Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-318 12.11.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На двадесет и
девети септември две хиляди и двадесета
година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНСКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1480 по описа за
2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна
жалба от М.В.С., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.,,Н.“№**, чрез адв.Калин
Коцев, против Решение № 40 от 24.02.2020 г., постановено по гр. дело № 440/2019
г. по описа на РС- Карнобат, с което съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен от ищеца срещу К.С.С.,
ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на М.В.С., сума в размер на
4002.90 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
настъпили в резултат на прострелването на собственото му ловно куче с име Джино, порода сибирска лайка, на 20.10.2018г.
в землището на с.Скала, Община Сунгурларе и изразяващи се в направените като
пряка и непосредствена последица от неправомерното деяние, разходи за
ветеринарно- медицински услуги(хирургически интервенции, терапия, медикаменти и
консумативи( и пътни разноски, свързани с тях, ведно с претендираната законна
лихва върху горепосочената главница, начиная от датата на предявяване на иска
-04.04.2019г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение, съдът е осъдил М.В.С., ЕГН **********, да заплати на К.С.С.,
ЕГН **********, сумата от 860 лева, представляваща направените по делото
съдебно- деловодни разноски.
Недоволство от така постановеното съдебно
решение, изразява въззивникът.
Излага становище за неправилност
на съдебния акт, като счита, че същият е постановен
при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят
оспорва изводите на районния съд, като
се позовава на разпоредби от ЗВМД, ЗМДТ и подзаконови нормативни актове.
Развива подробни съображения. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебно- деловодни разноски
за двете инстанции.
В срока, предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна К.С.С., ЕГН **********, чрез адв.Николай Кожухаров - БАК, с
който се оспорват наведените с въззивната жалба доводи. Излага подробни
съображения. Счита, че ищецът не е провел пълно и главно доказване, с оглед
наведените в исковата молба твърдения. Направено е обобщение на събраните по
делото доказателства. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира се присъждане на направените пред настоящата инстанция съдебни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Карнобат е
предявен иск с правно основание чл.45 от
Закона за задълженията и договорите.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Видно от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, на 20.10.2018 г. в местността „П.“, в землището
на с. Скала е проведен групов лов на дива свиня, на който страните по делото са
взели участие, в качеството им на правоспособни ловци. Въззивникът- ищец
твърди, че притежава мъжко ловно куче от породата сибирска лайка на име Джино,
родено на *** г. Кучето е било използвано при провеждане на лова и след
направен инструктаж от ръководителя на лова е било пуснато в гората заедно с
другите кучета. След известно време кучетата подгонили дивеч към ловците- стадо
от около 20 диви свине, които минали край ответника К.С. и ищецът чул три единични изстрела от ловна пушка. В
последствие ответникът го е повикал за да му каже, че е прострелял кучето му. В
следствие на стрелбата се установило, че кучето е ранено в областта на дясната
подбедрена кост, като нараняването е представлявало множествена комплицирана
фрактура на тибия и фабула, което било установено по-късно от ветеринарния
лекар, прегледал и в последствие оперирал пострадалото животно.
Простреляното куче е било
транспортирано от въззивника в гр. Бургас до ветеринарна клиника „Байрон“ към
„Вет-Медикъл“ ЕООД гр. Стара Загора. Още същия ден животното е било прегледано,
извършена му е рентгенография и му е направена операция, при която е отстранена
деформирана метална част/сачма/, раната е почистена и е поставен титанов
имплант. По
делото е представена епикриза от ветеринарна клиника „Байрон“ за болестното
състояние на кучето, а ветеринарният лекар- доктор Н. Колев, който е участвал
при извършване на операциите е разпитан като свидетел по делото. След
първоначалната операция на животното се е наложило извършването на още две
операции. Отстранявани са отблъснати или счупени импланти, за което са се
наложили хирургически намеси, извършвани са ежедневни превръзки в началото,
след което се е преминало към тридневни превръзки след третия месец. Според
свидетеля К. целият период на лечение е обхванал около 4-5 месеца.
Пред първоинстанционния съд са
изслушани общо седем свидетели, допуснати са съдебно-счетоводна, съдебна
ветеринарномедицинска и съдебно-балистична експертизи, събрани са писмени
доказателства. Въз основа на събрания и анализиран доказателствен материал
районният съд е изяснил правилно делото от фактическа страна, но правните
изводи до които е достигнал не се споделят от настоящата инстанция.
Предявеният иск е общо за сумата
от 4002,90 лева, включваща сумата от 2695,70 лева с ДДС по представената по
делото оригинална фактура с приложен към нея касов бон, заплатена от
въззивника; сумата от 320 лева – претенция свързана със стойността на
материалите за извършване на превръзки на кучето; сумата от 1187,20 лева,
представляваща стойността на изразходеното от въззивника гориво за посещенията
при ветеринарния лекар.
Претенцията е по чл. 45 от ЗЗД,
съгласно който „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното“. За да възникне отговорност за поправяне на нанесени
вреди от непозволено увреждане, следва да бъдат установени от съда елементите
на фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, включваща деяние,
противоправност на деянието, настъпили вреди в сферата на потърпевшото лице,
причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, както и наличието на вина.
За да отхвърли предявения иск
районният съд е счел, че въззивникът не е собственик на простреляното куче, тъй
като същият не е посочил доказателства за придобиване на правото на собственост
върху животното и поради тази причина настъпилите вреди не увреждат
патримониума на ищеца. Вторият аргумент изложен от първоинстанционният съд е
свързан с обстоятелството, че ищецът не е доказал, че процесното куче е ловно,
поради което не е следвало да бъде водено на проведения на 20.10.2018 г. лов за
дива свиня. Позовал се е на чл.2 от Наредба за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Община Сунгурларе, както и на
обстоятелството, че едва след проведения лов, във Ветеринарна клиника „Байрон“
кучето е било чипирано и му е издаден паспорт, като до тогава е притежавало
само здравна книжка.
Настоящата инстанция намира
изводът, че въззивникът не е собственик на кучето, за незаконосъобразен. Видно
от представената по делото здравна книжка, в която е упоменато името, породата
и датата на раждане на кучето, както и собственика, може да се направи извод,
че въззивникът е собственик на кучето. От показанията на разпитаните по делото
свидетели безпротиворечиво се установява, че именно въззивникът е довел
процесното куче на проведения лов за дива свиня. Фактът, че в последствие е
издаден паспорт на кучето, както и че същото е чипирано по-късно /при
неспазване в срок на задълженията от страна на собственика/ не променя
обстоятелството, че кучето е собствено на ищеца. В този смисъл данните посочени
в здравната книжка са залегнали в последствие издадения паспорт на кучето,
което обстоятелство не е взето предвид от първоинстанционния съд.
От разпитаните по делото
свидетели и от събраните доказателства се установява, че и двете страни са
присъствали на проведения лов на дива свиня. Не е спорно и обстоятелството, че
въззиваемият е произвел изстрелите и е ранил процесното куче. В този смисъл са
както свидетелските показания, така и назначената съдебно-балистична
експертиза. Налице е и причинно-следствената връзка съобразно изискванията н
чл.45 от ЗЗД.
Що се отнася до второто
обстоятелство разгледано от първоинстанционния съд и взето предвид за
отхвърляне на претенцията, а именно фактът, че кучето не е ловно съобразно
изискванията на Правилник за приложение на закона за лова и опазване на дивеча
– чл.79 и Наредба № 27/10.06.2004 г. за породните групи и изискванията на които
трябва да отговарят ловните кучета, условията за тяхното използване и реда за
провеждане на изпитания с тях, де факто не влияе върху обстоятелството, че при
проведения лов кучето е пострадало. Същото би имало евентуално значение при
приемане на съпричиняване от страна на въззивника и евентуално намаляне на
претендираното обезщетение, но няма пряка връзка с настъпилия по време на лова
инцидент.
