РЕШЕНИЕ
№ 976
гр. Велико Търново, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110100060 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 221,ал.2 от КТ,вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Савимекс“ ООД, представляван от адв.К. от АК *** твърди,
че между него в качеството на работодател и ответника в качеството на
работник е имало трудово правоотношение, което е прекратено с налагане на
дисциплинарно наказание уволнение на **.**.**** г. Заявява, че ответникът
му дължи обезщетение в размер на 1808,85 лева, представляващо размера на
брутното трудово възнаграждение за тримесечно предизвестие. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати тази сума, ведно
със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа
исковата претенция.
Ответникът М. И. Д. е депозирал в срок отговор на исковата молба , в
който заявява , че е оспорил в съда издадената заповед за прекратяване на
ТПО и че са образувани гр.д.№ 2445/20 г. и гр.д.№ 2642/20 г. по описа на
ВТРС, с оглед което иска производството да бъде спряно. След възобновяване
на спряното производство в съдебно заседание се явява лично. Моли съда да
отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
1
След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С трудов договор № ***/**.**.**** г. М. И. Д. е назначен на длъжност
„***“. Трудовият договор е сключен на основание чл. 67,ал.1,т.1 от КТ, вр. с
чл. 70,ал.1 от КТ със срок за изпитване до 6 месеца в полза на работодателя и
уговорен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор- 3
месеца. В трудовия договор е посочено, че ако не бъде прекратен до изтичане
срока на изпитване, същият се смята за окончателно сключен. С Решение №
939/2.10.2018 г. по гр.д.№ 527/2018 г. на ВТРС съдът е признал уволнението на
М. И. Д., обективирано в заповед № **/**.**.**** г. и заповед № **/**.**.****
г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.2
от КТ за незаконно; възстановил е ищецът на заеманата преди уволнението
длъжност „***“ ; осъдил е работодателя да заплати обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение. Решението е влязло в законна сила
на **.**.**** г. Със Заповед № ***/**.**.**** г. и заповед № **/**.**.**** г.
работодателят е прекратил трудовото правоотношение с работника поради
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. С Определение №
83/14.01.2021 г. съдът е спрял производството по настоящото дело на
основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК до влизане в сила на съдебен акт по гр.д.№
2425/20 г. на ВТРС, имащо за предмет трудов спор между страните досежно
оспорените от работника заповеди за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“. С Решение № 583/2.04.2024 г. ВТРС е отхвърлил предявените от
М. И. Д. против „ Савимекс“ ООД обективно съединени искове правно
основание чл. 344,ал.1,т.1 т.2 и т.3 от КТ, като неоснователни. С Решение №
390/11.07.2024 г. по в.гр.д.№ 396/2024 г. на ВТОС първоинстанционното
решение е потвърдено. С Определение № 1361/20.03.2025 г. по гр.д.№ 3566
/2024 г. по описа на ВКС решението на въззивния съд по обективно
съединените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ не е
допуснато до касационно обжалване. С Определение № 1343/3.06.2025 г.
производството по делото е възобновено на основание чл. 230,ал.1 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Иска е процесуално допустим. По същество е основателен.
2
Изложените от ищеца фактически твърдения в исковата молба очертават
правен спор, който съдът е квалифицирал като иск по реда на чл. 221,ал.2 от
КТ. Посочената разпоредба установява правото на работодателя да получи
обезщетение от работника при прекратяване на трудовия договор поради
дисциплинарно уволнение. При безсрочен трудов договор дължимото
обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за
срока на предизвестието, а при срочно- в размер на действителните вреди. По
делото е установено, че ответникът е бил в трудово правоотношение с
ищцовото дружество съгласно трудов договор № ***/**.**.**** г., който
според договореното между страните след изтичане на уговорения 6- месечен
срок за изпитване в полза на работодателя е окончателно сключен, тоест,
трудовият договор е безсрочен. След като с решение по гр.д.№ 527/2018 г. на
ВТРС извършеното уволнение на работника на основание чл.328,ал.1,т.2 от
КТ е признато за незаконно и като последица от това е уважен и иска му за
възстановяване на работа, е последвало декларирано желание от него да
започне да изпълнява трудовите си задължения на заеманата длъжност преди
уволнението. На **.**.**** г. работникът се е явил на работното си място,
като след това трудовото правоотношение отново е прекратено , но на
основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ- поради наложено дисциплинарно наказание „
уволнение“, считано от **.**.**** г. Спорът между страните по обективно
съединените искове с правно основание чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ е решен
с влязло в законна сила съдебно решение, след като не е допуснато до
касационно обжалване с определение от 20.03.2025 г. по гр.д.№ 3566/24 г. на
ВКС, като по същество извършеното дисциплинарно уволнение на работника
е признато от съда за законно. Според законовата разпоредба на чл. 221,ал.2
от КТ при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. При уволнение
признато за незаконно по съдебен ред трудовото правоотношение се
възстановява с всички основни негови елементи такова, каквото е било преди
уволнението. При положение, че няма данни, нито дори твърдения за
изменения в трудовото правоотношение, възникнало по силата на трудовия
договор от **.**.**** г. досежно неговия срок и клаузата за срока на
предизвестие при прекратяване на трудовия договор, безспорно е, че
3
дължимото от ответника обезщетение на соченото основание е в размер на три
брутни трудови възнаграждения, тъй като срокът на предизвестието е
договорен на 3 месеца. В този аспект релевираните възражения от ответника
за недоказаност на действителни вреди и липса на доказателства за това дали
щатна бройка за длъжността „***“ още съществува, са ирелевантни към
предмета на спора. Ответникът признава, че трикратния размер на БТВ е
1808,85 лева.
С оглед изложеното иска е основателен и доказан и следва да бъде
уважен, като бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1808,85
лева главница, представляваща обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ в размер на
3 брутни трудови възнаграждения. Основателна е и акцесорната претенция за
законна лихва върху главницата от подаване на иска- **.**.**** г. до
окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат заплатени
направените по делото разноски, възлизащи на 72,35 лева заплатена държавна
такса / платежно приложено по гр.д.№ 2251/20 г. на ВТРС/ и 791 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 221,ал.2 от КТ М. И. Д. с ЕГН
********** от гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ап. **, да заплати на
„САВИМЕКС“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. “Вл. Варненчик“ № 281, сумата от 1808, 85 / хиляда осемстотин и
осем лева и 85 ст./ , представляваща обезщетение при дисциплинарно
уволнение в размер на три брутни трудови възнаграждения, ведно със законна
лихва върху главницата от подаване на иска- **.**.**** г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА М. И. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *,
ап. *, да заплати на „САВИМЕКС“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик“ № 281 сумата от 863,35 /
осемстотин шестдесет и три лева и 35 ст./ направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново, чрез
4
Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено .
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5