О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
100
гр.
Габрово, 21.11.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание
от двадесет и първи октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
Секретар: Мариела Караджова, като разгледа материалите
по адм. дело № 189 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1537 от 13.09.2022 г., подадена от П.Р. ***,
ЕГН: **********, против „Решения на Председателя на Патентно ведомство за
удължаване срока на действие и пререгистрация по полезен модел със защитен
номер 2854“ и „мълчалив отказ“ на същия административен орган.
В Жалбата си Р. сочи, че
притежава полезен модел /ПМ/ № 2854 със срок на действие до 25.04.2022 г.
Същият е ответник по т.д. № 1830 от 2018 г. по описа на СГС с правно основание
– кумулативно съединени искове по чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 1 и чл.
62, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 3 от ЗПРПМ. Единият от исковете по чл. 61, ал.
1, във вр. с чл. 15, ал. 1 е уважен с влязъл в сила съдебен акт, по другия на
същото основание не е налице произнасяне, а по последния производството е все
още висящо пред СГС.
От електронен държавен регистър
на ПМ жалбоподателят узнал, че е удължен срокът на действие на ПМ ***** и пререгистрацията му на името на „*****“ АД, за което
прилага и справки-извлечения от този регистър. Твърди, че не е бил уведомен за
започнали и/или приключили производства по удължаване на този срок и
пререгистрацията на ПМ на името на това търговско дружество. На сайта и в бюлетина на ПВ не е публикувано
такова решение.
Поради гореизложеното на
18.08.2022 г. Р. подал до председателя на ПВ искане за спиране на евентуални
производства и неизвършване на правни действия със защитени документи по заявки
№ 112608 от 25.10.2017 г. и № 3890 от 26.10.2017 г. до влизане в сила на
окончателно решение по горепосочения правен спор /т.д., висящо пред СГС/.
С Писмо на и.д. директор на
дирекция ******** при **** на Р. е отговорено, във вр. с искането му от 18.08.2022 г., заявка за
патент № 112608 от 27.10.2017 г. е отказана на основание чл. 6, ал. 1, във вр.
с чл. 8 и чл. 9 от ЗПРПМ, за което е издадено решение от 15.03.2021 г., влязло
в сила на 16.06.2021 г. Освен това по отношение на обект, представляващ ПМ *******, не се установява преюдициалност на посоченото от него съдебно дело по
отношение изпълнението на влязлото в законна сила Решение № 260212 от
23.10.2020 г. по т.д. № 1830/2018 г. на СГС.
П.Р. счита, че не е получил
отговор на искането си от 18.08.2022 г., поради което приема, че е налице
мълчалив отказ в условията на възникнало решение за удължаване на срока на
действие и пререгистрацията на ПМ № 2854. За изобретение със същата дата на
заявяване той е заявил и притежава европейски патент с рег. № ************, като решението за издаването му е публикувано в бюлетина на ЕПВ от
10.03.2021 г. и патентът е с действие на територията на Република България.
На 20.09.2022 г., следслужебно
изискване, по делото е постъпила административна преписка. Тъй като в жалбата
на П.Р. е посочено, че същата е подадена „срещу решения на председателя на
Патентно ведомство за удължаване на срока на действие и пререгистрация на
полезен модел със защитен номер *****“, а в пункт II от жалбата си
сочи, че оспорва „мълчалив отказ и решенията на председателя на Патентно
ведомство“, съдът е изискал уточнение от жалбоподателя, на база на постъпилата
вече преписка по делото, кои точно административни актове /решения/ са обект на
обжалване, като жалбоподателят е следвало да посочи тяхното наименование, номер
и дата на издаване, автор, а по отношение на мълчаливия отказ - да уточни по
кое точно негово искане, за издаване на какъв административен акт, действие или
бездействие се отнася той, по кое заявление, от коя дата.
В предоставения му за уточнение
срок жалбоподателят е отстранил нередовностите по жалбата си, с Молба вх. №
СДА-01-1606 от 21.09.2022 г., в която конкретизира, че обект на оспорване са
следните волеизявления, изразени чрез действия:
1. Вписване в
Държавен регистър, направено между 31.08.2022г. и 1.09.2022 г. на „**********“ АД като притежател на ПМ с рег. № *****;
2. Издаване на
свидетелство за регистрация на ПМ с рег. № ******* на името на същото дружество, подписано от
председателя на Патентно ведомство на 2.09.2022 г.
