РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. гр. Хасково, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ангелова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело №
20215640102723 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.51 и чл.288 от ТЗ, от „Ен Те
Ем Трейд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***************,
представлявано от управителя Н.Т.Н.; против „Ракомс-2“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в ***********, представлявано от управителя М.Д.Р..
Ищецът, твърди, че между него и ответника възникнало търговско правоотношение по
предоставянето на консултантски и посреднически услуги, във връзка с участието на ответника по
проект BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на
икономическите последствия от пандемията COVID- 19“. Помежду им бил подписан договор от
23.10.2020 г., в който били уточнени основните параметри на предоставяните от ищеца услуги, в
качеството му на посредник. Ищецът добросъвестно, в срок и с грижата на добрия търговец
изпълнил своите договорни задължения, въз основа на което ответникът получил изцяло
средствата, за които кандидатствал по програмата, видно от списък на финансираните проектни
предложения по програмата, в който ответникът фигурирал под № 129. Съгласно т.3 б.“в“ от
договора, при получаване на средствата по програмата, страните щели да считат изпълнението на
задълженията от страна на посредника за извършени без забележка, за което възложителят му
дължал предвиденото възнаграждение в размер на 2 400 лв. Въз основа на това, ищецът издал
фактура № 312/26.02.2021 г., с падеж 02.03.2021 г., но плащане не било направено, въпреки
изпратените от ищеца множество покани до ответника и опитите му за доброволно уреждане на
спора. Ето защо, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид
изложеното, той иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати
сумата от 2 400 лв., представляваща неизплатено му възнаграждение по процесния договор, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и
1
направените по делото разноски, в т.ч. и разноските по допуснатото обезпечение на бъдещ иск.
Това си искане ищецът поддържа в допълнително писмено становище по делото, чрез
пълномощник – адвокат, а в открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален
представител. Допълнително, в изпълнение указанията на съда, сочи, че работата по
консултантските услуги се извършвала почти изцяло на лични срещи и по телефона, с контакти и
разговори, както с възложителите, така и с държавната администрация. Ако ответникът разполагал
с необходимите знания и средства за това, той нямало да сключи процесния договор с ищеца.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по
чл.131 ал.1 от ГПК. Възразява, че исковата молба била недопустима и неясна, т.к. не се
представяли доказателства, какви фактически действия са били извършени от ищеца, за да се
твърди, че той е изправна страна по процесния договор. Такива действия не били извършени от
ищеца, при което исковата молба се явявала и неоснователна. Ответникът претендира, да му се
присъдят направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ответникът се
представлява от пълномощник – адвокат, който поддържа отговора на исковата молба изцяло.
Прави допълнително искане – настоящият съд да отмени наложеното обезпечение на предявения
иск. В хода на устните състезания прави нови възражения и навежда нови фактически твърдения, а
именно че поради пълно неизпълнение на ищцовите задължения по договора, на ответника се
наложило, да ползва услугите на друг посредник, с който да получи изплатената му финансова
помощ. Отхвърлянето на предявения иск обуславяло отмяната на наложеното му обезпечение,
както и присъждане на ответника на разносни за двете производства – исковото и
обезпечителното.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното:
Между ответника, като възложител, и ищеца, като посредник, е сключен договор за
посреднически услуги с дата 22.10.2020 г., с нотариална заверка на подписите им, съответно с рег.
