РЕШЕНИЕ
№ 1396
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Е.лена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300501970 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2000 от 02.06.2022г., постановено по гр. д. № 9234 по описа за
2021г. на XVI гр. с., се признава за установено по отношение на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С. А., клон България, ЕИК *********, че Н. Н. Ч., ЕГН **********, дължи
присъдената по ч. гр. д. № 15896/2020г. на ПРС, V гр. с., със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 262067/03.12.2020г., сума от 930, 71 лева
главница, представляваща неплатено задължение по договор за потребителски
револвиращ кредит № CARD-12191212/23.02.2016г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на заявлението – 27.10.2020г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля исковете за признаване за установено, че дължи още и
следните суми по договора: сумата от 325, 61 лева – възнаградителна лихва за периода
01.12.2016г. – 13.11.2017г. и сумата от 267, 09 лева – мораторна лихва за периода
13.11.2017г. – 22.10.2020г.С решението се осъжда Н. Н. Ч., ЕГН ********** да заплати
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, ЕИК *********, направените
разноски по заповедното производство в размер на 46, 47 лева, изчислени по
съразмерност, както и направените в първоинстанционното дело разноски в размер на
1
403, 13 лева, изчислени по съразмерност.
Против решението в уважителната му част е постъпила въззивна жалба вх. №
19768/25.07.2022г. от адв. Е. К., като особен представител на Н. Н. Ч., ЕГН
**********.Твърди се, че в тази част решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила.Оспорва се извода на решаващия съд, че ответната
страна дължи на ищеца главница в размер на 930, 71 лева, доколкото по делото не било
доказано, че кредитната карта е била предадена на ответницата и че същата е била
активирана от нея.Не бил доказан твърдения от ищеца правопораждащ спорното право
юридически факт, а именно възникването на договорно правоотношение между
страните по делото, по силата на което Ч. да е получила в заем претендираната сума
със задължение да я върне, ведно с уговорените лихви, такси и разноски.Моли се за
отмяна на решението в обжалваната част, вместо което да бъде постановено ново, с
което искът да бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна.В хода на въззивното производство въззивната жалба се оспорва и се моли
същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на районния
съд да бъде потвърдено.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ответник чрез назначения му особен представител, останал
недоволен от постановеното съдебно решение в обжалваната част, откъм съдържание е
редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбата.За нарушение на императивни
правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази
насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобразявайки доводите на страните, свързани с приложението на
императивни правни норми, съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за установяване съществуването
на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на
930, 71 лева – главница по договор за потребителски револвиращ кредит № CARD-
12191212/23.02.2016г., 325, 61 лева възнаградителна лихва върху главницата за
2
периода 01.12.2016г. до 13.11.2017г., 267, 09 лева мораторна лихва за периода
13.11.2017г. до 22.10.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до изплащане на задължението.Към първоинстанционното
производство е приложено ч. гр. д. № 15896 по описа за 2020г. на Пловдивски районен
съд, V гр. с., по което е издадена заповед № 262067 за изпълнение въз основа на
подадено заявление по реда от на чл. 410 от ГПК от 03.12.2020г. в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, ЕИК ********* против Н. Н. Ч., ЕГН
**********, за сумата от 930, 71 лв. – главница, представляваща дължима сума по
договор за револвиращ потребителски кредит № CARD – 12191213, сключен на
23.02.2016г., сумата от 325, 61 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.12.2016г.
до 13.11.2017г. и сумата от 267, 09 лева – мораторна лихва за периода от 13.11.2017г.
до 22.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.10.2020г. до
окончателното плащане, както и съдебни разноски в производството, включващи ДТ –
26, 07 лева и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв.За издадената заповед за
изпълнение е съобщено на ответницата чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 1 от ГПК.С разпореждане от 26.04.2021г. на заповедния съд са дадени указания
на заявителя, че може да предяви установителен иск относно вземането си против
длъжника в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ.Съобщението за това е
връчено на представител на заявителя на 10.05.2021г.Исковата молба, въз основа на
която е образувано исковото производство, е подадена в този срок на 04.06.2021г.,
поради което са налице предпоставките за разглеждане на иска за установяване
съществуването на вземането.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че на 09.07.2015г.