3. Решение на
председателя на ПВ от 17.08.2022 г. за възстановяване на срока по чл. 76, ал. 3
от ЗПРПМ относно възстановяване действието на ПМ с рег. № *******.
Изрично е посочено, че
жалбоподателят оттегля оспорването на мълчалив отказ, т.к. на искането от
18.08.2022 г. то е отговорило с уведомление от 7.09.2022 г.
Съдът е предоставил възможност на
председателя на ПВ, като ответник, да изрази становище и да представя
доказателства в о.с.з.
Като заинтересована страна съдът
е конституирал и „*********“ АД, Габрово, т.к. на името на
това търговско дружество е издадено свидетелство за регистрацията на ПМ с рег.
№ 2854 на 2.09.2022 г. и по тази причина същото е заинтересовано и от
възстановяването на срока по чл. 76, ал. 3 от ЗПРПМ за действието са същия ПМ.
В проведено по делото о.с.з.
жалбоподателят се явява лично и поддържа депозираната жалба. По съществото на
спора той сочи, че на 30.08.2018 г. жалбоподателят е подал заявка за европейски
патент № *********** и въпросното техническо решение – електродвигател, е получило статут на
изобретение, за което е издаден европейски патент № **********. Решението на
ЕПВ има обратно действие, от датата на подаване на националната заявка, която е
с № *********. И тъй като предпоставките за признаване на един ПМ и на изобретение като
служебни са едни и същи, то със съдебното решение относно ПМ следва да се
счита, че и изобретението има такъв характер. В ЗПРПМ е предвиден ред за
издаване на съществуващ патент на трето лице. С решението на СГС се установява
само, че изобретението е служебно, което е обаче само една от предпоставките,
даващи правото на работодателя да придобие право върху него. Другата
предпоставка е 3-месечен срок от уведомяването за създаване на изобретението, в
който следва да се заяви това право. Жалбоподателят мотивира правния си интерес
от подаване на жалбата си с това, че той неправилно не е бил конституиран като
страна още в административното производство и му е отказано правото на участие
и защита в него, а именно стартиралите две такива BG/U/2017/3890-(7) и BG/U/2017/3890-(8), тъй като те
засягат пряко изключителните му права върху изобретението, за което на негово
име има регистриран ПМ № ********и европейски
патент № *************. Нещо повече – по второто от тези две производства правният му интерес се
обуславя и от нарушаването на чл. 76, ал. 1 и ч. 72ж от ЗПРПМ, като според него
той има право да оспорва всички актове и действия, които засягат непосредствено
това негово изключително право или застрашават, в тази връзка, законните му
интереси.
Ответникът не изпраща
представител в о.с.з. С депозиран писмен отговор на жалбата, писмено становище
и писмена защита, подадени чрез упълномощен юрисконсулт при ПВ – П. П., намира жалбата за недопустима, поради липса на административен акт,
действие или бездействие, подлежащи на съдебен контрол по реда на АПК и липса
на правен интерес у жалбоподателя, като алтернативно излага съображения за
неоснователност на жалбата. В цитираното решение по т.д. № 1830/2018 на СГС се
приема за установено, че ПМ № ***********/“Електродвигател
с многопрофилен, многосекционен, плъзгащ се ротор“/ е служебен такъв по смисъла
на чл. 15, във вр. с чл. 78 от ЗПРПМ и това съдебно решение е влязло в сила на
15.07.2022 г. В изпълнение на същото заинтересованата страна по делото е
поискала от ПВ издаване на свидетелство за регистриран ПМ, както и
възстановяване на срока за заплащане на дължимите такси за поддържане на
действието му. Жалбоподателят не е страна по тези правоотношения. Вписването на
ПМ в Държавен регистър и издаването на свидетелството за регистрация са
вторични действия по отразяване на настъпили промени в регистъра и в изпълнение
диспозитива на съденото решение. Същото важи и за издаването на съответни
удостоверения в полза на заинтересованата страна. Вписването и издаването на
свидетелство за регистриране на ПМ имат само оповестително действие. Действията
са предприети в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, цитирано по-горе.
Заинтересованата страна – „********** АД, Габрово, се представлява от адв. А., който също
оспорва жалбата. Страната намира, че жалбата е изцяло недопустима, като
подадена от лице без правен интерес. Страната прилага подробно писмено
становище, в което алтернативно излага мотиви и за неоснователност на жалбата,
почиващи основно на влязлото в сила съдебно решение, с което процесният ПМ е
признат окончателно за служебен ПМ.
От фактическа и правна страна
се установи следното:
На 18.08.2022 г. Р. отправя
искане до ответника – председателя на ПВ за спиране на производството относно
патент по заявка № 112608 от 25.10.2017 г. за „Електродвигател с многопрофилен,
многосекционен, плъзгащ ротор“ и ПМ със заявка № 3890 от 26.10.2017 г. за същия
обект, по която е издадено Свидетелство за регистрация на ПМ № ************ от 15.10.2018 г. Заявител на двете е именно жалбоподателят - П.Р.. В
искането си той твърди, че действието на ПМ № *******е прекратено от
25.04.2022 г. поради наличието на действащ патент за същото изобретение и,
съответно, незаплащане на таксите за продължаване на действието на този ПМ.
Уведомява адресата, че е налице висящ гражданско-правен спор между него и „********“ АД относно правото на заявяване на това изобретение, поради което същият
отправя това искане за спиране, както и за спиране на евентуални други
производства в тази връзка до произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен акт
по този спор.
В настоящото дело обаче не се
оспорва отказ да бъде спряно това производство, поради което съдът не следва да
се произнася по такъв въпрос.
В искането на Р. е посочено, че „**********“ АД предявява пред СГС три кумулативно съединени иска с ответник –
жалбоподателя, по повод същото изобретение и свързаните с него защитени
документи, издадени от ПВ, а именно:
1.
Иск по чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗПРПМ с искане да се
признае за установено, че изобретението, за което Р. е подал заявка за патент №
*******25.10.2017 г., е служебно изобретение;
2.
Иск на същото правно основание, във вр. с чл. 78 от същия Закон, с който да
се признае за установено, че изобретението, за което е подал заявка за ПМ № ******26.10.2017 г., по която е издадено Свидетелство за регистрация на ПМ № ********* от 15.10.2018 г., е служебно изобретение.
3.
Иск с правно основание чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 3 от ЗПРПМ, с
който да се признае за установено, че правото на заявяване на изобретението, за
което са подадени двете горепосочени заявки, принадлежат на ищеца.
На 15.11.2018
г. е издадено Решение на председателя на ПВ, с което е разпоредено вписване в
Държавен регистър на ПМ обезпечителна мярка – забрана П.Р. да се разпорежда с
изключителното право върху ПМ № ********. Със запорно
съобщение от 31.10.2018 г. е наложен запор от ЧСИ върху ПМ.
От приложените
по делото в тази връзка съдебни актове по цитираното търговско дело е видно, че ищецът - „*****“ АД, твърди, че П.Р. е създал служебно изобретение във връзка с изпълнение
на трудовото си правоотношение с „*****“ АД и
посредством използването на техническо, финансово и материално осигуряване от
същия работодател. Това изобретение е разкрито частично, но със заявка от
25.10.2017 г. до ПВ Р. е поискал издаване на патент за изобретение за процесния
електродвигател, която към момента на депозирането на исковата молба е бил на
етап формална експертиза. На 26.10.2017
г. работодателят е подал до ПВ също заявка за закрила на изобретението с патент
и за регистрация на ПМ, във връзка с което на дружеството е издадено
Свидетелство за регистрация на ПМ. Р. подава искане за заличаване на този ПМ,
оспорвайки неговата новост. Въз основа на тези факти ищецът подава
горепосочените кумулативно съединени искове. СГС е счел, че искът по чл. 62 от
ЗПРПМ е недопустим и е разгледан само искът по чл. 61. По делото не е било
спорно, че изобретението е на ответника и същото е реализирано по време на
изпълнение на трудовите му правоотношения с ищеца. Съдът признава ПМ за служебен
и с оглед обстоятелството, че с неговото възникване възниква и правото на
неговото заявяване счита, че работодателят е субектът, който може да го заяви.
В заключение съдът приема за установено на основание чл. 61, ал. 1 от ЗПРПМ, че
процесният ПМ, за който П.Р. е подал заявка на 26.10.2017 г. и получил
Свидетелство за регистрация на ПМ с начало – 25.10.2017 г., като регистрацията
е публикувана в официален бюлетин на ПВ на 15.01.2018 г., представлява служебен
ПМ и прекратява производството по иска по чл. 62, счетен за недопустим.
Решението е
обжалвано и разгледано от Апелативен съд – София по т.д. № 292 от 2021 г.,
което е приключило с Решение № 333 от 4.06.2021 г. С него съдът е отменил първоинстанционното решение в
частта му, в която СГС е прекратил делото по отношение на иска по чл. 62 от
ЗПРПМ за установяване правото на подаване на заявка за изобретението и е върнал
делото в тази му част за ново разглеждане и произнасяне по същество, като е и
потвърдил същото решение в останалата му част, а именно – признаване за
установено между страните, че процесният ПМ с подадена от ответника Р. заявка
от 26.10.2017 г. представлява служебен ПМ.
С Определение №
452 от 15.07.2022 г. на ВКС по т.д. 2264 от 2021 г. не се допуска до касационно
обжалване Решение № 333 от 4.06.2021 г. на Апелативен съд – София. По отношение
на иска по чл. 61 от ЗПРПМ, който е уважен следва да се приеме, че е налице влязъл
в сила съдебен акт от тази дата, с който се признава процесният ПМ за служебно изобретение.
По отношение иска по чл. 62 – признаване на правото да се заяви процесното
полезно изобретение пред ПВ, от същия нормативен акт до момента не са налице
данни за влязъл в сила съдебен акт.
В настоящото
административно производство не се решава въпросът кой има право на заявяване,
вписване, признаване и ползване на изобретението и при какви условия следва да
стане това. Съдът следва да се съобрази с влезли в сила съдебни актове, без да
има право да ги коментира относно тяхната пълнота, допустимост и мотивираност. Съгласно
чл. 54 от ЗПРПМ споровете във връзка със създаването, закрилата и използването на
изобретенията и полезните модели се разглеждат и решават по административен, по
съдебен или по арбитражен ред. Съгласно чл. 55, ал. 1 и чл. 59 от същия
нормативен акт, на обжалване по административен и съдебен ред /пред АССГ/
подлежат: отказ за издаване на патент по чл. 46а, ал. 2 и по чл. 47, ал. 3; прекратяване
на производството по заявките за патент по чл. 46, ал. 1, чл. 46а, ал. 1 и чл. 47, ал. 4; прекратяване
на производството по регистрация на полезен модел по чл. 75г, ал. 3 и чл. 75д, ал. 3; отказ за
регистрация на полезен модел по чл. 75д, ал. 4. В случая не
такива актове се оспорват от настоящия жалбоподател. Спорове за установяване на
действителния изобретател, относно
служебния характер на изобретения и полезни модели и възнаграждения за тях, споровете за
право на заявяване, за право на преждеползване и послеползване, за нарушаване
на изключителното право се водят пред СГС.
По делото се установява,
че жалбоподателят, като изобретател, е притежател на европейски патент /ЕП/ по
заявка № *********.7 от 30.08.2018 г., публикуван в европейския бюлетин № ******* от 1.05.2021 г., като обект на патента е електродвигател с процесното
наименование, със защитен № **********, с дата на
издаване/регистрация– 10.03.2021 г. и срок на закрила – 30.08.2038 г. Видно от
приложена справка /л.57/ ЕП е действащ към 5.09.2022 г. и по делото няма данни
за промяна на този негов статус. АСГ обаче не може в рамките на настоящото
производство да разглежда и решава въпрос за конкуренция между ЕП и ПМ.
На 20.07.2022
г. „*********“ АД отправя искане до председателя на ПВ да бъде възстановен срокът в
полза на дружеството по чл. 76, ал. 3 от ЗПРПМ, за да се предостави възможност
на същото да подаде искане и да заплати дължимите такси за продължаване
действието на ПМ с оглед влизане в сила на горецитираното съдебно решение.
