Р Е
Ш Е Н
И Е
№55
гр. Варна, 01.03.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шести февруари, през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№652 по описа за 2018г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от „ГЛОБАЛ ГАЛАКС“ ЕООД, гр.София, срещу постановеното решение
№603/20.07.2018г. по т.д.№1780/2017г. на ВОС.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, необосновано и постановено при неизяснена фактическа
обстановка. Излага се, че от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин обстоятелството, че между страните е сключен неформален,
консенсуален договор, имащ за предмет извършване за сметка на представлявания
на възложените правни и фактически действия по митническо деклариране на стоки,
обезпечаване на необходимите митнически и търговски документи и др. актове и
действия пред митническите органи, т. нар. пряко митническо представителство.
Последното е породено от обективно съгласие на страните относно учредяването и
обема на представителната власт в нотариално завереното пълномощно, изискуемо
от законодателя като форма за действителност на правната сделка – чл.1, ал.1 от
ППЗМ. Правата и задълженията на страните са установени с този акт, на който
законът и търговската практика възлагат ролята на учредяващ това
правоотношение. Възлагателното писмо установява параметрите на конкретното
възлагане, но той не установява права, съответно задължения на страните.
Приложимото към
процесните отношения право е на чл.5 от Регламент/Е/2913/92г. на Съвета и чл.18
от ЗМ и чл.1 от ППЗМ. Очертаната от посочените норми регламентация е свързана с
обстоятелството, че с учредяване на митническото представителство пряко се
пораждат права и задължения както за представителя, така и за представлявания.
По силата на така създаденото отношение ответникът и неговите служители са
упълномощени да осъществяват пряко представителство по смисъла на чл.5 от МКО,
ЗМ и ППЗМ, които включват и правилното и законосъобразно изготвяне на всички
митнически документи, за които има конкретно възлагане на доверителя.
Независимо от така
създаденото правоотношение, ответникът не е изпълнил поръчката с грижата на
добрия търговец, като е действал в нарушение на критериите за правомерност,
компетентност и информираност на оптималното митническо представителство.
Излага се още, че при
постановяване на решението съдът неправилно е ценил събраните по делото
свидетелски показания, тъй като същите са неотносими към предмета на спора.
Възприемайки ги с решението и позовавайки се на същите, съдът е направил
неправилни изводи за установените по делото факти.
По същество се
претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените
искове да бъдат уважени. Претендира се и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание и
с писмено становище въззивникът, чрез пълномощника си, поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде уважена, като
бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него постановено друго, с
което исковете бъдат уважени в пълен размер. Претендира присъждане и на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна
„ТРАЙДЪН ФРЕЙТ“ ООД, гр.Варна, с писмен отговор и писмено становище в съдебно
заседание, чрез адв.Ж., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че
постановеното от ВОС решение е правилно, законосъобразно и съобразено със
събраните по делото доказателства. Не са налице твърдените в жалбата нарушения
– неправилна преценка на фактите и грешни правни изводи; неправилна
интерпретация на свидетелските показания.
Излага, че между
страните не е налице спор, че същите са в трайни търговски отношение, както и
че пълномощникът е посочил тарифен номер, ползван многократно от ищеца при
извършване на предходни вносове, тъй като не е получил нови указания от него, с
оглед посочения несъществуващ номер.
Дадената от съда
правна квалификация предполага установяване на настъпили в полза на ищеца вреди
от неизпълнение на договорно задължение, а чл.81 от ЗЗД предвижда, че длъжникът
не отговаря, ако невъзможността на изпълнението се дължи на причина, за която
той не отговаря.
Сочи още, че
наложената с наказателното постановление имуществена санкция не представлява
„претърпяна загуба“ по смисъла на чл.82 от ЗЗД, поради което същата не подлежи
на компенсиране по избрания от ищеца ред за защита. Дори да се приеме
обратното, по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че
налагането й се дължи на виновно поведение на ответника. По делото е
установено, че посочения от ищеца тарифен номер не съществува, поради което при
деклариране на стоката е използван номер, който многократно е вписван при
предходен внос на стоки. Ответникът не разполага със специални знания по
отношение на декларираната стока, която е разписана по различен начин в
търговските документи и комбинираната номенклатура. От всичко гореизложено следва извода, че ищецът не е
изпълнил задължението си по чл.285 от ЗЗД, а именно да предостави необходимите
средства и информация на ответника да изпълни своето задължение. Същевременно
ответникът е изпълнил всички действия, за които е бил ангажиран – осъществил е
митническо представителство, с което е изпълнил задължението си по договора за
поръчка.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата, потвърди решението на ВОС и му присъди направените по делото
разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд.
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството пред
ВОС е образувано по предявени искове от „Глобал Галакс“ ЕООД, гр.София, чрез
адв. Б.С., срещу „Трайдънт Фрейт“ ООД, гр.Девня за заплащане на сумата от 36353,10
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие
неизпълнение на договорно задължение на ответното дружество като митнически
представител, включваща сумата 27041,19 лв. имуществена санкция за установено
митническо нарушение и сумата 9310,91 лв., представляваща 25% от
равностойността на стоката, предмет на нарушението, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се
твърди, че страните по делото са сключили неформален договор за митническо
представителство, по силата на който ответникът и негови служители са
упълномощени да осъществяват митническо представителство по отношение внасяните
от ищеца стоки. Твърди се, че при подаване на ЕАД за митническо оформяне на
стоки за ищеца на 12.08.2015г. служител на ответника е изготвил митническите документи, в които е посочил тарифен код на
продукта под №4, различен от посочения от ищеца във възлагателното писмо /л.3/.
При извършената последваща проверка на тарифното класиране митническите
служители са установили, че конкретният продукт е следвало да бъде тарифиран
под друга позиция, за която се дължи антидъмпингово мито и за така извършеното
митническо нарушение е съставен констативен акт. Във връзка с установеното
нарушение, между ищеца и началника на митница Варна е сключено споразумение, по
силата на което нарушителят се задължава да заплати имуществена санкция в
размер на избегнатите публични държавни вземания – 27042,19 лв., както и сума в
размер на 9310,91 лв., представляваща 25% от равностойността на стоката. В
рамките на посочения в споразумението срок задължението по споразумението било
изцяло погасено от ищеца. Твърди се, че с изплащането на сумите ищецът е
претърпял реална вреда, която е в пряка причинно-следствена връзка с
осъщественото от митническия представител деклариране на доставката, доколкото
именно декларирането на погрешен тарифен код е довело до избягване заплащането
на дължимото антидъмпингово мито. Сочи се, че вредата е причинена от неизпълнение
на договорното задължение на ответното дружество правилно да попълни
митническата декларация.
Твърди, че с оглед
спецификата на отношенията между страните по „прякото митническо
представителство“ декларатор по смисъла на закона е именно ищцовото дружество,
поради което и същото носи административната отговорност за неправилното
деклариране. Но същият, в качеството си на възложител, не е бил информиран за съдържанието
на митническата декларация и несъответствието на тарифния код от посочения във
възлагателното писмо. Оспорва твърдението, че ответникът не е имал задължение
за тарифиране. Твърди, че по силата на договора за поръчка довереникът е длъжен
да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, което в настоящия случай не е
осъществено.
В съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. По
същество моли същите да бъдат уважени, предвид установеното наличие на
предвидените в закона предпоставки – наличие на договор, неизпълнение от страна
на ответника на поетите със същия задължения, както и произтекли вреди от
неизпълнението. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „Трайдънт
Фрейт“ ООД, с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва факта,
че е осъществявал пряко митническо представителство за извършвания от ищеца
внос на стоки, но с оглед спецификата на отношенията, декларатор по подадените
митнически декларации се явява ищецът, който носи и отговорност за верността на
данните в митническата декларация.
Твърди още, че във
възлагателното писмо ищецът е посочил тарифен код, различен от определения като
правилен от митническите органи, както и че не е предоставил на ответника
допълнителни данни, позволяващи точното тарифиране на продукта, представляващ
химично съединение. Излага също, че при предходен внос на същата стока по
указание на ищеца – възложител е деклариран същия тарифен код, който в случая е
определен като погрешен при проверката на митническите органи.
По същество моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и му присъди
направените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Между страните по делото не е налице спор относно фактите по делото,
установени надлежно при разглеждане на производството пред ВОС, както следва:
Между страните по делото е бил сключен неформален договор за пряко
митническо представителство, включващо и дейността по внос/пускане на стоки за
свободно обръщение, за изпълнение на който ответникът е бил упълномощен с
нотариално заверено пълномощно, копие от което е приложено на л.11 от
първоинстанционното дело.
С възлагателно писмо от 10.08.2015г. Л.Л, като представител на „Глобал
Галакс“ ЕООД е възложила на „Трайдънт Фрейт“ ООД да осъществи внос на подробно
посочени стоки, между които Ацесулфам К, да претовари стоките от контейнери на
камиони и да предоставя стоките и всички необходими документи при поискване от
страна на митницата за проверка. Във възлагателното писмо е посочен вида на
стоките, количеството, произхода, както и тарифния код за всяка една от тях и
размера на дължимото мито. За стоката под
№3 - Ацесулфам К е посочен тарифен код 29350090 и мито от 6.5%.
В изпълнение на задължението за подаване на митническа декларация по
посоченото възлагателно писмо, на 12.08.2015г. ответникът, в качеството си на
пряк митнически представител, е подал декларация /ЕАД/ за внос, с получател
„Глобал Галакс“ ЕООД, ЕИК *********, в която на позиция 4 е посочена стока с
наименование Ацесулфам К, с тарифен код 29349990 и мито от 6,5%.
Въз основа на извършена проверка на ищеца „Глобал Галакс“ ЕООД, ЕИК
********* е съставен АУАН №260/21.12.2015г. за констатирано от митническите
органи на МП Варна – Запад митническо
нарушение, изразяващо се в неправилно деклариране на стока с произход Китай,
чрез което е избягнал заплащането на дължимото при внос временно антидъмпингово
мито.
С решение №177/2016г. на началника на Митница Варна е одобрено
споразумение, сключено с „Глобал Галакс“ ЕООД на 14.04.2016г. за прекратяване
на административнонаказателно производство, по силата на което страните са
приели за установено, че чрез деклариране по ЕАД от 12.08.2015г. на стока, внос
от Китай, с различен от коректния код по ТАРИК дружеството – вносител е
избегнало заплащането на антидъмпингово мито в размер на 22535,16 лв. и ДДС в
размер на 4507,03 лв., с което е осъществило състава на митническо нарушение по
чл.234, ал.1, т.11; наложена е имуществена санкция на вносителя в размер на
27042,19 лв., представляващи 100 % от размера на избегнатите публични държвни
вземания, както и сума в размер на 9310,91 лв., представляващи равностойността
на на стоката, предмет на нарушение.
Сумите по посоченото споразумение са внесени по сметка на Митница Варна,
за което обстоятелство са представени заверени копия от платежните нареждания и
извлечение от сметката на ищцовото дружество.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че въз основа на възлагателно
писмо от 27.04.2015г. за стоката Ацесулфам К е посочен тарифен код 29349990,
въз основа на същото е подадена ЕАД от 29.04.2015г., в която стоката е
декларирана с посочения тарифен код 29349990, приет както от възложителя, така
и от митническите органи.
Спорните пред настоящата инстанция въпроси са относно обема на
задълженията на ответника, в качеството му на „пряк митнически представител“,
както и дали настъпилите вреди – имуществена санкция от неправилно деклариране
на стока под позиция 4 с наименование Ацесулфам К и тарифен код 29349990 в ЕАД
от 12.08.2015г. са резултат от неизпълнение на поетите от ответника задължения,
а именно недеклерирането й с тарифния код посочен във възлагателното писмо .
Съгласно чл.18 от МКС „пряко митническо представителство“ е налице,
когато митническия представител действа от името и за сметка на друго лице. В
този случай „декларатор“ за митническия режим се явява упълномощителят.
Митническият представител, от своя страна, е отговорен за точността и пълнотата
на информацията представена в декларацията, валидността и автентичността на
документите, приложени към нея, както и за изпълнението на задълженията,
свързани с поставянето на въпросните стоки под съответния митнически режим или
с извършването на разрешените операции.
Така очертаният обем от задължения за митническия представител не е
абсолютен и подлежи на договаряне между страните сключили договора за
представителство, представляващ по своя характер договор за поръчка. Във всички
случаи, независимо от обема на предоставените на митническия представител
задължения, последните следва да бъдат изпълнявани добросъвестно, с грижата на
добрия търговец.
В настоящия случай страните са сключили неформален договор, поради което
преценката за обема на възложените на ответника задължения, включени в „прякото
митническо представителство“, следва да бъде изведен от приложените по делото
възлагателни писма и показанията на
разпитаните свидетелите, които установяват практиката в работата между страните
по делото.
От приложените по делото заверени копия на възлагателни писма се
установява, че ответникът е следвало да извършва митническо оформяне на стоките
въз основа на предоставените от възложителя-ищец документи, без ангажимент за
проверка на тяхната достоверност. В този смисъл са и показанията на разпитаните
по селото свидетели – Любомира Георгиева Л, която в процесния период е
изготвяла възлагателните писма за ответника и Невена Христова Т, която е
приемала писмата и документите и е осъществявала кореспонденцията с
възложителя. И двете свидетелки посочват, че тарифните кодове на стоките,
подлежащи на деклариране, са се посочвали от възложителя и изпълнителя ответник
не е имал право да попълни митническите декларации с код различен от посочения
във възлагателните писма. При констатиране на грешки в същите, изпълнителят е
уведомявал ищеца/възложител, който е коригирал възлагането или са уточнявали
номерата по телефона. Така свид.Л посочва, че “Ако има грешка по възлагателното
писмо, следва да ни уведомят. Изготвям ново такова и го изпращам отново. При
работата ни с „Трайдън фрейт“ са се случвали такива грешки. Всеки път се
процедира така“ /гърба на л.102/. Според свид. Т „Ако се е случвало да се
установи грешка, аз съм се обаждала по телефона, обяснявала съм каква е
грешката или колегите са се обаждали“. „Обичайно, когато се констатира грешка,
практиката е такава, че те изпращат ново възлагателно писмо“. Свидетелката Л
посочва още, че тя е изготвила процесното възлагателно писмо /л.19/, при което
е допуснала техническа грешка при изписване на тарифния код на стоката под №3,
а непосочването на пълния тарифен код на стоката се дължи на обстоятелството,
че такъв не е бил посочен и в придружаващите я документи.
С оглед на така установеното и от съвкупния анализ на свидетелските
показания и разменените между страните възлагателни писма, съдът намира, че
посочването на тарифните кодове на стоките, които е следвало да бъдат вписани в
митническите декларации е било задължение на ищеца, в качеството му на
възложител, като ответникът не е имал право да се отклонява от посочените във
възлагателните писма данни, в какъвто смисъл са и изложените в исковата молба
обстоятелства. Твърденията на свидетелката Л, че обикновено е посочвала осем
цифри от тарифните кодове на стоката, а последните две, които е следвало да
бъдат включени в митническата декларация, са посочвани от „Трейдън фрейт“ са
опровергани от приложените по делото възлагателни писма, в които за част от
стоките са посочени пълните тарифни номера с 10 цифри и не са подкрепени от
други доказателства установяващи задължение на изпълнителя да прави преценка на
вида на стоките, предмет на деклариране и да определя кодовете на същите.
Предвид изложеното и при съобразяване твърденията на ищеца за нарушение
на възлагането, а именно посочване в декларацията на тарифен код, различен от
посочения във възлагателното писмо, съдът счита, че преценката на
обстоятелството какъв код да се впише в изготвяната от ответника митническа
декларация е изключен от задълженията на ответника, в качеството му на пряк
митнически представител, с оглед конкретните уговорки между страните. В този
смисъл, приложеното от въззивника решение на САС е неотносимо към предмета на
спора, доколкото касае различна фактическа обстановка и отношения между
страните по делото.
От друга страна, от приложените по
делото доказателства се установява обстоятелството, което не е и спорно между
страните, че посоченият във възлагателното писмо от 10.08.2015г. тарифен код за
стоката под №3 - Ацесулфам К – 29350090 е
несъществуващ. Именно сгрешения код във възлагателното писмо е довел до
попълване на кода, с който стоката е декларирана при предходния внос през
м.април 2015г. със съответно на посоченото в писмото мито от 6,5%.
Макар по делото да не се установява по безспорен начин обстоятелството,
че ответникът е уведомил ищеца за констатираното несъответствие и между
страните е постигнато съгласие в декларацията да се впише досегашния код на
стоката, то неговото поведение само по себе си не е този обуславящ фактор и
причина, която е довела до настъпване на вредата за възложителя / наложените
митническите санкции/, тъй като дори да беше изпълнил поръчката по начина
посочен във възлагателното писмо, то резултатът щеше да е същия, предвид зададения
несъществуващ тарифен код и мито несъответстващо на определеното за този вид
стока „временно антидъмпингово мито“ към момента на подаване на
декларацията.
Горното обосновава извод за неоснователност на предявения иск за
заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение,
поради което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и
претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед съвпадане
изводите на двете инстанции решението на ВОС следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане въззивникът „Глобал Галакс“ ЕООД, гр.София следва да
бъде осъден да заплати на „Трейдън Фрейт“ ООД сумата от 1920лв., представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №603/20.07.2018г.
по т.д.№1780/2017г. на ВОС.
ОСЪЖДА „ГЛОБАЛ
ГАЛАКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на „ТРАЙДЪНТ
ФРЕЙТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Девня и адрес на управление
Промишлена зона – Юг, база „Трайдънт Фрейт“ сумата от 1920 лева / хиляда
деветстотин и двадесет лева/, представляваща направените пред настоящата
инстанция разноски за адв.възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: