Решение по дело №55/2023 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-535 от 23.03.2023 г., подадена от «Ч. П.» Е., със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК: *********, срещу Заповед № 394 от 28.02.2023 г. на кмета на Община Габрово, с искане за нейната отмяна.

С процесния индивидуален административен акт /ИАА/ е разпоредено спиране на незаконен строеж, реализиран от жалбоподателя, а именно: „Основен ремонт на сгради с идентификатор 14218.508.386.4, 14218.508.386.5, 14218.508.386.6, 14218.508.386.7 и 14218.508.386.8 по КККР на [населено място]», изградени в УПИ I з-д Д. Б., кв. 36, в [ПИ], с посочен административен адрес. Строежът представлява премахване на част от старите външни /фасадни/ тухлени зидове и изграждане на тяхно място на нови тухлени зидове със стоманобетонни пояси на втори – четвърти етажи на сграда с [идентификатор], както и изграждане на 4 броя фундаменти на първия етаж в сграда с [идентификатор]. Забранява се достъпът до строежа на адресата на заповедта до издаването и влизането в сила на заповед по чл. 225а, ал. 1от ЗУТ за премахване на незаконния строеж. Н. основание чл. 223, ал. 1, т. 4 от ЗУТ се разпорежда доставчиците на ел. енергия, вода и газ от 08.03.2023 г. да прекъснат захранването на обекта с електричество и вода и да преустановят доставянето им.

Жалбоподателят счита, че заповедта е недопустима и незаконосъобразна. Жалбоподателят е съсобственик, заедно с „Гилини“ ООД, на така посочените сгради, построени в цитирания ПИ, като жалбоподателят е придобил вещни права върху тях на 11.08.2022 г. С ИАА от вида на процесния не се установява принципно незаконност на строеж, такава се установява със заповедта за отстраняване на незаконен строеж, но към датата на издаване на процесния ИАА и подаване на жалбата против него втората заповед не е издадена. По тази причина е недопустима да се ограничат правата на собствениците да се разпореждат с вещите си, да ги ползват, вкл. да извършват ремонт – в настоящото административно производство не е установено незаконност на този ремонт. Забранен е достъпът до 5 самостоятелни сгради, но е отразено, че незаконното строителство се осъществява само в две от тях с номера 4 и 8, като без наличието на строеж в останалите три не е ясно какво се спира и изобщо какъв е смисълът от разпореждането. Посочва се, че със същия диспозитив преди издаването на настоящата заповед е изготвено писмо № АУ0203-356 от 22.12.2022 г. на зам.-кмета на същата община, като с него се разпорежда отново строителството да бъде спряно до изясняване на обхвата и видовете СМР. За тази забрана дружеството научава едва на 16.02.2024 г. и по този повод е образувано адм. д. № 38 от 2023 г. на АСГ, изпратено по подсъдност в А. и образувано там под № 2134 от 2023 г. Недопустимо е повторно да се издава заповед след като спиране на същото строителство е вече разпоредено. Оспорва се компетентността на автора на процесния ИАА, издаден от зам.-кмет на общината, вместо от кмета на същата, както предвижда законът. Твърди се, че строителната дейност съставлява текущ, а не основен ремонт и като такава тя не подлежи на разрешаване, съответно – на спиране по този ред. Оспорва се и твърдението, съдържащо се в процесния ИАА, че в сграда № 8 са изградени нови фундаменти, също така самото посочване „фундамент“ е неясно, не става въпрос за какво точно строителство става въпрос, фундаментите са част от конструкцията на сградата, но в случая е налице само запълване с бетон на три дупки в пода, което не е довело до промяна в конструкцията, нито до изграждането на нова. За извършването на такава дейност не са нужни строителни книжа.

Жалбата е приета за разглеждане по същество, като подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта, в законния срок, против подлежащ на съдебно оспорване пред административен съд ИАА.

В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адвокат В. от АК – София, който поддържа депозираната жалба.

Ответната страна се представлява от главен юрисконсулт П. Д., която оспорва жалбата.

И двете страни молят за присъждане на деловодни разноски.

