Р Е Ш
Е Н И Е
София, 26.01.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7572/2017 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ ( отм. ) и чл.45 от ЗЗД.
Ищцата П.И.Д., ЕГН: **********, чрез адв.
М.Г. - САК, със съдебен адрес:***, твърди, че на 07.12.2015 г. около 18,05
часа, в гр. Бургас, докато се движела на паркинга на магазин Кауфланд, неочаквано
била ударена от л.а. „Мазда 6“ с рег. № ********, управляван от П.И.Г., при
което на ищцата са нанесени телесни увреждания.
Ищцата сочи, че била откарана в Спешното отеделение на
МБАЛ гр. Бургас с травма на главата и силни болки в раза и хематом. След
направени изследвания същата е освободена за домашно лечение. В следващите дни,
поради зачестили болки, пострадалата постъипла за лечени в Неврохирургично
отделение на МБАЛ гр. Бургас за период от 4 дни. Твъди, че и към настоящия
момент изпитва остро и силни болки в кръста и периодично главоболие. Изпитва
страх от пресичане и силен стрес.
Ищцата сочи, че относно л.а., причинил катастрофата, има
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество съгласно полица № 22115000870439 със срок на действие от 26.03.2015
г. до 25.03.2016 г.
В тази връЗ.а ищцата предявява
настоящите искове срещу З. „Л.и.“ АД с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ( отм. ) и чл.45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., ведно
със законна лихва, считано от датата на настъпване на увреждането –07.12.2015
г., до окончателно изплащане на сумите. Претендира направените разноски по
делото и адвокатаски хонорар.
Ответникът З. „Л.и.“ АД оспорва предявените искове изцяло
по основание и по размер.
Релевира доводи за недопустимост на иска поради неспазена
процедура за доброволно уреждане на отношенията между страните.
Твърди наличие на съпричиняване от страна на
пострадалата.
Оспорва механизма на ПТП, вината на водача и наличието на
причинно-следствена връЗ.а между твърдените вреди и
ПТП-то.
Счита, че така предявеният
размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно завишен, несъответстващ с характера и степента на увреждане
и не кореспондира с принципа за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва иска за присъждане на законна лихва, както и
началната дата, от която се претендира.
Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ( отм. ), чл. 45 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 26 000 лв., ведно със законна лихва от датата на
настъпване на увреждането – 07.12.2015 г., до окончателно изплащане на сумите.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин настъпването на ПТП от 07.12.2015
г., когато при движение на паркинга на магазин Кауфланд в гр. Бургас, П.Д.
неочаквано била ударена от л.а. „Мазда 6“ с рег. № ********, управляван от П.И.Г.,
при което на ищцата са нанесени телесни увреждания.
Между страните не се спори за наличието на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ относно процесния автомобил съгласно полица № 22115000870439 със срок на действие от 26.03.2015 г. до
25.03.2016 г.
Спорът се свежда до механизма на ПТП, вината на водача и
наличието на причинно-следствена връЗ.а между
твърдените вреди и ПТП-то, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата
и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен
с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
В хода на делото е изслушано заключение по назначената СМЕ,
която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с оригиналния
доказателствен материал, от което става ясно, че в резултат на претърпяното ПТП
от 07.12.2015 г. ищцата е получила
контузия и хематом в областта на главата, контузия в поясната област и контузия
на таза. В резултат на получените трваматични увреждания е диагностициран
симптоматичен радикулит. Вещото лице д-р Юл. Й. твърди, че е проведено лечение
с вливания, нестороидни противовъзпалителни средства, физиотерапевтични процедури
с кални апликации, минерална вана, средночестотоен ток, рехабилитация. За
период от около два месеца, с оглед болезнените движения на снагата
пострадалата е имала снижен комфорт на живот, но е можела да се обслужва сама.
Болките и страданията са продължили за период от около 2 месеца, като за първия
месец те са били с интензивен характер. Вещото лице сочи, че по отношение на получените травматични увреждания
прогнозата е добра и следва пълно възстановяване.
От назначената и неоспорена от страните по делото САТЕ, която
съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия
доказателствен материал, става ясно, че пострадалата П.Д. е могла да възприеме
наличието на водач в процесния автомобил, но няма как да се установи дали е
следвало да предвиди, че водачът няма да изчака нейното преминаване. Вещото
лице инж. Ст. А. сочи, че не е имало данни за наличие на препятствия,
ограничаващи видимостта на водача на МПС-то. Водачът е имал техническа
възможност да възприеме пешеходката с оглед нейното местоположение и да избегне
удара.
По искане на страните по делото са разпитани двама
свидетеил при режим на довеждане.
Свидетелят П.И.Г. – участник в ПТП-то от 07.12.2015 г.,
твърди, че опитал да паркира колата си на заден ход, видял жената в зад колата,
след което тя изчезнала. Чул удар и слезнал от колата – видял жената да седи на
земята, казала, че не е пострадала. Твърди, че не е карал с висока скорост.
Свидетелят А.И.Т.– зет на ищцата, сочи, че първия ден
след инцидента пострадалата П.Д. се чувствала добре, но след това болките се
усилили и свидетелят заедно с жена му отишли да помагат на ищцата. Пострадалата
се чувствала много зле, имала голям оток на главата и костта между половите
органи. Изпитвала силни болки в областта на таза. Свидетелят твърди, че на
ищцата не е правена операция. Обслужвала се трудно преди да влезне в болницата.
След инцидента спряла да шофира, стесирала се, изпитва стах като пресича.
Свидетелят сочи, че към момента на подаване на исковата молба ищцата ходи на
работа.
