№ 614
гр. П., 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20221720100516 по описа за 2022 година
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от СТ. М. М.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. И.Л., ** със съдебен адресат: гр.П., бул.П.Ш. ** ** **
чрез адв.Д.М. против МИКРО КРЕДИТ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 137, ет. 3, представлявано от В.М.В.,
Г.А.А., като се иска да бъде обявен за нищожен Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit Online № ************* / **г., сключен с ответното дружество МИКРО
КРЕДИТ АД, спрямо който ищцата следва да заплати сумата в размер на 686.40 лева, като
нищожността произтича от чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19 ЗПК., както
и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като се моли да бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по
основание и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Излагат
се доводи да не бъде присъдено възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в полза на
процесуалния представител на ищцата.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се
установява, че на **г., е бил сключен Договор за заем Microcredit Online № ************* /
**г., между ищцата и ответното дружество МИКРО КРЕДИТ АД. Съгласно чл.2 от договора
за паричен заем, ищцата трябвало да върне сумата по кредита в размер на 1 157.68 лева, при
1
сума на заема е размер на 1000.00 лева, при ГПР 48.90%, годишен лихвен процент 40.49 %,
при срок на кредита от 8 погасителни всноски. Наред с това ищцата сключила и Договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit Online № ************* / **г., подписан с
ответното дружество МИКРО КРЕДИТ АД. Съгласно Договор за допълнителни услуги,
ищцата следвало да заплати на ответното дружество и сумата в общ размер на 686.40 лева,
разпределена на 8 вноски по 85.80 лева. По този начин общата сума, която ищцата следвало
да заплати на МИКРО КРЕДИТ АД е в общ размер на 1 844.08 лева, разпределена на 8
вноски.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени
в 19 точки на разпоредбата. В случая видно от договора за допълнителна услуга, касае
изцяло договора за заем. Поради изложеното независимо, че задълженията на ищцата са
произтичащи от договора за допълнителни услуги, то същите са относими към договора за
заем, тъй като обслужват същия. Поради горното макар и част от задълженията за ищцата да
са сключени като отделен договор, то по същество те са клаузи към договора и горните
правила важат и за тях.
Също така в тежест на ответната страна е да докаже, че е било изпълнено изсекването
чл. 10. (1) ЗПК, Договор за допълнителни услуги, като договор относим и допълващ
договора за заем, да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора. От представената разпечатка на хартиен носител, може да се направи извод, че
договора е формуляр, който видно от изложените параметри, е бил подписан от ищцата при
предварително посочени от кредитора условия, както и дължимото се възнаграждение по
сключен договор за допълнителни услуги, като тази клауза е част от договора за
потребителски кредит. Наред с това ищцата не е била запозната с начина на формиране на
ГПР и ГЛП като разходи по кредита. В общите условия не е посочено как се изчисляват
приложимия лихвен процент и ГПР по ДПК във връзка изискванията на ЗПК. Посоченото
не дава основание да се приеме, че ищцата е била наясно с начина на формиране на
дължимото към кредитора възнаграждение, като не е имала възможност да влияе върху
съдържанието на договора, като този извод може да се направи от гореизложеното. Не се
установи с ищцата да е бил съгласуван и индивидуално уговорен размерът на
възнаградителната лихва, поради което съдът приема за установено, че е бил налице
страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от самия
ответник.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
2
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този
смисъл, като не е включил възнаграждението за допълнителната услуга, в общата сума,
дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което договора за
допълнителна услуга, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите,
е нищожен.
Настоящият състав счита също, че договора за допълнителни услуги, следва да се
счита за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите
нрави. Посочените в сключения договор, допълнителни услуги не оправдава разходи за
ответника и предложена цена при размера на заема. Подобни клаузи са увреждащи страната
и сключени при нарушение на правилата на ЗПК. Посоченият договор за допълнителни
услуги всъщност е част от ДПК, макар и оформен като отделна сделка. По този начин се
цели заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, забраняващо ГПР да бъде по-
голям от петкратния размер на законната лихва. Посочената допълнителна сделка на
практика води до заобикаляне на разпоредбата на закона, което е довело до оскъпяване на
кредита. Именно по тази причина възнагражденията за договора за поръчителство са
възнаграждения по ДПК, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да се включат в
ГПР, но това не е сторено в нарушение на закона.
Отделно от това, възнаграждението по договора за допълнителни услуги е на
стойност повече от половината от стойността на отпуснатия кредит, което противоречи на
добрите нрави и води до нищожност на същия. От гореизложеното може да се направи
извод, че договора за допълнителни услуги е бил сключен единствено с цла обогатяване на
заемодателя, като се формира печалба за същия по договора за заем като се заобикалят
императивните норми на закона забраняващи такъв размер печалба.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 50.00 лева а на адв. Д.М., сумата от
300.00 лева адвокатско възнаграждение определено по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения във вр. с чл.38 от ЗА. Ответната страна е направила възражение,
че в случая не е налице хипотезата на чл.38 от ЗА. Съдът намира, че посочената разпоредба
предоставя една законова възможност за заплащане на процесуално представителство, която
не подлежи на контрол от съда.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за допълнителни услуги към Договор за
заем Microcredit Online № ************* / **г., сключен между СТ. М. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ул. И.Л., ** със съдебен адресат: гр.П., бул.П.Ш. ** ** ** чрез
адв.Д.М. и МИКРО КРЕДИТ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
3
София, бул. Цариградско шосе № 137, ет. 3, представлявано от В.М.В., Г.А.А., спрямо който
ищцата следва да заплати сумата в размер на 686.40 лева, за допълнителни услуги към
договор за заем между същите страни и от същата дата.
ОСЪЖДА МИКРО КРЕДИТ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 137, ет. 3, представлявано от В.М.В.,
Г.А.А. да заплати на СТ. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. И.Л., ** сумата от 50.00
лева направени разноски по делото а на адв.Д.М. със адрес гр.П., бул.П.Ш. ** ** ап.Б,
сумата от 300.00 лева адвокатско възнаграждение определено по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения във вр. с чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4