Съдът направи проверка за изложените в жалбата съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспорения АА, а на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл.146 от АПК – и за неупоменатите в нея основания за оспорване.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е издадена на основание чл. 224а, ал. 5 и 6, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като с нея се спира изпълнението на незаконен строеж, посочен в диспозитива й. Съгласно нормата на чл. 224а, ал. 1 от закона, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1, като не е посочено какво конкретно нарушение на тази норма е налице. Може да се предполага, че е налице такова по т. 1 – строежът се реализира без издадено разрешение и инвестиционен проект за същия, с оглед фактическото описание. Същата е подписана от името на М. Й. „за кмет на Община Габрово, съгласно цитирана в нея Заповед № 391 от 27.02.2023г.“ на кмета на същата община. По делото е приложена цитираната заповед и от същата е видно, че в периода, в който попада датата на издаване на процесния ИАА, на основание чл. 44 от ЗМСМА, кметът на Община Габрово е възложил на М. Й., зам.-кмет, да взема решения по всички компетенции на кмет на общината. Строежът е квалифициран като такъв от четвърта категория в съставения за него Констативен акт и процесната заповед. Става въпрос за основен ремонт на производствена сграда, съгласно твърденията от административната преписка, което попада в хипотезата на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. в“ от ЗУТ. С оглед на така изложеното съдът намира, че заповедта е издадена от името на оправомощен орган – кмет на Община Габрово, от лице, на което са предоставени временно правомощията на кмет на общината към датата на издаването й и това лице е заместник-кмет по длъжност, поради което съдът намира, че актът е издаден от компетентен орган, при изпълнение на законовите му правомощия.

По делото е приложено писмо от 22.12.2022 г. /л. 143 и сл. от адм.д. № 2443 от 2023 г. на ААСГ, част от документацията по настоящото дело/ на зам.-кмет на Община Габрово, с което на дванадесет лица, сред които и жалбоподателят, се съобщава, че във връзка с искане от 07.12.2022 г. за издаване на виза за поставяне на преместваем обект в [ПИ] по КККР на [населено място], е извършен оглед на място, при който се установява, че се извършват строителни работи по петте процесни сгради, за което в общината не е налице строителна документация, поради което до изясняване на обхвата и видовете СМР същите следва да се преустановят. Това писмо не е част от процедура, нито акт по чл. 224а от ЗУТ, то е издадено на друго основание, във връзка с друга предходна проверка, поради което не съставлява пречка за реализиране на процедурата по тази правна норма и издаването на настоящата заповед, която не е нищожна, нито незаконосъобразна поради наличието му, както се твърди в жалбата.

Производството е започнало със съставяне на Констативен акт /КА/ № 1 от 13.02.2023г., цитиран в процесната заповед, съставен от двама служители при Община Габрово, с който е установено, че процесният строеж е собственост на жалбоподателя, като за същият липсват и не са представени строителни книжа. В КА са описани данни за строежа, като е посочено, че същият е реализиран относно петте посочени сгради, намиращи се в цитирания ПИ. В сграда № 8 се извършват СМР на първи етаж, състоящи се изкопани дупки за четири броя фундамента с положена арматура и подготвяне за заливане на бетонна смес. В сгради №№ 4, 5 и 6 е разположена строителна механизация /мини багер и челен товарач/, с които се извършва превозване и почистване на намиращите се и складирани в сградите земни маси. Сградите са така устроени, че между тях има топла връзка. Сгради № 5 и 6 са на един етаж, а сграда № 4 е на четири етажа, като първият им етаж е общ. Чрез стоманобетонно стълбище се стига до останалите етажи на сградата с идентификатор № 4, а те имат връзка със съответните етажи на сгради с идентификатор № 7 и № 8. Н. втория етаж в сграда № 4 са премахнати шест от старите външни /фасадни/ тухлени зидове, които са разположени между стоманобетонните колони по югоизточната, североизточната и югозападната фасади на сградата. Н. тяхно място са изградени нови тухлени зидове със стоманобетонни пояси, като във всяко междуосие в новите зидове има по един прозорец. Н. третия етаж са премахнати шест от старите външни /фасадни/ тухлени зидове по югоизточната и североизточната фасади на сградата и на тяхно място са изградени нови тухлени зидове със стоманобетонни пояси и във всяко междуосие в новите зидове има по един прозорец. Н. четвъртия етаж са премахнати девет от старите външни фасадни тухлени зидове по югоизточната, североизточната и северозападната фасадни стени и на тяхно място са изградени нови тухлени зидове. За улеснение на СМР по етажите е изградена временна нова инсталация. Така описаните строителни работи съставляват строеж от четвърта категория, основен ремонт, и не попадат в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 1, във вр. с §.5, т. 43 от ЗУТ. При проверката строежът е бил в процес на изпълнение и СМР продължават да се извършват.

Нарушенията се изразяват в това, че за сгради № 4 и 8 не са одобрени инвестиционни проекти и няма издадени РС, в разрез с изискванията на чл. 148, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ, поради което строежът се явява незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За останалите 3 сгради от този общ строеж не е налице нито правно, нито фактическо основание за направата на извод за наличие на нарушение, което прави заповедта в частта й, касаеща тези сгради, незаконосъобразна и е основание за нейната отмяна.