Настоящият съдебен състав
намира, че така предявените искове по чл. чл. 226, ал. 1
от КЗ ( отм. ), чл. 45 и чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от П.Д. вследствие настъпилото на 07.12.2015 г. ПТП, са основателни и
като такива следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. В хода на настоящото производство не бяха ангажирани
доказателтва от страна на ответника, които да оборят презумпцията за вина на
деликвента. Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ ( отм. ) увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Неоснователни се явяват възраженията на ответника за
липса на правен интерес у ищцата от предявяване на настоящата претенция поради
неизпълнение на чл. 380, ал. 1 вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ /нов/. Легитимацията на
страните съответства на твърденията за настъпило увреждане на пострадалата и
предявената от нея претенция спрямо застрахователя на делинквента за
обезщетение на настъпилите имуществени и неимуществени вреди в резултат на
противоправни действия на застрахования по сключената застраховка „Гражданска отговорност.
С влизането в сила от 01.01.2016г. на новия Кодекс на застраховането /обн. ДВ,
бр. 102 от 29.12.2015г./, който отмени Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр.
103 от 23.12.2005г.), се постави допълнително изискване с рекламационен
характер към желаещото да отправи застрахователна претенция лице да го стори
първо пред застрахователя преди да предяви срещу него пряк иск в съда /чл. 432,
ал. 1, чл. 493, вр чл. 380 КЗ/. В § 22 от ПЗР на КЗ /2016г./ е уреден въпроса
относно заварените към датата на влизане на новия кодекс застрахователните
договори като е прието, че ако са сключени преди влизането му в сила, се
прилагат разпоредбите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането,
освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия кодекс.
Доколкото провеждането на процедурата по чл. 380 от КЗ би имала значение за
допустимостта на иска по чл. 432 от КЗ (предвид изричното правило на чл. 493,
ал. 3 от КЗ) съдът приема, че спрямо процесното застрахователно правоотношение
следва да се прилагат разпоредбите на отменения Кодекс на застраховането, с
оглед факта, че от представената от ищеца справка е видно, че договорът за
застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и застрахователя е сключен на
дата 26.03.2015г., която предхожда влизането в сила на новия КЗ и съобразно
разпоредбата на § 22 от ПЗР на закона приложение ще намерят правилата на част
четвърта от КЗ (отм.), в която се включва и текста на чл. 226, уреждащ прекия
иск срещу застрахователя, аналогичен на предявения пред съда. Следователно
заявяването на претенция за вреди първо пред застрахователя в конкретния случай
не е положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството пред
съда, предвид разглеждането му по реда на КЗ (отм.).
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно:
деяние, противоправност, вреда, причинна връЗ.а между деянието и вредата, както и вина, независимо
от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на
иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези
елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички
елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът
на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания на ищцата.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на ПТП от 07.12.2015 г. са причинени телесни увреждания на ищцата. От показанията на
изслушаните свидетели се установява, че пострадалата е претърпял болки и
страдания, бил е в затруднение да се придвижва и обслужва, стресила се.
Настоящият състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са
доказани по основание, но относно
техния размер следва да се
разгледа възражението на ответника за
неговото намаляване и той да бъде
определен съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост
от съда. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания
са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното
състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните
с тях физически и емоционални болки и страдания на ищцата,
техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях, възрастта на ищцата,
съдът съобразявайки принципа за справедливост
и икономическите условия в страната през 2015
г. намира, че обезщетение в размер на 8 000 лева би било адекватна
обезвреда на претърпените от нея
и доказани в производството
неимуществени вреди.
В хода на производството не бяха ангажирани доказателства
в подкрепа на възраженията на ответника, че ищцата не е получила твъдените
увреждания. Напротив, от изслушаното заключение по назначената съдебна
експертиза и събраните писмени доказателства се установи, че в резултат на
процесното ПТП ищцата е получила контузия и хематом в областта на главата,
контузи в поясната област и контузия на таза.
В хода на настоящото производство не бяха ангажирани
доказателства в подкрепа на твърдението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на ищцата. Напротив, от излушаното заключение по
назначената САТЕ е видно, че водачът на процесния автомобил е имал техническа
възможност да възприеме пешеходката с оглед нейното местоположение и да избегне
удара.
По отношение
на претенцията за
присъждане на законна лихва, съдът приема, че при задължение за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на
настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу
застрахователя. Следователно, намира,
че сумата от по 8
000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпяното
ПТП, следва да бъде присъдена
заедно със законната лихва от момента на
настъпване на увреждането – 07.12.2015
г. до окончателното изплащане на сумите.
С
оглед изхода на спора и тъй
като ищцата
е освободена от заплащане на
държавна такса, ответното дружество на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да
бъде осъдено за заплати по
сметка на СГС сума в размер на
320 лв. – държавна такса.
На следващо
място ответникът З. „Л.И.”
АД следва да бъде осъден за
заплати на ищцата
на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр.с
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения сума в размер на 730
лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата
в размер на 61, 53 лв. – разноски в производсвтото съразмено уважената част от
иска.
Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на дружеството - ответник на основание
чл. 78, ал.3 вр.
ал. 8 от ГПК сумата
в размер на 1 070 лв. -юрисконсултско възнаграждение, както и сумата
в разнер на 166, 66 лв. – разноски в производството съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** Д, ДА
ЗАПЛАТИ на П.И.Д., ЕГН **********, сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени при ПТП, станало на 07.12.2015
г., ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от 07.12.2015
г. до окончателното изплащане на сумите,
като за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв. отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ******** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сумата в размер 320
лв. – представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД с ЕИК ******** ЗАПЛАТИ П.И.Д.,
ЕГН **********, сумата в размер на 791, 53 лв. –разноски за депозити и адвокатско възнаграждение
съразмено уважената част от иска
ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН **********ДА ЗАПЛАТИ на ответника „ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ********, сумата в
размер на 1 236, 66 лв. – разноски по
делото, на основание чл. 78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: