Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. 07.
08. година 2019 гр. Плевен
В И М Е Т О НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД І –ви в. наказателен състав
на
девети юли ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА
година
в открито съдебно заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИН.ОВА
МАРИАН ИВАНОВ
Секретар: Анелия
Докузова
Прокурор: Анна
Баракова
като разгледа докладваното от съдията
Върбина МълчиН.ова
ВНОХД № 455 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е въззивно, по реда на глава „двадесет и първа „ НПК .
Образувано е по протест Вх. рег. № 11477/ 24.04.2019 г.(опис на РС- Плевен) подаден от Р.К. – прокурор в Районна прокуратура гр. Плевен, против ПРИСЪДА № 50 от 12.04.2019 г. на Районния съд – Плевен, VІ н.с., постановена по НОХД № 2898/2018г.
Със съдебния акт, предмет на протеста, първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия А.Л.П., роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това на 03.11.2017 година, в град Плевен, да се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – А.Н.Н.С. на 12 години от град ***, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението по чл.151, ал.1 от НК.
Направените разноски в досъдебната фаза в размер на 1302.63 лева на
основание чл.190,ал.1 от НПК остават за сметка на държавата.
Направените разноски в съдебната фаза в размер на 1098 лева на основание
чл.190,ал.1 от НПК остават за сметка на държавата.
Недоволен от присъдата е останал прокурорът.
В протеста се съдържа искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с който подсъдимият А.Л.П.
да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 181,ал.1 от НК.
В протеста се съдържа оплакване ,че така постановената присъда е
неправилна, тъй като е необоснована на събраните поделото доказателства. Сочи
се в протеста ,че разпитаните по делото свидетели: Д.С. ,Д.Н., А.Д., В.Г. и Л.К.,
в голяма степен са потвърдили показанията, дадени от тях на досъдебното
производство, като установяват фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Твърди се в протеста, че
единствена промяна има в показанията на св. А.Н.Н., които били нелогични, като
се предполага, че това се дължи на натиск, оказан върху свидетелката от други
лица, изминалия период от време от датата на деянието . Твърди се в протеста, че от брата на подсъдимия, както и от други лица,
бил упражнил „натиск“ върху
непълнолетната свидетелка.
Протестът е подаден в срока по чл. 319,ал.1 от НПК, от надлежна страна и
против съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което е допустим.
Протестът се поддържа в открито съдебно заседание пред окръжния съд от
прокурора. Излагат се устно подробни съображения, че съдът следва да се
съобрази с показанията дадени от малолетната свидетелка А.Н. и от св. Д.Н. на
досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281 от НПК.
Защитникът , адвокат Д.Д. изразява становище ,че протестът е
неоснователен, а присъдата като правилна и обоснована следва да бъде
потвърдена. Развиват се подробни съображения, че показанията на малолетната
св. А.Н. дадени пред съда, не са
изолирани от останалия доказателствен материал, а изцяло се потвърждават, от обясненията на А.П., от показанията на разпитаните свидетели –
служители в Центъра за настаняване от
семеен тип“***“, а също така и от становищата на вещите лица изготвили
комбинираната психологична и психиатрична експертиза, и становището на
педагога, в чието присъствие е разпитана свидетелката. Посочва се от защитата ,че няма никакви преки или
косвени доказателства, подкрепящи обвинението.
Плевенският окръжен съд, като съобрази основанията за отмяна на присъдата
, изложени в протеста, доводите на страните и след обсъждане на доказателствата
по делото, извърши проверка на присъдата в пределите по чл.314,ал.1 от НПК, вр.
чл.336,ал.2 от НПК, като установи следното:
Протестът
е неоснователен.
Първоинстанционният съд при спазване правилата на „Глава деветнадесета“
НПК, е провел разпоредително заседание, като е изслушал становищата на страните
, относно въпросите посочени в разпоредбата на чл. 248,ал.1 , т.2-т.8 НПК.
Обосновано е приел, че са налице предпоставките по чл. 252,ал.2 от НПК, вр. чл.
248, ал.5 НПК, като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание по общия ред за 12.02.2019г., при закрити врати, на основание чл.
263,ал.1 от НПК.
За да постанови съдебния си акт,
първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, в които задълбочено е обсъдил
по отделно и в тяхната съвкупност, събраните по делото доказателства, по реда и
със средствата предвидени в НПК, като е изложил
съображенията си относно фактите и приложимото право.
Окръжният съд след анализ на доказателствата по делото, намира за безспорно
установена фактическата обстановка ,възприета от първоинстанционния съд, която
не намира за необходимо да повтаря.
По оплакването за необоснованост:
Обвиняемият А.П. не се признава за виновен и дава подробни обяснения
относно приятелските си отношения с малолетната А.Н.. Твърди ,че с нея обичали
да разговарят, тя го гледала как играе електронни игри , предоставял и своя
мобилен телефон, за да играе и тя.
Обяснява, че никога не е имал никакви сексуални отношения с нея, въпреки
провокативното й поведение, дори не са се целували. Бил приятел по- близък с и.,
но А. непрекъснато се опитвала да му прави впечатление, опитвала да го регръща
докато гледали телевизия. Питала защо не й обръща внимание и да не би да е
„педал“. Относно събитията, когато св. Д.Н. е открила голата А. – Н. под
завивките в неговата стая, обвиняемият обяснява ,че това е била поредната й
ексцентрична и провокативна проява, като тя е използвала да влезе в стаята му,
докато той е бил навън. Когато св. Н.ова
влязла в стаята, той бил прав и облечен , а А. завита през глава в леглото,
където Н.ова я открила и накарала да се
облече и излезе.
В показанията си, дадени по време на съдебното следствие в о.с.з. на
12.02.2019г.(л. 35, 36) , малолетната свидетелка А.Н.Н. С., в
присъствието на педагог, дава подробни показания, в които описва ,защо е
настанена ЦНСТ“***“ и отрича, да е имала полово сношение с обвиняемия. Твърди
отново в показанията си ,че била „гадже“ с момче на име К., с когото имали
чувства и правили секс три пъти. Освен него, свидетелката дава показание, че е
„правила секс“ с още две момчета, които посочва поименно. Относно отношенията
си с подсъдимия А. св. А.Н. категорично
отрича да е имала сексуални отношения с него и дори не са се целували. Обяснява ,че с него били ***, слушали
музика, тя го наблюдавала как играе на компютъра.
Районният съд , по реда на чл.281,ал.4, вр. с
ал.1,т.1 от НПК е констатирал
противоречието в показанията на
малолетния свидетел А.Н.Н.С., дадени в досъдебното производство на 12.02.2018г.( л.15.-17 ДП) пред
разследващия орган. В тези показания малолетната свидетелка, твърди ,че е имала
полови сношения с различни момчета, както и че двамата с подсъдимия А., за
когото се говорело ,че е „гей“ се харесали, били ***. Дава показания, че на
неопределена дата, двамата с обвиняемия правили
секс само веднъж, като той проникнал в нея ,но актът бил прекъснат от св. Д.Н., която влязла в стаята и ги
попитала какво правят. Твърди също ,че те я чули как идва и успели навреме да
се отдръпнат, като тя се завила през глава. Разкрепостено и без следа от притеснение дава показания,
че по молба на приятелката си и., е
снимала половия си орган и задните части
с телефона, които пратили на някакъв мъж, с който и. си общувала чата.
Разпитана в о.с.з на 29.03.2019г. в
присъствието на психолога М.С., малолетната свидетелка А.Н. С., потвърждава ,че не е правила секс са подсъдимия, но
казала това на полицаите за да направи мръсно на и., защото тя й забранявала да
говори с А., и ревнувала. Просто искала да си отмъсти. Потвърждава обясненията
на А., че действително му е заявила
буквално,че ако не я „ебе е
педераст“, но не е правила секс с него. Твърди също ,че е в добри отношения с Д.М.
- брата на подсъдимия , който не я е заплашвал, а напротив – той й помага и я
подкрепя, а когато тя тръгва да скача на бой, той я защитава и успокоява
,когато е ядосана. Заявява в показанията си ,че нейната майка лъже,
че и заплашвана от Д. и от други лица.
След прочитане на показанията й от досъдебното производство св. А. - Н. С.
категорично заявява ,че е вярно, това което е казала пред съда. Не отрича, че е
била гола, завита през глава когато св. Д.Н.ова е влязла в стаята, но не е
правила секс с А..
Твърди, че никой не й е оказвал
влияние, за да промени показанията . Свидетелката заявява без колебание пред
съда: „Възпитателите ми казаха да кажа
истината, истината и аз я казвам“.
Относно различията в показанията й ,дадени на ДП, свидетелката пояснява
,че тогава е била ядосана на приятелката си и.,
която й се сърдела ,че си говори
с А.. Искала да й отмъсти .Те също били
най- добри *** и и. и се сърдела, че говори с него. Предварително намислила
какво да говори пред разследващия орган,
за да отмъсти на и. „Исках да накажа и.,
а не А.“; „Излъгах първия път ,че съм
правила секс с А.“
Св. А. – Н. твърди, че когато е давала неверните показания при първия
разпит, не е знаела , че прави лошо на А., не била наясно ,че това е
престъпление.
Присъстващия на разпита педагог М.С., дава становище, че малолетната свидетелка
разбира същността на зададените й въпроси, осмисля ги и отговаря. Относно
противоречието в показанията, педагогът счита ,че малолетните, както св. А. – Н.,
така и и. играят роли, защото им работи
фантазията ,защото са деца. и. била
обидена на А.Н., защото всичките момчета искат нея, а нормалните човешки емоции
при тях намират именно такъв израз – влизат и излизат в роли. Заявява също така
,че приема за достоверна и причината ,поради която А. Н., в хода на досъдебното
производство е дала показания ,че е осъществила полов акт с А. , именно за да
направи „ян да и.“.
Заключението на присъстващ на разпита на малолетната свидетелка психолог М.И. е че А.Н.
разбира смисъла на целия процес, разбира смисъла на въпросите и казва истината
в отговорите си,т.е. психологът й вярва ,че говори истината.
Настоящият съдебен състав намира ,че следва да се даде вяра на
показанията дадени от малолетната свидетелка А.Н. по време на съдебното следствие
в първоинстанционния съд. Начинът , по
който дава показанията сочи, че тя е наясно с въпросите, които и се задават, на
които отговаря точно и по същество ,без заобикалки. Обяснява добре мотива, поради който е
„излъгала „ при разпита й в досъдебното производство. Тези показания приема за
достоверни, тъй като намира опора в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите:
Д.Н., А.Д. , В.Г. ,Л.К. , С.Д., дадени в
хода на съдебното следствие. В този
смисъл е и становището на педагога, присъствал на разпита й в синята стая. Нещо
повече, обвинението не е представило никакви годни преки доказателства или
достатъчно косвени, които да опровергаят тезата на подсъдимия и показанията на
св. А.Н., която според обвинението е обект на неправомерно сексуално
посегателство.
Вещите лица изготвили комбинираната
психолого- психиатрична експертиза( л. 38-55 ДП), не поставят под съмнение
свидетелската годност на А. – Н., но поясняват, при изслушването им по време на
съдебното следствие, че предвид особеностите в развитието й , поведението се
характеризира с импулсивност и бърза промяна в отношенията й към хората и
склонността й да заменя понякога реалността с фантазия. Вещите лица са на
мнение, че предвид тези особености на възрастта и характеристиките на личността
, показанията й дадени на ДП и пред съда не могат да се разглеждат като напълно
съответстващи на действителността.
Вещите лица, дават заключение, че поведението
на малолетната А.Н. е“некомформно,
неконвенционално, ексцентрично и непредсказуемо, несъобразено с авторитети,
норми и правила с нагласи за противопоставяне и нарушаване на граници“… Освидетелстваната
е във възраст, в която се пробужда сексуалното желание и вече е имала сексуални
контакти. Формирала е познания за това, което се случва с тялото й , за интимното
общуване и какви са последиците от сексуални контакти , как се променя
отношението към другия , но не е формирала ценности , които да я ръководят при
това поведение и изводимо от разстройства на привързаност в детството и оформящ
се личностов профил с манифестна емоционална нестабилност няма конкретните
умения за общуване е противоположния пол и в желанието си да бъде харесана на
всяка цена е склонна да бъде сексуално предизвикателна без да достига до
истинска интимност… И към времето на криминализираното деяние и понастоящем при
осв. Липсват данни за качествени нарушения на възприятия, мислене и паметови
функции. Има изградена представа за общуването между половете“
Въззивният съд, намира ,че в показанията на малолетната свидетелка дадени
пред съда ,трудно може да се открият фантазии. Същите са пределно ясни, дадени
без заобикалки и без да се влагат в тях излишни емоции, при това без стеснение
и увъртане, като се обясняват причините за констатираните различия. Също
така не са събрани доказателства, от
които да се установи ,че някой й е оказвал давление да промени показанията си,
в посока ,която не съответства на
действителността.
