№. 260022 / 4.9.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
гр. Монтана, 04.09.2020 г.
В И. М. Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, ІV- ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание н. 06.08.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Георгиева и. с. участието н. прокурора............................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2731 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с. правно основание чл.500 ал.1 т.1 от КЗ, във връзка с. чл.45 ЗЗД.
Ищецът, З. “. И.. А. Е. 8., със седалище и. адрес н. управление: гр. С.. б. Б. №. 8., представлявано от С.. П. и. К. К., чрез а. М.. Г.-САК, е предявил иск против В.К.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
В исковата молба се твърди, че н. 10.02.2017г. в района н. гр. Монтана, е реализирано ПТП с. участието н. М.. „. П. с. р.№. С. 6. М.., собственост н. Л. Б. Д., управлявано от В.К.В. и. М.. „. Т.”, с. р. №. М. 5. В., собственост н. Д.П.Г., управлявано от същия.
Според представения Констативен Протокол за ПТП с. пострадали лица №. 0000391 от 11.02.2017г., съставен от органите н. КАТ, причините за произшествието се дължат н. вина и. противоправно поведение н. В.К.В., като при разминаване с. М.. „. Т.” с. р. №. М.., и. двамата водачи не осигуряват достатъчно странично разстояние, в следствие н. което е реализирано ПТП и. С. нанесени материални щети и. н. двата автомобила. Произшествието е настъпило при съпричиняване по 50 % за всеки един от участниците в него. Видно от този КП В.К.В. е управлявал М.. с. концентрация н. алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
М.. „. П.” с. р. №. С. е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в З. ”Б. И.. АД със застрахователна полица №. В., която е валидна към момента н. събитието. В З. „Б. И.. е заведена щета под №. 1. от Д.П.Г. - собственик н. увредения автомобил. След направена оценка н. щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер н. 741.68 лв. н. Д.П.Г., представляващо една втора от изчислението за тотална щета н. М.. „. Т.” с. р. №. М...
Ищецът се позовава н. чл. 500 от КЗ, З. “. И.. А. съгл. който има право да получи от ответника платеното застрахователно обезщетение. С. писмо уведомили ответника да им заплати претендираната сума, но до момента не им е изплатена.
За З. “. И.. АД възниква правния интерес от предявяване н. претенциите си по съдебен ред. Предвид изложеното се обръща към съда с. искане да бъде постановено решение, с. което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 756.68 лв., представляваща изплатеното от З. “. И..АД застрахователно обезщетение и. ликвидационни разноски в размер н. 15 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата н. завеждането н. исковата молба до пълното изплащане н. сумите, както и. съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът, В.К.В., ЕГН xxxxxxxxxx, с. постоянен и. настоящ адрес: xxx, е подаден писмен отговор, в рамките н. указания му едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез В.Т.К.-xxx, вписан под №. 5763 в НРПП, назначен по реда н. чл.47, ал.6 ГПК за особен процесуален представител. С. изразеното в отговора становище се оспорва исковата молба и. претенциите н. ищеца. Оспорва и. приложените към исковата молба документи/писмени доказателства/. В проведено съдебно заседание сочи, че иска е основателен до размера, посочен в исковата молба, а не каквито С. констатациите, направени от вещите лица.
Доказателствата по делото С. писмени и. гласни.
Допуснати С. и. назначени: съдебно- автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.Р.Д. и. съдебно- счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Л.З., приети от съда и. не оспорени от страните.
Съдът, след като прецени доводите н. страните, доказателствата по делото, според личното си убеждение и. н. основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Съдът е сезиран с. осъдителен иск с. правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.
Застрахователят по договор за застраховка "Гражданска отговорност", който е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" н. увредено лице, респ. н. встъпилия в неговите права застраховател по имуществено застраховане, застрахователно обезщетение, може да се суброгира в правата н. удовлетворения кредитор срещу причинителя н. вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца, в случай че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат при управление н. М...
