Р Е Ш Е Н И Е
№449
гр. Перник, 05.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Силвия Димитрова аминистративно дело № 252 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел 1 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ - чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на „******“ ЕООД – с. ******, общ. ***, представлявано от управителя Й.Р.С.,
срещу Писмо изх. № ******/27.02.2019 г. на главния архитект на община ***, с
което се отказва издаването на разрешение за строеж за монтаж на фотоволтаична система с обща инсталирана
мощност до 30 kW върху покрива на сградата на обект: „******“, категория на строежа: шеста,
намиращ се в ПИ ******, с. ******, община ***, с издадено разрешение за строеж
№ ******г. от главния архитект на община ***.
В жалбата се сочи,
че отказът е незаконосъобразен, тъй като според допълнение към ЗУТ, което е в
сила от 03.05.2011 г. и последващото изменение в ДВ, бр.101 от 2015 г., режимът
за издаване на разрешение за строеж на системи до 30 kW е облекчен и не е
необходим технически проект, а само документи, които са приложени от
жалбоподателя към заявлението, с което е поискано издаването на разрешението за
строеж. По изложените съображения се моли за отмяна на атакувания акт.
Ответникът по
жалбата – главният архитект на община ***, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител в съдебно заседание. Същият е депозирал писмено становище
с вх. № 2701/28.08.2019 г. В него излага, че жалбата е неоснователна, тъй като
строителството на сградата, за която на жалбоподателя е издадено Разрешение за
строеж № ******г., все още не е започнало и сградата не съществува, поради
което за изграждането на фотоволтаична инсталация върху нея може да се приложи
само реда по чл.154 от ЗУТ, а именно: чрез допълване на разрешението за строеж,
или фотоволтаичната инсталация да се изгради по реда на чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ след като се изгради самата сграда.
Настоящият съдебен
състав, след като се запозна с доказателствата по делото, прецени доводите на
жалбоподателя и съобрази приложимите правни норми, намира жалбата за ДОПУСТИМА
като подадена от надлежна страна, разполагаща с правен интерес в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От фактическа страна:
Жалбоподателят е собственик на неурегулиран
поземлен имот, находящ се в населената част на с. ******, община ***, Област П.,
в махала „Т***“ /“Д.***/, с площ 3164 /три хиляди сто шестдесет и четири/
квадратни метра, както и на неурегулиран поземлен имот, находящ се в същото
село и същата махала с площ 500 /петстотин/ квадратни метра. Това се установява
от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №**, том **, рег. № ***,
дело № *** от 2015 г. /л.11/. След подадено Заявление вх. №
АБ-94-00-1228/12.07.2018 г. и приложени към него одобрен инвестиционен проект и
други документи, на дружеството, в качеството на възложител /съгласно чл.161,
ал.1 от ЗУТ/ е издадено Разрешение за строеж № *** от 24.07.2018 г. /л.41/ на
обект: ****** /РЗП*** кв.м/, находящ се в ПИ ******, с. ******, за който има
одобрен ПУП-ПЗ със Заповед № 176/12.02.2018 г. на кмета на община ***, строеж
пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „а“ от ЗУТ. След изтичането
на сроковете по чл.156, ал.1 от ЗУТ, разрешението за строеж е влязло в сила на
15.08.2018 г.
На 29.10.2018 г. управителят на „******“ ЕООД – с. ****** подал в община Перник Заявление вх. № АБ-94-00-2023
от същата дата, с което направил искане да му бъде издадено разрешение за
строеж на обект: „Фотоволтаик“ върху покрива на сградата „******“ в с. ******,
за която има издадено Разрешение за строеж № ******г.
След разглеждане на заявлението гл.архитект
на община *** Мария Стоянчева изпратила до жалбоподателя писмо с изх. № АБ-94-00-2023/1/ от 08.11.2018 г. /л.8/, с което го уведомила, че
общинската администрация не разполага с данни сградата да е завършена, а
чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ касае монтаж на инсталации за производство на
електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от
възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително към съществуващи сгради в урбанизираните територии, в т.ч. и
върху покривните и фасадните им конструкции и в собствените им поземлени имоти.
С оглед на това гл.архитект уточнил, че в конкретния случай разпоредбата на
чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ не може да бъде приложена и счита, че предвиждането
на фотоволтаичната инсталация върху сграда, за която има издадено разрешение за
строеж, след представяне на становище от електроразпределителното дружество с
указания за изпълнение и присъединяване, следва да стане по реда на чл.154 от ЗУТ /допълване на разрешението за строеж/.
На 21.02.2019 г. управителят на „******“ ЕООД – с. ****** подал в община *** ново заявление за издаване на
разрешение за строеж по реда на чл.147 от ЗУТ /без одобрение на инвестиционни
проекти/ с № АБ-94-00-251 от същата дата /л.6/. В него обективирал искане за
издаване на разрешение за строеж за монтаж на фотоволтаична система с обща
инсталирана мощност до 30 kW върху покрива на сградата на обект: „******“,
категория на строежа: шеста, намиращ се в ПИ ******, с. ******, община ***, с
издадено Разрешение за строеж № ******г. от главния архитект на община *** и
влязло в сила на 15.08.2018 г. Към него приложил копие от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № **, том **, рег. № ***, дело №*** от 2015
г. /л.11/, Разрешение за строеж № ******г. /л.41/, становище
от инженер-конструктор - Конструктивно становище /л.14/, становище от
електроинженер с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението на
системата – Инвестиционен проект /л.19/, становище за условията за
присъединяване към разпределителната мрежа – Становище от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД /л.25/.
С писмо № ******/ от 27.02.2019 г.
дружеството било уведомено, че искането му не може да бъде удовлетворено, тъй
като разпоредбата на чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ урежда случаите на изграждане на
фотоволтаични системи върху съществуващи сгради, поради което поисканото
разрешение за строеж може да бъде издадено едва след въвеждане в експлоатация
на обекта съгласно влязлото в сила разрешение за строеж. Със същото писмо
жалбоподателят е уведомен, че предвиждане на фотоволтаичната инсталация към
строяща се сграда може да стане по реда на чл.154 от ЗУТ – допълване на
разрешение за строеж, което му е било съобщено и с Писмо изх. №
АБ-94-00-2023/1/08.11.2018 г.
Срещу отказа на главния архитект да издаде
поисканото разрешение за строеж управителят на „******“ ЕООД подал Жалба вх. №
АБ-94-00-251/2/07.03.2019 г. След препращането й в РОНСК – Перник началникът
инж. Васил Мариянов образувал административно производство. С Писмо изх. №
Р-127-19-00-147/22.03.2019 г. /л.31/, той издал указания към жалбоподателя, а
именно: да представи удостоверение за идентичност между имотите, описани в
жалбата и нотариалния акт, или съответния документ за собственост на ПИ ******,
който да го легитимира като заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2 от ЗУТ; да представи заверени копия на всички съставени актове и протоколи по реда
на Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството за строежа – т.е. от протокол за откиване на строителна площадка
и за определяне на строителна линия и ниво /приложения № 2/, до последния
съставен такъв. Указания били дадени и на главния архитект на община ***, а
именно: да представи конкретно посочени документи, в т.ч. заверени копия на
Разрешение за строеж № ******г. с отбелязване на датата на влизане в сила,
данни за съобщаване на обжалваното писмо на дружеството-жалбоподател и одобрен
инвестиционен проект. На кмета на община *** било разпоредено да нареди
извършване на проверка за установяване етапа на строителството на строеж: „******“,
находящ се в ПИ ****** по КК на с. ******, общ. ***, като резултатите бъдат
отразен в протокол, придружен със снимков материал.
В изпълнение на
дадените указания управителят на „******“ ЕООД – с. ****** изпратил Писмо с
изх. № 2/02.04.2019 г. /вх. № Р-127-19-00-371 от 02.04.20-19 г. при РОНСК – П./
- /л.35 от делото/, в което посочил, че към момента дружеството му не е
подавало искане до община *** за откриване на строителна площадка на обекта и
към този момент не е открита такава.
Същевременно, на
01.04.2019 г., работна група, в определен от кмета на община *** състав,
извършила проверка в обекта и установила, че в поземления имот, собственост на
дружеството-жалбоподател няма започнато строителство на „******“. За
резултатите бил съставен Констативен протокол № 63-1/МЕ от същата дата и към
него били приложени фотоснимки.
С оглед изменението
на ЗУТ /ДВ, бр.25 от 2019 г./ и отпадането на предвидения в отменения чл.215,
ал.1 административен ред за оспорване пред началника на РДНСК, съгласно §44 от
ПЗР на ЗИТ на ЗУТ подадената от „******“ ЕООД – с. ****** жалба е изпратена
служебно до Административен съд – Перник.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено в законоустановения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице
с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Оспореният акт –
отказ на главния архитект на община *** да издаде разрешение за строеж за
монтаж на фотоволтаична система с обща инсталирана мощност до 30 kW върху покрива на сградата на обект: „******“, категория на строежа: шеста,
намиращ се в ПИ ******, с. ******, община ***, за която е издадено Разрешение
за строеж № ******г. от главния архитект на община ***, обективиран в Писмо
изх. № АБ-94-00-251/21.02.2019 г., е издаден от материално и териториално
компетентен административен орган.
