Р Е Ш Е Н И Е
№ 334
гр. Враца, 12.10.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в открито заседание на 21
септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря М.Алипиева
и с участието на прокурор В. ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ
адм. дело № 453
по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203
от АПК.
Образувано е по искова молба от Ц.Р.П.,***, чрез пълномощника адв. И.Ю.
от САК, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с която е
предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, произтичащи от поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в
помещения пълни с дървеници, в Затвора – Враца в периода от 13.09.2021 г. до
07.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 08.04.2022 г. до
окончателното изплащане. Претендират се направените по производството разноски.
Ищецът твърди, че за
посочения период затворническата администрация на Затвора Враца е бездействала,
като не е изпълнила задължението си да осигури нормални битови и
санитарно-хигиенни условия за изтърпяване на наложеното му наказание, като е бил
принуден да съжителства с множество дървеници. Поддържа, че постоянно е бил
налазван и нахапван от тези инсекти и това не му позволявало да спи спокойно
нито една нощ в процесния период. Ухапванията от дървеници му причинявали болки
и страдания – от ухапванията се получават пъпки, които болят и сърбят повече от
10 дни. Освен другите неприятни усещания, ухапванията от дървеници са пораждали
у ищеца и страх от болестно заразяване. Счита, че вследствие на
неблагоприятните условия в Затвора Враца са нарушени неговите законни права и
интереси, физическото и психологическото му здраве и освен неописуемия
дискомфорт тези обстоятелства представляват и поставянето му в нечовешки и
унизителни условия.
В съдебно заседание ищецът
лично и чрез процесуалния си представител адв. Ю., поддържа исковата претенция
на посочените в исковата молба основания и моли за уважаването й. Претендира
разноски.
Ответникът по иска - Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието
гр. София, в подаден чрез старши юрисконсулт Х. писмен отговор, оспорва
претенцията, като неоснователна и недоказана. Изразява становище за
недоказаност на твърдяното от ищеца неизпълнение на вменено задължение от
страна на ответника, което да ангажира отговорността му съгласно чл.284 ЗИНС.
Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски в размер на
следващото се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Враца счита, че исковата претенция е основателна, като моли да бъде
съобразен периода, в който ищецът е бил в съответното помещение, а също и
интервенциите на затворническата администрация за третиране на инсектите.
Съдът, като съобрази
становищата на страните и съобразно събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Исковата претенция, касае
периода от 13.09.2021 г. до 07.04.2022 г., за който се установява от
представена Справка за правното положение на ищеца рег. № 10323/22.08.2023г.
(л. 31), че същият е бил в Затвора Враца. Съгласно отразеното в Справката
ищецът е постъпил на 29.11.2019г. за изтърпяване на наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца по НОХД № 994/2019г. на РС Враца, ведно
със зачетен арест и наказанието е изтърпяно на 11.04.2021г. в условията на
„Строг“ режим. Считано от 11.04.2021г. ищецът е търпял общо увеличено наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 2 месеца по ЧНД № 667/2020г. на
ВРС, измежду наложените му по НОХД № 1081/2019г. и НОХД № 1220/2019г. на ВРС,
ведно със зачетен арест по последното и наказанието е изтърпяно на 07.04.2022г.
в условията на „Строг“ режим.
Приложена е Медицинска
справка за л/св.Ц.Р.П., видно от която лицето има проведена консултация с
психиатър д-р Б.К. на 22.08.22г. Диагноза: ***. От снетата анамнеза: Касае се
за лице, което е вземало наркотици. Към настоящия момент е в
Затвора-Враца-защитена среда. Чувства се напрегнат, не може да спи,
непрекъснато мисли за наркотици. На 09.09.22г. лицето е хоспитализирано в СБАЛЛС
гр.Ловеч-ПО. Изписан на 30.11.2022г. Диагноза: ***. Психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на наркотици. Л/св е посещавал МЦ на
Затвора Враца на 21.10.2021г. с диагноза ***, но редовно. Ежедневно посещава МЦ
за получаване на медикамента Сетинин 200 мг. по 1 табл. вечер от списък за
антидепресанти и психотропни медикаменти.
От Справка във вр. с докладна записка рег.№
10258/21.08.2023г. от ст.юрисконсулт Г.Х. *** /л.30 от делото/ се установява,
че л/св.Ц.П. към момента търпи наказание в размер на 2г. лишаване от свобода на
осн. чл.346, ал.2, чл.194, ал.1 и чл.23 НК. Постъпил в Затвора Враца на
03.02.2023г. Начало на изтърпяване на наказание от 04.05.2023г. при условията
на строг режим. По време на исковия период 13.09.2021 г. до 07.04.2022г. ищецът
е настаняван в 5 различни спални помещения и са изброени общо 16 лица, негови
съкилийници, сред които и Т. Д.В., поискан от ищеца за негов свидетел по делото.
На територията на Затвора Враца били
извършвани мероприятия по дезинсекция и дератизация, видно от представените от
ответника 4 бр. Приемо – предавателни протоколи за извършена ДДД обработка
/л.34-41/. Според отразеното в тях, по възлагане от ГДИН-Враца за обект
Затвора-Враца, ЗО-Земеделско стопанство, ЗО-Охрид, ЗО-Бойчиновци, ПД НМ на
съответни дати, както следва: 24.03.2022г., 18.02.2022г., 16.12.2021г. и
18.11.2021г. е обработена площ от 23012 кв.м., типа обработка е отбелязано
„механична“, „биоцидна“, дейност: Дезинсекция, а за вид вредители са посочени –
хлебарки и дървеници.
По делото в качеството
свидетел на ищеца е разпитан Тодор Д.В.. Свидетелят твърди, че познава ищеца от
Затвора Враца, където е постъпил през 2021 г. и от септември 2021 г. дошъл за
училище в Затвора Враца и Ц.. Били в една обща килия № 221. Според свидетеля до
ден днешен в тази килия, както и в целия затвор е пълно с дървеници. При
ухапване от дървеници те вкарват жилото в кожата, мястото започва да сърби и
ако не се изкара жилото изтръпва цялото място. Заявява, че ухапванията от
дървеници са ежедневие в килиите, дървениците са повече на брой в килиите, тъй
като е по-тясно пространството. Твърди, че през нощта като те ухапе дървеница
повече не може да се заспи, защото предизвиква сърбеж и това пречи на съня.
Това се е случвало и на ищеца Ц.. Свидетелят споделя, че го е виждал с рани по
ръцете, по откритите части на тялото. В тази килия са били заедно няколко
месеца - от 3 до 5 месеца, след което преместили Ц. в съседна килия. Двамата са
в един коридор, виждат се, говорят си и се оплакват един на друг за
дървениците. Свидетелят поддържа, че администрацията предприема мерки, пръска
се срещу тези вредители и за определен период престават да ги хапят. След
пръскане дървениците за няколко часа не се показват, а на другия ден са се
озлобили и атакуват още по-силно. Твърди също, че и самите лишени от свобода пръскат
и с техни препарати, купуват белина от лавката, обезмаслител, със спрейове
пръскат чаршафите, дрехите и има някакъв ефект, но минимален, а дървениците
продължават да съжителстват с тях и да ги тормозят.
При така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим.
Претендират се неимуществени
вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на
ответника във връзка с битови и санитарно-хигиенните условия, при които ищецът
търпи наказание "Лишаване от свобода“ в Затвора Враца.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда
отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл. 3.
Според чл.
285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.
205, ал. 1 от АПК сочи като ответник юридическото лице, представлявано от
органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" със седалище София, съгласно чл.
12, ал. 2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Враца, са нейни
териториални служби (чл.
12, ал. 3 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в
системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице.
При това положение Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" има както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
За основателността на иска за
вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно
да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3
от закона; настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция;
причинно-следствена връзка между нарушението и вредата.
По смисъла на закона отговорността
на държавата се ангажира както при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение (чл.
3, ал. 1 от ЗИНЗС), така и при поставянето на лицата в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или
"задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3,
ал. 2).
Ищецът твърди бездействия на
затворническата администрация по отношение на задължението да осигури нормални
битови и санитарно-хигиенни условия, описани от ищеца като поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в
помещения пълни с дървеници.
Твърди, че поради бездействието
на ответника да му осигури адекватни условия, в които да бъде изтърпявано наказанието,
за него са настъпили неимуществени вреди – физическо и психическо страдание,
значителен дискомфорт, накърняване на човешкото му достойнство и притеснения,
които е изпитвал постоянно.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС сочи, че в случаите
по чл.