Възникването н. това право се обуславя от установяването н. три групи факти: 1) породени права н. увредения срещу причинителя н. вредата н. основание н. чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т. е. вредите да С. причинени от делинквента, чрез негово виновно и. противоправно поведение; 2) възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и. ищеца по договор за "Гражданска отговорност" и. заплащане от страна н. застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" н. застрахователно обезщетение н. увреденото лице или н. встъпилото в неговите права лице при настъпване н. застрахователно събитие и. 3) делинквентът да е управлявал М.. при причиняване н. деликта след употреба н. алкохол с. концентрация н. алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, като неговата деликтна отговорност да е обезпечена при ищеца със сключване н. договор за застраховка "Гражданска отговорност".
За да възникне извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде установено по несъмнен начин настъпването н. следните юридически факти – противоправно деяние, респ. авторство н. деянието, вреда и. причинно-следствена връзка между противоправното деяние и. причинената вреда. Последният юридически факт, завършващ фактическия състав, обуславящ възникването н. правото н. увредения да претендира обезвреда н. причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина н. делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване н. противното.
Съдът намира, че между страните не се спори, а и. с. доклада по делото е обявено за безспорно н. основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК: 1) че н. 10.02.2017г., в района н. гр. Монтана, е реализирано ПТП с. участието н. М.. „. П. с. р.№. С. 6. М.., собственост н. Л. Б. Д., управлявано от В.К.В. и. М.. „. Т.”, с. р. №. М. 5. В., собственост н. Д.П.Г., управлявано от същия.
Второто безспорно обстоятелство е, че в Констативен Протокол за ПТП с. пострадали лица №. 0000391 от 11.02.2017г., съставен от органите н. КАТ, причините за произшествието се дължат н. вина и. противоправно поведение н. В.К.В., като при разминаване с. М.. „. Т.” с. р. №. М.., и. двамата водачи не осигуряват достатъчно странично разстояние, в следствие н. което е реализирано ПТП и. С. нанесени материални щети и. н. двата автомобила. Произшествието е настъпило при съпричиняване по 50 % за всеки един от участниците в него. Не бе оспорен и. факта, отразен в КП, че В.К.В. е управлявал М.. с. концентрация н. алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Установено е безспорно, че М.. „. П. с. р. №. С. е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в З. ”Б. И.. АД със застрахователна полица №. В., която е валидна към момента н. събитието.
Във връзка с. ПТП-то е образувана застрахователна преписка в З. „Б. И.., като е заведена щета под №. 1. от Д.П.Г. - собственик н. увредения автомобил. След направена оценка н. щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер н. 741.68 лв. н. Д.П.Г., представляващо една втора от изчислението за тотална щета н. М.. „. Т.” с. р. №. М.., с. преводно нареждане от 27.06.2017 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер н. 741.68 лева. Ищецът е изпратил покана до ответника за възстановяване н. изплатеното застрахователно обезщетение ведно с. ликвидационни разноски, но плащане не е последвало. Следователно, правният спор между страните се концентрира по отношение н. стойността н. претърпените вреди.
Безспорните обстоятелства между страните се установяват и. подкрепят и. от представени и. приети по делото писмени доказателствени средства от ищеца. В случая релевантен е Представения Констативен протокол за ПТП с. пострадали лица №. 0000391, от който се установява не само механизмът н. ПТП, нанесените щети по автомобилите и. състоянието н. пострадалите лица. Установено е обстоятелството, че ответника е управлявал М.. с. концентрация н. алкохол в кръвта над допустимата от закона норма. Констативният протокол за ПТП с. пострадали лица по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла н. чл. 178 ГПК, ползващ се с. обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма н. увреждането и. причинените вреди н. автомобилите и. лицата. В този смисъл е и. преобладаващата (незадължителна) практика н. ВКС, формирана по реда н. чл. 290 ГПК – напр. Решение №. 24 от 10.03.2011 г. н. ВКС по т. д. №. 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че "Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга н. служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла н. закона. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и. установява, че фактите С. се осъществили така, както е отразено в този документ. В случая не е оспорена автентичността н. Акта за ПТП или удостоверителната компетентност н. актосъставителя, или реда по който е съставен актът, в който случай свидетелските показания н. актосъставителя хипотетично биха имали значение. Поради обстоятелството, че в откритото производство материалната доказателствена стойност н. Констативния протокол за ПТП с. пострадали лица не е оборена, тя ще бъде зачетена и. съдът ще следва да приеме, че фактите С. се осъществили така, както е отразено в протокола.
От приетото и. неоспорено заключение н. САТЕ се установява, че е налице причинно-следствена връзка между механизма н. ПТП в представения протокол за ПТП. Вещото лице е изяснило, че средната пазарна стойност необходима за възстановяване н. увредения лек автомобил е 3 759.34 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да кредитира заключението н. САТЕ, макар и. преценено съобразно правилото н. чл. 202 ГПК, като последното е извършено обективно, компетентно, безпристрастно и. добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно н. поставените задачи, но от ищеца не е направено искане за допускане и. увеличение н. претенцията, съобразно констатациите му. Съдът, при съвкупната преценка н. събраните по делото доказателства намира, че настъпилото ПТП е по вина н. водачите н. двата леки автомобила, налице е съпричиняване. Освен това поведението н. ответника, като водач н. лек автомобил е в противоречие с. правната норма н. чл. 5, ал. 3 ЗДвП, според която н. водача н. пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с. концентрация н. алкохол в кръвта над 0,5 н. хиляда и./или след употреба н. наркотични вещества или техни аналози – в случая управление н. М.. с. концентрация н. алкохол в кръвта от 0.68 %, съгласно данните от Протокол №. 1227 от 13.02.2017 година н. Научно-техническа лаборатория при Областна Дирекция н. МВР Монтана.
С. оглед н. горното съдът намира, че С. налице всички материални предпоставки, които обуславят възникването н. спорното материално право, поради което главният иск е основателен и. като такъв следва да бъде уважен до предявения размер от ищеца, с. оглед принципът н. диспозитивното начало – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК.
Необходимо е да се изясни, че съгласно нормата н. чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност н. имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване н. имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ, предмет н. застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С. оглед н. така очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер н. вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност н. имуществото. Начинът н. определяне размера н. дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 405 КЗ се определя в рамките н. договорената максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност н. претърпяната от осъществяване н. застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност н. увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент – така Решение №. 37 от 23.04.2009 г. н. ВКС по т. д. №. 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение №. 59 от 6.07.2017 г. н. ВКС по т. д. №. 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение №. 235 от 27.12.2013 г. н. ВКС по т. д. №. 1586/2013 г., II т. о., ТК. Тоест, единствената релевантна стойност е средната пазарна стойност.
С. оглед гореизложеното съдът намира, че претенцията трябва да бъде уважена в пълен размер.
Като акцесорно искане е основателно и. това, за присъждане н. мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в претендирания размер, предвид уважаването н. главния иск.
При този изход н. правния спор с. възможност да претендира разноски разполага единствено ищеца. Последният е поискал присъждането н. разноски, като е доказал, че реално е сторил такива, поради което и. н. основание чл. 78, ал. 1 ГПК трябва да му бъде присъдена сумата от 755.00 лева, представляващи деловодни разноски, изплатено възнаграждение н. вещите лица и. за особения представител н. ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ОСЪЖДА В.К.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ н. З. “. И.. А. Е. 8., със седалище и. адрес н. управление: гр. С.. б. Б. №. 8., представлявано от С.. П. и. К. К., н. основание чл.500 ал. Т.1 от КЗ, във връзка с. чл.45 ЗЗД, следните суми:
- 756.68 лв., представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка (именувана "щета") №. 1., изплатено от З. “. И..АД и. ликвидационни разноски в размер н. 15 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2019 година до окончателното изплащане;
- 161.84 лв., представляващи обезщетение за забавено изпълнение върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от 01.08.2017 година – дата н. падежа н. плащане до 09.09.2019 година;
- 755.00 лв. за направените в хода н. производството разноски.
Банкова сметка, xxx – З. „Б. И.. А. Б. Д. А. IBAN xxx, BIC xxx.
Решението може да бъде обжалвано с. въззивна жалба пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :