РЕШЕНИЕ
№ 767
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330103209 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. с чл.
296, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 14, ал. 2 от Наредбата за безплатното
работно и униформено облекло.
Ищецът АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК ****** твърди, че
между страните бил сключен трудов договор на 05.04.2021 г., като при
възникване на трудовото правоотношение ищецът-работодател предоставил
на ответника работно облекло на стойност 224,18 лв. с ДДС, включващо: един
брой работно яке размер 54, на стойност 26,47 лв. без ДДС; три броя
фланелки без яка размер L, на общата стойност за трите фланелки в размер на
12,64 лв. без ДДС; два броя полугащеризона размер 52, всеки един на цена от
31,70 лв. без ДДС един брой защитни очила, на стойност 4,52 лв. без ДДС;
един брой топлозащитен елек размер L, на стойност 45,42 лв. без ДДС; два
броя наколенки Knee Pad, на обща стойност за двата броя в размер на 6,05 лв.
без ДДС; един чифт обувки ударозащигни размер 44, на стойност 28,32 лв.
без ДДС.
Излага се, че съгласно т. 31 от трудовия договор страните
постигнали съгласие, че в случай на прекратяване на трудовото
1
правоотношение в 6 - месечен срок от неговото възникване, работникът ще
задържи за себе си предоставеното му работно облекло, срещу заплащане на
стойността му. Трудовото правоотношение било прекратено на 26.08.2021 г.
по взаимно съгласие на страните, като работното облекло било задържано от
работника, и въпреки настъпмане на падежа за заплащане на стойността му –
26.08.2021г. и до настоящия момент тази стойност не била заплатена.
Сочи, че за исковата сума било образувано заповедно производство
по реда на чл. 410 ГПК, издадена била заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът е възразил, с оглед на което заповедният съд дал указания на
кредитора да предяви установителен иск за оспореното вземане.
Подаден е отговор от ответника Д. Х. А., с който не се оспорва факта
на съществувало срочно трудово правооношение, със срок на изпитване в
полза на работодателя, прекретено на 26.08.2021 г., както и че в
съдържанието на трудовия договор била предвидена клауза, според която в
случай на прекратяване на трудовото правоотношение в 6-месечния срок
работникът ще задържи за себе си предоставената му от работодателя
работно облекло срещу заплащане на стойността му. Счита обаче, че в
Наредбата за работното и униформено облекло има установено задължение за
работодателя да определи срок за износване на предоставеното работно
облекло и за определяне условията за неговото използване, който срокът за
износване започва да тече от деня, в който е предоставено на работника
съответното работно облекло. Според ответника ищецът не бил определил
такъв срок и не бил посочил неговата остатъчна стойност, макар това работно
облекло да било ползвано от работника повече от четири месеца, като
стойността му следва да бъзе определена като остатъчна стойност към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Посочва се също така, че съгласно сключения трудов договор
ответникът бил дал съгласието си дължимата от него стойност на работното
облекло да бъде удържана от последното му месечно трудово
възнаграждение, което работодателят не направил. Също така не ставало ясно
дали тази сума е прихваната от последното трудово възнаграждение.
В постъпила от адв. П. молба по повод изнесените в отговора
възражения е изложено становище, според което трудовото правоотношение
било прекратено по взаимно съгласие, за което представя предложение от
2
ответника до ищцовото дружество, както и че от работодателя няма
извършено прихващане, доколкото последната заплата на ответника била
несеквестируема, а и дори да е имал такава възможност за прихващане, за
работдателя не възниква задължение за прихващане.
Според становището несъстоятелни били аргументите за това, че
работното облекло следва да се остойности като остатъчна стойност поради
настъпила амортизация като невярно, доколкото задължението за счетоводна
амортизация би имало значение за отношенията с фиска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните, че ТПО между тях е прекратено четири
месеца след възникването му, както и че при сключването на трудовия
договор ответникът е получил от работодателя работно облекло на стойност
224,18 лв. с ДДС, включващо: един брой работно яке размер 54, на стойност
26,47 лв. без ДДС; три броя фланелки без яка размер L, на общата стойност за
трите фланелки в размер на 12,64 лв. без ДДС; два броя полугащеризона
размер 52, всеки един на цена от 31,70 лв. без ДДС един брой защитни очила,
на стойност 4,52 лв. без ДДС; един брой топлозащитен елек размер L, на
стойност 45,42 лв. без ДДС; два броя наколенки Knee Pad, на обща стойност
за двата броя в размер на 6,05 лв. без ДДС; един чифт обувки ударозащитни
размер 44, на стойност 28,32 лв. без ДДС.
Видно от съдържанието на сключения трудов договор – в член 31 е
предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение в 6 - месечен
срок от неговото възникване, работникът ще задържи за себе си
предоставеното му работно облекло, срещу заплащане на стойността му. Тази
стойност е определена в член 32 като сбор от цените на всеки артикул, по
които цени работодателят ги е придобил чрез покупка от трети лица.
Работното облекло е актив на работодателя и негова собственост по
аргумент от разпоредбата на член 296, ал. 2 КТ, според който текст
работникът е длъжен да опазва и носи работното облекло, което е имущество
на работодателя. Това имущество на работодателя се предоставя за ползване
на работника безплатно докато трае трудовото правоотношение, освен това
3
това имущество представлява актив, който подлежи на амортизация.
Съгласно Наредбата за безплатното работно и униформено облекло при
прекратяване на ТПО работникът е длъжен да върне това облекло на
работодателя, защото е собственост на работодателя, който също така следва
да извършва съответните амортизационни отчисления. Или като собственик
на това облекло работодателят носи риска от погиването му, респ. от
амортизацията/ овехтяването му/, а не работника.
Клауза в трудовия договор, предвиждаща, че предоставеното работно
облекло при прекратяване на ТПО следва да се плати от работника по цени,
на които са придобити от работодателя чрез покупка от трети лица е
нищожна, като противоречаща на закона и на добрите нрави, защото по този
начин се прехвърля риска от амортизация на актива работно облекло върху
работника, което е в противоречие с естеството на трудовото
правоотношение. Като нищожна клаузата не произвежда правно действие и
не създава задължение за работника за заплащане на работното облекло, още
повече, че по закон за него възниква задължение да върне облеклото, каквото
изявление работникът е направил в хода на производството.
Ето защо искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора ответникът има право на претендираните
разноски, които са в размер на 300 лева платено адв. възнаграждение, видно
от списъка за разноски. Същите следва да се възложат в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК
********* срещу Д. Х. А., ЕГН ********** иск с правна квалификация чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 296, ал. 1 от Кодекса на труда и чл.
14, ал. 2 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло за
признаване установено в отношенията между страните, че Д. Х. А., ЕГН
********** дължи на АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК ********* сумата
от 224,18 лева, представляваща стойността на предоставеното на ответника
работно облекло, включващо: един брой работно яке размер 54, на стойност
26,47 лв. без ДДС; три броя фланелки без яка размер L, на общата стойност за
4
трите фланелки в размер на 12,64 лв. без ДДС; два броя полугащеризона
размер 52, всеки един на цена от 31,70 лв. без ДДС един брой защитни очила,
на стойност 4,52 лв. без ДДС; един брой топлозащитен елек размер L, на
стойност 45,42 лв. без ДДС; два броя наколенки Knee Pad, на обща стойност
за двата броя в размер на 6,05 лв. без ДДС; един чифт обувки ударозащитен
размер 44, на стойност 28,32 лв. без ДДС, ведно със зак. лихва върху тази
сума, считано от 22.11.2021г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
постановена по ч. гр. д. № 18324/2021 г. по описа на ПРС, ІІ бр. състав, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК ********* да заплати
на Д. Х. А., ЕГН ********** сумата от 300 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5