3, ал. 2 от същия закон, съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпява наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС въвежда законови гаранции за съществуването на нормална битова среда
в местата за лишаване от свобода, като приема за нарушение на забраната
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение и поставянето им в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Следва да се посочи, че
факторите, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност, не са изчерпателно изброени.
Конкретните действия,
бездействия или обстоятелства следва да бъдат преценявани според отражението на
последиците от тях върху лишения от свобода/задържания под стража, при отчитане
на основните му човешки права.
При извършения анализ на
доказателствата и приложимия материален закон съдът намира предявения иск за неоснователен.
Макар да са доказани
твърденията на ищеца, че в исковия период е пребивавал в помещения с дървеници,
от страна на ответника са представени писмени доказателства - 4 бр. протоколи от
извършена в периода м.11.2021г. до м.03.2022г. дезинсекция на помещенията в
Затвора Враца срещу вредители - хлебарки и дървеници. Разпитаният по делото
свидетел потвърждава, че администрацията на затвора предприема действия за
пръскане срещу тези вредители, а и самите лишени от свобода според твърденията
му полагат усилия за справяне с тях като си купуват белина и обезмаслители, но
въпреки това тези инсекти продължават да ги тормозят. Следва да се приеме с
оглед на това, че не е налице укоримо незаконосъобразно бездействие на
ответника, в лицето на затворническата администрация, както и е очевидно, че
предприетите действия не са достатъчни, за да осигурят нормално обитаване на
помещението от ищеца, вероятно поради качеството на препарата за защита,
използван от ангажираната фирма за дезинсекция.
В случая не е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото
органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху
дейността по изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", са положили
усилия да изпълнят задължението си да осигуряват на лишените от свобода такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. В тази връзка е ангажирана
специализирана фирма „Фаворит“ за дезинфекция, дезинсекция и дератизация,
извършила в рамките на 4 месеца общо четири
мероприятия срещу инсекти и в цитираните приемо-предавателни протоколи е
отразено, че е осъществявана цялостна дезинсекция на общи части и всички
помещения и обзавеждане в обекта – килии, вишки, под, дюшеци, коридори, кухня,
столова, администрация, а „при напускане на обекта не е констатирано наличие на
вредители“.
Оплакванията на ищеца, че
сънят му е бил значително нарушен, станал е изнервен и раздразнителен,
притеснявал се е от начина по който живее, изпаднал в безнадеждност и отчаяние
и т.н. според настоящия състав на съда са по-скоро последица от констатираното
в приложената Медицинска справка негово състояние, а именно: Постъпил в затвора
Враца с поставена Диагноза: ***. От снетата анамнеза: Касае се за лице, което е
вземало наркотици. Чувства се напрегнат, не може да спи, непрекъснато мисли за
наркотици. След хоспитализирането му в СБАЛЛС гр.Ловеч-ПО и изписване на
30.11.2022г. е с Диагноза: Смесено личностово разстройство, с белези на
емоционална нестабилност и дисоциалност.
Съгласно разпоредбите на чл.
3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.
29, ал. 1 от Конституцията на Република България, никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение.
В конкретния случай следва да
се приеме, че ответникът с предприетите от него действия по дезинсекция срещу
вредители е изпълнил свое законово задължение по упражняване ръководство и
контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода да следи и да
предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична
свобода е ограничена.
С оглед на това не е налице
противоправно деяние /в случая се претендира бездействие/, представляващо
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, поради което отсъства първата предпоставка за
уважаването на предявения иск. Предпоставките за основателността на иска следва
да бъдат доказани в тяхната кумулативна даденост, поради което отсъствието само
на една е достатъчна за отхвърлянето му.
При това положение, искът
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Въпреки този изход на спора
разноски на ответника не следва да бъдат присъждани по арг. от чл.
286, ал. 3 от ЗИНЗС.
Мотивиран от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Враца
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Р.П.,***,
чрез пълномощника адв. И.Ю. от САК, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, от поставянето
на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“, в помещения пълни с дървеници в Затвора – Враца в периода от
13.09.2021 г. до 07.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 08.04.2022
г. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Враца в 14 – дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМ.СЪДИЯ: