№ 8610
гр. София, 12.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110133324 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу С. О.,
с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1306,84 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ с включени
ликвидационни разноски от 15,00 лева за вредите, нанесени върху МПС марка
„Фолксваген“, модел „Крафтер” с peг. № СВ****СС, от ПТП, настъпило на 11.11.2021г.
около 10:40 ч. в гр. София, бул. „Илиянци“ срещу № 41, при попадане в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от дата на
предявяване на исковата молба- 15.06.2023г., до окончателно изплащане на вземането, както
и сумата от 164,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.03.2022г. до
14.06.2023г.
В исковата молба се твърди, че на 11.11.2021г. около 10:40 ч. в гр. София, лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтер” с peг. № СВ****СС, управляван от Н. Г.
Р., се е движел по бул. „Илиянци” с посока на движение от ул. „Биримирски извор“ към
Северна скоростна тангента и срещу № 41, и реализирал ПТП, попадайки в необезопасена и
несигнализирана неравност на пътното платно /дупка, пълна с вода/. Местопроизшествието
било посетено от Владимир Спасов, мл. автоконтрольор към ОПП – СДВР, като бил
съставен протокол за ПТГТ № 1790527, от който ставало ясно, че причина за настъпилото
ПТП е необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, пълна с вода. В
протокола било описано, че по автомобила има видими щети - ходова част. Съгласно
протокола – водачът бил правоспособен такъв, не бил употребил алкохол, нямал вина за
настъпилото ПТП и спрямо него не била образувана административно-наказателна
преписка. Сочи, че увреденият автомобил е застрахован при ищеца по застраховка „Каско+“
с полица № 440121220012091. Излага, че на 12.11.2021г. Н. Р., е завел претенция от името
на „Фьосталпине Рейлуей Системс България“, за което била образувана щета №
44012132133482 и изготвен опис заключение. Твърди, че е издадено възлагателно писмо до
автосервиз „Порше Интер Ауто Бг“ ЕООД, където увреденият автомобил бил ремонтиран, а
възстановителната стойност на ремонта съгласно издадена фактура, възлизала на сумата от
1
1 291,84 лева, която сума била платена от ищеца на 17.01.2022г. Твърди, че е сторил и 15
лева ликвидационни разходи. Поддържа, че до ответника е изпратена реграсна покана, но
плащане не е постъпило. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът излага подробно, че
твърденията на ищеца не са подкрепени с доказателства, както и че представените такива са
частни документи по своя характер. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва настъпилите щети
по автомобила да са вследствие твърдения инцидент. Оспорва отразените в протокола за
ПТП обстоятелства. Излага, че не е ясно какво е състоянието на увредените части преди
ПТП. Оспорва иска и по размер. Прави възражение за съпричиняване и излага, че водачът
не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка. Твърди, че е
изпълнил задълженията си във връзка с поддържането на процесния участък. Сочи, че с
договор № СОА19-ДГ55-402/17.06.2019 г. е възложено на „ВИА Конструкт Груп“ ЕООД
извършване на текуща поддръжка на бул. „Илиянци“ от ул. „История Славянобългарска“ до
ул. „Иван Георгов“. Твърди, че „ВИА Конструкт Груп“ ЕООД по силата на сключения
договор се е задължил да извършва на територията на С. О. – ІV зона, включваща райони
„Надежда, Нови Искър и Сердика“ дейности по поддържане на превантивен и текущ ремонт
на уличната мрежа и пътните съоръжения. Твърди, че абонаментното поддържане било
организирано така, че изпълнителят имал задължение да извършва проверка на улиците и да
отстранява незабавно възникналите повреди, независимо дали през дадения месец е имало
повреди за отстраняване. Аргументира, че при уважаване на главния иск, то отговорността
следва да е за дружеството „ВИА Конструкт Груп“ ЕООД, поради което и прави искане за
привличане на същото като трето лице-помагач на своя страна с оглед бъдещи претенции в
тази насока. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „ВИА Конструкт Груп“ ЕООД на страната на ответника С. О.,
не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ангажирането на отговорността по 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието
на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от
страна на дружеството-ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са
причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод
на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага до
доказване на противното – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да
докаже още изпадането на ответника в забава и размера на законната лихва. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е платил претендираното вземане,
както и наличието на съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото, съдът е обявил за
за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтер” с peг. № СВ****СС,
е бил застрахован при ищеца към дата на ПТП по имуществена застраховка „Каско+“; че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1291,84 лв. в полза на сервиза,
2
извършил ремонта на 17.01.2022г., както и че процесният участък е стопанисват от С. О..
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетата
застрахователна полица „Каско +“ № 440121220012091 от 05.08.2021г. с период на действие
от 09.08.2021г. до 08.08.2022г. за процесния автомобил при ищцовото дружество и
представената сметка от 05.08.2021г. за плащане на застрахователната премия. Тези
обстоятелства се установяват също от приетото възлагателно писмо от 29.11.2021г., с което
ремонтът на процесното МПС е възложен на автосервиз „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД и
приемо-предавателен протокол от 02.12.2021г. за извършване на ремонта, както и от
представената фактура № ********** от 06.12.2021г., издадена от автосервиза на ищцовото
дружество за сумата от 1291,84 лева – стойност на ремонта на процесното МПС и платежно
нареждане от 17.01.2022г. за сумата от 1291,84 лева от ищеца в полза на автосервиза.
На следващо място въпросът за обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието се изяснява от приетия протокол за ПТП № 1790527 от 11.11.2021г.,
съставен от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, от който се установява, че на 11.11.2021г. в
10,40ч. процесното МПС се движи по бул. „Илиянци“ с посока на движение от ул.
„Биримирски извор“ към Северна скоростна тангента и срещу № 41 попада в
несигнализирана необезопасена неравност на пътното платно – дупка пълна с вода. В този
смисъл възражението на ответника, че не се установявало точното местонахождение на
дупката и посоката на движение на автомобила са неоснователни – същите се установяват
от протокола за ПТП, съставен след посещение на местопроизшествието, представляващ
официален удостоверителен документ.
Освен това изложения в протокола за ПТП механизъм се подкрепя изцяло от
показанията на свидетеля Н. Р. /водач на увредения автомобил/ който сочи, че
произшествието се случило в края на 2021г., докато управлявал бус „Фолксваген Крафтер“.
Докато се движел по бул. „Илиянци“ карал в средата на платното, за да избягва дупки, но
при един завой имало автомобил в насрещното движение и се наложило да се прибере в
своето платно за движение, като при прибирането попаднал в дупка. На това място имало
много дупки и нямало как свидетелят да ги види, защото били пълни с вода. Дупките не
били сигнализирани или обезопасени. При преминаването през дупката се чул шум от удар
и светнала лампа на таблото на автомобила. Свидетелят се обадил на полицията н
застрахователя и подал представеното по делото уведомление за щета. Сочи, че се движел с
ниска скорост, защото в близост до мястото имало завой на 90 градуса. Не видял дупката,
защото била пълна с вода.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни, логични и
безпротиворечиви, освен това същите намират подкрепа в обсъдения по-горе протокол за
ПТП, както и в експертното заключение по САТЕ, чиито недвусмислен извод е, че при така
описания механизъм, настъпилите вреди се явяват в пряка причинно-следствена връзка с
произшествието. Възражението на ответника за заинтересованост на свидетеля е
неоснователно, доколкото същият вече е получил удовлетворение на застрахователната си
претенция и от изхода от настоящото производство не зависят каквито и да било негови
3
права и законни интереси.
Така изложената доказателствена съвкупност е напълно еднопосочна и от нея по
категоричен начин се установява, че на 11.11.2021г. в гр. София при движение по бул.
„Илиянци“ с посока от ул. „Биримирски извор“ към Северна скоростна тангента, срещу №
41 процесното МПС попаднало в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, която водачът не могъл да види, защото била пълна с вода, и не могъл да избегне
поради наличие на насрещно движение.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и претендираните
вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по допуснатата САТЕ,
като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на останалия доказателствен
материал по делото. Според заключението на вещото лице щетите по МПС „Фолксваген
Крафтер“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 11.11.2021г.
произшествие в гр. София. Възражението на ответника, че не било установено увреждане на
катализатора на автомобила вследствие на произшествието, тъй като той не бил отразен в
протокола за ПТП, а в уведомлението за щета свидетелят бил посочил, че била нанесена
щета на датчика, е неоснователно. Както е уточнило вещото лице при разпита в проведеното
на 13.02.2024г. открито съдебно заседание, при попадане в по-дълбока дупка е напълно
възможно да се удари задната част на превозното средство и да се увредят части от
катализатора, а процесното МПС е фабрично окомплектовано с катализатор. Експертът е
уточнил, че показанията на свидетеля, че след попадането в дупката е светнал датчикът за
катализатора, са съответни на настъпилото увреждане, като не всички водачи разполагат с
необходимите познания, за да установят веднага какъв е характерът на увреждането – те
сочат в уведомлението за щета това, което им е направило впечатление при възникване на
произшествието – че е светнал датчик на таблото. Едва при извършения оглед на моторното
превозно средство е установен точният характер на увреждането, довело до светването на
датчика, а именно щети по инсталацията към управляващия блок за изгорели газове на
автомобила, налагащи неговата подмяна.
По делото се установи и размерът на причинените от ПТП вреди. Обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно
така кредитираното експертно заключение по САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на МПС „Фолксваген Крафтер“, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, е 1291,84 лева. Видно от експертното заключение, при определяне
стойността на вредите по средни пазарни цени е взета предвид възрастта на автомобила към
датата на ПТП /3 месеца и 7 дни от датата на първоначалната му регистрация/.