КА е връчен на С. К. Г. на 17.02.2023 г.. Приложено е пълномощно, в което е посочено, че управителите на дружеството упълномощават [населено място] да управлява и представлява дружеството, вкл. пред всички държавни и общински органи, поради което съдът приема, че на жалбоподателя е съобщено за изготвянето на този КА.

Срещу КА е подадено възражение на 24.02.2023 г. от „Чинков Пропърти“ Е..

Съдът намира, че процедурата по чл. 224а, ал. 1 и 2 от ЗУТ е спазена.

Н. същата дата – 13.02.2023 г., е съставен и Констативен протокол от трима служители при Община Габрово в Д. УТ, в който се описват същите обстоятелства. Няма данни този КП да е бил връчен, а и той не се цитира в процесната заповед.

Обжалваната заповед е издадена на 28.02.2023 г. въз основа на съставения преди това КА, като тя не съдържа твърдения за нови факти и обстоятелства.

Фактическото основание за издаването на ИАА е това, че строежът се изпълнява без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж.

Н. 07.04.2023 г. е издадена и Заповед № 662 от 07.04.2023 г., с която се разпорежда премахването на незаконния строеж за петте сгради, като с Решение № 7395 от 14.06.2024 г. на ВАС, постановено по адм.д. № 1898 от 2024 г., тя е отменена. Към датата на провеждане на устните състезания по настоящото дело не са налице данни за издаването на нова такава заповед.

Към датата на издаване на процесната заповед се твърди, че строежът е бил в процес на изпълнение. Не са налице обаче други предпоставки за издаване на процесния ИАА, като е налице и неяснота относно част от мотивите и диспозитива, изразяващи се в следното:

Относно сграда № 8 в КА и заповедта се твърди, че са налице четири изкопани в пода дупки с положена арматура, подготвени за заливане с бетонна смес. Вещите лица по присъединеното към настоящото адм.д. № 87 от 2023 г. по описа на АСГ сочат, че на място установяват три запълнени с бетон отвора, но няма данни да е отстранен, реализиран или ремонтиран фундамент. Мотивите на процесната заповед в тази си част и КА не съответстват на диспозитива, в който е посочено, че строежът при въпросната сграда № 8 е „изграждане на 4 броя фундаменти на първия етаж“, каквито няма доказателства да са наистина изградени, а и от доказателствата по така присъединеното адм. д. по категоричен начин става ясно, че такива фундаменти не са налице там. Няма данни в тази сграда да са извършвани дейности, които биха могли да се класифицират като основен ремонт. По адм. дело № 1898/24 г. ВАС е приел, че ремонтът на сграда № 8 съответства на дефиницията за текущ, с оглед на което не е налице задължение за жалбоподателя да го извършва на база предварително издадени инвестиционен проект и разрешение за строеж. Досежно тази сграда не се установяват нарушения по чл. 224 от ЗУТ, за да се реализират спрямо нея последиците по чл. 224а, ал. 1 от същия нормативен акт.

От съдържанието на КА и заповедта не става ясно какви СМР са били извършвани конкретно в сгради №№ 5, 6 и 7. Относно тях е налице само общото задължение, създадено по силата на процесната заповед, за спиране на незаконен строеж, забрана на достъпа до тях и разпореждане на доставчиците на ел. енергия газ и вода да преустановят снабдяването им, без наличието на изтъкнати доводи за това и само с твърдението, че в тях се извършва незаконно строителство. В тази част настоящият ИАА е незаконосъобразен като изцяло немотивиран. По отношение на тези обекти не са установени нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1, съгл. приложимата норма на чл. 224а, ал. 1от същия нормативен акт, следователно липсва елемент от хипотезата на тази разпоредба и тя е неприложима за тях.

Единственият описан ремонт се извършва само в сграда № 4 и то на цялата сграда, като кадастрална единица, както е цитирана в процесната заповед, а досежно втори, трети и четвърти етажи. Според КА и заповедта на трите етажа са премахнати стари външни фасадни тухлени зидове и на тяхно място са изградени нови, като е реализирана нова временна ел. инсталация и стоманобетонови пояси. С изграждането на нови стоманобетонни пояси се променя натоварването върху носещи налични греди, с което се засяга конструкцията на сградата.

Към настоящото дело е приложено адм. д. № 87 от 2023 г. по описа на АСГ, обект на обжалване по което е била Заповед № 662 от 07.04.2023 г. на кмета на Община Габрово за събаряне на същия строеж, отменена с цитираното по-горе решение на ВАС. По това дело са допуснати и приети СТЕ, касаещи вида на извършваните СМР в петте обекта, които по настоящото дело не могат да се ползват като експертни заключения, но могат да се вземат предвид като писмени доказателства – документи, удостоверяващи факти, изготвени въз основа на нормативен акт /ГПК/ от лица със специални познания в съответната област, съставени по съответния ред, приети от съд като доказателства по приложеното дело, с оглед процесуална икономия и необременяване на страните по настоящото дело с разноски. Взето е предвид, че по приложеното дело страните са същите, като в настоящото и са имали възможност да задават въпроси на вещите лица и да взимат отношение по тези експертни заключения. В случая не става въпрос за частни, а именно за съдебни експертизи, като изводите на вещите лица съдът взе предвид за сведение и в допълнение към събрания по настоящото дело доказателствен материал.

Така, съгласно СТЕ по адм. д. № 87 от 2023 г. на АСГ от 30.06.2023 г. на първия етаж на сграда № 4 не са извършвани СМР. Н. втория етаж са подменяни единични тухли между колоните на фасадите с нови. Н. 140 м. от пода зидарията е укрепена с 5 стоманобетонни пояса, които не са свързани с конструкцията на сградата. Монтирани са 7 прозореца ПВЦ – олекотени. Н. третия етаж са подменени също стари обрушени тухли, монтирани са 12 прозореца ПВЦ олекотени. Н. четвъртия етаж също е извършена подмяна на тухли, без отливане на стоманобетонни пояси и са монтирани 16 прозореца ПВЦ. Стоманобетонни пояси са поставени единствено на втория етаж и те не променят конструкцията на сградата и нейната носимоспособност. Не са изграждани фундаменти. Извършвани са СМР по пода на първия етаж, които не са свързани с конструкцията на сградата и не я променят. Фасадните стени имат само ограждащи функции и не са носещ конструктивен елемент, поради което частичната им подмяна или подмяната на компрометирани тухли от тях, не засяга конструкцията на сградата. Не са премахвани и премествани зидове, наличните са запазили изцяло вида и местонахождението си. Стара дограма с по-големи размери е заменена от нова с по-малки и това не налага направата на нови отвори в стените или разширяването на стари. Не са променени предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Сградата е подобрена откъм показатели за енергийна ефективност и поддържането й в изправност, без да се засяга носимоспособността на конструкцията. Налице е текущ ремонт. Според вещото лице тези дейности могат да се извършват и без строително разрешение.

По същото адм.дело е допусната и втора СТЕ, като експертизата е входирана по делото на 25.09.2023 г. Според заключението също е посочено, че на втория етаж на сграда № 4 са подменени фасадни зидове от единични тухли. Отляти са 4 броя стоманобетонови пояси, монтирани са 7 прозореца. Н. третия етаж имаме също подмяна на фасадни зидове от единични плътни тухли, няма отливане на пояси, монтирани са 12 прозореца. Н. четвъртия етаж също имаме подмяна на фасадни зидове с подмяна на единични плътни тухли, няма отлети пояси, поставени са 16 прозореца. Извършените СМР не засягат строителната конструкция, но имат отношение към общата устойчивост на сградата. Отлетите на втория етаж стоманобетонни колони имат за функция единствено намаляване височината на тухления зид. Фасадните зидове не са част от носещата конструкция. Подмяната на плътни тухли с керамични води до промяна на натоварването на гредите, а от там и на самата конструкция поради различното тегло на материала. Според това вещо лице след като тухленият зид е основна част от сградата, неговият ремонт съставлява основен ремонт и представлява строеж по смисъла на ЗУТ.

Съгласно Решение № 7395 от 14.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1898/2024 г., извършване на ремонт е констатиран по отношение на сграда № 4 за етажи втори, трети и четвърти. Установено е обаче различие между описанието в КА и заповедта, от една страна, и установените видове СМР по отношение на тази сграда, от друга. В настоящото административно производство тези различия са също налице. В процесния КА също е описано, че на втория етаж са премахнати шест от тухлените стари външни зидове и изграждане на нови; на третия етаж – също премахване на 6 тухлени зида и замяната им с нови; на четвъртия етаж – премахнати девет такива външни зида и замяната им с нови. И двете експертизи по приложеното към настоящото адм. дело са категорични, че цели зидове не са подменяни, подменени са компрометирани от тях единични тухли. Стоманобетонови пояси са изградени само на втория етаж, не и на останалите два, както неправилно е посочено в КА и процесната заповед. Установено частично зазиждане на прозорци пък изобщо не е отразено в КА и ИАА. В обобщение и спрямо настоящата заповед описанието на извършените СМР нито е пълно, нито е точно, поради което от съдържанието на заповедта и в тази й част, както и в останалите й части, касаещи другите сгради, не може да се установи кое строителство следва да бъде преустановено и до кое се забранява достъпът. По отношение на тази сграда остава неясно каква е волята на административния орган относно първия етаж – той е описан в заповедта като общ с първите етажи на още две сгради - № 5 и 6, но не става ясно по каква причина в диспозитива на ИАА е посочено, че се спира изпълнението на незаконен строеж – основен ремонт на петте сгради като цяло, както е посочено като наименование на строежа и е подчертано с болднат текст. Забранен е и достъпът „до същия“, т.е. до строежа, който е описан като изброяване на петте сгради, съставляващи отделни и самостоятелни обекти и кадастрални единици. Прекъсването на захранването с ел. ток, вода и газ също касае строежа така, както е посочен – относно петте сгради в цялост. В съпроводителните писма до съсобственици на терена, до жалбоподателя, началника на „Електроразпределение север“ АД, управителя на „ВиК“ ООД, Габрово /л. 88 – 92/ също е посочено спиране на строежа и на петте сгради в цялост, като строежът е третиран като единен общ основен ремонт на всички тях, какъвто определено не е налице изобщо по отношение на три от тях /5, 6 и 7/, не се установява такъв по отношение на № 8, по отношение на № 4 се установява ремонт на отделни части от сградата, без първия й етаж, описан непълно и неточно. Самата заповед съдържа вътрешно противоречие между мотиви и диспозитив, като в мотивите и в КА, на който се позовава административният орган, строежът е описан като „премахване на стари фасадни външни тухлени зидове“ с конкретна бройка на всеки от трите етажа, а в диспозитива вече се сочи, че той се състои в премахване на част от такива зидове и изграждане на тяхно място на нови със стоманобетонови пояси и на трите етажа /2 – 4/ на сграда № 4.

В заключение съдът намира, че процесната заповед е неясна, немотивирана фактически и правно, издадена е в противоречие с материалния закон и неговите принципи, издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК, което налага нейната отмяна. Административният орган не е изяснил всички релевантни и необходими факти, в разрез с принципа по чл. 35 от АПК, с което се затруднява и изпълнението на процесния ИАА.

С оглед изхода на правния спор своевременно направени и основателни се явяват претенциите на жалбоподателя за присъждане на сторените от него в производството деловодни разноски. В тази връзка в полза на „Чинков Пропърти“ Е., следва да се присъди заплатена ДТ в размер на 50.00 лв. на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Съгласно приложен от страната списък на разноските такива за адвокатско възнаграждение се претендират на стойност от 4850.00 лв. Същите са договорени писмено между жалбоподателя и процесуалния му представител с договор от 01.03.2023 г., като в т.3.2 от същия е посочено, че възнаграждението е платимо в 7-дневен срок от подписването на договора и то след произнасяне на съда в първоинстанционното производство, което навежда на мисълта, че сумата не е платена, вкл. към настоящия момент, т.к. не е налице такова произнасяне, то се прави с настоящия съдебен акт. Представен е документ, който процесуалният представител на страната е наименовал извлечение, но това не е извлечение от банкова сметка, т.к. от него не е видно банка-издател. Това „извлечение“ свидетелства за наличие към 09.03.2023 г. на сума от 7 800.00 лв. по „ф. 24/25 от 07.03“, но извлечението не може да се обвърже с настоящото дело, няма данни дори част от тази наличност да съставлява превод от жалбоподателя към адвокат В. във връзка с това дело, вкл. не съответства сумата, а фактура, макар и цитирана в съпроводителното писмо на процесуалния представител, не е представена по делото и плащане от жалбоподателя не е доказано. По тази причина съдът не следва да присъжда такова – липсват доказателства за реално платено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, свързано с настоящото дело.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, А. съд- Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № СДА-01-535 от 23.03.2023 г. по описа на същия съд, подадена от «Ч. П.» Е., със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК: *********, Заповед № 394 от 28.02.2023 г. на кмета на Община Габрово.

ОСЪЖДА Община Габрово да плати на жалбоподателя - «Ч. П.» Е., със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК: ********* деловодни разноски на стойност 50.00 лв., съставляващи държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му, подадена чрез А. съд – Габрово до В. А. съд.

Препис от същото да се връчи на страните в едно със съобщенията за неговото изготвяне.