Решение по дело №947/2016 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 200
Дата: 6 декември 2017 г. (в сила от 29 май 2018 г.)
Съдия: Татяна Станчева Станчева Иванова
Дело: 20162130100947
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 200 / 6.12.2017 г.,                         град Карнобат,

 

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                        І граждански състав

На шести ноември                                                     през две хиляди и седемнадесета  гоД.

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева

 

Секретар: Веска Х.

като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева

гражданско  дело номер 947 по описа за  2016 гоД.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на Д.И.Д., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, Г.  Д.В., ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и Д.Д.И., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, всички представлявани от адв.С.Х.Г., против Д.Р.И., ЕГН: **********, адрес: ***- Бургаски затвор към ГД „Изпълнение на наказанията”, Т.И.И., ЕГН: **********, адрес: ***, Д.И.И., ЕГН: **********, адрес: *** и А.И.А., ЕГН: **********, адрес: ***. С исковата молба са предявени два иска с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК. С първия от предявените искове, се иска от съда да приеме за установено по отношение на Т.И.И., Д.И.И. и А.И.А., че  Д.И.Д. притежава право на  пожизнено ползване върху двете западни стаи и сервизните помещения от самостоятелен обект, заемащ първи жилищен етаж със застроена площ 112 кв.м, целия състоящ се от четири стаи, кухня, баня,тоалетна, мокро помещение, коридор и тераси, при граници: изток-външен зид, запад-външен зид, север-стълбище и външен зид, юг-външен зид, отдолу-гаражен етаж и отгоре-втори жилищен етаж на Н. Р.И., разположен  в двуетажна, двуфамилна жилищна сграда с гаражен етаж, построена в поземлен имот № 2662, за който поземлен имот е отреден УПИ № VІІ- 2661,2662 в кв. 69 съгласно действащия ПУП на гр.Карнобат, при граници: изток- ул. Пейо Яворов, запад- УПИ № ХІІІ-2667, север- УПИ № V- 2659,2660 и юг- УПИ № Х-2664 и УПИ ІХ-2663.

Вторият иск е за постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на Д.Р.И., ЕГН: **********, Т.И.И., ЕГН: **********, Д.И.И. ЕГН: ********** и А.И.А., ЕГН: **********, че  Д.И.Д. ЕГН: **********, Г.  Д.В., ЕГН: **********, и Д.Д.И., ЕГН: **********  са собственици на 3/4 ид.части от самостоятелен обект заемащ първи жилищен етаж със застроена площ 112 кв.м, състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, коридор и тераси, при граници: изток-външен зид, запад-външен зид, север-стълбище и външен зид, юг-външен зид, отдолу-гаражен етаж и отгоре-втори жилищен етаж на Н. Р.И. и на 1/ 2 ид.част от две складови помещения с полезна площ 14.60 кв.м в гаражния етаж,  разположени  в двуетажна, двуфамилна жилищна сграда с гаражен етаж, построена в поземлен имот № 2662 за който поземлен имот е отреден УПИ № VІІ- 2661,2662 в кв. 69 съгласно действащия ПУП на гр.Карнобат, при граници: изток- ул. Пейо Яворов, запад- УПИ № ХІІІ-2667, север- УПИ № V- 2659,2660 и юг- УПИ № Х-2664 и УПИ ІХ-2663. Твърди се, че от посочените части Д.И.Д. притежава 4/6 ид.части, а Г.  Д.В. и Д.Д.И. притежават всяка по 1/ 6 ид.част.

В исковата молба, ищците посочват, че са наследници по закон на Д. Д.д.б.ж. на гр.Карнобат, починал на 24.05.2008 г., като ищцата Д.И.Д. е негова съпруга. През 1983г . Д. Д.д.и Д.Д.и придобили в режим на съпружеска имуществена общност процесния недвижим имот, находящ се в град Карнобат на ул. „П.К.Яворов” № 30.