На следващо място по делото е безспорно обстоятелството, че улицата, на която е
реализирано произшествието, представлява част от уличната мрежа на населеното място
съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска собственост по смисъла на 3, ал. 2 ЗОС, поради
което следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и
ремонта на улицата е именно ответникът С. О.. В случая ПТП-то е настъпило в гр. София,
на бул. „Илиянци“, което е общински път и пасивно легитимиран да отговаря по предявения
4
иск е именно ответникът. Според § 1, т. 19 ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената дупка
представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност
за движението. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие
на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да
продължат движението си, какъвто в случая не се установи да е имало, а в тежест на
ответника е да установи това обстоятелство с оглед доказаното съществуване на процесната
дупка на собствения на ответника път. Общината като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил
изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане на
пътя, вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на
пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и
чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените вреди при процесното ПТП.
В този смисъл релевираното от ответника възражение, че бил възложил поддръжката
на пътя на третото лице-помагач „ВИА Конструкт Груп“ ЕООД не е годно да го освободи от
отговорност за вреди. След като законът вменява задължението за поддръжка на пътя на С.
О., то именно последната отговаря за избора на изпълнител на тази поддръжка, както и за
последиците от действията и бездействията на изпълнителя. Доколкото в настоящото
производство не е предявен обратен иск, съдът не дължи по-нататъшно обсъждане на
обстоятелствата относно изпълнението на договора между ответника и третото лице –
помагач.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е неоснователно.
На първо място, въведеното от ответника възражение е бланкетно, доколкото се твърди, че
препятствието е следвало да бъде избегнато от водача и че същият се е движил с
несъобразена скорост. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие/. В конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха
каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за
съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем, а
това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника. Напротив, установи се от
свидетелските показания, че дупката е била пълна с вода, поради което е била трудно
забележима, освен това е имало насрещно движение, което не е позволило нейното
заобикаляне. Т.е пълно и главно не се установява поведение на водача на увредения
автомобил, което да е допринесло за настъпване на процесното ПТП, доколкото за него няма
задължение да се съобразява с препятствия, които не са видими. На следващо място, както
5
беше уточнено, по делото не се установи водачът на увредения автомобил да е управлявал
същия с превишена или несъобразена скорост.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в следствие на
необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в населено място – гр.
София, от което ПТП са настъпили процесните вреди, които са били обезщетени от
застрахователя- ищец, то на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД застрахователят
встъпва в правата застрахования срещу С. О. за вредата до размера на платеното
обезщетение. В настоящата хипотеза стойността на вредите по средни пазарни цени към
датата на ПТП е 1291,84 лева, която сума съответства напълно на размера на платеното
застрахователно обезщетение. Наред с това, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, регресното право
на застрахователя обхваща и обичайните разноски, направени за определяне на
обезщетението. В конкретния случай претендираните ликвидационни разходи от 15 лева са
в рамките на обичайния в практиката размер и не водят до неоснователно обогатяване за
ищеца.
Ето защо, предявеният иск за сумата от 1306,84 лева /1291,84 + 15/ се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На следващо място от приетата регресна покана и разписка за връчването й се
установява, че на 16.03.2022г. ищцовото дружество е поканило ответника С. О. да заплати
процесната сума от 1306,84, а с писмо с изх. № СОА22-ТД26-3575-1 от 23.03.2022г.
ответникът е отказал да извърши плащане. С оглед на това, към началната дата на
претенцията за мораторна лихва /25.03.2022г./ ответникът е бил надлежно поканен да
изпълни регресното задължение и е изпаднал в забава за това. Съдът по реда на чл. 162 ГПК
чрез използване на електронен лихвен калкулатор установи, че за периода от 25.03.2022г. до
14.06.2023г., законната лихва върху дължимата главница се равнява на 170,77 лева, поради
което исковата претенция за заплащане на сумата от 164 лева – лихва за така посочения
период също е основателна и следва да бъде уважена изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 102,28 лева, за депозит за призоваване на свидетел в
размер на 50 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева и за
адвкоатско възнаграждение в размер на 445 лева, изплатени изцяло по банков път, който
размер не е прекомерен предвид материалния интерес по делото и обичайното ниво на
правна и фактическа сложност. Общият размер на сторените от ищеца разноски е 897,28
лева, които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. О., ЕИК ****** с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати
на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
6
гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1306,84 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ с включени ликвидационни разноски за вредите, нанесени
върху МПС марка „Фолксваген“, модел „Крафтер” с peг. № СВ****СС от ПТП, настъпило
на 11.11.2021г. около 10:40 ч. в гр. София, бул. „Илиянци“ срещу № 41, при попадане в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва
считано от 15.06.2023г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 164,00 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 25.03.2022г. до 14.06.2023г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 897,28 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „ВИА
Конструкт Груп“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Черни връх“ № 59А, на страната на ответника С. О..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7