Р Е Ш Е Н И Е
Номер 491 от 10.04.2020г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на дванадесети март две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря С.А. и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия
Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 156 по описа
за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на А.М.А. ***, с ЕГН **********, против решение
№121/29.11.2019г., постановено по НАХД № 194/2019 г. по описа на Районен съд -
Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №
454а-9/10.05.2019г., издадено от Началника на РУ – Сунгурларе, с което на А.М.А.,
за нарушение на чл. 64, ал.1 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР,
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
В
касационната жалба са изложени доводи, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон. Иска отмяна на първоинстанционното
решение и отмяна на наказателно постановление.
В съдебно
заседание касаторът – редовно призован, се представлява от адв.К., който
поддържа жалбата. Пледира решението на РС-Карнобат да бъде
отменено, както и издаденото наказателно постановление.
Ответникът –
началник на РУ -Сунгурларе, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен
съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното
решение Районен съд - Карнобат е потвърдил наказателно постановление №454а-9/10.05.2019г.,
издадено от Началника на РУ – Сунгурларе, с което на А.М.А., за нарушение на
чл. 64, ал.1 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР,
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. Прието е, че при издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е
преценено, че е налице съставомерност на установено нарушение –А. не е изпълнил писмено полицейско разпореждане
с рег. №454р-9549/05.10.2018г. и е допуснал собствените му крави да навлязат в
землището на с.Черница, собственост на „Сортоизпитване- Сунгурларе“ ЕААД и
правилно е ангажирана отговорността му, на посоченото основание.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са
неоснователни.
Обжалваното съдебно решение е
допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал
всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане
на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани
писмени и гласни доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя,
съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във
връзка с чл. 14 от НПК, е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения
му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства,
степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на
наложеното административно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 64,
ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до
държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции, като те могат да са
писмени, устни или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които
се отнасят. Съответно в нормата на чл. 257, ал.1 от ЗМВР,
е предвидено, че който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в
изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва
с глоба от 100 до 500 лв.
Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установяват, че на посочената дата и място касаторът е отказал
да изпълни писмено разпореждане на полицейски орган рег.
№454р-9549/05.10.2018г., за което е уведомен
и е допуснал собствените му крави да навлязат в землището на с.Черница,
собственост на „Сортоизпитване- Сунгурларе“ ЕАД. Касаторът е бил длъжен да изпълни полицейското разпореждане и като
не е сторило това е извършил вмененото му административно нарушение и правилно
е било санкционирано на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР.
Неоснователни са възраженията на
касатора относно неправилна правна квалификация на вмененото му нарушение и
липсата на описание на нарушението. В акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление е описано даденото от полицейския
орган разпореждане към лицето. Безспорно даденото разпореждане не е изпълнено
от касатора. Налице е описание на нарушението и обстоятелствата при които е
извършено. Действията на лицето са описани в акта за установяване на
административно нарушение и възпроизведени в наказателното постановление
достатъчно конкретно, за да му позволят да разбере срещу какви факти следва да
организира защитата си, поради което правото му на защита не е нарушено.
Правилно за извършеното нарушение
лицето е санкционирано на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР,
в която норма е предвидена санкция за неизпълнение на разпореждане на органи на
МВР, като с посочването на нормата на чл. 64,
ал.1 от ЗМВР, не е допуснато процесуално нарушение, доколкото в нея
са предвидени правомощията на полицейските органи да издават разпореждания.
Не е налице и нарушение на разпоредбата
на чл. 43, ал.1 ЗАНН, която
предвижда, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите,
посочени в него и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му
и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.
В тази връзка съдът намира, че не са налице сочените в жалбата процесуални
нарушения.
При постановяване на съдебното
решение РС –Карнобат е изследвал всички обстоятелства по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание, които е
разгледал и обсъдил всестранно и обективно.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен
съд гр.Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №121/29.11.2019г.,
постановено по НАХД № 194/2019 г. по описа на Районен съд – Карнобат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.