между страните по делото е сключен договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-11349733, а
вземането се основавало на договор за портебителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта към него № CARD-
12191213, сключен на 23.02.2016, когато била датата на първата
транзакция.Усвояването на суми от кредитния лимит категорично представлявало
сбъдване на уговореното между страните условие, което водело до възникване на
задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми, респ. плащане на
минимална погасителна вноска.Револвиращият кредит се погасявал без погасителен
план.Дължимата сума автоматично се погасявала със средствата, които постъпват по
сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново можело да бъдат
използвани.При настъпване на договорения от страните падеж задължението по
кредитната карта било изискуемо, предвид правилото, закрепено в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД,
че длъжникът изпада в забава и без покана.Въпреки това кредиторът изпратил покана
за доброволно изпълнение на длъжника на 16.11.2017г.Твърди се, че към момента на
3
подаване на заявлението задължението по револвиращия кредит, отпуснат на
ответницата, било в общ размер 1523, 41 лева, като на 01.12.2016г.
кредитополучателката преустановила обслужването на заема и кредитната карта била
блокирана.
С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК в първоинстанционното
производство ответницата чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47, ал.
6 от ГПК оспорва иска, както и обстоятелството, че й била отпусната посочената в
исковата молба сума и че същата е получена от нея.
Първоинстанционният съд е приел в решението си, че не е спорно по делото
възникването на валидно правоотношение между страните по договор за кредит, по
който ответницата е усвоила заетата сума.Приел е също, че сключеният договор за
заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, по отношение на който в случая не са спазени изискванията за
неговата валидност, предвидени в чл. 11, ал. 1, 10 от ЗПК, поради което на основание
чл. 22 от същия закон кредитното правоотношение между страните било
недействително.В тази хипотеза потребителят връщал само чистата стойност на
кредита и поради това е присъдена дължимата сума от усвоения кредитен лимит.
Като писмено доказателство по делото е представен договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта № PLUS-11349733, подписан между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр. София, като кредитодател и Н. Н. Ч., ЕГН ********** –
кредитополучател, за сумата от 8000 лева, която да бъде погасявана на 60 месечни
погасителни вноски - по 330, 41 лева всяка, при застрахователна премия 1920 лева,
такса ангажимент 280 лева, обща стойност на плащанията 19824, 60 лева, ГПР 47, 03%
и лихвен процент 37, 16%.В т. 12 от условията по договора, подписани от двете страни,
е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева.Кредиторът ще издаде и
достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на
задълженията по договора за кредит на кредитополучателя.Във всеки случай
издаването на кредитна карта ще бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата
погасителна вноска по кредита.Ако в този срок не бъде издадена кредитна карта, този
раздел не произвежда действие и ефект между страните.Всички задължения,
произтичащи от този документ и свързани с ползването на кредитна карта, ще
възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадена кредитна карта,
по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин.В т. 21 е предвидено, че
кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя.С кредитната
карта ще бъде доставен документ – приложение, неразделна част от този договор,
съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за
4
активиране на картата.Задължения на кредитополучателя за плащания по картата ще
възникнат след активирането и използването и в съответствие с този договор и
приложенията към него.
По делото е представено Приложение към договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта PLUS-11349733 № CARD-12191213/09.07.2015г., на което кредиторът
основава претендираното вземане по настоящето дело.Съгласно т. 1 от Приложението
кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лева,
при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в документа.Приложението
е подписано едностранно само от представител на кредитора.Не са ангажирани
доказателства за издаването на кредитната карта, за получаването й от длъжника и за
активирането й.Приложено е месечно извлечение по кредитната карта към
01.11.2017г., в което е отразено задължение по нея в размер на 1217, 42 лева по
предходно извлечение.
На 16.11.2017г. до въззиваемата е изпратена последна покана за погасяване на
общо дължима сума по кредитната карта в размер на 1257, 88 лева.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, изготвена след запознаване на вещото лице с представените по
делото документи, със справка CARD-12191213, движение по CARD-12191213 и
месечни извлечения по CARD-12191213.Съгласно даденото заключение размерът на
задължението на Н. Н. Ч., ЕГН ********** по Договор за револвиращ потребителски
кредит № CARD-12191213, сключен на 23.02.2016г., към 28.10.2020г. – датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, е както следва: 930, 71 лева главница; 325,
61 лева възнаградителна лихва за периода 01.12.2016г. /когато било преустановено
обслужването на заема на кредитополучателя/ и 267,09 лева мораторна лихва за
периода 13.11.2017г. – датата на обявяване на предсрочна изискуемост до
22.10.2020г.Общо дължимата сума според заключението е в размер на 1523, 41 лева.
При тези данни въззивният съд намира, че не е доказано сключването на договор
№ CARD-12191213/09.07.2015г. между страните, на който се основава претендираното
вземане.В тази насока настоящият състав на съда съобрази, че приложението към
основния договор не е подписано от кредитополучателя, както и липсват доказателства
за получаване на издадената кредитна карта от същия.Дори да се кредитира
заключението на вещото лице и въз основа на него да се приеме, че с картата са теглени
пари в брой и е усвоена сума, това не е достатъчно да обоснове извод, че именно
ответницата е теглила сумите /в този см. решение № 10 от 19.07.2016г. по т. д. № 3386
по описа за 2014г. на ВКС, I т. о./ От счетоводните записвания в счетоводството на
дружеството не би могло да се установи по безспорен начин, че са извършвани
5
платежни операции, за които е дадено нареждане от въззиваемата.При постъпило
възражение срещу заповедта, ищецът по иска по чл. 422 от ГПК носи
доказателствената тежест да установи своето вземане, като в това производство
извлечението от счетоводни книги не се ползва с материална доказателствена
сила.Този извод следва и от разпоредбата на чл. 56 от Закона за платежните услуги и
платежните системи /обн. в ДВ, бр. 23 от 27.03.2009г., в сила от 01.11.2009г./,
предвиждащ, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал
изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна
операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при
установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяване, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда
или друг недостатък.В този смисъл при оспорване от въззиваемата страна – получател
на кредитната карта, на факта на теглене в брой на суми от картовата сметка, в
доказателствена тежест на кредитора е да установи, че плащането на сумите е
извършено въз основа на платежни нареждания, изходящи от получателя на картата.
Предвид гореизложеното настоящият състав на съда приема за недоказано
възникването на задължение за връщане на претендираната сума от въззиваемата като
картодържател.Поради това въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде
уважена, а първоинстанционното решение като неправилно в обжалваната част следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго с което искът да бъде отхвърлен
изцяло.
При този изход на делото в тежест на въззиваемото дружество /ищец в
първоинстанционното производство/ следва да се възложи следващата се ДТ в размер
на 30, 47 лева за въззивното
производство.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2000/02.06.2022г., постановено по гр. д. № 9234 по описа
за 2021г. на Пловдивски районен съд, XVI-ти гр. състав, в частта, с която се признава
за установено по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1715, район „Младост“, ж.
к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Д.Д. – заместник-
управител, че Н. Н. Ч., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ж. к. „***, дължи присъдената
по ч. гр. д. № 15896/2020г. на ПРС, V гр. с., със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 262067/03.12.2020г., сума от 930, 71 лева – главница,
6
представляваща неплатено задължение по договор за потребителски револвиращ
кредит № CARD-12191213/23.02.2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на подаване на заявлението – 27.10.2020г. до окончателното й изплащане и в
частта, с която се осъжда Н. Н. Ч., ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А.“, клон България, ЕИК *********, направените разноски по заповедното
производство в размер на 46, 47 лева, изчислени по съразмерност, както и направените
в първоинстанционното дело разноски в размер на 403, 13 лева, изчислени по
съразмерност, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж,
рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1715, район „Младост“, ж.
к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Д.Д. – заместник-
управител против Н. Н. Ч., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ж. к. „***, за приемане за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 930, 71 лева –
главница по договор за потребителски револвиращ кредит № CARD-
12191213/23.02.2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението – 27.10.2020г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. № *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.
14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров – зам. управител, да заплати ДТ за
въззивното производство в размер на 30, 47 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /чл. 280, ал. 3 от ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7