РЕШЕНИЕ
№260008 21.01.2021г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на деветнадесет и първи януари две хиляди и
двадесет и първа година:
Председател: Мина Трънджиева
Членове:
Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №868 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е
по чл.435, ал.1 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по повод на постъпила
жалба с вх.№17163/08.12.2020г. от „У.Б.“ АД, с ЕИК ********* против Разпореждане
от 20.11.2010г. на ЧСИ Д.Д., вписан при Камарата на ЧСИ под №887, с което е
спряно изпълнението по изп.дело №20188870400683.
Твърди се, че обжалваното разпореждане за спиране е неправилно и незаконосъобразно.
Визира се, като
основание за спиране на изпълнителното дело съдебният изпълнител е посочил
издадено Определение №260113/17.11.2020г. по гр.д.№593/2020г. по описа на АС- П..
Посочва се, че с това определение е
допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от Т.М.И.К., ЕГН ********** срещу
„У.Б.“ АД, ЕИК № ********* с правно основание чл.424 от ГПК за недължимост на
изпълняемото вземане по изпълнително дело №683/2018г. по описа на ЧСИ Д.Д.,
чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело №683/2018г. по описа на ЧСИ Д.Д.,
peг.№887 на КЧСИ на изпълняемото вземане за следните суми: 168 301.45 евро-
главница по договор за банков кредит от 26.05.2018г. и 13838 евро,
представляваща сбор от договорни лихви в размер на 5111.55 евро за периода от
25.01.2018 г. до 29.05.2018 г., 3467.15 евро, представляваща лихва върху
просрочена главница от 25.11.2017 г. до 15.08.2018 г. и 5259.43 евро,
представляваща наказателна лихва за периода от 25.11.2017 г. до 15.08.2018 г.
Счита се, че съдебният
изпълнител неправилно е приел, че с цитираното определение е допуснато
обезпечение чрез спиране на цялото изпълнение по изпълнително дело №683/2018г.
по описа на ЧСИ Д.Д.. Това е така, тъй като обезпечението е допуснато
единствено за спиране на изпълнението по изпълнителното дело №683/2018г. по
описа на ЧСИ Д.Д., peг.№887 на КЧСИ на изпълняемото вземане за следните суми:
168 301.45 евро - главница по договор за банков кредит от 26.05.2018 г. и 13838
евро, представляваща сбор от договорни лихви в размер на 5111.55 евро за
периода от 25.01.2018г. до 29.05.2018г., 3467.15 евро, представляваща лихва
върху просрочена главница от 25.11.2017г. до 15.08.2018г. и 5259.43 евро,
представляваща наказателна лихва за периода от 25.11.2017г. до 15.08.2018г. При
това единствено спрямо длъжника Т.М.И.К., която е подала молбата за обезпечение
и която следва да предяви бъдещия иск.
В тази връзка са
твърди, че изпълнението не следва да бъде спирано спрямо останалите длъжници по
изпълнителното дело- „Р.- 12“ ЕООД - в ликвидация и Б.- В.“.
Твърди се, че съдебният
изпълнител неправилно е спрял цялото изпълнително дело №20188870400683, като не
е съобразил, че по това изпълнително дело се провежда изпълнение не само на
изпълняемото вземане за сумите от 168 301.45 евро- главница по договор за
банков кредит от 26.05.2018г. и 13838 евро, представляваща сбор от договорни
лихви в размер на 5111.55 евро за периода от 25.01.2018 г. до 29.05.2018 г.,
3467.15 евро, представляваща лихва върху просрочена главница от 25.11.2017 г.
до 15.08.2018 г. и 5259.43 евро, представляваща наказателна лихва за периода от
25.11.2017 г. до 15.08.2018г., но и на други вземания.
Сочи се, че по изп.д.№20188870400683
се провежда изпълнение не само на други вземания на взискателя У.Б. АД, но и на
други взискатели.