№ 5864/ 23.10.2020 г. на нотариус с рег. № 352 и с рег. № 273/ 11.01.2021 г. на нотариус с рег. №
379. По силата му, ответникът е възложил, а ищецът е приел, да извърши следните дейности и
услуги: посредничество и/ или консултиране с цел осигуряване в полза на възложителя на
безвъзмездни финансови средства, подсигурени във връзка с проект BG16RFOP002-2.073:
„Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от
пандемията COVID- 19“. Страните са уговорили, че възложителят дължи на посредника
възнаграждението по чл.5 от договора, само ако е получил горепосочените безвъзмездни
финансови средства. Възложителят се е задължил, да заплати на посредника уговореното
възнаграждение, съгласно сроковете и условията на договора. Страните изрично са уговорили, че
при получаване от възложителя на безвъзмездните финансови средства, задълженията на
консултанта по договора ще се считат за изпълнени в пълен обем и без забележки. За
извършването на гореописаните услуги и дейности, възложителят се е задължил, да заплати на
посредника възнаграждение в размер на 20% от общия размер на получените безвъзмездни
финансови средства – в 1-дневен срок от датата на усвояване на средствата и след издаване на
фактура – по банковата сметка на посредника. Такава фактура е била издадена от ищеца, като
доставчик, на името на ответника, като получател, а именно - фактура № 312/26.02.2021 г., с падеж
02.03.2021 г., за сумата от 2 400 лв., с ДДС, платима по посочена банкова сметка. Ищецът
представи по делото извлечение от списък на финансираните проектни предложения по
горепосочения проект, като списъкът е одобрен на 22.01.2021 г. С него е разпоредено, да бъде
2
предоставена безвъзмездна финансова помощ на подробно изброени кандидати, сред които на ред
№ 129 е посочено ответното дружество с размер на предоставената финансова помощ от 10 000
лв., представляващи 100% на безвъзмездната помощ. По гр.дело № 20332/2021 г. на СРС, 177-ми
състав, е допуснато обезпечение на процесния иск, по реда на чл.390 и сл. от ГПК, чрез налагането
на запор на банкови сметки на ответника в посочени банки, до размера на иска от 2 400 лв. За
същото ответникът представи по делото обезпечителна заповед от 19.04.2021 г., издадена на
ищеца, въз основа на определение № 20092555/12.04.2021 г. по посоченото дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
По категоричен начин по делото се установи, а и не се оспорва, облигационното
правоотношение – търговска сделка, от която ищецът черпи процесните си права. Процесният
договор попада в приложното поле на чл.49-51 от ТЗ. Договорът за посредничество е абсолютна
търговска сделка, по смисъла на чл.1 ал.1 т.4 пр.2 от ТЗ. По своя характер касае фактическа
дейност, която се изразява в съдействието на търговския посредник за сключване на сделка. В този
смисъл е легалната дефиниция на чл.49 ал.1 от ТЗ - посредник е търговец, който по занятие
посредничи за сключване на сделки. Посоченото легално определение не само характеризира
престацията като съдействие за сключване на определени търговски сделки, но позволява да се
приеме, че се касае за дейност, упражнявана по занятие от търговец, който е специализиран в
осъществяване на определени сделки или на сделки с определени обекти от гражданския оборот.
Няма спор, че търговският посредник има правото на възнаграждение, съобразно уговорката му с
възложителя. След съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, във връзка с
разпределената доказателствена тежест и процесуалното поведение на страните по делото, съдът
намира, че в случая ищецът, като посредник по договора, е изпълнил точно задълженията си, в
резултат на което за ответника, като възложител, е възникнало задължението му да заплати
договореното възнаграждение. Предметът на договора от 22.10.2020 г. е изрично посочен в самия
него - ответникът е възложил, а ищецът е приел, да извърши следните дейности и услуги:
посредничество и/ или консултиране с цел осигуряване в полза на възложителя на безвъзмездни
финансови средства, подсигурени във връзка с проект BG16RFOP002-2.073: „Подкрепа на микро и
малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID- 19“.
По този проект е представеното от ищеца и неоспорено от ответника извлечение от списък на
финансираните проектни предложения, одобрен на 22.01.2021 г. С него е разпоредено, да бъде
предоставена безвъзмездна финансова помощ на подробно изброени кандидати, сред които на ред
№ 129 е посочено ответното дружество с размер на предоставената финансова помощ от 10 000
лв., представляващи 100% на безвъзмездната помощ. Ответникът не оспорва, че е получил тази
сума пари, но възразява, че ищецът не изпълнил задълженията си по договора и не му се следвало
възнаграждение. Това възражение е изцяло неоснователно. Следва да се приеме, че именно в
резултат на извършените от ищеца дейности и услуги по посредничество и/ или консултиране,
ответникът е получил посочените безвъзмездни финансови средства. В тази връзка, в самия
договор страните изрично са уговорили, че при получаване от възложителя на безвъзмездните
финансови средства, което както се посочи в случая е факт; задълженията на консултанта по
договора ще се считат за изпълнени в пълен обем и без забележки. Що се отнася до направените за
пръв път едва в хода на устните състезания от ответника нови възражения и наведените нови
фактически твърдения, а именно че поради пълно неизпълнение на ищцовите задължения по
договора, на ответника се наложило, да ползва услугите на друг посредник, с който да получи
3
изплатената му финансова помощ – същите се явяват преклудирани, на основание чл.133 от ГПК,
и по тях съдът не дължи произнасяне. Същите не са включени в доклада на съда, по отношение на
тях не е разпределена доказателствената тежест, която би била в тежест именно на ответника.