През 1992 г., Д. Д.д.и Д.И.Д. прехвърлили на внука си Д.Р.И. 1/4 идеална част от дворното място и от първия жилищен етаж от построената в северната част на парцела жилищна сграда. Със същия нотариален акт прехвърлителите запазили право на ползване до края на живота им на двете западни стаи и сервизните помещения от първия етаж.  След смъртта на Д. Д. била прекратена съществуващата имуществена общност върху притежаваните от съпрузите 3/4 идеални части, като жилището заемащо целия първи етаж, ведно с 1/2 ид.част от общите части на сградата се притежавали в съсобственост от лицата Д.Р.И. – 1/4 ид.част, а останалите 3/4 ид.части се разпределяли между Д.И.Д. - 4/6 идеални части, Г.Д.В.- 1/6 идеална част и Д.Д.И.- 1/6 идеална част. 1/2 ид.част от гаражния етаж се притежавала само от Д.И.Д. – 4/6 ид.части,  Г.Д.В.- 1/6 идеална част и Д.Д.И.- 1/6 идеална част.

По молба на ответниците Т.И.И., Д.И.И. и А.И.А. било образувано срещу Д.Р.И.  изпълнително дело № 20152130400067 по описа на ДСИ при РС гр.Карнобат за събиране на парично вземане срещу същия. По същото изпълнително дело е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на Д.И., а впоследствие ДСИ възложил на ответниците недвижимия имот. До ищците Д. И.Д. и Д.Д.И. била отправена покана от ответниците за плащане на наем.

Ищцата Д. И.Д. обосновава правният си интерес от предявяването на първия иск в качеството си на носител на ограничено вещно право - пожизнено право на ползване върху двете западни стаи и сервизните помещения от първия етаж на жилищната сградата. 

Ищците обосновават интереса си от предявяването на втория собственически иск с твърдението, че са наследници на починалия Д. Д. и притежават от процесния имот посочените по-горе ид.части, а ответниците черпят правата си от Постановлението за възлагане на недвижим имот издадено по изп.д.№ 20152130400067 по описа на ДСИ при РС гр.Карнобат. Ищците излагат твърдения, че с постановлението за възлагане на ответниците не могат да се прехвърлят повече права от тези които е притежавал ответника Д.Р.И. - 1/4 ид.част от дворното място и 1/4 ид.част  от първия жилищен етаж.

В срока за отговор ответниците Т.И.И., представлявана от адв.Т.Т., Д.И.И., представляван от адв.Г. К. и А.И.А., с процесуален представител адв.С.К., заявяват, че предявените искове са недопустими, по отношение основателността им заявяват, че са неоснователни и следва да се отхвърлят. Твърдят, че правото на ползване, което дарителите Д. и Д.Д.и са направили в полза на своя внук Д.Р.И. е направено общо за двамата прехвърлители, а не за всеки поотделно, поради което със смъртта на прехвърлителя Д. Д.Д. преживялата съпруга Д.Д. има право на ползване не върху цялата част учредена с договора за дарение, а на ½  ид.част от запазеното пожизнено право на ползване.

По отношение допустимостта на предявените претенции, БОС се е произнесъл с определение № 974 от 05.06.2017г. по ч.гр.дело № 720/2017г., като е приел, че е налице правен интерес от предявяването на установителните искове, поради което настоящият състав на съда няма да излага мотиви за допустимостта на исковете.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител адв.Г., поддържат исковите претенции. Ангажира доказателства. Претендират разноски по делото.

Ответникът Д.Р.И. заявява, че признава иска и не оспорва разноските.

Ответниците Т.И.И., Д.И.И. и А.И.А., чрез процесуалните си представители оспорват претенциите, молят исковете да се отхвърлят като неоснователни. Ангажират доказателства и претендират разноски.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищци са наследници по закон на Д. Д.д.б.ж. на гр.Карнобат, починал на 24.05.2008 г., видно от удостоверение за наследници № 460/19.05.2015г., издадено от Община Карнобат. Д.И.Д.  е съпруга на починалия, а Г.Д.В. и Д.Д.И. са негови дъщери.

Не се спори от страните, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот и учредяване на суперфиция № 87 том І нот.дело № 213 от 31.03.1983 г. по регистър на РС гр.Карнобат, Д. Д.д.и Д.И.Д.  придобили в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, находящ се в град Карнобат, с административен адрес: град Карнобат, ул. „П.К.Яворов” № 30, представляващ 1/4 ид.част от дворно място, образуващо по действащия план на града УПИ № VII-2661,2662 в квартал 69 както и реално жилище заемащо целия първи жилищен етаж от построената в северната половина на дворното място жилищна сграда, ведно с принадлежащите му 1/2 идеална част от общите части на жилищната сграда, включително и 1/2 ид.част  от складовите помещения в гаражен етаж.

С нотариален акт № 56 том II д.№ 659/ 29.06.1992 г.  по регистъра на КРС Д. Д.д.и Д.И.Д. прехвърлили на внука си –ответника Д.Р.И. 1/4 идеална част от дворното място и от първия жилищен етаж от построената в северната част на парцела жилищна сграда. Със същия нотариален акт прехвърлителите си запазили право на ползване до края на живота им на двете западни стаи и сервизните помещения от първия етаж. 

По молба на ответниците Т.И.И., Д.И.И. и А.И.А. срещу Д.Р.И. е образувано изпълнително дело № 67 по описа за 2015 г. на ДСИ при РС гр.Карнобат за събиране на парично вземане срещу Д.И.. По изпълнителното дело с постановление на ДСИ от 25.03.2015 г. е наложена възбрана върху процесните недвижими имоти, собственост на ответника Д.И., вписана на 26.03.2015 г. в АВ-СВ гр.Карнобат/л.д. 11/.

Не се спори от страните, че по искова молба от 21.05.2015 г. на Д.И.Д. и наследниците на Д. Д.д.(вписана на 02.06.2015 г.) по гр.д.№ 413/2015 г. по описа на РС гр.Карнобат е постановено решение № 159/ 29.09.2015 г., поправено с решение № 210/ 17.11.2015 г., с което е развален сключения с нотариален акт № 56 том II д.№ 659/ 29.06.1992 г.  по регистъра на КРС договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, с който Д.И.Д. и Д. Д.д.са прехвърлили на Д.Р.И. 1/ 4 идеална част от дворното място и от първия жилищен етаж от построената в северната част на парцела жилищна сграда. Страните по спора заявяват, че решението е непротивопоставимо на ответницитевзискатели по изпълнителното дело.

По изп.дело № 20152130400067 по описа на ДСИ при РС гр.Карнобат са предприети действия за продажба на имота, собственост на ответника Д.Р.И.. С постановление от 11.03.2016 г./л.д.58/, ДСИ възложил на ответниците Т.И.И., Д.И.И. и А.И.А. недвижимия имот – 1/4 идеална  част от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 633 кв.м.,образуващо УПИ – VII-2661,2662 в кв.69 съгласно действащия ПУП на гр.Карнобат, одобрен със заповед № 578 от 19.10.1989 г. на кмета на община Карнобат, при граници: изток-улица Пейо Яворов, запад-УПИ ХIII-2667, север-УПИ-V-2659, 2660 и юг-УПИ-Х-2664 и УПИ-IХ-2663, заедно със самостоятелен обект в построената в поземлен имот № 2661 двуетажна, двуфамилна жилищна сграда с гаражен етаж, който самостоятелен обект представлява първи жилищен етаж със застроена площ 112 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, малко помещение, коридор и три тераси, при граници: изток-външен зид, запад-външен зид, север-стълбище и външен зид, юг-външен зид, отдолу-гаражен етаж и отгоре-втори жилищен етаж на Н. Р.И., ведно с принадлежащите две складови помещения в гаражния етаж с полезна площ 14.60 кв.м./които са посочени в нот.акт № 56, том II, дело 659/29.06.1992 г. на КРС като „един лицев склад и малкия склад“/, както и съответните идеални части от общите части на сградата /върху двете западни стаи и сервизните помещения има запазено пожизнено право на ползване на бабата на длъжника Д.И.Д./ за сумата 46000 лева.

          На 20.07.2016г., ответниците, действащи чрез адв. С.К., като техен пълномощник, отправили покана/л.д.18/ до ищците Д. И.Д. и Д.Д.И. в срок до 10.08.2016 г. да изразят готовност за плащане на наем за възложения имот, който ползват.

Като доказателство по делото че ищците са собственици на процесните недвижими имоти, е представена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 231/13.02.2008г./л.д.192-195/, подадена от Д.Д.И.. С декларацията Д.И. *** притежаването на право на собственост – земя и сгради находящи се на административен адрес гр.Карнобат, ул.П.Яворов № 30. Тази декларация не касае процесния имот, тъй като в т.4 от декларацията е посочено като начин на придобиване –дарение с нот.акт № 87/31.03.1983г. в т.7.7 от декларацията е посочено правото на собственост върху земята, съответните идеални части за всеки един от собствениците отразени в Таблица 1.

Видно от представеното копие от декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 2256/05.02.2014г./л.д. 200 – 207/ ответникът Д.Р.И. е декларирал правото си на собственост на земя и сграда, находящи в гр.Карнобат с административен адрес: ****. С посочената декларация Д.И. е заявил че е единстен собственик /1/1 ид.части/ от първи етаж от сграда със застроена площ от 112 кв.м., построена през 1984г., както и единствен собственик на земята в размер на 158,25кв.м., придобити с нот.акт № 56, том II, дело 659/1992г. на РС-Карнобат. Към декларацията са представени доказателства за собствеността на Д.И. – нот. акт № 56, том II, дело 659/1992г. на РС-Карнобат, скица № 75/28.01.2014г., постановление от 7.06.1982г. за възлагане на имот, удостоверение от Община Карнобат от 18.02.2008г. с изх.№ 94-Д -837 видно от което в поземлен имот №VII-2661, 2662 в кв.69, съгласно действащия ЗРП/ПУП на гр.Карнобат съгласно одобрен проект на 08.04.1983г. и разрешение за строеж № 94/25.04.1983г. е изградена двуетажна двуфамилна жилищна сграда с гаражен етаж, представляваща две самостоятелни жилища: втори жилищен етаж представлява самостоятелно жилище със застроена площ – 112кв.м., състоящо се от четири стаи, кухня – бокс, баня, тоалетна, мокро помещение коридор и три тераси, с прилежащи помещения в гаражния етаж: югоизточна гаражна кретка –с полезна площ -16,40кв.м. и двете складови помощения зад нея, с полезна площ -9,90 кв.м. и 4,70кв.м. и коридор.

 При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда прави следните правни изводи:

Първият от предявените искове се основава на твърдението, че ищцата Д.Д. притежава в пълен обем правото на ползване върху двете западни стаи и сервизните помещения от самостоятелен обект заемащ първи жилищен етаж със застроена площ 112 кв.м, целия състоящ се от четири стаи, кухня, баня,тоалетна, мокро помещение, коридор и тераси. Тя се легитимира като носител на това право с нотариален акт № 56 том II д.№ 659/ 29.06.1992 г.  по регистъра на КРС. По силата на договора дарителите Д. и Д.Д.и са се разпоредили и са дарили на внука си Д.И. притежавания от тях недвижим имот, като на двамата се предоставя правото на ползване на двете западни стаи и сервизни помещения до края на живота им.

Спорът по отношение на първия иск касае въпросът дали след смъртта на Д. Д., неговата съпруга-ищцата Д.Д. притежава в пълен обем правото на ползване върху двете западни стаи и сервизните помещения от самостоятелен обект заемащ първи жилищен етаж със застроена площ 112 кв.м, целия състоящ се от четири стаи, кухня, баня,тоалетна, мокро помещение, коридор и тераси.  

 

 

 

 

 

 

 

От съдържанието на нот.акт, с който дарителите даряват на внука си Д. Д. имота и от съдържанието на клаузата, с която дарителите си запазват правото на ползване върху конкретно посочените помещения, следва извод, че всеки от дарителите има пожизнено право на ползване върху двете западни стаи и сервизните помещения.

Същността на ограниченото право на ползване предполага неговата противопоставимост на собственика на вещта. Съгласно разпоредбата на чл. 56 от Закона за собствеността, ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т.ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг член на семейството си. Запазеното право на ползване изключва изцяло възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик/ съгласил се да сключи сделката при тези условия/ поведение, с което да се съобрази.

 

 

 

 

Правото на ползване на ищцата Д.Д. върху посочените помещение се оспорва от ответниците с твърденията, че то не е уговорено за всеки поотделно, а е запазено общо за двамата прехвърлители и след смъртта на единия от тях –Дима Д., за другия –Д.Д. останало правото на ползване на ½ ид.част от това, което е било учредено в полза на двамата. След като  в нот. акт правото на ползване не е било изрично ограничено в идеална част за всеки от двамата носители, смъртта на единия от ползвателите не ограничава обема на правото на ползване на другия, който има право да го ползва в пълен обем.

