РЕШЕНИЕ
№ 1361
гр. Бургас, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500974 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – Париж, клон България – ищец по предявения иск,
срещу Решение №45/31.03.22г., поправено с Решение №47/31.03.22г. – двете
постановени от Районен съд Карнобат по гр.д.№539/21г., с което над сумата от 3686.05
лева, до претендирания размер от 7734.11 лева е отхвърлен иска за приемане за
установено между страните по делото, Б. А. А. дължи на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С. А. – Франция, сумата от 4048.06 лева, представляваща дължима главница
по договор за потребителски паричен кредит, ведно със законната лихва, считано от
28.01.2021 г. до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на
Заповед № 260064/29.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 122/2021 г. по описа на РС-Карнобат.
Въззивникът оспорва извода на съда, че договорът за кредит е
недействителен на осн. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като счита, че в него са посочени
условията за прилагането му – фиксиран лихвен процент, лихвеният процент на ден е
равен на лихвения процент в договора; излага съображения за начина на определяне на
ГПР.
Въззиваемият – ответник представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК насрещна
въззивна жалба срещу решението в частта, с което съдът приема за установено между
страните по делото, Б. А. А. дължи на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. –
Франция, сумата от 3686,05 лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски паричен кредит, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2021 г. до
окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед №
260064/29.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 122/2021 г. по описа на РС-Карнобат.
Въззивникът излага съображения, с които оспорва извода на съда, че
1
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е валидно извършено с връчване на
препис от исковата молба и се позовава на съдебна практика, за да обоснове извод, че
предсрочната изискуемост следва да е налице към датата на подаване на заявлението
по чл.422 ГПК. На следващо място излага съображения за нищожност на договора за
кредит, поради различието на шрифта от този, посочен в закона.;
Препис от насрещната въззивна жалба на ответника е връчен на ищеца на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – Париж, клон България на 06.06.22г. На
13.06.22г. чрез куриер е подаден писмен отговор. В него се излагат съображения за
потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото доказателства намира, че въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и извършената съдебно – икономическа експертиза,
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
относно сключен между страните договор за потребителски кредит, с размер на
кредита 4000 лв., застрахователна премия 1075 лева, брой погасителни вноски – 48,
месечна погасителна вноска – 159,20 лв., обща стойност на плащанията – 7646,40 лв.,
годишен процент на разходите – 32,77 %, лихвен процент – 32, 57 %. Установил е, че
страните са договорили погасителен план, съдържащ падежни дати на месечните
погасителни вноски, размер на вноските и размер на оставащата главница след всяка
вноска. Установил е, че дължимата застрахователна премия е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на общия брой погасителни вноски и е част от всяка месечна
погасителна вноска, като същата не е включена в ГПР. Установено е и уговарянето на
„такса ангажимент“, платима при усвояване на кредита, срещу която кредиторът
фиксира лихвеният процент за срока на договора. Първоинстанционният съд е обсъдил
и представения Сертификат №PLUS-15901953 г., съгласно който застрахователите
"Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон
България" са се съгласили да застраховат отговорността на кредитополучателя при
условията на застраховка "Защита на плащанията", пакет "Защита на плащанията",
срещу заплащане на застрахователна премия. Въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Мотивите на първоинстанционния съд и в тази им част въззивната инстанция споделя
на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно
нормата на §1, т.1. ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
2
условия“. Цитираните разпоредби водят до извод, че в общия разход по кредита,
формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. – да са
отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, които
са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят
трябва да заплати.
В настоящия случай между страните е договорена дължима от потребителя
застрахователна премия. Същата е разсрочена и е включена в погасителния план още
към датата на сключване на договора, следователно тя има характер на разход по
кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да
заплати. Но тази сумата по застрахователната премия не е включена като елемент при
определяне на годишния процент на разходите и така, според въззивната инстанция, е
нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно размера на ГПР. Нарушена е и
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, т.к. макар договорът формално да съдържа
посочен ГПР в законовия размер, този процент не е коректен и не е определен
законосъобразно, доколкото в ГПР не е включена и сумата по застрахователната
премия. В този смисъл са постановени Решение №400 от 1.12.2022 г. на ОС - Перник
по в. гр. д. № 562/2022 г., Решение №293 от 17.11.2022 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. №
413/2022 г. Решение №71 от 4.07.2022 г. на ОС - Русе по в. т. д. №126/2022 г. Решение
№700 от 25.05.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 683/2022 г. Решение №102 от
12.05.2022 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 108/2022 г. и др.
Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен. На осн. чл.23 ЗПК,
потребителят дължи само чистата стойност по кредита. Поради това всички извършени
плащания по договора, в т.ч. „такса ангажимент“ следва да се приспаднат от
дължимата главница.
Поради изложените съображения, искът е частично основателен. Решението
на Карнобатския районен съд, е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №45/31.03.22г., поправено с Решение
№47/31.03.22г. – двете постановени от Районен съд Карнобат по гр.д.№539/21г.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.
чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3