С Решение от
17.08.2022 г. на председателя на ПВ е възстановен срокът по чл. 76, ал. 3 от
ЗПРПМ относно възможността за възстановяване на действието на ПМ рег. № 2854, в
едно със заплащане на дължимата такса в двоен размер и се връща преписката на
дирекция ДЕЗИПМП в ПВ за продължаване на процедурата относно възстановяване действието
на този ПМ.
Със Заявление
от 19.08.2022 г. до председателя на ПВ „***********“ АД предоставя
влязло в сила съдебно решение № 260212 от 23.10.2020 г. по т.д. № 1830/2018 г.
на СГС.
С Уведомление
от 31.08.2022 г. „**********“ АД е уведомено от ПВ, че по
искането му от 26.08.2022 г. на 30.08.2022 г. в Държавен регистър на ПМ е
вписано обстоятелство за ПМ № *******с процесното
наименование, като срокът на действие на регистрацията му се продължава до
25.10.2024 г. В тази връзка ПВ е издало Свидетелство за регистрация на
процесния ПМ с рег. № *********** по заявка №
3890 от 26.10.2017 г. на притежател – „********“ АД, Габрово,
със срок на действие – 25.10.2024 г. и посочен изобретател – П.Р.Р..
Свидетелството е издадено на 2.09.2022 г.
1.
По отношение на жалбата срещу действието издаване на Свидетелство за
регистрация на ПМ - съгласно чл. 2а от ЗПРПМ изобретателят на изобретение или
на полезен модел има право да бъде посочван в заявката, в издадения патент за
изобретение или в свидетелството за регистрация на полезен модел, както и в
публикации относно изобретението или полезния модел. Това право е лично и
непрехвърлимо, а Патентното ведомство следи служебно за посочване на
изобретателя, съответно съизобретателите, в заявката, в издадения патент или в
свидетелството за регистрация. В случая това право на жалбоподателя Р. е
съхранено, в процесното Свидетелство е посочено неговото име като изобретател,
макар и притежателят на ПМ да е неговият бивш работодател, съгласно влязлото в
сила съдебно решение.
АСГ намира, че
в случая жалбата е недопустима, т.к. с издаването на процесното Свидетелство не
е нарушено това законово признато право на жалбоподателя, като изобретател. Що
се отнася до издаването му по отношение на самия притежател – „*******“ АД, същото има силата на свидетелстващ акт, от който права черпи
дружеството, а за други лица не се създават пряко и непосредствено права и
задължения. Същото е издадено на база и в изпълнение на влязлото в сила съдебно
решение, което признава ПМ за служебен и сочи като изобретател П.Р.. С него
само се изпълнява този съдебен акт, който е установил със СПН служебният
характер на изобретението и настоящият съдебен състав не може да пререшава
отново този въпрос. Единствено отказът да се издаде такъв документ би бил обект
на съдебен контрол и то въз основа на жалба, подадена от заявител, но в случая
не се оспорва такъв АА.
2.По отношение
вписването в Държавния регистър на ПВ следва да се има предвид, че в случая
става въпрос за регистърно производство, което по своя вид е охранително и
започва по молба на заинтересовано лице до правоимащ орган, като решението, с
което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване, може да се
оспори само отказ и то - отново само от заявителя. Самото действие по вписването не
съставлява административен акт или действие, които да подлежат на самостоятелен
съдебен контрол по АПК и то по жалба на трето лице, извън заявителя и
съответния орган. Когато актът /решението/ засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско
право /вкл. и за авторските и патентните права/, се разрешава по исков ред – в случая по
специалния ред на ЗПРПМ, пред СГС, който съд обаче вече е разгледал такъв спор
между жалбоподателя и заинтересованата страна.
3. Съгласно чл.
76 от ЗПРПМ срокът на
действие на регистрацията на полезния модел се продължава по искане на
притежателя, придружена с документ за платена такса. С Решението от
17.08.2022 г. на председателя на ПВ е възстановен срокът по ал. 3 по искане на
притежателя на ПМ, съгласно влязлото в сила съдебно решение на СГС – „*********“ АД. Правоотношението възниква между ПВ и заявителя, поради което на
обжалване следва да подлежи единствено отказът по подаденото заявление и
правото на жалба принадлежи единствено на заявителя. По тази причина по
отношение на продължаване срока по чл. 76, ал. 3 от ЗПРПМ и продължаване на
процедурата по възстановяване действието на ПМ друго лице не може да подава
жалба, което прави жалбата на П.Р.Р. в тази й част недопустима, като подадена
против неподлежащ на оспорване акт и от лице без правен интерес.
В края на
молбата си от 21.09.2022 г. жалбоподателят моли съдът да задължи ответника да
отрази в Държавен регистър прекратяване действието на ПМ № 2854, считано от
10.03.2021 г., но прекратяване действието на патенти, авторски права и
действието на регистрации по ЗПРПМ не се разпорежда от съда, поради което и АСГ
не може да се произнесе по такова искане. Настоящото производство не е и такова
по отмяна на отказ на ПВ да разпореди и извърши такова прекратяване.
С оглед на така
изложеното съдът намира подадената жалба за недопустима, като подадена срещу
актове и действия, които нямат статута на индивидуални административни актове и
защитата срещу тях не се провежда по реда на АПК от административен съд, както
и поради това, че е подадена от лице без правен интерес, поради което същата
следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати.
Страните са
претендирали разноски, които за заинтересованото лице – „***********“ АД се равняват на 4 200.00 лв. договорен адвокатски хонорар. В
приложеното по делото пълномощно и Договор за правна защита и съдействие е
отразено, че тази сума е договорена за защита и процесуално представителство по
настоящото адм. д. и същата се плаща по банков път. По делото е приложен
платежен документ за превод на сумата от 19.10.2022 г. и фактура № 279 от
14.10.2022г. От документите е видно, че договорената сума е изплатена изцяло. Искането
за присъждане на разноски е своевременно и основателно, но АСГ намира размера
за завишен. В о.с.з. от 21.10.2022 г.
жалбоподателят изрично е възразил срещу размера на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно, т.к. делото не е с
материален интерес, по него е проведено само едно о.с.з., не са представяни от
страната доказателства, делото не се решава по същество, същото не е с особена
фактическа и правна сложност, поради което АСГ счита, че в полза на
заинтересованата страна следва да се присъдят минимално допустимите суми за
адвокатска защита.
Ответникът е
депозирал писмено становище преди провеждането на о.с.з., с което моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
е своевременно и основателно. Съдът счита, че следва да присъди минимално по
размер такова с оглед на това, че страната е представлявана от юрисконсулт само
писмено, делото е проведено в едно о.с.з., на което не са представяни и
събирани нови доказателства, извън вече представената административна преписка.
Съгласно чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1 000.00 лв., каквото
следва да се присъди в полза на заинтересованото лице.
Съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от
Наредбата за заплащането
на правната помощ, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. Като следва да
се вземе и предвид това, че настоящото дело не е такова с материален интерес. В
заключение АСГ намира, че в полза на ответната страна следва да се присъдят
100.00 лв. деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В тази връзка и на основание чл.
159, т. 1 и т. 4, чл. 143, ал. 3 и 4 и правните, норми, цитирани по-горе
досежно определяне размера на деловодните
разноски, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба вх.
№ СДА-01-1537 от 13.09.2022г. по описа на Същия съд, подадена от П.Р. ***, ЕГН:
**********, против:
1. Вписване в Държавен регистър,
направено между 31.08.2022г. и 1.09.2022 г. на „**********“ АД като
притежател на ПМ с рег. № **********;
2. Издаване на свидетелство за
регистрация на ПМ с рег. № ********** на името на
същото дружество, подписано от председателя на Патентно ведомство на 2.09.2022
г.
3. Решение на председателя на ПВ
от 17.08.2022 г. за възстановяване на срока по чл. 76, ал. 3 от ЗПРПМ относно възстановяване
действието на ПМ с рег. № ********.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
д. № 189 от 2022 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА П.Р. ***, ЕГН: **********,
да заплати на „***********“ АД, Габрово, БУЛСТАТ: ************ деловодни разноски за договорен и платен адвокатски хонорар на стойност
1000.00 /хиляда/ лв.
ОСЪЖДА П.Р. ***, ЕГН: **********,
да заплати на Патентно ведомство на Република България деловодни разноски –
юрисконсултско възнаграждение, на стойност 100.00 /сто/ лв.
Препис от съдебния акт да се
изпрати на страните в едно с призовките.
Съдебният акт подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена в 7-дневенсрок чрез Административен съд
Габрово до Върховен Административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/