2021 Г. по описа на СГС; РЕШЕНИЕ № 1349 ОТ 16.03.2023
Г. ПО В. ГР. Д. № 14879/2021 Г. по описа на СГС; РЕШЕНИЕ № 263525 ОТ
22.12.2022 Г. ПО В. ГР. Д. № 2074/2021 Г. по описа на СГС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3262 ОТ 10.10.2017 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 3474/2017 Г. НА АПЕЛАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ; РЕШЕНИЕ № 1349 ОТ 16.03.2023 Г. ПО В. ГР. Д. №
14879/2021 Г. по описа на СГС и много други/.
Ето защо молбата на адв. Б. са допълване на постановето определение в
частта за разноските следва да бъде уважена като на нея се пръсъдят разноски
в размер на 200 лева.
Мотивиран от гореизложеното:
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 37923/25.10.2023г. В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКТЕ
като:
ОСЪЖДА СВ АД ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление
гр......................, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. И. Б. с адрес гр. ..................., на
основание чл. 38, ал.2 ЗАдв сумата от 200 лева разноски в заповедното
производство за осъществена безплатна адвокатска помощ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3