От показанията на св. Д.Н. се
установява ,че тя няма преки възприятия между обвиняемия А.П. и малолетната А.Н.
да е имало съвкупление на посочената в обвинителния акт дата, нито в друго
време. Свидетелката твърди ,че е
работила в Центъра от май 2017г до февруари 2018г.. При проверка в стаята на А.
установила ,че лампата е загасена. При почукване никой не откликнал, поради
което влязла вътре и установила ,че А. е там и не бил гол. Открила Н. гола под
завивките. Питала я какво правят, и получила отговор „нищо“. Твърди ,че в
центъра на всички било известно ,че А. е дете с хомосексуална ориентация.
От показанията на св. Д. Н.ова, дадени на досъдебното производство и
законосъобразно прочетени от съда по реда на чл. 281,ал.4 от НПК не се установяват
противоречие, само са по подробни от тези, дадени по време на съдебното
следствие. Свидетелката показва ,че от и. разбрала ,че „Н.“ е в стаята на А.. Когато влязла в стаята на А., било тъмно, тя
светнала и видяла ,че А. е прав и облечен, но притеснен. На въпроса й дали Н. е
при него, той първо замълчал, а после отговорил ,че се крие под завивките. Свидетелката вдигнала
завивките на леглото и видяла, че тя е там „чисто- гола“ На въпроса „Какво
става тук“ не получила отговор. Казала
на Н. да се облича, а А. извела навън. Там той й казал ,че са правили секс с
презерватив, тъй като от месец тя се държава предизвикателно с него, а и. му
казала ,че Н. го харесва. Той й отказвал
,но се съгласил, тъй като му заявила ,че ако неправи секс с нея , значи е „гей“
, а тя много мразела гейовете. Н. ,обаче при беседата казала ,че нищо не се е
случило.
Св. Д.Н.ова по време на съдебното следствие дава показания ,че за никого
не е тайна сексуалната ориентация на А., нито ,че Н. е решила да го предизвика
и е започнала да интимничи. Счита че, в действителност
нищо не се е случило между тях, а просто А. първоначално е казал ,че са имали
полов акт, защото различните деца биват мачкани и той трябва да оцелява в
самата група.
В този смисъл са и обясненията на подсъдимия А.П., според които той казал
на свидетелката Н.ова, че е правил секс със свидетелката С., като е използвал
презерватив но това не е вярно ,нито е имал у себе си презерватив.
Заключението на назначената от съда психолого – психиатрична експертиза за
освидетелсване на А.П., е в смисъл ,че подсъдимият е сексуално ориентиран и
изпитва трайно влечение към своя пол. От друга страна изпитва неудобство и
психологични проблеми да разкрие своето различие от нормата за общността в
„Центъра“ и етикета поставен му от
малолетната . Поради това и „за да съхрани чувството си за достойнство е
демонстрирал сексуално завоевание с изказване ,че се е съвкупил с
пострадалата“. Подсъдимият обяснява,
че не е правил секс с А.-Н., но е казал обратното на свидетелката Н.ова ,
защото е в дупка и емоционално объркан.
Становището на педагога С. причината, поради която А.-Н. е депозирала
показания в рамките на досъдебното производство, че е осъществила полов акт с
подсъдимия П., са били породени единствено от желанието й да направи „яд на и.“.
Според педагога С. по време на разпита,
проведен в досъдебното производство на пострадалата С., последната си е
"фантазирала" и е казала "това, което са искали да чуят",
т.е според педагога С. така дадените на посочения ден показания са били
повлияни от емоционалното състояние на пострадалата С., изразяващо се в
негативни чувства към приятелката й и. и поради тази причина същите не са
отразили действително случилото се между нея и подсъдимия П. на 03.11.2017г.
От показанията на свидетелката А.Д. – директор на ЦНСТ „***“ се установява,че тя
няма преки възприятия от случилото се между подсъдимия и малолетната А.Н..
Твърди, че при разговор с А.П., той казал, че
е правил секс с А., с презерватив, но
също така споделил, че причина за това
поведение е неговият страх , че ще му се подиграват, заради хомосексуалната
ориентация. Св. А. Д. потвърждава, че
малолетната А. се е държала зле със
служителите в Центъра и освен това е създавала неприятности , тъй като въпреки
възрастта си е поддържала сексуалните
отношения които е поддържала с момчета
от ЦНСТ и с други извън него. Показанията на св. Д. съдът намира за достоверни.
Същите намират потвърждение, относно поведението на малолетната А. в
показанията дадени от свидетелите В.Г.- възпитател в ЦНСТ“***“ и св. Л.К.,
според която подсъдимият А. е с хомосексуалист.
По делото е изслушан доклада на вещото лице д-р С.К., изготвил съдебно
медицинската експертиза за
освидетелстване на А.Н. С.. Вещото лице
след личен преглед дава заключение, че при прегледа установил наличието на
стара дефлорационна щърбина на химена, която е получена преди повече от две
седмици и не е възможно да се конкретизира времето на получаването й. По ръцете
на малолетната А. са констатирани белези, характерни при самонараняване, както
и стари следи от одраскване по тялото.
По делото не са събрани доказателства, установени по реда и със способите
предвидени в НПК, от които да се
установи, че промяната в показанията на св. А.Н., дадени по време на съдебното
следствие са недостоверни и дадени
поради оказан върху нея натиск от брата на подсъдимия или от други лица.
Не са опровергани обясненията на подсъдимия, че не е имал никакви
сексуални отношения с малолетната А. – Н., а заявил обратното на св. Д. Н.ова ,за да опровергае мнението на
околните ,че е с хомосексуална ориентация. Напротив, обясненията му изцяло се
подкрепят от показанията ,както на малолетната св. С. ,така и от показанията на свидетелите ,
обсъдени преди това ,заключенията на експертизите и становищата на вещите лица
педагог, психиатър и психолог.
На последно място, но не по значение, по делото не са представени от
обвинението каквито и да било преки доказателства, от които да се установи по
несъмнен начин ,че между подсъдимия и малолетната свидетелка е имало физически
контакт, а още по –малко сексуален. Не е извършван оглед, не е иззето и
изследвано спалното бельо на А.; не
са установени и иззети веществени доказателства, нито следи от телесни
течности; няма иззет презерватив, както
и други улики, въз основа на които да се направи обоснован и безспорен извод,
че на посочената дата 03.11.2017г . и посоченото в обвинителния акт място ,
подсъдимият А.Л.П. се е съвкупил с
ненавършилата 14 годишна възраст А.Н.Н. С.
на 12 г.
Доказването на престъпленията против половата неприкосновеност е сложно деликатно. При категоричните
показания на малолетната св. А.Н. и без наличието на убедителни преки - веществени доказателства , е невъзможно.
Присъдата, не може да почива на
предположения , нито да се основава само на показанията на малолетната свидетелка дадени
на досъдебното производство, които са
категорично отречени от нея пред съда, които при това намират потвърждение в останалия
доказателствен материал и в становищата на педагога и вещите лица, изготвили
комбинираната експертиза.
Обвинението винаги трябва да е доказано по несъмнен
начин, което в случая не е сторено.
Първоинстанционният съд обстойно и последователно е обсъдил както
доказателствата, така и доводите на страните. Изложил е ясни, обосновани на
доказателствените материали мотиви, относно фактите приети за установени, и е
преодолял установените противоречия, като е посочил кои от тях приема и какви са съображенията му за
това.
При установяването фактите,
принадлежащи към предмета на доказване, съдът не е допуснал превратна интерпретация
на доказателствените средства, няма логически несъответствия и грешки в
доказателствената дейност . Поради това фактическите изводи и правните
съображения на РС са последователни, логични и убедително
обосновани на доказателствения материал.
От анализа на доказателствата по делото
се установява по несъмнен начин, че подсъдимият А.П. не е осъществил
обективните елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 151,ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. Ето защо, обосновано и законосъобразно,
първоинстанционният съд го е признал за невинен и го е оправдал.
Предвид горните изводи, окръжният съд намира ,че присъдата е правилна и
законосъобразна, като не са налице основание за нейната отмяна или изменение,
поради което следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Плевенският окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 50 от
12.04.2019 г. на Районния съд –
Плевен, VІ н.с., постановена по НОХД № 2898/2018 г. с която подсъдимият А.Л.П.,роден
на *** г. в гр. Плевен, ЕГН **********, български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, неосъждан, е признат за НЕВИНЕН в това на 03.11.2017 година, в
град Плевен, да се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – А.Н.Н.С.
на 12 години от град ***, като извършеното не съставлява престъпление по чл.
152 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАВДАН по обвинението по чл.151, ал.1
от НК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: