№ 106
гр. гр. Добрич, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20233200500096 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по
въззивна жалба с вх.№1888/20.07.2022г. от Г. Т. А. от гр.Добрич, чрез
упълномощения адвокат срещу решение №51/01.07.2022г. по гр.д.
№115/2022г. на Генерал Тошевския районен съд, с което са отхвърлени
предявените от въззивника срещу „Агро Сип“ООД – гр.Г.Т. искове да бъдат
отменени заповед №72/18.02.2022г. и заповед №107/18.02.2022г. на
управителите на „Агро Сип“ООД за налагане на наказание „дисциплинарно
уволнение“ и прекратяване на трудовия договор на ищеца, ищецът да бъде
възстановен на длъжността преди уволнението „работник, отглеждащ
селскостопански животни“, да бъде извършена поправка в трудовата книжка
на ищеца относно датата и основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, като трудовият договор да се счита прекратен на осн.чл.328
ал.1 т.3, вместо посоченото осн.чл.330 ал.2 т.6, считано от 18.02.2022г., както
и въззивникът е осъден за сторените от другата страна разноски в
първоинстанционното производство.
В жалбата са изложени подробни доводи срещу приетото в
обжалваното решение, че на ищеца законосъобразно е наложено
1
дисциплинарно наказание „уволнение“. Изводът на първоинстанционния съд,
че заповедите за налагане на наказанието и за прекратяване на трудовото
правоотношение са издадени от управителите на дружеството – работодател,
бил необоснован, формиран въз основа на обясненията на лицата, чиито
подписи ищецът оспорил и без експертна проверка от специалист, каквато в
отклонение на процесуалните правила не била допусната. Също в нарушение
на процесуалните правила първоинстанционният съд игнорирал събраните по
делото доказателства, подкрепящи твърдяното от ищеца, за установената в
предприятието на работодателя практика за ползване на отпуски от
работниците, вкл. при зараза с Ковид – 19 на техни близки, както и
конкретните обстоятелства предпоставили неявяването на ищеца в
съответните дни на работа, свеждащи се до това, че друг работник, с когото
двамата обитавали едно жилище тогава, бил диагностициран като заразен с
Ковид – 19. При това обстоятелство, явяването на ищеца на работа би
съставлявало нарушение на противоепидемичните мерки и предпоставка за
други негативни последици за него, за работодателя и за трети лица. Настоява
се за удовлетворяване на предявените искове след отмяна на неправилното
решение на районния съд.
Подадена е и жалба с вх.№3134/28.11.2022г. от Г. Т. А., която
преповтаря съдържанието на въззивната жалба срещу решението на районния
съд, както и е насочена срещу определение №265/14.11.2022г., с което е
оставено без уважение искането на въззивника за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските.
Жалбите са редовни, подадени са в срок и са допустими.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият „Агро
Сип“ООД – гр.Г.Т., чрез упълномощения адвокат, изразява становище за
неоснователност на оплакванията на въззивника и иска решението на
районния съд да бъде потвърдено.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявени
от Г. Т. А. срещу „Агро Сип“ООД обективно съединени искове по чл.344 ал.1
т.1 и т.2 от КТ – да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на
ищеца, извършено със заповед №72/18.02.2022г. за налагане на ищеца на
2
дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед №107/18.02.2022г. за
прекратяване трудовото правоотношение между страните и за възстановяване
на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „работник,
отглеждащ селскостопански животни“. В условия на евентуалност /неточно
посочено в исковата молба „алтернативност“/, ако горните искове бъдат
отхвърлени, ищецът иска да бъде постановено поправяне на вписаното в
трудовата му книжка основание за уволнението – иск по чл.344 ал.1 т.4 от КТ.
Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение,
по силата на което ищецът заемал длъжността „работник, отглеждащ
селскостопански животни“ в свинеферма в с.Л.К. на предприятието на
ответника.
Със заповед №72/18.02.2022г. на работника Г. Т. А. за нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяването му на работа на
09.02.2022г. и на 10.02.2022г., е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и трудовото правоотношение с него е прекратено. Издадена е и
заповед №107/18.02.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните на осн.чл.330 ал.2 т.6 от КТ. Както е отбелязано, двете
заповеди са връчени на ищеца на датата на издаването им 18.02.2022г.
В исковата си молба ищецът е оспорил уволнението като незаконно на
няколко основания. Възразил е, че то не е извършено от двамата
представляващи работодателя, както се изисква, като в подкрепа на това
ищецът е оспорил автентичността на издадените от работодателя заповеди.
Възразил е още за липса на мотиви за дисциплинарното му санкциониране и
за необсъждане на дадените от него обяснения, както и по същество – че
неявяването му на работа в посочените два работни дни било обективно
обосновано и не съставлявало нарушение на трудовата дисциплина.
С оглед тежестта на въведените от ищеца основания за незаконност, на
първо място следва да се обсъди посоченото за налагане на дисциплинарното
наказание и прекратяване на трудово правоотношение не от надлежните
представляващи работодателя.
От справката с Търговския регистър се установява, че към датата на
уволнението работодателят „Агро Сип“ООД се е представлявал от двама
управители, заедно – Е.И.О. и П.И..
Съгласно отбелязаното, заповед №72/18.02.2022г. е издадена и
3
подписана от двамата управители - Е.И.О. и П.И.. Заповед №107/18.02.2022г.
е посочено да е подписана за работодателя от Е.И.О., но е видно, че са
положени два подписа.
По повод оспорването от ищеца на автентичността на заповедите,
ответникът е поддържал, че същите са подписани от посочените две
физически лица. В подкрепа ответникът се е позовал на обясненията, които
неговите управители Е.И.О. и П.И. са дали пред първоинстанционния съд,
според които обяснения всеки от тях двамата е подписал заповедите. Но, така
дадените обяснения съставляват твърдения на законните представители на
ответника на изгодни за него обстоятелства, а не доказателство за тези
обстоятелства. Обратното следва от заключението на съдебно – графическата
експертиза, назначена във въззивната инстанция. Вещото лице, изготвило
заключението, е посочило, че в заповед №72/18.02.2022г. подписът на П.И. е
положен от него, но подписът на Е.И.О. не е положен от него, а е имитиран. В
заповед №107/18.02.2022г. нито един от двата подписа за „работодател“ не е
положен от П.И. и Е.И.О.. Заключението не е оспорено от страните и е
изготвено въз основа на специалните знания на експерта, задълбочено и
обосновано, поради което подлежи на възприемане.
Или заповед №72/18.02.2022г. не е подписана от управителя Е.И.О., а е
подписана само от управителя П.И. /и друго неизвестно лице/. Това означава,
че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на ищеца само от
единия представляващ търговското дружество – работодател, без участието и
на другия представляващ същото. Както се отбеляза, двамата управители
заедно представляват дружеството, следователно, за да е законно
дисциплинарното наказание, необходимо е то да бъде наложено от двамата
управители заедно. В случая това не е спазено и дисциплинарното наказание
„уволнение“ на ищеца, респ. следващото от него прекратяване на трудовото
правоотношение са незаконни.
Прекратяването на трудовото правоотношение е автоматична последица
на наказанието дисциплинарно „уволнение“, като ефектът на прекратяване
настъпва с връчване на работника на заповедта за налагане на наказанието.
Нарочна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на осн.чл.330
ал.2 т.6 от КТ не е необходима. Доколкото няма данни и не са твърди от
ищеца първо да му е връчена заповед №107/18.02.2022г. за прекратяване на
4
трудовото правоотношение на основание наложеното му дисциплинарно
наказание „уволнение“, то тази заповед има само констативен характер.
Независимо от последното, следва да се отбележи, че основание за издаване
на заповед №107/18.02.2022г. е незаконно наложеното на работника
дисциплинарно наказание, както и тази заповед за прекратяване трудовото
правоотношение между страните не е издадена от двамата управители,
представляващи търговското дружество – работодател.
Следователно първият предявен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е
основателен. Уволнението на ищеца е незаконно и следва да бъде отменено,
свързано с което е и основателността на иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, като
ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди незаконното
уволнение длъжност при ответника.
Като е приел друго по горните искове, първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение. То следва да бъде отменено изцяло по
предявените искове, като се постанови решение, с което исковете по чл.344
ал.1 т.1 и 2 от КТ да се удовлетворят. Положителният за ищеца резултат по
тези искове, изключва разглеждането на предявения в условия на
евентуалност иск по чл.344 ал.1 т.4 от КТ за поправка на вписаното в
трудовата му книжка на основание за уволнение.
В съответствие с неизгодния за ответника резултат
първоинстанционното решение следва да се отмени включително и в частта
на присъдените в полза на тази страна съдебно – деловодни разноски.
Съобразно чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право да получи от ответника
разноските си за водене на делото във всяка инстанция. Те се свеждат до
възнаграждението от 1 800 лева, което ищецът е платил за адвокатска защита
в първоинстанционното производство. Както с основание е възразил
ответникът, така платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е твърде
прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на спора и при
съобразяване на предвиденото в чл.7 ал.1 т.1 от НМРАВ. На осн.чл.78 ал.5 от
ГПК на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в намален
размер от 1 000 лева. Във въззивното производство същият е получил
безплатна адвокатска защита по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Поради това и на
осн.чл.38 ал.2 от ЗА и чл.7 ал.1 т.1 от НМРАВ ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Г. К. Г., защитавал безплатно ищеца в тази
5
инстанция, възнаграждение в размер на 780 лева /минимална заплата към
датата на определяне на възнаграждението/.
На осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на районния съд държавна такса за първоинстанционното производство
общо в размер на 100 лева, а в полза на въззивния съд – държавна такса в
размер на 50 лева и разноски за вещо лице в размер на 450 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №51/01.07.2022г. по гр.д.№115/2022г. на Районен
съд – Г.Т., като
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ дисциплинарното
уволнение и прекратяването на трудовото правоотношение на Г. Т. А. с ЕГН
********** от гр.Д., извършени със заповед №72/18.02.2022г. и заповед
№107/18.02.2022г. на управителите на работодателя „Агро Сип“ООД –
гр.Г.Т., ул.“***“№8 и
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Т. А. с ЕГН ********** от гр.Д., на заеманата от
него преди уволнението длъжност „работник, отглеждащ селскостопански
животни“ в предприятието на „Агро Сип“ООД – гр.Г.Т..
ОСЪЖДА „Агро Сип“ООД – гр.Г.Т., ул.“***“№8, да заплати на Г. Т. А.
с ЕГН ********** от гр.Д., сумата 1 000 лева – адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Агро Сип“ООД – гр.Г.Т., ул.“***“№8, да заплати на адвокат
Г. К. Г. с ЕГН ********** от гр.Д., сумата 780 лева - възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска защита на въззивника.
ОСЪЖДА „Агро Сип“ООД – гр.Г.Т., ул.“***“№8, да заплати по сметка
на Районен съд – Г.Т. сумата 100 лева – държавна такса за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Агро Сип“ООД – гр.Г.Т., ул.“***“№8, да заплати по сметка
на Окръжен съд – Добрич сумата 50 лева – държавна такса за въззивната
инстанция и сумата 450 лева – разноски за вещо лице във въззивната
инстанция.
6
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и ал.2
от ГПК пред ВКС в месечен срок от датата на връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7