Според настоящата съдебна
инстанция, въпреки издадения по делото документ – стр.248 от директора на ОДБХ
гр. Бургас, че „куче от мъжки пол, порода Сибирска лайка със съответния
микрочип е с вписано предназначение за компаньон“, не може да се приеме, че
кучето не е ловно. Самият факт, че кучето е водено на лов и обстоятелствата при
които е пострадало означават, че кучето де факто е използвано за лов. Друг е
въпросът, че собственикът не е спазил нормативната база и съответно не е
регистрирал своевременно кучето, съобразно изискванията на чл.174 ал.2 и 3 от ЗВМД
и не е изпълнил предписанията на Наредба
№ 27 от 10.06.2004 г. за провеждане на изпитания на ловното куче.
Според настоящия съд предявената
претенция е частично основателна. Неоснователна е за сумите от 320
лв.-похарчени средства за превръзки и 1187,20 лв.- транспортни разходи за
посещения на ветеринарната клиника. По отношение на първата сума въпреки
твърденията на въззивника, че е поставил 53 ежедневни и 11 тридневни превръзки,
по делото са представени два фискални бона за сумите съответно 7.40 и 6.60, от
които не може да се установи за какво са похарчени. От друга страна съществува
разминаване между твърденията в исковата молба, че въззивникът сам е правил
превръзките и свидетелските показания на
Н. Колев, че превръзките са били поставяни в клиниката. За
претендираните транспортни разходи не са представени никакви доказателства и в
тази част отхвърлителното решение е правилно.
За лечението на кучето във
ветеринарна клиника „Байрон“ са похарчени от въззивника М.С., видно от
приложената фактура № 936 от 05.03.2019 г., общо 2695,70 лв., включващи
хирургични интервенции, анестетици, ортопедични импланти, превързочни и шевни
материали, рентгенографии и изразходвани медикаменти по опис. В заключението си
вещото лице по назначената и изслушана съдебна ветеринарномедицинска
експертиза, анализирайки предоставените данни, е достигнало до извода, че
направените разходи за лечението на кучето съответстват на тежестта на уврежданията
на животното, адекватни са и са съизмерими като стойности с други ветеринарни
клиники. На поставения въпрос за прекомерния брой рентгенографии- 14 на брой,
вещото лице е отговорило, че те отговарят на добрата ветеринарномедицинска
практика, пред вид множеството хирургични намеси. В този смисъл съдът намира, че
сумата за лечение на кучето следва де се присъди, като се приспаднат дадените от въззиваемия 200 лв.,
за които няма спор по делото, като общо дължимата от ответника-въззиваем сума
възлиза на 2495,70 лв. Това налага частична отмяна на решението в тази му част,
като и по отношение на разноските.
На страните се дължат разноски
съобразно резултата по делото, като на ищеца следва да се присъди сумата от
1127,48 лв., а на ответника 512,07 лв.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение
№ 40 от 24.02.2020 г., постановено по гр. дело № 440/2019 г. по описа на Районен
съд – Карнобат в частта с която съдът е отхвърлил иска на М.В.С., ЕГН **********,
с адрес: гр.С., ул. ,,Н.“ №**, срещу К.С.С.,
ЕГН ********** от гр. С., ул. „Г. Х.“ № * за заплащане на сума в размер над
2495,70 лева до отхвърлените 4002,90 лв. представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД, както и по отношение на присъдените
разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.С.С.,
ЕГН ********** от гр. С., ул. „Г. Х.“ № * да заплати на
М.В.С., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. ,,Н.“ №** сумата от 2495,70
лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в
резултат на прострелването на собственото му ловно куче с име Джино, порода сибирска лайка, на
20.10.2018г. в землището на с. Скала, Община Сунгурларе и изразяващи се в
направените като пряка и непосредствена последица от неправомерното деяние,
разходи за ветеринарно- медицински услуги /хирургически интервенции, терапия,
медикаменти и консумативи/, ведно с претендираната
законна лихва върху горепосочената главница, начиная от датата на предявяване
на иска -04.04.2019г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА
К.С.С., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Г. Х.“ № * да заплати на
М.В.С., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. ,,Н.“ №** сумата от 1127,48 лева – разноски делото за
двете инстанции.
ОСЪЖДА
М.В.С., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. ,,Н.“ №** да
заплати на К.С.С., ЕГН ********** от гр.
С., ул. „Г. Х.“ № * сумата от 512.07
лв.- разноски делото за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.