№ 32
гр. , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Донка И. Паралеева
като разгледа докладваното от Донка И. Паралеева Гражданско дело №
20211860100122 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от Й. И. У., ЕГН: ********** в
качеството на майка и законен представител на малолетното дете Н. И. Ч., ЕГН:
*********** срещу неговия баща И. Н. Ч., ЕГН: **********, въз основа на която се иска
изменение на месечната издръжка, която ответникът е осъден да заплаща на сина си по гр.д.
№260/2015г. на РС-П. от 110 лв. на 300 лв. с оглед изменение на обстоятелствата, а именно:
изминаване на дълъг период, нарасналите потребности на детето и нарасналите
възможности на бащата да дава издръжка.
В исковата молба се твърди, че по силата на съдебна спогодба по гр.д. №260/2015г. по
описа на РС-П. ответникът е поел задължение да заплаща на малолетния си син чрез ищцата
като негова майка и законен представител издръжка в размер на 110 лв. месечно, считано от
01.06.2015г., ведно със законната лихва при забава върху размера на всяка просрочена
вноска до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й, което
задължение той изпълнява, като в повечето случаи сумата е по-малка от 110 лв., тъй като си
прихваща таксата за превод. Сочи се, че от първоначалното определяне на издръжката са
минали повече от 5 години и обстоятелствата, по смисъла на чл.142, ал.1 СК, въз основа на
които е била присъдена, са се изменили трайно и съществено. За изминалите години се сочи,
че са се променили икономическите условия за живот в страната, като значително са се
увеличили минимално необходимите разходи за издръжка, включващи храна, облекло,
учебни пособия, лекарства, медицински прегледи, разходи по домакинството, режийни
разноски и др. Сочи се още, че към настоящия момент детето на страните- Н. И. Ч., е на 10
годни – ученик в 3-ти клас, с оглед на което нуждите му и разходите по отглеждането му са
нараснали. Възрастта му се сочи, че изисква разнообразна и здравословна храна, която
1
майката осигурява изцяло, включително и джобни пари за дните, в които е на училище, в
размер на 2.50 лв. на ден или около 50 лв. месечно. Освен това, детето се сочи, че е в период
на интензивен растеж, което предполага увеличение на потребностите му и съответно-
разноските за дрехи и обувки за всеки сезон. Сочи се, че макар учебниците в 3-ти клас да са
безплатни, учебните помагала, пособията, тетрадките, се закупуват от родителите,
включително необходимото спортно облекло за часовете по физическо възпитание, което
също се осигурява от ищцата. Твърди се, че детето заявява желание да посещава
извънкласни занимания по спорт и английски език след отпадане на противоепидемичните
мерки, за което също ще са необходими средства. Ищцата твърди, че като майка се стреми
да задоволи нуждите на детето в пълна степен съобразно доходите, които реализира, но
често изпада в затруднение да покрие месечните разходи /режийни/ за жилището,
необходимите такива за детето, а и твърди, че има задължение за издръжка на по-големия си
син, който въпреки че е пълнолетен понастоящем е студент и не е в състояние да се издържа
сам. С оглед на така изложените факти ищцата заявява, че за нея е възникнал правен интерес
да предяви иск за увеличаване на дължимата от ответника издръжка, която да е адекватна на
нарасналите нужди на детето, за което, от раздялата с баща му, грижите по отглеждане и
възпитание са поети от нея. Ищцата счита, че ответникът се е дезинтересирал от нуждите на
детето, касаещи разходи, свързани с неговото израстване и развитие и се е ограничил в
рамките на заплащаната издръжка от 110 лв. месечно и нищо финансово извън нея. Ищцата
сочи, че освен изменение на обстоятелствата, свързани с нарасналите нужди на детето от
издръжка, е налице такова изменение и по отношение възможността на бащата да дава
издръжка, тъй като същият работи на добре платена длъжност в БДЖ, както и притежава
недвижима собственост, която може да му носи допълнителни доходи. Заради това ищцата
счита, че са налице условията за увеличаване на издръжката, дължима от бащата И. Н. Ч. на
300 лв. месечно, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда.
В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответника И. Н. Ч., като същият е взел становище по исковата молба чрез упълномощения
адв.С.П.-К. от АК-П.. Ответникът заявява, че предявеният иск е допустим и частично
основателен, като го оспорва само по размер. Сочи, че с оглед финансовата му възможност,
ежемесечните му разходи (в това число свързани с погасяване на кредит), притежаваното от
него имущество, участието му в отглеждането на детето и др. обстоятелства, може да
заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Н. И. Ч. в размер на 170 лв. Ответникът
заявява, че не оспорва, че с ищцата са родители на малолетния Н. И. Ч., роден на
11.01.2011г. и че с решение по гр.д. №260/2015г. по описа на П.ски районен съд, е
утвърдено споразумение по чл.127, ал.1 СК, по силата на което е задължен да заплаща
месечна издръжка на малолетното дете в размер на 110 лв. Оспорва твърдението на ищцата,
че тя има задължение за издръжка на по-големия си син, тъй като не са представени
доказателства за това, както и твърдението, че той като баща се е дезинтересирал от
нуждите на детето и не прави никакви други разходи във връзка с отглеждането му.
Ответникът сочи, че претендираният размер на издръжката е прекомерен. Твърди, че
2
получава месечно трудово възнаграждение, което е по-ниско от това на ищцата и няма
други доходи, нито спестявания в банки. Сочи, че сделките, които е извършвал в качеството
на продавач са отпреди 4-5 години, като сумите от тях е използвал за издръжка на
семейството си. Сочи още, че живее с родителите си, които са възрастни и имат сериозни
здравословни проблеми- баща му има онкологично заболяване и е със 74% трайно намалена
работоспособност, а страда и от хипертония. Независимо, че част от цената на приеманите
от баща му лекарства се поема от Здравната каса, на месец разходите, които семейството
прави за лекарства са 80-90 лв. Ответникът сочи, че и той и майка му също страдат от
хипертония, като за двамата лекарствата са около 100 лв. на месец. Сочи, че се налага да
помага финансово на болните си родители, тъй като не получават високи пенсии.
Ответникът сочи още че изплаща паричен заем по Договор за банков кредит, сключен с
„Първа Инвестиционна Банка“ АД на стойност 52500 лв., с месечна погасителна вноска в
размер на 573.87 лв. Сочи още, че има застраховка „Живот“ с допълнителни
застрахователни полици по нея по Дългосрочна здравна застраховка и по застраховка
„Злополука“ и застраховка „Критични болести“, по които заплаща обща годишна
застрахователна премия от 967.65 лв. Сочи, че заплаща и ученическа застраховка
„Злополука“ за детето. Детето до месец декември 2020г. ходело на тренировки по бокс, като
бащата плащал месечна такса в размер на 20 лв. Ответникът твърди, че има значителни
разходи за домакинството, като най-голям е този за ел.енергия, която през зимния период е в
размер на 180-200 лв. на месец. С оглед на изложеното, ответникът моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли като неоснователен предявения от ищцата иск за заплащане на
малолетното дете на месечна издръжка над сумата от 170 лв. до пълния предявен размер.
Моли съда да осъди ищцата да му заплати направените разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
В съдебно заседание ищцата Й. И. У., се явява лично, в качеството на законен
представител на малолетното дете Н. И. Ч. и се представлява от адв.В.П. от САК. В хода на
устните състезания по делото адв.П. моли съда да уважи предявения иск и да определи
издръжка в посочения в исковата молба размер, тъй като счита, че същият като размер е по
възможностите на бащата да го заплаща и отговаря на нуждите на детето с оглед възрастта и
икономическите условия на живот. Претендира разноски по делото и навежда възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Допълнително адв.П. е
депозирала писмени бележки, в които доразвива доводите си за уважаване на заявените
искови претенции. Счита, че от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен
начин се установило, че предявеният иск е основателен. Установило се безспорно, че
нуждите на детето са нараснали трайно и съществено в сравнение с тези при определяне на
първоначалната му издръжка. Установило се още, че въпреки сериозните възражения на
бащата, е в състояние с оглед доходите си и имотното си състояние, да осигури на
единственото си дете адекватна издръжка. Акцентира се върху имотното състояние на
бащата и сделките, които се установява, че той реализира с цел инвестиция. Сочи се, че не
следва да се вземат предвид кредитните задължения на ответника, тъй като той сам и
3
доброволно се е поставил в тази финансова ситуация и е преценил, че е в състояние да
инвестира в закупуването на жилища, като следователно следва да е в състояние и да отделя
достатъчно средства за задоволяване на потребностите на детето си. Сочи се още, че
издръжката към малолетното дете е с приоритет пред задълженията по кредити, застраховки
и моралния дълг към родителите, за които ответникът твърди, че се грижи. С оглед на
изложеното в съдебно заседание и доразвитите доводи в писмените бележки, адв. П. е
замолила съда за уважаване на иска в пълния предявен размер от 300 лв.
Ответникът И. Н. Ч. се явява лично в съдебните заседания по разглеждане на делото
и с упълномощения адв.С.П.-К. от АК-П., която оспорва по размер предявения срещу
нейния доверител иск. В хода по съществото на делото адв.К. моли съда с решението си да
уважи предявения иск до размера, който са предложили, а именно: 170 лв., който размер
считат, че е съобразен с възрастта на детето и доказаните нужди на същото и с
възможностите на двамата родители да осигуряват издръжката му. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.142 СК, определянето на размера на издръжката винаги трябва да е
съобразен с два критерия- единият е нуждите на детето, а другият е възможностите на
родителите. Относно възможностите на бащата адв.К. моли съда да вземе предвид всички
обстоятелства, които са изложили, независимо от възраженията на ищцовата страна. Счита,
че следва да се отчетат доказателствата за ползван от ответника заем, плащане на
застраховки, полагана от ответника грижа за неговите родители, с които живее в едно
домакинство и към които, макар по закон редът за издръжка да е след децата, той има
морални задължения, които изпълнява. При съпоставяне възможностите на майката и
бащата, виждало се, че доходите на майката са по-високи, а погасителната вноска по
ползвания от нея кредит е 2 пъти по-ниска от тази на ответника. Иска се от съда да отчете и
доказателствата за здравословното състояние на ответника и това на неговите родители,
както и размера на пенсиите, които последните получават. Установило се, че ответникът е
във влошено здравословно състояние, като страда от хипертония и диабет, за които взима
лекарства, което също влияе на финансовите му възможности. Относно твърдението на
ищцата, че има задължение да издържа големия си учащ син, който е на 21 години, адв.К.
моли да се съобрази фактът, че на тази възраст издръжката не е вече задължителна и е
според възможностите на родителя, а и към момента синът на ищцата е в електронна форма
на обучение поради пандемията. Освен това, момчето се сочи, че има още един родител,
който по закон би могъл да бъде ангажиран също да заплаща някаква издръжка, допълвайки
тази, давана от майката. Следвало да се отчете и фактът, че майката живее в едно
домакинство с другото си пълнолетно дете, което работи и подпомага майката. Не се
установили извънредни разходи на майката, свързани със здраве или нещо друго. Адв.К.
счита, че съпоставени всички доходи и разходи, посоченият от тях размер от 170 лв. за
издръжка, която бащата да дава, е съобразен с нуждите на детето, още повече, че детето има
пълната подкрепа на своя баща във времето, когато пребивава при него, което също се
установявало от гласните доказателства – че поема и прави разходи за детето, било то откъм
вещи, които са необходими, било то откъм почивки и други разходи, които поема. Адв.К.
4
счита, че се е оборило твърдението в исковата молба, че бащата се е дезинтересирал от
издръжката и гледането на своето дете. Във връзка с наведеното от другата страна
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар адв.К. сочи, че той е съобразен с
минималния размер и с факта, че ангажираната защита е от друг адвокатски колектив, като
вътре влизат и разходите за пътуване. Моли съда да присъди разноски в размер съразмерно
на уважената и отхвърлената част от иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено на 14.01.2011 от
дл.лице към община Столична, р-н Средец, въз основа на акт за раждане №** от ******* г.,
е видно, че детето Н. И. Ч. е родено на 11.01.2011 г. от майка Й. И. У. и баща И. Н. Ч..
