РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Русе, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело №
20214500500667 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Ц. Т. СТ. от град Р. е обжалвала решението на Русенския районен съд,постановено по
гр.д.№ 4157/2020 год. в частта,с която е признато за установено по отношение на нея, че не е
собственик по давност на 38/392 идеални части от ПИ с идентификатор 63427.2.1274,целият
с площ от 392 кв.м и на построените в този поземлен имот сгради с идентификатор
63427.2.1274.3 с площ от 11 кв.м и 63427.2.1274.4 от 27 кв.м, намиращи се по ул.“С.“№ ** в
град Р., а този имот е собственост на Б. С. С. и И. С. Г. с равни права,като е осъдена да им
предаде владението на описания недвижим имот,както и в частта,с която е обезсилен
нотариален акт за собственост № 47 т.І от 7.ІІ.2020 год.на нотариус рег.№ 624 на НК с район
на действие РРС.Развива оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част и
иска отмяната му и отхвърляне на исковете по подробно развити в жалбата
съображения,поддържани и в съдебно заседание.
Ответниците И. С. Г. и А.. С. С. считат жалбата за неоснователна и искат
потвърждаване на решението в обжалваната част,в подкрепа на правилността на което
излагат съображения в писмен отговор и писмени бележки.
Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,а разгледана по същество,е основателна.
И.. С. Г. и А. С. С. са наследници /съответно съпруга и дъщеря/на С. Т. С.,починал на
1
11.ІХ.2018 год.С нотариален акт № 43,т.VІ от 13.VІІІ.1986 год.наследодателят им придобил
правото на собственост върху недвижим имот в град Р. ,представляващ дворно място от 397
кв.м,представляващ имот пл.№ 8 в кв.281 по плана на града ведно с построената в него
жилищна сграда с площ от 46кв.м. С договор за замяна,сключен с нот.акт № 164,т.ІІ от
18.VІ.2019 год.на нотариус рег.№ 618 на НК с район на действие РРС И.Г. и А.С.
прехвърлили на „С.“, представлявано от управителя Е. К. 7/10 ид.части от ПИ с
идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Р. ,целият
с площ по скица от 392 кв.м с построената жилищна сграда с площ от 59 кв.м с
идентификатор *******и гараж със застроена площ от 24 кв.м по скица сграда с
идентификатор 63427.2.1274.2,а в замяна на прехвърленото право на собственост „С.“ се
задължил да им прехвърли два недвижими имота в завършен вид по БДС, въведени в
експлоатация, които ще бъдат изградени в жилищна сграда,която ще се построи в позмления
имот в 30 месечен срок от откриване на строителната площадка.
С нотариален акт № 47 от 7.ІІ.2020 год.на нотариус рег.№ 624 на НК с район на
действие РРС Ц. Т. СТ. и призната за собственик по давностно владение на 38/392 идеални
части от поземления имот и на две от построените в имота сгради,първата с площ от 11
кв.м идентификатор 63427.2.1274.3 и втората с площ от 27 кв.м с идентификатор
63427.2.1274.4.
Ищците са оспорили правото на собственост на жалбоподателката върху описания
имот и са предявили пред съда иск с който да се признае за установено,че не е негов
собственик. Поискали са също да бъде установено ,че са собственици на имота и
жалбоподателката да бъде осъдена да им предаде владението ,както и да бъде отменен
нотариалния акт № 47/7.ІІ.2020 год.,с който жалбоподателката е призната за собственик по
давностно владение на спорния имот.
В обжалваното решение районният съд е приел, че до месец септември 2018 год.
жалбоподателката не е владяла за себе си по смисъла на чл.79,ал.1 ЗС спорния имот, не е
демонстрирала намерението си да свои имота пред неговия собственик,а това сторила едва
след смъртта му спрямо неговите наследници.По тези съображения счел предявените искове
за основателни и постановил решението си в този смисъл.
Решението на съда е валидно и допустимо.По същество то се явява неправилно и
подлежи на отмяна поради следното:
С нотариален акт № 47 от 7.ІІ.2020 год.на нотариус рег.№ 624 на НК с район на
действие РРС Ц. Т. СТ. и призната за собственик по давностно владение на 38/392 идеални
части от поземления имот и на две от построените в имота сгради,първата с площ от 11
кв.м идентификатор 63427.2.1274.3 и втората с площ от 27 кв.м с идентификатор *****.Така
съставения нотариален акт удостоверява принадлежността на правото на собственост върху
описания в него недвижим имот до доказване на противното.Както ОСГК на ВКС приема в
ТР № 11/21.ІІІ.2013 год.по т.д.№ 11/2012 год.при оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,без да намира приложение
реда по чл.193 ГПК.Настоящият състав счита,че по делото не са събрани
2
доказателства,опровергаващи констатациите на нотариуса относно принадлежността на
правото на собственост на посоченото в акта придобивно основание.
Чрез доказателствата по делото се установява,че когато наследодателят на
ответниците по жалбата придобил имота през 1986 год.в дворното място имало само една
постройка-жилищната сграда,описана в цитирания по-горе нотариален акт,на която бил
извършен цялостен ремонт,който според показанията на свидетелката М. П. представлявал
построяване на нова къща върху основите на старата. По отношение на обстоятелствата
колко и какви са постройките в имота,извън жилищната сграда,времето и начина на
изграждането им,осъществяването на фактическата власт от жалбоподателката и участието
й в строителството са събрани противоречиви свидетелски показания,които условно могат
да се определят в две групи.Първата от тях-показанията на свидетелките А. П., Р. В.и Д. П.,
посочени от ответниците по жалбата,и втората-на свидетелките М.П. и Т.М. ,посочени от
жалбоподателката.Тези противоречия,макар и формално констатирани от районния съд,не
са подложени на внимателен и цялостен анализ,нито са обсъдени във връзка с всички
останали доказателства по делото.Съдът не е посочил изрично на коя от двете групи
свидетели дава вяра и защо,което на практика е предпоставило погрешни изводи относно
фактите по делото.Всъщност трябва да се посочи,че всички свидетели безпротиворечиво
установяват един факт и той е,че ответницата по жалбата И.Г. никога не е живяла в
процесния имот.Посочената от нея група свидетели А.П.,Р.В. и Д.П. твърдят,че в имота са
построени 4 бр.гаражни клетки върху бетонова основа,а нагоре изпълнени от
дърво.Свидетелката Д.П. ги видяла в завършен вид през 1991 год.,когато ответницата по
жалбата И.Г. и ги показала и споделила,че имат намерение да ги ползват като магазини за
сувенири.Свидетелките А.П. и Р.В. сочат друг период на строителство-между 1992-1993
год.И трите свидетелки са в близки отношения с ответницата по жалбата И.Г.,нямат
непосредствени и трайни впечатления от имота,извършеното в него строителство,вида и
характера на постройките в него и начина на ползване,и по твърдения на всяка от тях не са
посещавали имота през последните повече от 10 години.Очевидно твърденията им за
осъществено строителство на 4 бр.гаражни клетки/магазини за сувенири/ е обвързано с
издаденото разрешение за строеж № 494 от 9.VІІІ.1991 год.на Станчо Станчев да монтира
върху ивични основи 4 бр.конфекционни стоманобетонови гаражни клетки,а в този смисъл
са и фактическите изводи на районния съд относно сградата с идентификатор
634527.2.1274,4 с площ от 27 кв.м.
Настоящият състав счита,че следва да се даде вяра на свидетелите М.П. и П.М.,които
имат непосредствени впечатления за осъщественото в имота строителство,вида и характера
на постройките и начина на построяване,както и на владението върху имота.Техните
показания се подкрепят и от събраните писмени доказателства- скица на ПИ/на л.23 от
делото/,,съгласно която в имота са построени четири сгради-жилищна сграда от 70 кв.м две
сгради с предназначение промишлена сграда с площ съответно от 27 кв.м и 11 кв.м и сграда
от 27 кв.м с предназначение селскостопанска сграда.При съпоставянето на скицата на ПИ и
скица на сградата с идентификатор 634527.2.1274,4 с площ от 27 кв.м. / на л.101 от делото/с
3
издаденото разрешение за строеж от 1991 година се налага извода,че строителство по това
разрешение/с квадратура общо около 70 кв.м съгласно скицата на гърба на разрешителното
за строеж/ не е осъществено.Свидетелките П. и М. установяват,че жалбоподателката и
нейният брат са живели в общо домакинство в процесния имот,че е участвала в
извършеното в имота строителство.Когато основната жилищната сграда била почти
завършена,започнало строителството на по-малка сграда от 11 кв.м от жалбоподателката .
Пред свидетелката М.С. казвал за тази сграда, че е „къщата на Ц. “,канил я да видят“докъде
е стигнала Ц. със строежа“. Като „къщата на Ц. “показвал С. малката постройка и на
свидетелката П.,заявил също ,че иска да осигури сестра си и се е погрижил за нея.
От значение за спора е и обстоятелството,че през 2002 год.жалбоподателката и брат й
продали наследствен апартамент в кв.“Възраждане“ в град Р. ,като средствата от продажбата
вложили в довършителни работи в имота. Жалбоподателката изградила масивна ограда и
врата откъм улица“С. В чл.69 ЗС е заложена презумпцията,че владелецът държи вещта като
своя ,докато не се докаже ,че държи вещта за другиго.В тежест на рлицето,което се стреми
да обори тази презумпция е да установи наличие на основание за упражняване на
фактическа власт,което би изключило владението,а оттам и придобивната давност,тъй като
при наличие на основание фактическата власт ще има характер на държане,а не на владение.
Установената в чл.69 ЗС презумпция задължава съда да приеме,че щом е доказан факта от
хипотезата на правната норма/осъществяване на фактическа власт върху вещ/,то за
осъществил се следва да се приема и предполагаемия факт/наличие на намерение вещта да
се държи като своя/,който не се нуждае от доказване,освен ако презумпцията не бъде
оборена. Презумпцията ползва владелеца и в отношенията му с лицето,което е притежавало
правото на собственост върху вещта към началния момент на давностния срок.В
разглеждания случай съдът приема,че презумпцията по чл.69 ЗС не е оборена и следва да се
зачете,т.е.да се приеме,че жалбоподателката е установила владение върху спорния
имот,продължило повече от 10 години,което сочи,че е придобила имота по давност.
Районният съд е стигнал до други фактически и правни изводи.Решението му се явява
неправилно и следва да бъде отменено в обжалваната част. Вместо него съдът постановява
друго,с което отхвърля предявените от ответниците по жалбата отрицателен установителен
иск за собственост по чл.124 ГПК,иск по чл.108 ДЗС и иск за отмяна на констативния
нотариален акт за собственост,издаден по обстоятелствена проверка.
При този изход на спора съдът възлага в тежест на ответниците по жалбата
разноските на жалбоподателката в съдебното производство -1200 лева за платено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.271,ал.1 ГПК съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260514 от 8.VІІ.2021 година на Русенския районен
съд,постановено по гр.д.№ 4157/2020 год.по описа на съда в частта,с която е признато за
установено по отношение на Ц. Т. С.,че не е собственик по давност на 38/392 ид. части от
ПИ с идентификатор 63427.2.1274 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Р.,с административен адрес гр. Р.,ул.“С.„ № ** ,целият с площ от 392 кв.м,заедно с
построената в него сграда с идентификатор 63427.2.1274.3 със застроена площ от 11 кв.м и
сграда с идентификатор 63427.2.1274.4 със застроена площ от 27 кв.м,а този имот е
собственост при равни права на И. СТ. Г. и А.. С. С. и е осъдена да им предаде владението
му,както и в частта с която на основание чл.537,ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за
собственост № 47т.І от 7.ІІ.2020 год.на нотариус рег.№ 624 на НК,както и в частта с която
Ц. Т. СТ. е осъдена да заплати на И. С. Г. и А.. С. С. 1218,48 лв.разноски по делото и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. Г.-С. ЕГН ********** и А. С. С. ЕГН **********
,двете от град Р. ул.“А.“ № ** против Ц. Т. СТ. ЕГН ********** от град Р. № ** искове да се
признае за установено,че Ц. Т. С. не е собственик по давност на 38/392 ид.части от ПИ с
идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р.,с
административен адрес гр.Р.,ул.“С.№ ** ,целият с площ от 392 кв.м,заедно с построената в
него сграда с идентификатор 63427.2.1274.3 със застроена площ от 11 кв.м и сграда с
идентификатор 63427.2.1274.4 със застроена площ от 27 кв.м,при граници за целия имот:
63427.2.1273; 63427.2.1275; 63427.2.1276; 63427.2.1299; 63427.2.1652,а този имот е
собственост при равни права на И. С. Г. и АЛБ. С. С. и Ц. Т. С. да предаде владението
му,както и иска за отмяна на основание чл.537,ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост №
47т.І от 7.ІІ.2020 год.на нотариус рег.№ 624 на НК с район на действие РРС.
ОСЪЖДА И.С. Г.-С. ЕГН ********** и А.. С. С. ЕГН ********** ,двете от град
Р.“ № ** да заплатят на Ц. Т. С. ЕГН ********** от град Р.„ № ** сумата 1200 лева
разноски в производството пред двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС.
В частта,с която предявения от „С.“** против Ц. Т. СТ. иск за сумата 4180 лв. е
отхвърлен и на Ц.С. са присъдени разноски,решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6