По изложените по-горе съображения, твърдението на собствениците на имота - ответници по делото /т.4 от отговорите на исковите молби/, че правото на ползване на Д.Д. се простира до ½ ид.част от двете западни стаи и сервизните помещения от самостоятелен обект заемащ първи жилищен етаж със застроена площ 112 кв.м, целия състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, коридор и тераси е неоснователно и предявеният от Д.Д. установителен иск следва да се уважи.

С втория установителен иск ищците искат да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците Д.И.Д., Г.Д.В. и Д.Д.И. са собственици на 3/4 ид.ч. от процесния имот, при квоти съответстващи на наследствените им права.

В подкрепа на претенцията си ищците излагат, че с нотариален акт № 56 том II д.№ 659/ 29.06.1992 г.  по регистъра на КРС Д. Д.д.и Д. И.Д. са прехвърлили на внука си –ответника Д.Р.И. 1/4 идеална част от дворното място и ¼ ид.част от първия жилищен етаж от построената в северната част на парцела жилищна сграда.

Доводите на ищците са неоснователни, тъй като от  съдържанието на нотариален акт № 56, том II, дело №659/29.06.1992 г. по регистъра на КРС  се установява, че Д. Д. и Д.Д.,  дядо и баба на Д.И., длъжник по изп.дело № 67/2015г., са му прехвърлили ¼ ид.ч. от дворното място, цялото с площ 640 кв.м. /по скица 633 кв.м./, образуващи УПИ –VII-2661, 2662, в кв. 69, съгласно действащия ПУП на гр. Карнобат, и реално първия жилищен етаж от построената в северната част на поземления имот двуетажна, жилищна сграда с гаражен етаж, който първи жилищен етаж е с площ 93 кв.м., по нот.акт, а реално 112 кв.м., състоящ се от четири стаи- кухня, баня, тоалетна, коридор,  както и от приземния етаж-един лицев склад и малкия склад срещу задължение на внука им- Д.И. да поеме издръжката и гледането им, като до навършване на неговото пълнолетие, това задължение е следвало да бъде изпълнявано от неговата майка-Д.Д.И.. Стойността на прехвърления имот е данъчната оценка на имота 3544 лв.  От всички тези факти следва изводът, че бабата и дядото на Д.И. са му прехвърлили целия притежаван от тях имот, което е ¼ и.д. от дворното място  и целия първи етаж от сградата, а не ¼ и.д. от същия. Индиция за това е, че е същите са си запазили пожизнено правото на ползване на двете западни стаи и сервизните помещения. Този факт се подкрепя и от представената по делото данъчна декларация /л.д.200-207/, с която имотът е деклариран от ответника Д.И., като собственик на целия процесен имот. По изложените съображения съдът прави извод, че  исковата претенция за признаване за установено, че ищците са собственици на претендираните от тях идеални части, общо на ¾ ид.части от процесния имот е неосноветелна.

По разноските:

При образуване на делото са представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 50лв./за първия иск/. По втория от исковете са представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 165,70 лв. Данъчната оценка на процесния имот е 23232,60лв. Предвид предявената претенция от ищците за собственост на ¾ ид.части от имота, дължимата  държавна такса се определя върху ¾ от данъчната оценка -23232,60лв., т.е. цената на иска  възлиза на 17424,45, при която цена дължимата държавна такса по втория иск е в размер на 174,24 лв., като ищците следва да бъдат осъдени да довнесат допълнителна държавна такса в размер на 8,54 лв.

Предвид уважаването на първия от исковете, в полза на ищцата Д.Динева, следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1050лв., представляващи възнаграждение за адвокат -1000лв. и държавна такса -50лв.