От приобщеното съдебно решение по гр.д. № 260/2015 г. по описа на Районен съд-П.,
постановено на **********г., се установява, че с него е утвърдено постигнатото между Й.
И. У. и И. Н. Ч. споразумение по чл.127, ал.1 СК, като с него упражняването на
родителските права върху детето Н. И. Ч. е предоставено на майката Й. И. У., при която е
определено и местоживеенето на детето; определен е режим на лични отношения между
бащата И. Н. Ч. и детето Н. И. Ч.. Със същото решение бащата И. Н. Ч. е осъден да заплаща
на малолетното си дете – Н. И. Ч. месечна издръжка в размер от 110 лв. чрез майката на
детето и негов законен представител Й. И. У., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане, до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката.
Приложено е по делото Уверение № **********г. за това, че лицето А.Т.Н. (който се
твърди, че е по-големият син на ищцата от предишна връзка) е студент летен семестър на 1-
ви курс за учебната 2020/2021г., специалност „хидро строителство“ към Университета по
Архитектура, строителство и геодезия- София.
Представено е по делото удостоверение изх. №56/04.02.2021г. от „************“ АД
за доходите на майката Й. И. У. за периода от януари 2020г. до декември 2020г., като
брутният и доход за периода е 22 895.65 лв. или средно по 1908 лв. месечно (брутно).
Представено е още едно удостоверение от „************“ АД с изх. №113/19.04.2021г., от
което е видно, че Й.У. за периода от октомври 2020г. до март 2021г. е заплащала по 250 лв.
заем към Взаимно-спомагателната каса на дружеството. Представен е и погасителен план
към кредитна сделка с № 4387233/17.04.2014г. с кредитополучател Й.У., от който е видно, че
ищцата е имала заем към „Пощенска Банка“ АД в общ размер на 15000 лв., с последна
падежна дата 17.04.2021г. и заплащана месечна вноска от 253.02 лв. Към момента заемът
следва да е погасен, тъй като няма данни за рефинансиране.
Представено е удостоверение изх. № 32 от 25.02.2021г. от „БДЖ-Товарни превози“
ЕООД ПТП София относно доходите на ответника И. Н. Ч.. Видно е от удостоверението, че
5
нетно (след приспадане на удръжките за данък и осигурителни вноски, за погасяване на
ползвани банков кредити, за присъдени суми за издръжка) за периода от февруари 2020г. до
януари 2021г. И.Ч. е получил трудово възнаграждение от общо 13019 лв. или средно по 1085
лв. месечно.
Приобщени са и справки от ТД на НАП София и ТД на НОИ София област за
осигурителния доход на И. Н. Ч.. Видно от справката от НАП, за периода от март 2020г. до
февруари 2021г. средният начисляван месечен облагаем доход на лицето е ***8 лв. Видно от
справката от НОИ средният осигурителен месечен доход на лицето за периода от февруари
2020г. до януари 2021г. е 1501 лв.
Приложено е удостоверение от „Първа инвестиционна банка“ АД, от което е видно,
че И. Н. Ч. е кредитополучател по банков кредит № *********************г. в размер на
52500 лв., с остатък по главницата към 18.02.2021г. в размер на 46681.40 лв., месечна вноска
от 573.87 лв., което е видно и от погасителния план към кредита.
Приложена е и служебна бележка от 10.01.2020г., издадена от ЗЕАД „Булстрад
Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с която се удостоверява, че И. Н. Ч. притежава
застрахователна полица по застраховка „Живот“ с допълнителни полици за дългосрочна
здравна застраховка по застраховка „Злополука“ и по застраховка „Критични болести“, като
по тях за 2019г. е внесена премия в размер на 967.65 лв.
Видно от удостоверение за декларирани данни пред община П. И. Н. Ч. е декларирал
собственост върху един недвижим имот в гр.П. и един лек автомобил. Видно от
приложената Справка №99751/28.01.2021г., издадена от Агенция по вписванията, за
последните няколко години- от 2014г. до 2020г. И. Н. Ч. е страна по доста на брой
разпоредителни сделки с недвижими имоти. От 2007г. лицето е собственик на жилищен
обект в гр.Хисаря. От 2012г. е собственик на жилищна сграда в с.Петрич, общ. Златица.
През декември 2014г. е закупил апартамент в гр.София. През декември 2019г. е закупил
друг апартамент в гр.София. През юли 2020г. е закупил поземлен имот- УПИ в гр.София.
През април 2019г. е закупил апартамент в гр.П., който е продал почти веднага след това-
през юли 2019г. През 2016г. и 2017г. е продал два притежавани от него апартамента в гр.П..
По делото са представени 3 бр. рецептурни книжки- на ответника И.Ч. и на неговите
родители- Н. К. Ч. и И. И. Ч..а. От тях е видно, че те са издадени на родителите на ответника
за хронично заболяване „артериална хипертония“. Рецептурната книжка на ответника е
издадена на 08.10.2019г. за хронично заболяване „ДМ“ /според посочения код – захарен
диабет/.
Представено е експертно решение № 0662 от зас. №051 от 13.03.2013г. от ТЕЛК за
общи заболявания София област, с което Н. К. Ч.- баща на ответника И.Ч., е освидетелстван
пожизнено със 74% трайна неработоспособност поради „злокачествено новообразувание на
ларинкса“. Представена е и епикриза от „Уни Хоспитал“ ЕАД- гр.П., отделение по
6
медицинска онкология, според която Н. К. Ч. е лежал в болничното заведение за периода от
21.10.2019г. до 22.10.2019г. за рестадиране на заболяването.
Ответникът е представил и разпорежданията от НОИ, с които на неговите родители
са отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст- за Н. Ч. в размер на 349.88 лв., а за И.
Ч.а в размер на 316.42 лв.