В този смисъл се
визира, че съгласно разпореждане на ЧСИ Д.Д., по и.д.№20188870400683, на основание
чл.456 от ГПК по изпълнителното дело е присъединено вземането на „У.Б.“ АД
срещу Т.К. по Удостоверение с изх.№11878/26.09.2018г., издадено по изп.дело
№20188870400684 по описа на ЧСИ Д.Д., за сумите 3300,39лв., от които Главница в
размер на 2 226,11лв., ведно със законна лихва в размер на 25,35лв. за периода
16.08.2018г.- 26.09.2018г., 240,42лв. неолихвяеми вземания, 428,92лв. разноски
по гр.дело, 379,59 лв. разноски по изпълнителното дело за адвокатско
възнаграждение.
Сочи се, че с
разпореждане на ЧСИ Д.Д., по и.д.№20188870400683, на основание чл.456 от ГПК и
по молба с вх.№13930/22.10.2020г. е присъединено вземането на И.Н.Д., съгласно
Удостоверение, издадено на 20.10.2020г. по изп.дело №20205210400107 по описа на
Съдебно- изпълнителна служба при РС- В., спрямо длъжника Т.М.И.К., за вземане
както следва: Главница в размер на 9 300лв., ведно със законова лихва, считано
от 09.10.2020 г., 186лв. - ДТ по ИЛ, 397,50лв.- адвокатски хонорар по ИЛ,
24лв.- ДТ за образуване на ИЛ, 18лв.- ДТ за налагане на възбрана, 15лв.- ДТ за
вписана възбрана, 6лв.- ДТ за издаване на удостоверение за присъединяване.
Счита се, с
оглед на изложеното, че по изп.дело №20188870400683 се извършва изпълнение не
само на вземанията, по отношение на които има издадена обезпечителна заповед,
но и на други вземания.
Ето защо се
приема, че спирането на изпълнителните действия по отношение на вземания, за
които няма издадена обезпечителна заповед или друго основание за спиране на
изпълнението, е незаконосъобразно.
Твърди се, че
незаконосъобразно е спирането на изпълнителните действия по изпълнително дело
№20188870400683 спрямо всички длъжници по това изпълнително дело.
Приема се, че изпълнението
не следва да бъде спирано спрямо останалите длъжници по изпълнителното дело- „Р.-12“
ЕООД- в ликвидация и Б.- В.“ ЕООД. Основанието за това се мотивира, че тези
длъжници не са подавали молба за обезпечение чрез спиране на изпълнението,
съответно те няма да предявяват бъдещ иск срещу взискателя „У.Б.“ АД.
Искането е за
отмяна на Разпореждане за спиране, издадено от ЧСИ Д.Д., peг.№887 на КЧСИ по
и.д.№20188870400683, с което съдебният изпълнител е спрял изпълнителните
действия по и.д.№20188870400683.
Моли се за
присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Постъпило е становище от „Б.- В.“ ЕООД,
представлявано от Управителя Н.Л.Л., чрез пълномощника му адв.С.М..
Твърди се, че подадената жалба е
неоснователна.
В тази насока излага подробно
съображенията си.
Искането е същата да бъде оставена без
уважение, като се потвърди обжалвания акт на съдебния изпълнител.
Постъпило е становище от Т.М.И.К., чрез
пълномощника й адв.М.. От страна на последния се твърди, че подадената жалба е
неоснователна. Изложени са идентични доводи за това, с тези изложени в
становището на „Б.- В.“ ООД.
Постъпили са мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК от ЧСИ- Д.Д., в което се излагат подробни съображения в насока, че жалбата
се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Съдът,
като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, доводите изложени в
постъпилото възражение и след като извърши служебна проверка от фактическа страна приема за установено
следното:
Изпълнително
дело №20188870400683 по описа на ЧСИ Д.Д., peг.№887 при КЧСИ е образувано по
молба на взискателя „У.Б.“ АД, ЕИК *********, чрез адв.Я.Д., въз основа на
Изпълнителен лист, издаден на 22.08.2018г. от РС- В.- л.3, на основание Заповед
за незабавно изпълнение (чл.417) по ч.гр.д.№1103 от 2018г. по описа на РС- В.,
срещу солидарните длъжници- „Б.- В.“ ЕООД, ЕИК *********, Т.М.И.К., с ЕГН **********
и „Р.-12“ ЕООД- в ликвидация, ЕИК *********, за сумата от 168 301,45 евро-
главница по Договор за банков кредит №067/26.05.2008г., както и сумите 13
838,13 евро- договорна лихва за периода от 25.11.2017г. до 15.08.2018г., която
включва- 5111,55 евро- договорна лихва /договорен лихвен процент за периода от 25.01.2018г.
до 29.05.2018г.; 3 467,15 евро- лихва върху просрочена главница за периода 25.11.2017г.
до 15.08.2018г., 5 259,43 евро- наказателна лихва за периода от 25.11.2017г. до
15.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.08.2018г. до
изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 7 131,28лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 6 114,77лв. с вкл. ДДС.
В хода на
изпълнителното производство, съгласно разпореждане на ЧСИ, на основание чл.456
от ГПК е присъединено вземането на „У.Б.“ АД срещу Т.К. по Удостоверение с
изх.№11878/26.09.2018г.- л.148, издадено по изп. дело №20188870400684 по описа
на ЧСИ Д.Д., за сумите 3300,39лв., от които: главница в размер на 2 226,11лв.
със законна лихва в размер на 25,35лв. за периода 16.08.2018г.- 26.09.2018г.,
240,42лв. неолихвяеми вземания, 428,92лв. разноски по гр.дело, 379,59лв.
разноски по изп. дело за адвокатско възнаграждение.
С разпореждане
на ЧСИ, на основание чл.458 от ГПК, въз основа на Удостоверение с
изх.№130371801994216/03.10.2018г.- л.194 издадено от ТД на НАП - гр. П., офис
Пазарджик, е присъединена Държавата, като взискател за сумата общо от 269
602,26лв. спрямо длъжника „Б.- В.“ ЕООД.
С разпореждане
на ЧСИ, на основание чл.458 от ГПК, въз основа на Удостоверение с изх.№130371802001921/03.10.2018г.-
л.196, издадено от ТД на НАП- гр.П., офис Пазарджик, държавата е присъединена
като взискател за сумата общо от 292,09лв. спрямо длъжника Т.М.И.К..
С разпореждане
на ЧСИ, на основание чл.458 от ГПК, въз основа на Удостоверение с изх.№130371802013587/05.10.2018г.-
л.195, издадено от ТД на НАП- гр.П., офис Пазарджик, държавата е присъединена
като взискател за сумата общо от 139 933,11лв. спрямо длъжника „Р.- 12“ ЕООД- в
ликвидация.
С разпореждане
на ЧСИ от 09.05.2019г. е присъединено вземането на „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК *********, съгласно Удостоверение с изх.№5822/09.05.2019г., издадено по
изп.дело №20188870400199 по описа на ЧСИ Д.Д., въз основа на молба вх.№10328/09.05.2019г.,
с искане за присъединяване на вземане срещу длъжниците Т.М.И.К. *** ЕООД. По
него длъжникът Т.М.И.К. е осъдена солидарно с длъжника „Б.- В.“ ЕООД само за
1/3 част от размера на задълженията по изпълнителните листове по изп.дело №20188870400199,
в качеството й на наследник на починалия солидарен длъжник К. К..
С разпореждане
на ЧСИ, на основание чл.456 от ГПК и по молба с вх.№13930/22.10.2020г. е
присъединено вземането на И.Н.Д., с ЕГН **********, съгласно Удостоверение- л.931,
издадено на 20.10.2020г. по изп.дело №20205210400107 по описа на СИС при РС-
гр.В., спрямо длъжника Т.М.И.К., за следното вземане: Главница в размер на 9
300лв., ведно със законова лихва, считано от 09.10.2020г., 186лв.- ДТ по ИЛ,
397,50лв.- адвокатски хонорар по ИЛ, 24лв.- ДТ за образуване на ИЛ, 18лв.- ДТ
за налагане на възбрана, 15лв.- ДТ за вписана възбрана, 6лв.- ДТ за издаване на
настоящото удостоверение за присъединяване.