Според договора, възложителят дължи на посредника възнаграждението по чл.5, само ако е
получил горепосочените безвъзмездни финансови средства, а именно- възнаграждение в размер на
20% от общия размер на получените безвъзмездни финансови средства – в 1-дневен срок от датата
на усвояване на средствата и след издаване на фактура – по банковата сметка на посредника.
Такава фактура е била издадена от ищеца, като доставчик, на името на ответника, като получател,
а именно - фактура № 312/26.02.2021 г., с падеж 02.03.2021 г., за сумата от 2 400 лв., с ДДС,
платима по посочена банкова сметка. Не е спорно, че сумата не е платена от ответника на ищеца,
като нейният размер съответства на уговореното – 20% от получените 10 000 лв., с ДДС.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е основателен, т.к.
ищецът доказа, че има валидно, ликвидно, изискуемо и неудовлетворено вземане за процесната
сума пари от ответника. Ето защо искът следва да се уважи изцяло, като ответникът се осъди да
заплати на ищеца сумата от 2 400 лв., представляваща дължимо му възнаграждение по процесния
договор, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 12.05.2021 г. до окончателното
изплащане.
Предвид изцяло уважения иск и основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски за държавна такса за настоящото производство в
размер на 96 лв. На ищеца не следва да се присъждат претендираните от него разноски, направени
в предходно съдебно производство по обезпечаването на настоящия иск. Действително, установи
се, че по негово искане по гр.дело № 20332/2021 г. на СРС, 177-ми състав, е допуснато
обезпечение на процесния иск, по реда на чл.390 и сл. от ГПК, чрез налагането на запор на банкови
сметки на ответника в посочени банки, до размера на иска от 2 400 лв., за което на ищеца е била
издадена обезпечителна заповед от 19.04.2021 г., въз основа на определение №
20092555/12.04.2021 г. по посоченото дело. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението
/по обезпечения иск/, с което се разглежда спорът по същество и съобразно неговия изход, тъй
като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението. Ищецът обаче не доказа, разноски в какъв именно размер е направил в
производството по обезпечаване на иска, в т.ч. и след изричните указания на съда до него по реда
на чл.145 ал.2 от ГПК - да посочи конкретна сума на търсените от него разноски по допуснато
обезпечение на бъдещ иск, както и че те са относими към настоящия процес; за които
обстоятелства - да формулира и доказателствени искания, съобразени с чл.156 от ГПК. Ето защо,
съдът присъжда в негова полза единствено горепосочения размер на разноските от 96 лв.
Що те отнася до ответното искане, настоящият съд и с решението си по същество да
отмени така допуснатото обезпечение на процесния иск – същото като процесуално недопустимо
следва да се остави без разглеждане. Редът за отмяната му е законово изрично уредена, а именно в
чл.402 от ГПК, като компетентен да се произнесе по това е съдът, допуснал обезпечението- в
случая РС-София, а не съдът, произнасящ се по съществото на спора.
Мотивиран така, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ракомс-2“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
***********, представлявано от управителя М.Д.Р.; ДА ЗАПЛАТИ на „Ен Те Ем Трейд“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***************,
представлявано от управителя Н.Т.Н.; СУМАТА от 2 400 лева, представляваща дължимо
възнаграждение по договор за посреднически услуги с дата 22.10.2020 г., с нотариална
заверка на подписите им, съответно с рег. № 5864/ 23.10.2020 г. на нотариус с рег. № 352 и с
рег. № 273/ 11.01.2021 г. на нотариус с рег. № 379; сключен във връзка с проект
BG16RFOP002-2.073: „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на
икономическите последствия от пандемията COVID- 19“; за която сума е била издадена
фактура № 312/ 26.02.2021 г., с падеж 02.03.2021 г.; ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 12.05.2021 г. до окончателното изплащане; както и СУМАТА от 96 лева,
представляваща деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Ракомс-2“ ООД с ЕИК ********* за
отмяна на наложеното обезпечение на настоящия иск, постановено по гр.дело № 20332/ 2021
г. на СРС, 177-ми състав, за което на „Ен Те Ем Трейд“ ЕООД с ЕИК ********* е била
издадена обезпечителна заповед от 19.04.2021 г., въз основа на определение № 20092555/
12.04.2021 г. по посоченото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
5