Приложен е по делото социален доклад от ДСП-П. изх. №******************* г.,
изготвен на базата на проведени срещи с родителите на детето Н. И. Ч., събрана
информация от класния ръководител и направени служебни справки. Посочено е, че анкети
в жилищата на родителите не са извършвани поради епидемичната обстановка в страната.
Посочено е обаче че детето се отглежда в жилище, собственост на майката, находящо се в
гр.П., в което живеят и по-големите едноутробни брат и сестра на детето, които са
пълнолетни. Посочено е, че майката не се подпомага от Дирекция „Социално подпомагане“-
П.. Посочено е, че през учебната 2020/2021г. Н. е ученик в трети клас в НУ „Т.В.“ – гр.П.,
като класният ръководител на детето е съобщил, че то редовно посещава учебните занятия,
няма допуснати неизвинени отсъствия, осигурени са му необходимите пособия и помагала
за работа в клас и дистанционно управление. В социалния доклад е отразено и становище,
че детето е привързано към родителите си, контактува с роднините си по майчина и бащина
линия и е привързано към брат си и сестра си. Сочи се, че до момента в Отдел „Закрила на
детето“ при ДСП-П. не са постъпвали данни за неглижиране на детето в семейната среда, в
която се отглежда. В заключение е посочено, че от извършеното проучване е установено, че
малолетното дете Н. И. Ч. се отглежда от майката Й.У., като основните му битови, здравни и
образователни потребности се задоволяват. Според социалните служители от значение е
осигуряването на средства за издръжка и от двамата родители, като по този начин по-пълно
биха били задоволени потребностите на детето. Размерът на издръжката следвало да бъде
съобразен с нуждите на малолетното дете от подслон, храна, облекло, здравеопазване и
образование. Социалната институция счита, че размерът на заплащаната издръжка следва да
се увеличи, както според нарасналите нужди на детето, така и предвид факта, че
присъдената издръжка към момента е под определения в Семейния кодекс минимален
размер.
Разпитани са по делото двама свидетели, като всяка от страните е довела по един.
Ищцовата страна е ангажирала като свидетел Н. Т. Н. – едноутробна сестра на Н. И.
Ч. и дъщеря на ищцата Й.У.. Свидетелката сочи, че преди доста години нейната майка и
ответникът И.Ч. живеели заедно, но от около 6 години са разделени. Свидетелката сочи, че
към момента в едно домакинство живеят тя, майка и, по-големият неин брат и по-малкия
неин брат Н., като половин година тя не е живяла там, но преди два месеца отново се е
прибрала и през това време не е губила контакт със семейството си. Свидетелката е наясно,
че откакто страните са разделени е имало едно първоначално дело, при което се определила
издръжка на нейния брат в размер на 110 лв., която ответникът превеждал ежемесечно, но
7
често си удържал от тези пари таксата за превода. Според свидетелката бащата не дава на Н.
допълнителни пари извън парите за издръжка, като сочи, че понякога се налага тя да му дава
пари, защото не винаги майка им има тази възможност. Свидетелката сочи, че когато е
определена издръжката от 110 лв. за Н. той не е бил още ученик, а сега е ученик в 3-ти клас.
Свидетелката Н. заявява, че не може да говори в определени суми, но разходите на детето са
нараснали, защото като всяко малко дете то израства, тялото му се развива, дрехи и обувки
постоянно се сменят. Поне по 50 лв. на месец му били давани за училище. Според
свидетелката, за да е семейството наясно по всяко едно време къде е и какво прави Н., са му
купили телефон, чрез който общуват с него. Имал лаптоп, както и ползвал интернет.
Отделно свидетелката твърди, че детето ходи на спорт и извънкласни дейности, но не може
да ги конкретизира и да каже какви суми биват заплащани за тези извънкласни дейности.
Всички тези разходи свидетелката е категорична, че се поемат от майката. Всичко за
училище освен това било купувано единствено от майката. Свидетелката смята, че и
учебниците на Н. не са безплатни, а ги купува отново майката. Твърди, че майката води
детето често на почивки – на море и на други места. Свидетелката сочи, че жилището в
което живеят, е собствено, но разходите за бита ги поема отново майката. Свидетелката
твърди, че нейният по-голям брат е студент редовна форма на обучение и макар в момента
да са на онлайн обучение, често му се налага да пътува до гр.София и разходите пак ги
поема майка им, а бащата на големия брат също не помага със средства. Свидетелката Н.
заявява пред съда, че Н. Ч. няма заболявания. Според нея бащата на детето го е взимал по-
често при себе си след раздялата на родителите, отколкото към момента, а в последната 1
година го взимал много рядко. Според свидетелката бащата е водил детето през годините,
през които родителите са разделени, само един път на море, организирано от неговата работа
на място, където не заплащал нищо. Това било преди 2-3 години. Свидетелката заявява, че
според нея парите, които бащата дава за издръжката на Н. към момента са крайно
недостатъчно, защото и тя самата е дете на разведени родители и за нея също е била
изплащана издръжка, която не е била достатъчна за отглеждането и. Свидетелката казва, че
макар майка им да се справя доста трудно с всички разходи, тя я подкрепя финансово с
каквото може, тъй като работи и затова главно разчитат една на друга. Нямат помощ от баби
и дядовци. Свидетелката знае, че имало период, в който детето искало да ходи на бокс и
бащата заявил, че ще го запише, но отправил „смешното“ според свидетелката предложение
с майката да си поделят таксата. Знае, че баща му го е оборудвал с ръкавици и екип за бокса.
Свидетелката казва, че е възможно бащата да е закупил на детето някакви дрехи, обувки,
електронни или други придобивки, но те не са стигали до дома на майката, освен един
панталон, който бащата е купил. Можело и да има такива покупки, но те да са в дома на
бащата.