С оглед отхвърлянето на втория иск в полза на ответниците, следва да се присъдят разноски. Тъй като упълномощаването на процесуалните представители на ответниците е общо за двата иска, съдът предвид уважаването на първия иск и отхвърлянето на втория, счита че в полза на ответниците следва да се присъдят разноски за възнаграждение на адвокат, в размер на ½ от претндираните възнаграждения за ангажираните процесуални представители, съгласно представените даказателства,  както следва: на Т.И.И. в размер на 780лв., на Д.И.И. в размер на 525 лв. и в полза на А.И.А. в размер на 782,50 лв.

 Мотивиран от гореизложеното, Карнобатският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на ответниците Т.И.И., ЕГН: ********** , адрес: ***, Д.И.И., ЕГН: **********, адрес: *** и А.И.А., ЕГН: ********** , адрес: ***, че Д.И.Д. ЕГН: **********, постоянен адрес: *** притежава право на пожизнено ползване върху двете западни стаи и сервизните помещения от самостоятелен обект заемащ първи жилищен етаж със застроена площ 112 кв.м, целия състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, коридор и тераси, при граници: изток-външен зид, запад-външен зид, север-стълбище и външен зид, юг-външен зид, отдолу-гаражен етаж и отгоре-втори жилищен етаж на Н. Р.И., разположен в двуетажна, двуфамилна жилищна сграда с гаражен етаж, построена в поземлен имот № 2662 за който поземлен имот е отреден УПИ № VІІ- 2661,2662 в кв. 69 съгласно действащия ПУП на гр.Карнобат, при граници: изток- ул. Пейо Яворов, запад- УПИ № ХІІІ-2667, север- УПИ № V- 2659,2660 и юг- УПИ № Х-2664 и УПИ ІХ-2663.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявеният от Д.И.Д., ЕГН: **********, Г.Д.В., ЕГН: ********** и Д.Д.И., ЕГН: ********** за приемане за установено по отношение на ответниците Д.Р.И., ЕГН: **********, адрес: ***- Бургаски затвор към ГД „Изпълнение на наказанията”, Т.И.И., ЕГН: **********, адрес: ***, Д.И.И., ЕГН: **********, адрес: *** и А.И.А., ЕГН: **********, адрес: ***, че Д.И.Д., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, Г.  Д.В., ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и Д.Д.И., ЕГН: ********** постоянен адрес: *** са собственици на 3/4 ид.части от самостоятелен обект заемащ първи жилищен етаж със застроена площ 112 кв.м, състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, коридор и тераси, при граници: изток-външен зид, запад-външен зид, север-стълбище и външен зид, юг-външен зид, отдолу-гаражен етаж и отгоре-втори жилищен етаж на Н. Р.И., и на 1/ 2 ид.част от две складови помещения с полезна площ 14.60 кв.м в гаражния етаж,  разположени в двуетажна, двуфамилна жилищна сграда с гаражен етаж, построена в поземлен имот № 2662, за който поземлен имот е отреден УПИ № VІІ- 2661,2662 в кв. 69 съгласно действащия ПУП на гр.Карнобат, при граници: изток- ул. Пейо Яворов, запад- УПИ № ХІІІ-2667, север- УПИ № V- 2659,2660 и юг- УПИ № Х-2664 и УПИ ІХ-2663, при следните квоти от посочената част: Д.И.Д. притежава 4/6 ид.част, Г.  Д.В. – 1/6 ид.част и Д.Д.И. 1/6 ид.част.

ОСЪЖДА Т.И.И., ЕГН: ********** , адрес: ***, Д.И.И. ЕГН: **********, адрес: *** и А.И.А., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплатят на  Д.И.Д. ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, разноските по делото в размер на 1050 лв./хиляда и петдесет лева/

ОСЪЖДА Д. И.Д., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, Г.  Д.В., ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и Д.Д.И., ЕГН: ********** постоянен адрес: ***, да заплатят на Т.И.И., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 750 /седемстотин и петдесет лева/, на Д.И.И., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 525 /петстотин двадесет и пет лева/ и на А.И.А., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 782,50 /седемстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляващи направените от ответниците разноски по делото.

ОСЪЖДА Д. И.Д., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, Г.  Д.В., ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и Д.Д.И., ЕГН: ********** постоянен адрес: *** да заплатят по сметка на РС-Карнобат сумата от 8,54 лв. /осем лева и петдесет и четири стотинки/ дължима държавна такса по втория иск.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: