РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Харманли, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А
като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20255630200390 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от М. И. Д.,ЕГН **********, от ***** срещу
Наказателно постановление № 25-1253-001653 от 30.06.2025 г. на Началник – група в Сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.175
ал.3 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: "Глоба" в
размер на 200 лева и "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок
от 6 месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, в каквато насока се развиват конкретни
доводи и нарушения на материалния закон. Твърди се още, че санкционният акт бил
неправилен, издаден бил в нарушение на материалния закон, тъй като жалбоподателят
категорично не бил извършил процесното административно нарушение, като се позовава на
липсата на субективна страна на деянието. Излагат се подробни и конкретни съображения в
тази насока относно незнанието у жалбоподателя за служебното прекратяване на
регистрацията на превозното средство, както и за допуснатите процесуални нарушения при
установяването му и санкционирането. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор "Пътна полиция" при
ОД на МВР - Хасково.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, не се
явява и упълномощеният процесуален представител.
1
Административно наказващият орган – Началник – група в Сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и
моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде оставена без
уважение. При условията на евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на
претендираните от другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
Съда, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени
събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 13.05.2025 г. свидетелите Х. Ж. Х. и М. А. Х., двамата заемащи към този
момент длъжност в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Хасково, били на работа и
спрели за проверка водача моторно превозно средство –товарен автомобил марка "Рено",
модел "Мастер" с ****, движещо се по АМ Марица км.67 в посока АМ Тракия. В хода на
проверката, след справка в информационната система установили, че превозното средство,
управлявано от жалбоподателя, регистрирано на името на „Ванс БГ“ ООД с ЕИК *********
,което не е регистрирано по надлежния ред. С оглед тези констатации на същата дата, срещу
жалбоподателя, на място и в негово присъствие, бил съставен от свидетеля Х. Ж. Х. Акт за
установяване на административно нарушение серия GA№ 3279420, за нарушение по чл.140
ал.1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу
съставения акт вписал, че няма такива, като бил уведомен за правото да подаде възражения
в 3 – дневен срок от връчване на акта.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките
на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 13.05.2025 г., според
отразеното в приложената разписка. Със съставяне на акта за установяване на
административно нарушение били иззети два броя регистрационни табели № **** и СР на
МПС № ********* част 2. Материалите, касаещи нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП,
поради това, че деянието съставлява престъпление, били изпратени на РП – Хасково по
компетентност въз основа на Мотивирана резолюция № 25-1253-М000103 от 15.05.2025 г. С
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 23.06.2025 г. прокурор
при РП-Хасково,ТО Харманли след като приел, че извършеното от жалбоподателя деяние се
отличава с явна незначителност на обществената опасност и същото не съставлява
престъпление, а по въпросите за административно наказателната отговорност по
установеното административно нарушение, компетентен бил Началникът на Сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР - Хасково, отказал образуването на ДП и прекратил пр. пр. №
2509/2025 г. по описа на РП – Хасково. Разпоредено било препис от постановлението, ведно
с преписката да се изпратят на Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР –
Хасково по компетентност, с оглед реализиране на административнонаказателна
2
отговорност по отношение на жалбоподателя.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият
орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил процесните
санкции.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе,
както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Х. и Х. относно фактите, възприети от тях при извършването на
процесната проверка – пряко, включително по въпроса относно авторството на деянието и
конкретно относно факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя. Дава се вяра
на показанията на тези свидетели и относно възприетите от тях факти, касаещи процедурата
по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически
последователни и вътрешно безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, в редакцията, относима към датата
на деянието, изм. ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни
превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл.10 ал.1 от ЗП. По силата на чл.175 ал.3 от ЗДвП, наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и
с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни
наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка с
действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
връчването му на жалбоподателя. На същия, както вече бе посочено, е осигурена
възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дали в процеса на
реализиране на отговорността са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените е необходимо да бъде отбелязано, че същото е било съставено при условията
на чл.36 ал.2 от ЗАНН, в хипотезата на отказ на прокурора да бъде образувано наказателно