Административният
акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и необходимите
законоустановени реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. В него са посочени
приетите за установени факти и
обстоятелства, които решаващият орган е преценил и определил като релевантни за
произнасянето.
Не се установява
при издаването на акта да са допуснати нарушения на процесуалните правила, а
още по-малко съществени такива.
Съдебният контрол
за материална законосъобразност на обжалвания отказ, в случая, следва да
обхване преценката налице ли са установените от административния орган
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и дали тези факти и
обстоятелства правилно са преценени като такива, обуславящи направения извод за
отказ да бъде издадено разрешение за строеж за монтаж на фотоволтаична система
с обща инсталирана мощност до 30 kW върху покрива на сградата на „******“ по реда на
чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ. С оглед на това съдът съобрази следното:
По заявление на
жалбоподателя, главният архитект на община *** е издал Разрешение за строеж № ******г.
/л.41/
на обект: ****** /РЗП 657,66 кв.м/, находящ се в ПИ ******, с. ******, за който
има одобрен ПУП-ПЗ със Заповед № 176/12.02.2018 г. на кмета на община ***,
строеж пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „а“ от ЗУТ. Последното
е влязло в сила на 15.08.2018 г. След тази дата жалбоподателят е направил
искане за издаване на разрешение за строеж по реда на чл.147 от ЗУТ /без
одобрение на инвестиционни проекти/ с № АБ-94-00-251 от същата дата /л.6/, а
именно: за издаване на разрешение за строеж за монтаж на фотоволтаична система
с обща инсталирана мощност до 30 kW върху покрива на сградата на обект: „******“. Към
него е приложил Инвестиционен
проект за обект: „******“, фаза: „Технически проект“, Фаза „Фотоволтаична“.
Същият носи дата 20.08.2018 г., която следва датата на влизане в сила на
издаденото за сградата разрешение за строеж. То не е било приложено към
Заявление вх. № АБ-94-00-1228/12.07.2018 г. /което е видно от изрично
направеното отбелязване върху разрешението за строеж/. В този смисъл се
установява, че като е издал Разрешение за строеж № ******г. главният архитект
на община *** правилно е определил строежа като такъв от пета категория.
Същевременно, разпоредбата на чл.147, ал.1,
т.14 предвижда, че не се изисква одобряване на инвестиционни
проекти за издаване на разрешение за строеж за монтаж на
инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или
енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1
МW включително към съществуващите сгради
в урбанизираните територии, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции
и в прилежащите им поземлени имоти. Следователно, като е отказал да издаде
поисканото разрешение за строеж административният орган правилно е преценил, че
посочената правна норма е приложима само ако се касае за съществуваща, т.е.
вече изградена сграда, а и същата създава само едно облекчение за субектите,
които желаят да им бъде издадено разрешение за строеж, изразяващо се в отпадане
на задължението да представят одобрени инвестиционни проекти в изрично
предвидените от закона хипотези. В случая обаче е налице промяна в
инвестиционните намерения и строителството на фотоволтаичната инсталация следва
да се извърши след разрешаването му по друг ред.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че отказът на главния архитект е постановен при
правилно приложение на закона. Същият е издаден от компетентен орган и в
предвидената от закона писмена форма, в съответствие с материалноправните
разпоредби на които се основава, при спазване на
административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона,
поради което е законосъобразен, а жалбата срещу него се явява неоснователна и
като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед извода
относно изхода на спора и предвид липсата на направено искане за присъждане на
направени по делото разноски от страна на ответника, съдът не дължи произнасяне
по този въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„******“ ЕООД – с. ******, общ. ***, представлявано от управителя Й.Р.С., срещу
Писмо изх. № ******/27.02.2019 г. на главния архитект на община ***, с което се
отказва издаването на разрешение за строеж за монтаж на фотоволтаична система с
обща инсталирана мощност до 30 kW върху покрива на сградата на обект: „******“,
категория на строежа: шеста, намиращ се в ПИ ******, с. ******, община ***, с
издадено разрешение за строеж № ******г. от главния архитект на община ***,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/