С разпореждане
на ЧСИ, на основание чл.456 от ГПК издадено по молба с вх.№13979/23.10.2020г. е
присъединено вземането на „Био Органик България“ ЕООД, съгласно Удостоверение- л.942,
издадено на 22.10.2020г. по изп.дело №20205210400112 по описа на СИС при РС-
гр.В., спрямо длъжника „Б.- В.“ ЕООД, както следва: 39 000лв.- главница, ведно
със законова лихва, считано от 15.10.2020г., 780лв.- ДТ по ИЛ, 850лв.- адвокатски
хонорар по ИЛ, 24лв.- ДТ за образуване на ИД, 18лв.- ДТ за налагане на
възбрана, 15лв.- ДТ за вписана възбрана, 6лв.- ДТ за издаване на настоящото
удостоверение за присъединяване, 50лв.- адвокатски хонорар по ИД.
В хода на
изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия, изразени в налагане
на запори върху банкови сметки, МПС-та, възбрана на недвижими имоти,
собственост на длъжниците по изпълнителното дело, проведени са публични
продани, част от които са обявени за нестанали.
Видно
от обезпечителна заповед, издадена на 19.11.2020г. въз основа на Определение №260113/17.11.2020г.,
постановено по ч.гр.д. №593/2020г. по описа на АС- П.- л.1217 се установява, че
е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от Т.М.И.К. срещу „У.Б.“ АД, с
правно основание чл.424 от ГПК, за недължимост на: изпълняемото вземане по
изп.д.№683/2018г. по описа на ЧСИ Д.Д., с peг.№887 на КЧСИ за следните суми:
168 301,45 евро- главница по договор за банков кредит от 26.05.2018г. и 13 838
евро, представляваща сбор от договорна лихва в размер на 5111,55 евро за
периода от 25.01.2018г. до 29.05.2018г., 3467,15 евро, представляваща лихва
върху просрочена главница от 25.11.2017г. до 15.08.2018г. и 5259,43 евро,
представляваща наказателна лихва за периода от 25.11.2017г. до 15.08.2018г.,
поради наличие на нови обстоятелства в Протоколи на УС на „У.Б.“ АД от 14.10.2008г.,
26.02.2009г., 01.04.2009г. и 05.06.2009г., имащи значение за размера и
предсрочната изискуемост на изпълняемото вземане, чрез спиране на изпълнението
по изп.д.№683/2018г. по описа на ЧСИ Д.Д., с peг.№887 на КЧСИ на изпълняемото
вземане за следните суми: 168 301,45 евро - главница по договор за банков
кредит от 26.05.2018г. и 13 838 евро, представляваща сбор от договорна лихва в
размер на 5111,55 евро за периода от 25.01.2018г. до 29.05.2018г., 3467,15
евро, представляваща лихва върху просрочена главница от 25.11.2017г. до
15.08.2018г. и 5259,43 евро, представляваща наказателна лихва за периода от
25.11.2017г. до 15.08.2018г.
Въз основа на посочената
обезпечителна заповед, видно от Разпореждане от 20.11.2020г.- л.1246, на
основание чл.432, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл.397, ал.1, т.3 от ГПК е
спряно изпълнението по изп.дело №20188870400683 по описа на ЧСИ Д.Д. с peг.№887
на КЧСИ на изпълняемото вземане за следните суми: 168 301,45 евро- главница по
договор за банков кредит от 26.05.2018г. и 13 838 евро, представляваща сбор от
договорна лихва в размер на 5111,55 евро за периода от 25.01.2018г. до
29.05.2018г., 3467,15 евро, представляваща лихва върху просрочена главница от
25.11.2017г. до 15.08.2018г. и 5259,43 евро, представляваща наказателна лихва
за периода от 25.11.2017г. до 15.08.2018г., както и е спряна провеждащата се от
16.11.2020г. до 16.12.2020г. публична продан на недвижими имоти, собственост на
длъжника по изп.дело „Б.- В.“ ЕООД.
Съдът от правна страна приема за установено
следното:
Жалбата подадена от „У.Б.“ АД, с вх.№17163/08.12.2020г.
е допустима, тъй като е депозирана в срок от лице, легитимирано да обжалва
срещу действие, подлежащо на обжалване по реда на чл.435, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна, при следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.432, т.1 от ГПК, изпълнителното
производство се спира от съда в изброените случаи, сред които попада и
хипотезата на чл.397, ал.1, т.3 от ГПК. Спирането на процесното изпълнително
дело е постановено от съда в производство по реда на глава тридесет и четвърта
от ГПК с цитираната обезпечителна заповед. При това положение за съдебния
изпълнител съществува забрана, при постановено спиране от АС- П., като обезпечителна
мярка по бъдещ иск, предявим от Т.М.И.К. за недължимост на изпълняемо вземане,
с правно основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.439 от ГПК срещу „У.Б.“ АД за
продължаване на изпълнителните действия по процесното изпълнително дело.
След като е издаден съдебен акт за
спиране на принудителното изпълнение той изцяло обвързва органа по принудително
изпълнение. Налице е временна забрана за продължаване на изпълнителните
действия до момента, до който отпадне основанието за спиране на изпълнението.
В случая е налице е спиране на
изп.д.№683/2018г. по описа на ЧСИ Д.Д. за процесно вземане по първия изпълнителен
лист въз основа на което е образувано цитираното по- горе изпълнително дело
издаден именно на жалбоподателя без да се коментират вземанията на останалите
присъединени взискатели.
Следва да се посочи, че по него освен
длъжника Т.М.И.К., като солидарен дължника, такива са и „Б.- В.“ ЕООД и „Р.-12“
ЕООД- в ликвидация, които също отговарят по вземането визирано в
обезпечителната заповед.
С оглед на конкретният диспозитив на
спиране на изпълнителното производство във връзка с конкретно посочено вземане
по изпълнителния лист, за което има издадена обезпечителна заповед и спряна публична
продан, предмет на която са недвижими имоти собственост на единия солидарен
длъжник- „Б.- В.“, обжалваното разпореждане се явява правилно и
законосъобразно.
Дали следва да продължи изпълнението по
процесното изпълнителното дело, тъй като има други присъедини взискатели с
други вземания, на практика не е предмет на настоящата проверка, тъй като
заповедта за налагане на обезпечителната мярка спиране е конкретна и тя реално
е изпълнена от съдебния изпълнител с постановения от него акт за спиране.
Изложеното налага извода, че
постановеното от ЧСИ Даскалов спиране на изпълнителното производство по
цитираното изпълнително дело за конкретно посочено вземане е правилно и
законосъобразно, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.
С оглед на гореизложеното, настоящата
съдебна инстанция приема, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение, като се потвърди обжалваното разпореждане на ЧСИ, с което
е спряно изпълнението по изп.д.№20188870400683 за вземането по първия
изпълнителен лист, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане на ЧСИ Д.Д. от 20.11.2020г. с което,
на основание чл.432, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл.397, ал.1, т.3 от ГПК е
спряно изпълнението по изп.д.№20188870400683 на изпълняемо вземане за следните
суми: 168 301,45 евро- главница по договор за банков кредит от 26.05.2018г. и
13 838 евро, представляваща сбор от договорна лихва в размер на 5111,55 евро за
периода от 25.01.2018г. до 29.05.2018г., 3467,15 евро, представляваща лихва
върху просрочена главница от 25.11.2017г. до 15.08.2018г. и 5259,43 евро,
представляваща наказателна лихва за периода от 25.11.2017г. до 15.08.2018г.,
както и е спряна провеждащата се от 16.11.2020г. до 16.12.2020г. публична
продан на недвижими имоти, собственост на длъжника по изп.дело „Б.- В.“ ЕООД. Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.