производство по отношение на същото деяние и препращането му на наказващия орган по
компетентност.Наказващият орган е пристъпил към издаване на наказателното
постановление за ангажиране административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН, въз основа на постановление за отказ да
3
се образува досъдебно производство и доколкото същата към момента на произнасянето е
успешно реализирана и поради липсата на конкуренция с висящо наказателно производство,
административно наказателното е реализирано без нарушаване на принципа non bis in idem
и без нарушение във връзка с преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност на
санкционния акт относно деянието, квалифицирано по чл.140 ал.1 от ЗДвП, съда намира
обаче, за уместно да отбележи следното:
Както вече бе отбелязано по – горе, с Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 23.06.2025 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че
деянието е осъществено от обективна страна и има признаците на престъпление по чл.345
ал.2 вр. с ал.1 от НК, но е отчел, че била налице възможност деянието да осъществи както
състав на престъпление, така и състав на административно нарушение. Преценката на
прокурора за доказаност от обективна и субективна страна и за степента на обществената
опасност на деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки от решаващите
органи следва да прецени наличието на деяние, неговата обществена опасност, авторството
и вината на привлеченото към отговорност лице. В случая, издавайки наказателното
постановление, наказващият орган неправилно е преценил, че от материалноправна страна
формално се установява осъществяването на деяние от субективна страна. Действително, на
пръв поглед формално извършеното консумира признаците от обективна страна на състава
на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, както иначе правилно е
квалифицирано, доколкото служебната дерегистрация по чл.143 от ЗДвП, обосновава тезата,
че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след тази дата, в който
момент действително е осъществено и процесното управление. Това деяние е наказуемо по
чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в съответствие с
описаните факти, но при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на
отговорността е следвало, още на етапа на привличане на жалбоподателя със съставяне на
акта за установяване на административно нарушение, а след това и при реализирането й - с
издаване на наказателното постановление, да бъде отчетена в необходимата конкретика
цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Това е
така, тъй като във всеки конкретен случай е необходимо да бъдат изследвани и доказани
всички елементи от състава на административното нарушение, в т. ч. вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага. В случай, че това е било сторено от
АНО, тогава щеше да бъде изначално ясно, че моторното превозно средство първоначално е
било регистрирано по надлежния ред и същото е било с регистрационни табели, поставени
на съответното място, а жалбоподателят е управлявала същото и доколкото то е
регистрирано на друго лице,няма как изначално да се предполага, че е бил наясно, че щом
управляваното от него МПС не било регистрирано на новия собственик в срок по тази
конкретна причина същото е било служебно дерегистрирано. Липсват доказателства по
делото, че собственикът /предишен и последващ/ е бил уведомен и че е знаел за служебно
прекратяване на регистрацията.В този смисъл липсват доказателства,да е съобщен този факт
4
на лицето, на което е предоставено управлението на автомобила – в случая жалбоподателя,
без значение в какви отношения са. Така, при липсата на знание за тези обстоятелства и
управлявайки процесният автомобил, жалбоподателят е нямало как да действа виновно и
оттам – да се осъществи субективната страна на деянието.Същия очевидно не е и
длъжностно лице или субект,на който може този факт да стане известен в кръга на
служба,позиция идр. В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност -
за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на
основание чл.143 от ЗДвП, тоест - на фактическо обстоятелство, което принадлежи към
състава на административното нарушение по чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП, а в тази насока в
мотивите на задължителното за съдилищата Тълкувателно Постановление № 2 от
05.04.2023г. на ОСКНК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че в случаите,
когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на
собственика на МПС от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването
на това обстоятелство, деянието по чл.175 ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно, което следва с
още по – голяма сила да важи за лицето, което не е собственик и което не е било уведомено.
Оттук се изключва и тезата за наличие на виновно поведение на жалбоподателя,
което да може да бъде санкционирано на основание чл.175 ал.3 от ЗДвП, както необосновано
е приел наказващият орган. Впрочем изначално липсват и доказателства, представени пред
съда – напр. справки от информационна система на Сектор "Пътна полиция" и др. за
изпращане на уведомления, което да обосновава реализиране въобще на хипотезата по
чл.143 и в първата от изискванията на фактическия състав част, обосноваваща обективните
предпоставки за служебно прекратяване на регистрацията.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и следва да
бъде уважена, а наказателното постановление, като незаконосъобразно – отменено от съда.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1253-001653 от 30.06.2025 г. на
Началник – група в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните,по реда на Глава 12 от АПК.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5