Разпитана е като свидетел и И. И. Ч..а – майка на ответника И.Ч.. Тази свидетелка
твърди, че синът и И. живее при тях в къща в гр.П., в едно домакинство са, а внук и Н. може
и идва когато пожелае. Сочи, че в дома им детето има обзаведена стая специално за него, с
лап-топ и телевизор вътре. Лап-топът бил закупен от бащата на детето преди половин
8
година. Освен това преди две години му купил и колело. Детето имало закупена и боксова
круша. Имало закупени и дрехи, за да не му се налага да си носи от дома. Свидетелката
сочи, че тези неща стоят в дома на бащата и детето ги ползва когато идва, като не е
пожелавало да носи някои от тези вещи у дома си. Бащата му купил и часовник, който се
свързва с телефона. Свидетелката Ч.а твърди, че И. води детето на море в гр.Приморско
(където БДЖ има почивна станция) всяка година, освен през изминалата 2020г. заради
епидемията. Ходели и в гр.Хисаря на плаж. Пътуванията финансирал бащата. Свидетелката
твърди, че когато детето е при тях са му давали и джобни пари, макар и в минимален размер
– по 5-10 лв., за да си купи нещо. Свидетелката сочи, че детето преди идвало много често-
поне по един път в седмицата с преспиване, но от половин година разредил идванията, като
причината според свидетелката е, че баща му не му предоставя неограничен интернет и не
го пускат сам навън, докато тези неща при майка му се разрешават и той затова предпочита
да стои там. Когато Н. идвал у тях и бил на училище, си носел само раницата с учебните
неща. Свидетелката заявява, че нейният син- И. поема в дома им всички разходи за вода, ток
и отопление. Сочи, че жилището се отоплява на парно с пелети и разходът на пелети за една
зима е около 5 тона, което възлиза на около 2000 лв. Разходът за ток на месец бил по около
50-60 лв. Според свидетелката се налагало синът им да поеме битовите разходи, защото
нейната пенсия и тази на баща му са много ниски, а баща му е и опериран два пъти от
онкологично заболяване и поради това пенсиите се харчат за лекарства и храна, а И. поема
останалите разходи. Свидетелката твърди, че здравословното състояние на И. също не е
много добро, тъй като страда от високо кръвно и има диабет. Общият разход на семейството
за лекарства според свидетелката е около 200 лв., а през известно време баща му ходи и на
лъчетерапия в гр.Панагюрище по няколко последователни дни и синът им го кара с личен
транспорт.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл.150 вр. чл.143, ал.1 СК за увеличаване
размера на присъдената на малолетния Н. И. Ч. издръжка.
Разгледан по същество, искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
На първо място, безспорен и доказан по несъмнен начин е фактът, че ответникът И.
Н. Ч. е баща на малолетния Н. И. Ч. (10-годишен) и до настоящия момент той е заплащал
издръжка от 110 лв. месечно за детето, какъвто размер е постановил РС-П. през 2015 г. със
съдебното решение по гр.д. №260/2015г., с което е утвърдено постигнато между родителите
споразумение.
Спорен в настоящото производство е въпросът налице ли са предпоставките на чл.150
СК за изменение на определената с решение № ***/********** г. по гр.д. № 260/2015 г. на
Районен съд- П. издръжка за детето Н. И. Ч. над сумата от 170 лв., следва ли издръжката да
бъде увеличена над този размер и с колко.
9
За да се уважи предявеният иск по чл.150 СК следва да се докаже изменение на
условията, при които е присъдена първоначалната издръжка. В т.19 на ППВС №
5/16.11.1970г. е направено тълкуване на понятието „изменение на обстоятелствата” като е
посочено, че такова ще има, когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на
издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Предпоставките са дадени при условията на алтернативност, поради което е достатъчно
наличието само на една от тях, за да се приеме, че искът е доказан по своето основание.
Съдебната практика приема също така, че под „траен характер” следва да се определи онова
ново фактическо състояние, което изключва възможността да се възвърне състоянието преди
изменението на обстоятелствата. С Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС и
Постановление № 5/31.11.1981 г. на Пленума на ВС е прието, че възможностите на лицата,
които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация,
а нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия за живот на тях, като се вземе предвид възрастта, образованието и други
обстоятелства, които имат значение за случая. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях по отделно, като те
дължат издръжка, независимо от това дали са работоспособни и могат да се издържат от
имуществото си. Цитираните принципи са установени, както с разпоредбите на чл.142 СК,
чл.143, ал.1 и ал.2 СК, така и със съдебната практика.
В чл.142, ал.2 СК е определен минимален размер на издръжката за едно дете. Този
минимален размер се дължи от родителя, който не упражнява родителските права,
независимо дали същият има възможност да го осигури, тъй като задължението за издръжка
на малолетен и непълнолетен има абсолютен характер. Това е началната стойност, от която
съдът следва да изходи при определяне размера на дължима издръжка. Следователно до
този размер родителят има дълг към своето дете и не следва да се отчита дали нуждите на
детето са нараснали значително и дали доходите на родителя са се увеличили, т.е. за
присъждане на увеличение до размер на издръжката по чл.142, ал.2 СК е достатъчно самото
завеждане на иск по чл.150 СК. Щом законодателят периодично изменя размера на
минималната работна заплата за страната, спрямо който се определя и минималната
издръжка, това е достатъчно да се приеме, че се наблюдава изменение и в социално-
икономическата обстановка в държавата, което се отразява и на нуждите на ненавършилите
пълнолетие деца. Към настоящия момент, а именно: след 01.01.2021 г. минималната работна
заплата в Република България е 650 лв., а ¼ от нея се равнява на 162.50 лв., т.е. това е
минимумът на дължимата издръжка. Отделно от това, бащата признава иска до сумата от
170 лв. и завява, че е готов да я заплаща.
За претендираната издръжка над 170 лв. обаче в тежест на ищовата страна е доказване
на фактите, които водят до нарастването на нуждите, както и самите нараснали нужди на
детето, каквото нарастване се твърди, че се наблюдава, както и нарасналите възможности на
бащата- ответник по делото, каквото твърдение също фигурира в исковата молба.
10
Съдът намира, че с ангажираните писмени и гласни доказателства се доказаха
обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото и по-конкретно - свързани с
проблематиката увеличили ли са се или не нуждите на детето Н. И. Ч. от 2015г. насетне, по
какъв начин и в какъв аспект и има ли положителен ръст във възможностите на ответника.
Основен факт, който съдът установи, е че издръжката на детето Н. И. Ч. е
актуализирана преди повече от 5 години, който период неминуемо е свързан с физическо
съзряване на детето и наближаване на възраст, в която израстването на детето води до
трансформацията му от дете в младеж и както правилно отбелязва свидетелката Н. – тялото
му търпи развитие, а нуждата от смяна на дрехи и обувки е ежесезонна. Налице са при
детето специфичните за всеки подрастващ нужди от подходящо облекло, подходяща
козметика, подходяща културна дейност и подходящи социални партньорства. Всяко
излизане на детето от дома, било за среща с приятели или за игри, несъмнено обуславя
детето да има и джобни пари. Категорична е съдебната практика, че при преценка
основателността на иск за изменение на издръжката, се взема предвид възрастта на детето. В
настоящия случай, промяната във възрастта на момчето обхваща 5 и повече години от
живота му и то такива, които са съществени за развитието му, т.е. настъпили са промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран.
Трудно доказуем е месечният размер на паричните разходи за дрехи, обувки и храна
на детето. Документи за закупуването на такива стоки не са представени, а дори и да бяха
представени, те не могат да са категорично доказателство, че закупеното отговаря на
нуждите на детето. В този смисъл, съдът отчита свидетелските показания на едноутробната
сестра на детето- Н. Н., която живее с него и с майката в едно домакинство и според
нейните наблюдения заплатата на майката не винаги достига за задоволяване на
обикновените потребности на семейството- за закупуване на храна и дрехи, заплащане на
битовите сметки и сметките за телекомуникации. Според съда пълноценното хранене и
подходящият хранителен режим на израстващо момче (каквото е Н. Ч.) изисква отделянето
на бюджет поне от 250 лв. месечно. Като ученик Н. неминуемо се храни и в училищна среда,
където следва да заплаща консумираната храна и напитки, и житейски неприемливо е момче
на тази възраст да не разполага поне с 5 лв. дневни пари за храна, при условие, че богатите
на витамини и други полезни съставки храни и сокове за две хранения /сутрин и на обяд/,
дори биха надвишили тази сума. Отделно от това, вечерните хранения на детето в домашни
условия също са свързани с не малък разход, доколкото майката следва да закупува
продукти и да приготвя храна, която отново да е подходяща за интензивно израстващия Н..
В действителност и при предходното определяне на издръжката детето се е хранило и
парични средства за храна са били заделяни, но хранителните продукти са най-бързо
поскъпващите стоки и за пет години стойността на този разход се е изменила в посока
„увеличение“ и то значително. За период от 5 години се е променила финансовата
обстановка в страната и покупателната възможност на парите е намаляла, което също трябва
да се отчете.
11
Друго обстоятелство, което се е изменило по отношение на момчето – Н. Ч., е това, че
той е вече ученик, каквото качество не е имал към 2015г. Това е различен етап от живота му
– начало на образователния процес и при него освен хранителният режим в училище, който
бе коментиран по-горе, е налице и обучителен режим. В тази връзка, интензивна е
необходимостта от материали за училищна подготовка, както и от различни видове книги и
помагала. Свидетелката Н. заяви, че семейството заплаща и учебниците на детето Н. Ч.,
който към момента се установи, че е в 3-ти клас. Към настоящия момент според действащата
уредба - чл.1, т.2 от Постановление № 79 на МС от 13.04.2016 г. за осигуряване на
безвъзмездно ползване на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти,
безвъзмездно се осигуряват по един учебник или учебен комплект по всеки
общообразователен учебен предмет за всеки ученик от I до IV клас. Следователно, към
момента не би следвало да се налага на семейството да закупува учебниците, които детето
ползва, но другите училищни материали- тетрадки, химикали, пособия, екипировка за
физическо възпитание, също са разход, който следва да бъде покрит от семейството на
ученика. Отделно от това, разходите за дрехи и обувки също са пряко свързани с
ежедневието на малолетния Н. Ч. в училище, тъй като подходящият външен вид в училище
е наложителен, а износването на дрехите и смяната на сезоните пък изискват периодичната
им подмяна. От събраните доказателства се установява, че Н. Ч. е добър и стриктен ученик и
следва да му се осигури всичко нужно за един ученик, така че той да се чувства
равнопоставен в училище и да се стреми към добри учебни резултати, а не към
съревнование с други ученици относно стандарта, който те демонстрират.
Във връзка с изложеното по-горе съдът счита, че за нуждите на детето Н. Ч. от дрехи,
обувки и училищни пособия, семейството следва да разполага с бюджет от поне 100 лв.
месечно.
Тези изменения, които бяха обсъдени, а именно: израстването на детето и започването
на училище, имат траен и продължителен характер и може да се направи обоснован извод,
че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /в
този смисъл Р. № 2469/1971г. на II г.о. на ВС/.
Съдът не може обаче да презюмира, че детето посещава извънкласни дейности, за
които са му необходими допълнителни средства или има други специфични нужди, щом
такива не се доказват. Свидетелката Н. заявява, че детето играе футбол, но не може да
конкретизира дали посещава спортен клуб и заплащат ли се такси за спорта. Установява се,
че детето е посещавало в предходен момент тренировки по бокс, за които бащата е осигурил
оборудването и е заплащал таксата, но към момента няма данни дали продължава да тренира
бокс, кога, къде, при какви условия и какъв е разходът за тези тренировки. Свидетелката Н.
заявява още, че детето е здраво, следователно няма специфични здравословни нужди, които
също да генерират допълнителен разход. Въпреки това грипните състояния и боледуването
в училищна възраст не са изключени по отношение на малолетния Н. и те могат да бъдат
определени като „извънредни разходи“, които все пак следва да бъдат предвидени в
12
издръжката. За тези извънредни разходи за лекарства и за евентуални други нужди от
културно и социално естество при деца, чиято обща култура следва да се обогатява, са
необходими минимум 50 лв. месечно.
През изминалия 5-годишен период се е променила, както вече бе споменато, и
икономическата обстановка в страната. Статистическите данни на Националния
статистически институт за тримесечен разход на член от домакинството могат да се ползват
като насока. За последното тримесечие на 2015г. (когато е постановено предходното
съдебно решение) НСИ отчита 1161.90 лв. среден разход на лице от домакинството. След
изключване на разходите, които не са типични за издръжката на непълнолетно дете (алкохол
и тютюневи изделия, съобщения, данъци, социално осигуровки, регулярни трансфери към
други домакинства), размерът на средния разход на дете за тримесечие възлиза на около 800
лв., т.е. около 200 лв. месечно. Според данните на НСИ общият разход на лице от
домакинство през последното тримесечие на 2020г. е 1681.30 лв. След изключване на
разходите, които не са типични за издръжката на непълнолетно дете (изброени по-горе),
размерът на средния разход на дете за последното тримесечие на 2020г. възлиза на около
1200 лв., т.е. около 400 лв. месечно. Този разход е за средно статистическо семейство и
малолетно или непълнолетно дете, живеещо в такова.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че разходите на непълнолетния Н. И. Ч. са се
увеличили, в сравнение с тези от 2015г. При отчитане на изменението в разходите,
издръжката на непълнолетния Н. Ч. възлиза на около 400 лв. месечно. От тази сума бащата
следва да заплаща по-голяма част – 250 лв., а майката- останалата част, като се има предвид,
че тя осъществява пряката грижа по отглеждането на детето и осигурява жилището, в което
детето живее. Освен това, макар майката в действителност да реализира по-висок доход от
бащата, това не може да промени извода, че той е родителят, който следва да осигурява по-
голямата част от паричната издръжка. Именно поради това безпредметно е да се обсъжда
фактът има ли майката задължения за връщане на заемни средства или задължения за
издръжка на други учащи деца.
Сумата, на която са оценени нуждите на детето Н. Ч.- 400 лв., е недостатъчна за
охолен живот и изключва задоволяване на нужди над обикновените, но именно
„обикновените нужди“ са тези, които издръжката цели да гарантира.
Съдът следва да извърши преценка и относно способността на бащата И.Ч., от когото
се претендира заплащане на издръжка, да предоставя такава с оглед евентуално трайно и
съществено увеличаване на възможностите му на задължено лице. Тази предпоставка за
увеличаване размера на издръжката е алтернативна на предпоставката „трайно и съществено
увеличаване на нуждите на правоимащия“, за която пък вече бе обсъдено по-горе в
мотивите, че е налице в настоящия случай. Макар да не са събрани доказателства за
изменението към днешна дата в размера на доходите на бащата в сравнение с 2015г.,
установи се, че средният осигурителен доход на И.Ч. е 1501 лв. След приспадане на Данък
13
общ доход в размер на 10 % ответникът следва да получава средно около 1350 лв. месечно.
Бащата И.Ч. е млад и трудоспособен, а не са събрани доказателства да има други деца, на
които да дължи и заплаща издръжка. В действителност се установи, че същият се грижи за
хронично болните си родители, но както сподели свидетелката И. Ч.а- негова майка, нейната
и пенсията на съпруга и (които заедно възлизат на около 660 лв.) те изразходват за
лекарства и храна, а синът им заплаща битовите разходи за отопление, ток, вода. Дори да
живееше сам, ответникът пак би следвало да се грижи за комуналните разходи, които не би
следвало да надхвърлят 250 лв. (в която сума съдът предвижда и отоплението, разбито за 12
месеца, което общо според свидетелката Ч.а струва 2000 лв. на година и тока, който пак по
нейни думи е около 50-60 лв. на месец). Моралният дълг на син, който ответникът е избрал
да изпълнява в случай, че поема други разходи на родителите си, извън комуналните, е
въпрос на личен избор, но съвсем правилно процесуалният представител на ищцата е
възразил, че редът на децата като лица, които имат право на издръжка, е преди този на
родителите, съобразно чл.141 СК.
Както бе упоменато по-горе в изложението, задължението за издръжка на
ненавършило пълнолетие дете е безусловен, както повелява чл.143, ал.2 СК, като родителите
дължат издръжка независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от
имуществото си. Въпреки извода, че в случая е без правно значение обстоятелството дали
бащата може без особени затруднения да изплаща издръжката, следва да се посочи, че в
настоящия процес доказателствата свидетелстват и доказват обективната възможност на
ответника Ч. да заплаща размера на издръжка от 250 лв. месечно на сина си Н. Ч..
Установява се от приложеното копие на рецептурна книжка и от свидетелските показания
на И. Ч.а, че ответникът И.Ч. страда от диабет, за което заболяване взима няколко вида
таблетки. Не се установява от представените доказателства обаче каква е цената на тези
таблетки и каква стойност поема здравната каса, за да се установи каква стойност
ответникът заплаща сам. Ако се приеме, че стойността, която поема ответникът, е поне 100
лв. месечно, то след приспадане на разходите за дома (около 250 лв. месечно), за застраховка
(около 80 лв. месечно) и лекарства (около 100 лв. месечно), същият разполага с чистата
стойност от 920 лв. месечно, които би следвало да са достатъчни за покриване на останалите
му собствени нужди- най-вече за храна и за заплащане на издръжката от 250 лв. на сина му.
Що се отнася до наведеното от ответника обстоятелство, че имал задължения за плащане на
кредити, посочените задължения не следва да се отчитат като намаляващи имущественото
му състояние. Тегленето на кредит от лице се свежда до получаване на парични суми и
последващото им възстановяване не дава отражение върху крайното му имуществено
състояние. Според настоящия съдебен състав обстоятелството, че ищецът изплаща кредитни
задължения е ирелевантно, тъй като в противен случай, ако се приеме друго, би означавало,
че дължащите издръжка биха се освободили от това задължение чрез поемане на повече
кредитни задължения, при което това за издръжката ще ги постави в особено затруднение и
по този начин ще се заобиколи законът. В настоящия случай кредитът освен това е изтеглен
през 2019г., т.е. след като за ответника е възникнало задължението да издържа сина си,
14
поради което той сам е следвало да съобрази възможностите си относно това колко голяма
вноска по кредита може да връща и за какъв период да разсрочи връщането на същия. Много
съществено в случая според съда за извода относно възможностите на ответника Ч. да дава
издръжка, е неговото имуществено състояние. Установи се, че през последните 5 години
ответникът е продал 3 имота (последната сделка за продажба е от 2019г., а не както твърди
той от преди 4-5 години) в атрактивни за пазара на недвижими имоти населени места- гр.П.
и гр.П., като не установява с никакви доказателства какво е сторил с получените парични
средства. Не може да се приеме, както твърди, че със сумите е задоволил текущи нужди на
семейството си, доколкото нито описва какви са били тези текущи нужди, нито семейството
му е многочленно, за да генерира големи разходи. Следователно, съдът следва да приеме, че
паричните средства от продадените имоти, са все още налични в патримониума на
ответника, макар той да не признава този факт или са вложени в покупката на други имоти,
за каквито покупки има данни. Установява се, че към момента ответникът е собственик на 3
имота в гр.София (2 от които закупени през 2019г. и 2020г.), 1 имот в гр.П. и 1 имот в
гр.Хисаря. Това негово имуществено състояние е особено добро, като предвид факта, че
живее в жилището в гр.П., ответникът може и по всяка вероятност генерира доходи от
останалите имоти или както се сочи в писмената защита на адв.П.- същите са закупени с
вероятна цел инвестиция. По-голямата част от сделките с имоти, които ответникът е
извършил, независимо дали е закупил или продал имоти, са реализирани след постановяване
на решението за издръжка от 2015г., поради което следва да се приеме и че са се увеличили
възможностите на бащата да дава издръжка на малолетния си син.
По делото се установи, че към настоящия момент детето Н. Ч. осъществява нормална
комуникация със своя баща – ответника И.Ч., който прави разходи за детето и извън тези за
заплащаната издръжка, като му закупува различни вещи и не се е дезинтересирал от
нуждите му. Тези факти биват взети предвид, но не променят извода за размера на
издръжката, който бащата следва да заплаща на сина си, тъй като нейният размер и
регулярност на заплащането гарантират интересите на детето.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира предявеният иск за основателен до
размера от 250 лв. месечна издръжка за Н. Ч., считано от завеждане на исковата молба на
16.02.2021г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
законова причина за изменение или прекратяване на издръжката. В останалата част- до
пълния предявен размер на иска от 300 лв. същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на спора, ответникът И.Ч. следва да бъде осъден да заплати държавна
такса по сметка на РС-П. върху увеличения размер на издръжката на Н. Ч. (4% върху
увеличените платежи за 3 години), а именно: 201.60 лв. Ищците по искове за издръжка са
освободени от заплащане на държавна такса (чл.83, ал.1, т.2 ГПК), поради което за размера,
за който искът е отхвърлен, държавна такса не се дължи.
15
С оглед изхода на спора и частичното уважаване на исковете ответникът дължи
съразмерно с уважената част на исковете /чл.78, ал.1 ГПК/ част от сторените разноски за
адвокатски хонорар на ищцата, каквото искане е отправено от процесуалния представител
адв.П.. Представен е договор за правна помощ, в който е отразено, че на адв.П. е била
заплатена в брой сумата от 300 лв. за осъществяване на процесуалното представителство на
ищцата. Припадащата се част от сумата, която ответникът следва да заплати, съразмерно с
уважената част от иска, е 221 лв. Ищците по искове за издръжки не са освободени от
заплащане на адвокатски хонорар на другата страна съразмерно с отхвърлената част от
исковете, като адв.К. също е отправила искане за заплащане на адвокатски хонорар. По
делото е представен Договор за правна помощ, в който е отразено, че на адв. С.П.-К. е
заплатена в брой сумата от 450 лв., която съдът не намира за прекомерна (с оглед
възражението на насрещната страна), тъй като е близка до минимума и следва в
действителност да се отчете фактът, че в сумата са включени и разходите за явяване на
адвоката по делото. Доколкото искът е отхвърлен за една част, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
ищцата дължи на ответника част от сторените разноски, съразмерно на отхвърлената част от
иска, а именно: 118.42 лв.
Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, на основание чл.
242, ал. 1 ГПК, в частта за присъдената издръжка.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на осн. чл.150 СК вр. чл.143, ал.1 СК, размера на издръжката, която И. Н.
Ч. е осъден по силата на решение № ***/********** г. по гр.д. № 260/2015 г. на РС-П. да
заплаща на ненавършилото пълнолетие дете Н. И. Ч., ЕГН: ***********, като Я
УВЕЛИЧАВА от 110 лв. месечно на 250 лв. /двеста и петдесет лева/ месечно и ОСЪЖДА
И. Н. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр.П., обл. С., ул. „Н. В.“ №20 ДА ЗАПЛАЩА издръжка
в увеличения й размер - 250 лв. /ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА/ МЕСЕЧНО на детето Н.
И. Ч., ЕГН: ***********, чрез неговата майка и законен представител Й. И. У., ЕГН:
**********, считано от предявяване на иска на 16.02.2021 г. до настъпване на основания за
изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа до изплащане на дължимата сума, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горницата над 250 лв. до пълния размер на
претенцията от 300 лв. месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, И. Н. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр.П., обл. С.,
16
ул. „Н. В.“ №20 ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. У., ЕГН: **********, адрес: гр.П., ул. „Ц.О.“
№74А, бл.16, ет.5, ап.13 сумата от 221.00 лв. /двеста двадесет и един лева/,
представляваща заплатени от ищцата разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, Й. И. У., ЕГН: **********, адрес: гр.П., ул.
„Ц.О.“ №74А, бл.16, ет.5, ап.13 ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр.П.,
обл. С., ул. „Н. В.“ №20 сумата от 118.42 лв. /сто и осемнадесет лева и четиридесет и две
стотинки/, представляваща заплатени от ответника разноски за адвокатски хонорар,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА И. Н. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр.П., обл. С., ул. „Н. В.“ №20 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд-П. държавна
такса върху увеличения размер на издръжката, в размер на 201.60 лв. /двеста и един лева и
шейсет стотинки/.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението в частта за увеличения размер на издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок,
считано от 05.05.2021 г. пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
17