РЕШЕНИЕ
№1860
гр. Пловдив, 30.10.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XV състав в публично заседание на шести октомври през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря В. ПЕТКОВА, като
разгледа докладваното адм. дело № 1718 по описа за 2023
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 213, ал. 7 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано
е по жалба на Б.Т.К., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка
и законен представител В.Н.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Б., против
Заповед № 2393-319/02.06.2023 г. на Началник РУ - Асеновград при ОД на МВР –
Пловдив, с която на основание чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ са отнети в полза на държавата: дългоцевно огнестрелно оръжие с
гладкостенна цев – ловна пушка марка „ИЖ/43“, кал.12, № ***и 71 броя боеприпаси кал.12; дългоцевно огнестрелно
оръжие с гладкостенна цев – ловна пушка марка „Берета“, кал.12, № ***;
дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев – ловна карабина марка „Уинчестър“,
кал.30-06, № ***, собственост на наследницата на Т. Б.К.– непълнолетната му
дъщеря Б.Т.К..
В
жалбата се сочи, че издадената заповед е незаконосъобразна, издадена при
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че Б.К. е узнала за
наличието на оръжията едва на 31.05.2023г., когато е получила писмо от
26.05.2023г. за започналото производство по отнемане в полза на държавата на
огнестрелните оръжия и боеприпаси, собственост на починалия Т.К.. Изложени са
доводи, че заповедта е издадена преди изтичане на срока за подаване на
възражение. Иска се отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на разноски
по делото, съгласно приложен списък с разноски.
Ответникът
- Началник РУ - Асеновград при ОД на МВР – Пловдив не взема становище по жалбата.
За
допустимостта:
Оспорената заповед е връчена
на законния представител на жалбоподателя на 02.06.2023г. (така както е
отбелязано в нея), а жалбата против нея е подадена чрез органа на 14.06.2023г.,
следователно оспорването като направено в законово установения срок от адресат
на обжалваната заповед и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност е процесуално допустимо.
От фактическа
страна е установено, следното:
Предмет на процесното
оспорване е Заповед № 2393-319/02.06.2023 г. на Началник
РУ - Асеновград при ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ са отнети в полза на държавата огнестрелни оръжия и боеприпаси,
собственост на наследницата на Т. Б.К.– непълнолетната му дъщеря Б.Т.К..
За да пристъпи към отнемане
в полза на държавата на: дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна
цев – ловна пушка марка „ИЖ/43“, кал.12, № ***и 71 броя боеприпаси кал.12; дългоцевно огнестрелно
оръжие с гладкостенна цев – ловна пушка марка „Берета“, кал.12, № ***;
дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев – ловна карабина марка „Уинчестър“,
кал.30-06, № ***, ответния орган е приел за
установено, че оръжията са били собственост на Т.Б.К., който е починал на 25.01.2019г.
Установява се от съдържанието на оспорения акт, че посочените оръжия са
предадени в РУ Асеновград от М. К. К. (майка на Т.К.), за което е съставен
протокол за приемане на ВВООБ рег.№ 239р-2537 от 04.02.2019г. (приложен на лист 19 по делото). В
заповедта е посочено, че наследници на починалия Т.К. са Б. Т. К. (син), М. Т.К.
(син) и Б.Т.К. (дъщеря), като първите двама са направили отказ от наследството
останало след смъртта на Т.Б.К.. В тази връзка е направено позоваване на
удостоверения изх.№ 640/08.02.2019г. (лист 24) и изх.№ 642/08.02.2019г. (лист
23) на Районен съд – Асеновград за вписване в особената книга на съда отказите
на М. Т. К. и Б. Т. К. от наследството останало след смъртта на Т.Б.К.. Отвения
орган е приел, че огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях са приети и се
съхраняват в РУ Асеновград повече от една година, като до момента в
деловодството на РУ Асеновград от наследниците не е постъпвало заявление за
издаване на разрешение за придобиване по наследство и не е депозирано
уведомление за прехвърляне на собствеността върху тях на лица получили
разрешения за производство, търговия или придобиване.
По делото са
приложени: удостоверение за наследници; писмо изх. № 239000-9782 от
26.05.2023г. издадено от ответника, с което В.К. в качеството й на законен
представител на Б.К. е уведомена за започване на производство по издаване на
заповед по чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ , връчено на 31.05.2023г. (лист 26 –
известие за доставяне).
Установява се по
делото, че на 08.06.2023г. жалбоподателката Б.К., чрез законния си представител
В.К. е подала заявление до Началника на РУ Асеновград, с което го уведомява, че
на 31.05.2023г. получавайки писмо изх. № 239000-9782 от 26.05.2023г. за първи
път е уведомена, че наследодателят й Т.К. има огнестрелни оръжия и боеприпаси,
като заявява желание да прехвърли собствеността на лица получили разрешение,
които посочва поименно.
По делото от страна на ответника е
представено и писмо отправено до отдел Правно осигуряване при ОДМВР Пловдив за
становище по конкретния казус и по-конкретно дали след като е изтекъл
законовият срок по ЗОБВВПИ, непълнолетният наследник Б.К. има правно основание да се
разпорежда и прехвърля оръжията, собственост на покойният й баща. В отговор на
това писмо е изпратено становище на началник група ООРТПКОСВ в което са
цитирани разпоредби от ЗОБВВПИ, направено е позоваване на решение на
Административен съд – Шумен и е
посочено, че въпреки това не може да се даде становище дали срокът по чл. 213,
ал. 2 от ЗОБВВПИ е обвързан с факта и датата на откриване и приемане на
наследството от страна на наследниците, а зависи единствено и само от датата на
изземването/предаването на ООБ.
В писмо до
съда на лист 46 по делото ответникът изрично е посочил, че наследницата на Т.К.,
Б.Т.К. не е уведомявана от РУ Асеновград за това, че на 30.01.2019г. в РУ
Асеновград са приети за съхранение 3 броя огнестрелни оръжия собственост на Т.Б.К..
От страна
на жалбоподателя по делото са представени: Протокол опис на недвижими имоти от
24.04.2019г.; Съобщение на ДСИ за извършен опис на наследството; Определение на
РС Асеновград от 17.05.2019г. за вписване в особената книга на съда на
извършеното приемане по опис на наследството на Т.Б.К..
По
делото са разпитани свидетелите Н.Т.К. и - Б.
Л. М..
Свидетелят
К. - баща на законния представител на жалбоподателя заяви, че дъщеря му не е
знаела за пушките като наследство от Т.К., а е разбрала за тях след като е
получила писмото от РУ Асеновград на 31.05.2023г. Заявява, че дъщеря му нямала
граждански брак с Т.К., а живеели на семейни начала, като през 2019г. не били в
добри отношения. Свидетелят сочи, че също не е знаел, че Т.има огнестрелни
оръжия.
Свидетелят М., заявява, че се
познава с В.К. от 20 години и са приятелки. Твърди, че Т.и В. са били заедно до
към 3-годишна възраст на Б. и след раздялата им живеели отделно и нямали
никакви отношения по между си. М. сочи, че В. не й е споделяла Т.да е имал
пушки, а е разбрала в началото на лятото, когато от РУ Асеновград са й
изпратили писмо и била изненадана. Според свидетелката В. не е била в добри и
близки отношения с майката на Т.и неговите синове, които са се отказали от
наследството, поради многото кредити на баща им. Посочва, че В. е знаела само за
апартамента и затова Б. е приела само него по опис, не и пушките.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели като логични и последователни.
При така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Оспорения административен акт е издаден от компетентен орган
по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ. В тази връзка не се оспорва посоченото в
заповедта, че Т. Б.К.е притежавал издадено от РУ Асеновград разрешение за
съхранение № *** със срок на валидност до 08.03.2021г. на огнестрелните оръжия.
Заповедта е обективирана в писмена форма.
По отношение възражението на жалбоподателя, че отнемането в
полза на държавата е обусловено от предходно решение по чл. 155 от ЗОБВВПИ, следва да се отбележи, че препращането на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ към тази
разпоредба не се отнася до материалноправните предпоставки, а визира
компетентния орган - органът, издал разрешението. Правната последица,
настъпваща при реализиране хипотезата на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ, законодателят
е свързал с конкретни срокове и препращането към алинея 2 е само досежно
определените в тази разпоредба преклузивни срокове (така Решение № 6851 от
8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4028/2021 г., VII о.).
Настоящия съдебен състав счита, че в хода на
административното производство, образувано по реда на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ, началника на РУ
Асеновград е следвало да събере всички необходими доказателства
съгласно чл. 9, ал. 2 от АПК и да окаже процесуално съдействие на
страните с оглед законосъобразното и справедливо разрешаване на въпроса -
предмет на производството, съгласно чл. 9, ал. 4 от АПК.
С разпоредбата на чл. 35 от АПК, законодателят изрично е
въвел изискване, че индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите страни. Разпоредбата съдържа императив и
представлява гаранция за издаване на административен акт в унисон с принципите
на законност, истинност и съразмерност. В случая заповедта е издадена на
02.06.2023г. преди изтичане на 7-дневния срок за възражение даден на
жалбоподателката с писмо рег. № 239000-9157/26.05.2023г. и така е допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ посочена като правно основание за издаване на
оспорената заповед, когато собственикът не
прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на
съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2
или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл.
155, ал. 1. Според ал. 2 на цитираната разпоредба, собственикът на вещите по
ал. 1 може да прехвърли собствеността върху оръжията и боеприпасите - в срок
една година от изземването, на лица, получили разрешения за производство,
търговия или придобиване.
В чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ е регламентирана
принципната възможност за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях
по наследство след получаване на разрешение за придобиване, а според чл.
50, ал. 4 от същия закон, при наследяване на огнестрелно оръжие наследникът в
14-дневен срок от приемане на наследството подава заявление по образец до
директора на ГДНП на МВР или до началника на РУ на МВР по местонахождението на
обекта за съхранение или по постоянния си адрес за издаване на разрешение за
придобиване. Установи се по делото, че Б.К. е приела наследството на баща си Т.К.
по опис, за което са представени протокол за опис на недвижими имоти от 24.04.2019г.,
съобщение на ДСИ за извършен опис на наследството и определение на РС
Асеновград от 17.05.2019г. за вписване в особената книга на съда на извършеното
приемане по опис на наследството на Т.Б.К.. В описа е посочено, че наследството
се състои от поземлен имот и самостоятелен обект в сграда, находящи се в
гр.Асеновград, като върху имота са вписани две възбрани. Описът не съдържа
оръжия и боеприпаси. За пълнота е необходимо да се отбележи, че приемането на наследството по опис е законова
възможност наследниците на починало лице да ограничат отговорността си за
задълженията на наследодателя до размера на полученото наследство, като
съгласно чл. 61 от Закона за наследството, недееспособните приемат наследството
само по опис.
Отделно от това, разпитаните по делото двама свидетели с
категоричност заявиха, че Б.К. и майка й В.К. не са знаели, че Т.К. е
притежавал оръжия до 31.05.2023 г., когато получили писмо от РУ Асеновград.
Т.е. не са знаели, че Т.К. е оставил в наследството и оръжия и боеприпаси,
които също да бъдат описани.
Нещо повече, както е посочил и ответния орган в заповедта
оръжията са предадени в РУ
Асеновград от М. К. К. – майка на Т.Б.К., за което е съставен протокол за
приемане на ВВООБ рег.№ 239р-2537 от 04.02.2019г.(приложен на лист 19 по делото), в който
същата е посочила, че е запозната с чл. 213 от ЗОБВВПИ,
но това е без значение доколкото тя не е наследница на сина си. Според
свидетеля М., В. не е била в добри и близки отношения с майката на Т.и неговите
синове. В писмо на лист 46 по
делото ответникът изрично е посочил, че наследницата на Т.К., Б.Т.К. не е
уведомявана от РУ Асеновград за това, че на 30.01.2019г. в РУ Асеновград са
приети за съхранение 3 броя огнестрелни оръжия собственост на Т.Б.К.. В
действителност ответния орган няма законово задължение за уведомяване за
предаването на оръжията, но от друга страна е нарушил основополагащите в административния
процес принципи на истинност - чл. 7 вр. чл. 35 АПК, и служебно
начало - чл. 9, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 1 АПК. Като не е събрал
служебно необходимите за пълното и обективно изясняване на правния спор доказателства,
вкл. не е дал указания на страните за представяне на конкретни доказателства -
такива, от които по несъмнен начин да се установи дали Б.К. е наследила
оръжията и боеприпасите, и кога точно е прието наследството, касателно
началният момент, от който следва да бъде броен срокът по чл. 50, ал. 4 от ЗОБВВПИ за да е налице настъпило основание за отнемане в полза на държавата на
процесното огнестрелно оръжие и да се пристъпи към издаването на оспорената
заповед, административният орган е постановил краен акт при съществени
нарушения на административно-производствените правила - основание за
незаконосъобразност и отмяна на акта съгласно чл. 146, т. 3 от АПК.
В заключение съдът
намира за необходимо да отбележи, че Решение № 38 от 26.02.2021г. по адм.дело №
443/2020г. на което се е позовал в становището си началник група ООРТПКОСВ е
оставено в сила с Решение № 6851 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4028/2021 г.,
VII о., но казусът е съвсем различен от настоящия, доколкото в него оръжията са
предадени от един от наследниците, а оръжията на Т.К. са предадени от неговата
майка, която не му е наследник (видно от удостоверението на лист 22), а отделно
от това установи се по делото, че нито жалбоподателката, нито нейния законен представител
са знаели, че Т.К. е имал оръжия до 31.05.2023г. Двете не са знаели, че тези
оръжия са част от наследството останало от починалия Т.К.. Нещо повече след
като на 31.05.2023г. жалбоподателя и нейния законен представител са узнали, че
в наследството останало след Т.К. има и оръжия и боеприпаси, на 08.06.2023г. е
подадено заявление до Началника на РУ Асеновград, в което Б.К. сочи, че желае да прехвърли собствеността на оръжията на лица получили разрешение, които
посочва поименно. Изрично в писмо на лист 46 до съда, ответникът посочва, че
няма произнасяне по това заявление, с оглед издаването на оспорената заповед.
Обжалваната заповед като издадена при съществени
нарушения на административно-производствените правила следва да бъда
отменена.
С оглед изхода на спора, основателно се
явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, които се
констатираха в размер на 300 лева – адвокатски хонорар (договор за правна защита
и съдействие на лист 60 по делото и списък с разноските на лист 61).
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № 2393-319/02.06.2023 г. на Началник РУ - Асеновград при ОД на МВР –
Пловдив, с която на основание чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ са отнети в полза на държавата: дългоцевно огнестрелно оръжие с
гладкостенна цев – ловна пушка марка „ИЖ/43“, кал.12, № ***и 71 броя боеприпаси кал.12; дългоцевно огнестрелно
оръжие с гладкостенна цев – ловна пушка марка „Берета“, кал.12, № ***;
дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев – ловна карабина марка „Уинчестър“,
кал.30-06, № ***, собственост на наследницата на Т. Б.К.– непълнолетната му
дъщеря Б.Т.К..
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на Б.Т.К., ЕГН **********, действаща
със съгласието на своята майка и законен представител В.Н.К., ЕГН **********, с
адрес ***, разноски по делото в размер на 300 (триста)
лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: