Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 149
гр.Пловдив, 01.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…трети май…през…две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветана Михова
ЧЛЕНОВЕ: Славейка Костадинова
Катя Пенчева
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №164 по
описа за 2017 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №79/26.05.2016г.,
постановено по търг.д. №112/2014г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд ответникът „М.“
ЕООД, ЕИК *, е осъден да заплати на „Ф.“ АД, ЕИК *, сумата от общо 34 683,65лв., дължима
по Договор за доставка на лекарствени продукти от 01.11.2013г., Споразумение от
28.04.2014г. към договора и издадени фактури, както следва: сумата от 802,22 лв.
по фактура №**********/06.01.2014г.; 442,19лв. по фактура №********** от 06.01.2014г.;
3 281,76лв. по фактура №**********/08.01.2014г.; 293,30лв. по фактура №**********/09.01.2014г.;
1 776,18лв. по фактура №**********/ 09.01.2014г.; 2 616,14лв. по фактура
№**********/13.01.2014г.; сумата от 7,50 лв. по фактура №**********/15.01.2014г.;
2 614,57лв. по фактура №********** от 15.01.2014г.; 26,88лв. по фактура
№**********/28.01.2014г.; сумата от 1293,23лв. по фактура №**********/29.01.2014г.;
сумата от 1 928,27лв. по фактура №**********/05.02.2014г.; 1 476,41лв. по
фактура №**********/ 06.02.2014г.; 793,94лв. по фактура №**********/10.02.2014г.;
сумата от 15лв. по фактура №**********/11.02.2014г.; 1 244лв. по фактура
№********** от
12.02.2014г.; 1 731,90лв. по фактура №**********/17.02.2014г.; 5,90лв. по
фактура №**********/17.02.2014г.; 998,22лв. по фактура №********** от 19.02.2014г.;
1 568,76лв. по фактура №**********/21.02.2014г.; 332,89лв. по фактура
№**********/24.02.2014г.; 25,80лв. по фактура №********** от 26.02.2014г.; 554,84лв.
по фактура №**********/26.02.2014г.; 704,45лв. по фактура №**********/26.02.2014г.;
7,50лв. по фактура №********** от 04.03.2014г.; 797,40лв. по фактура
№**********/04.03.2014г.; 1278,68лв. по фактура №**********/05.03.2014г.;
526,16лв. по фактура №**********/07.03.2014г.; 91,85лв. по фактура №**********/07.03.2014г.; 1116,66лв. по фактура №**********/10.03.2014г.;
972,49лв. по фактура №**********/12.03.2014г.; 156,72лв. по фактура №**********/13.03.2014г.; 784,94лв. по фактура №**********/13.03.2014г.;
11,60лв. по фактура №**********/14.03.2014г.; 25,80лв. по фактура №**********/17.03.2014г.; 1312,59лв. по фактура №**********/17.03.2014г.;
638,47лв. по фактура №**********/19.03.2014г.; 5,83лв. по фактура №**********/24.03.2014г.; 907,48лв. по фактура №**********/24.03.2014г.;
15лв. по фактура №**********/25.03.2014г.; 741,97лв. по фактура №**********/25.03.2014г.; 151,20лв. по фактура №**********/26.03.2014г.;
сумата от 206,21лв. по фактура №**********/28.03.2014г.; сумата от 400,75лв. по
фактура №**********/31.03.2014г.; лихва
за забава върху главниците по всяка една от фактурите в общ размер на 1 696,65лв., ведно със законната лихва върху главницата от 34 683,65лв.,
считано от 16.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото, изчислени по
компенсация, в размер на 6585,97лв.
Отхвърлен е искът за заплащане на сумата в размер на 1 413,14лв. – цена
по фактура №**********/20.05.2013г., както и искът за лихви за забава над общия
размер от 1 696,65лв. и до претендирания с исковата молба общ размер от 2 202,12лв.,
както и за периода преди 60-ия работен ден от издаването на всяка една от
фактурите, като неоснователни.
Така постановеното решение е обжалвано от ответника в
първоинстанционното производство - „М.“ ЕООД, в частта, с която са уважени
предявените обективно съединени осъдителни искове – главен и акцесорни. Счита,
че решението е частично недопустимо, като постановено по частично недопустим
иск, нищожно, неправилно, противоречащо на закона и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Така посочените пороци на решението се
аргументират с уважаване на исковите претенции на извъндоговорно основание – и
по отношение на лекарствени продукти, невключени в предмета на обществената
поръчка и по отношение на лекарствени продукти с различна – увеличена стойност
от оферираната. На това основание се релевира и довод за нищожност на
решението. Нищожността се обосновава и с непроизнасянето по всички въведени от
ответника възражения по допустимостта на иска – освен горепосочените и по
отношение на възражението, че предмет на иска са непадежирали към момента на предявяването
му задължения. На тези съображения се основават и твърдения за
незаконосъобразност на решението и по отношение
на уважаването на акцесорните претенции за лихви за минал период. Допълнително
са въведени доводи и за недължимост на мораторна лихва, поради непредявяване на
счетоводните документи за плащане и поради липса на изрична покана от страна на
ищеца за заплащане на сумите по издадените фактури. Твърдяното нарушение на процесуалните правила
се аргументира с неправилна преценка на окръжния съд по отношение на родовата
подсъдност на исковете. Като процесуалноправна незаконосъобразност се сочи и
постановяването на решението при недоказаност на факта, че доставените
лекарствени продукти са заявени от възложителя. Като процесуален пропуск се
сочи и приемането на изискани в оригинал доказателства, но несвоевременно
представени от насрещната страна – вместо в указания срок – до първото съдебно
заседание, във второто проведено съдебно заседание. На последно място се сочи,
че решението е неправилно, поради необоснованост на изводите на съда за
основателност на иска. В тази насока се твърди недължимост на плащането, поради
прекратяване на договора на основанието по т.1 от глава VІІІ „Прекратяване на договора“, във вр. с т.4 от глава
ІV „Цени и начин на плащане. Гаранции“, предвиждащи
прекратяване на договора при промяна на цената на лекарствени продукти без
подписването на двустранно допълнително споразумение. Иска се обжалваното
решение да бъде обезсилено, евентуално – отменено като незаконосъобразно.
Претендират се сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се предявяват
доказателствени искания.
Ответник - жалбата „Ф.“ АД в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва
изцяло предявената жалба. Претендира сторените пред въззивната инстанция
разноски. Не предявява доказателствени искания.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбите и доводите на
страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Производството пред Окръжен съд – Пазарджик е
образувано по обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.327 и сл. от ТЗ и чл.294 ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
Ищецът в първоинстанционното производство, въззиваема
страна в настоящето – „Ф.“ АД, ЕИК
*, основава претенцията си срещу „М.“ ЕООД на договорно основание - Договор за
доставка от 01.11.2013г., по силата на който са доставени лекарствени средства,
инфузионни разтвори, витамини и минерали общо за
сумата 63 013,51лв. по 67 броя фактури,
подробно описани в исковата молба, с посочване на главницата и дължимата мораторна
лихва по съответните фактури. Освен това обаче се позовава и на подписано на
28.04.2014г. с ответника извънсъдебно
споразумение, включващо процесните фактури, с цел разсрочено погасяване на
задълженията им. Позовавайки се на добросъвестно и точно изпълнение на
собствените си задължения, твърди неизпълнение на насрещната страна по така
подписаното споразумение. След частичен отказ от иска, на основание чл.233 от ГПК, съдът е прекратил производството по делото за главницата за обща сума от
29 163,97лв. Производството по делото е продължило по исковите претенции за
главница: 1 413,14лв. по фактура
№********** от 20.05.2013г. /по отношение на която искът е отхвърлен/; 802,22лв.
по фактура №**********/06.01.2014г.; 442,19лв. по фактура №**********/06.01.2014г.;
3 281,76лв. по фактура №**********/08.01.2014г.; 293,30лв. по фактура №**********/09.01.2014г.;
1 776,18лв. по фактура №**********/ 09.01.2014г.; 2 616,14лв. по фактура
№**********/13.01.2014г.; сумата от 7,50 лв. по фактура №**********/15.01.2014г.;
2 614,57лв. по фактура №********** от 15.01.2014г.; 26,88лв. по фактура
№********** от 28.01.2014г.; сумата от 1293,23лв. по фактура №**********/29.01.2014г.;
сумата от 1 928,27лв. по фактура №********** от 05.02.2014г.; 1 476,41лв. по
фактура №**********/ 06.02.2014г.; 793,94лв. по фактура №**********/10.02.2014г.;
15лв. по фактура №********** от 11.02.2014г.; 1 244лв. по фактура №**********/12.02.2014г.;
1 731,90лв. по фактура №**********/17.02.2014г.; 5,90лв. по фактура №**********/17.02.2014г.;
998,22лв. по фактура №********** от 19.02.2014г.; 1 568,76лв. по фактура
№**********/21.02.2014г.; 332,89лв. по фактура №**********/24.02.2014г.;
25,80лв. по фактура №**********/26.02.2014г.; 554,84лв. по фактура №**********/26.02.2014г.;
704,45лв. по фактура №**********/26.02.2014г.; 7,50лв. по фактура №**********/04.03.2014г.;
797,40лв. по фактура №**********/04.03.2014г.; 1278,68лв. по фактура
№**********/05.03.2014г.; 526,16лв. по фактура №**********/07.03.2014г.; 91,85лв.
по фактура №**********/07.03.2014г.;
1116,66лв. по фактура №**********/10.03.2014г.; 972,49лв. по фактура
№**********/12.03.2014г.; 156,72лв. по фактура №**********/13.03.2014г.; 784,94лв. по фактура №**********/13.03.2014г.;
11,60лв. по фактура №**********/14.03.2014г.; 25,80лв. по фактура №**********/17.03.2014г.; 1312,59лв. по фактура №**********/17.03.2014г.;
638,47лв. по фактура №**********/19.03.2014г.; 5,83лв. по фактура №**********/24.03.2014г.; 907,48лв. по фактура №**********/24.03.2014г.;
15лв. по фактура №**********/25.03.2014г.; 741,97лв. по фактура №**********/25.03.2014г.; 151,20лв. по фактура №**********/26.03.2014г.;
сумата от 206,21лв. по фактура №**********/28.03.2014г.; 400,75лв. по фактура
№**********/31.03.2014г. По така изброените фактури акцесорната
претенция за мораторни лихви е предявена за сумата от 2 202,12лв., с посочен в счетоводна справка /л.442/ размер и падеж по
всяка от фактурите, като падежът е посочен считано от 60-тия календарен ден и в
тази част искът е уважен до размера от 1 696,65лв., считано от 60-ия работен
ден от издаването на всяка една от фактурите. Фактическите
твърдения и правните доводи на ищеца се поддържат и с допълнителната искова
молба.
В постъпилия в срока по чл.367
ал.1 от ГПК отговор на исковата молба и по реда на чл.373 от ГПК отговор на
допълнителна искова молба ответникът оспорва изцяло предявените искове, както по основание,
така и по размер. Позовава се на недопустимост на исковете. В по-голямата си
част възраженията по допустимостта и основателността на претенциите се
поддържат във въззивната жалба, като основание за
недопустимост/незаконосъобразност на обжалваното решение.
При
така наведените твърдения и възражения от страните, след като съобрази оплакванията, изложени в подадената
въззивна жалба,
съдът прие за установено следното:
Предмет на обжалване в
настоящия процес е валидно и допустимо решение.
При
отделяне на спорното от безспорното, следва да се приеме, че правоотношенията между страните – търговци, се
основават на валидно възникнало договорно правоотношение – Договор за доставка
на лекарствени продукти от 01.11.2013г. Този договор
притежава правните характеристики на договор
за търговска продажба – по смисъла на чл.318 ал.1 от ТЗ – по конкретно –
договор за периодична доставка, със сложен фактически състав, сключен при специалните
условия на Закона за обществените поръчки /отм., ДВ бр.13 от 16.02.2016г.,
в сила от 15.04.2016г./. Този договор се сочи в исковата молба като
правопораждащ вземането юридически факт. Материалното си право обаче ищецът
основава и на споразумение от 28.04.2014г., сключено с ответника с цел
разсрочено погасяване на задълженията. Така посоченото споразумение е приложено
още с исковата молба /за разлика от договора от 01.11.2013г., който е приложен
впоследствие, в изпълнение на указания на съда/. Споразумението не е оспорено
от насрещната страна. Налице е идентичност на фактурите, предмет на исковата
молба, включени в тези – предмет на споразумението. Така посоченото
споразумение, освен че представлява извънсъдебно признание на задълженията от
ответника, както правилно е посочил първоинстанционният съд, е обстоятелство на
което се основава искът, независимо че правоотношенията между страните
произтичат от договора от 01.11.2013г. В този смисъл е и уточняващата искова
молба /от 07.08.2014г./, в която е посочено, че вземането на ищеца произтича от
сключения между страните договор за доставка от 01.11.2013г. В този смисъл,
уважавайки иска на договорно основание, включително и по отношение цената на
включените във фактурите лекарствени продукти, за които съдебноикономическата
експертиза е представила заключение за констатирано различие с лекарствата,
които са посочени във финансовото предложение по проведената открита процедура
по ЗОП, както и по отношение на лекарствените продукти, за които е констатирано
разминаване в цените на доставките по фактури и тези във финансовите
предложения /552,70лв./, първоинстанционният съд не е постановил недопустимо
решение. Аргумент в тази насока е и извършеното в хода на процеса плащане /по
повод на което е направен и частичният отказ от иска/ и по фактури, по
отношение на които вещото лице е констатирало горепосоченото различие /напр. по
фактура №**********/20.12.2013г.,
фактура №**********/18.12.2013г., фактура №**********/13.12.2013г., фактура
№********** от 13.12.2013г. и др./.
Несъстоятелен е доводът за нищожност на решението,
поради непроизнасянето от първоинстанционния съд по възраженията, касаещи
допустимостта на иска. Дължимостта на вземането, представляващо цената на
включените във фактурите лекарствени продукти, за които съдебноикономическата
експертиза е представила заключение за констатирано различие с лекарствата,
които са посочени във финансовото предложение по проведената открита процедура
по ЗОП, както и по отношение на лекарствените продукти, за които е констатирано
разминаване в цените на доставките по фактури и тези във финансовите
предложения, е елемент от основателността на иска, а не от неговата
допустимост. Уважавайки иска и по отношение цената на тези лекарствени продукти
и излагайки мотиви в тази насока, първостепенният съд е отговорил на
възраженията на ответника, поддържани и във въззивната жалба като възражения по
допустимостта на иска. Преценката за допустимостта на иска е направена с
определението по чл.374 от ГПК, разгледана и като предварителен въпрос по
смисъла на цитираната процесуална норма.
По същия ред, като предварителен въпрос е разгледано и
възражението за родова неподсъдност на делото, правилно преценено от окръжния
съд за неоснователно и в този смисъл не е налице твърдяното във въззивната
жалба процесуално нарушение. /А дори и при неправилност на тази преценка, това
не би довело до незаконосъобразност на решението/.
Неоснователен е доводът, поддържан във въззивната
жалба за нищожност на решението, поради непроизнасянето от съда по въведеното
от ответника възражение, че предмет на иска са непадежирали към момента на
предявяването му задължения. Произнасяйки се по акцесорната
претенция и определяйки началния момент, от който се дължи лихва за забава /считано от 60-ия работен ден от издаването на
всяка една от фактурите/, окръжният съд се е произнесъл по изискуемостта
на задължението по всяка една от фактурите. Това обосновава и неоснователността
на възражението за недължимост на мораторна лихва, поради непредявяване на
счетоводните документи за плащане и поради липса на изрична покана от страна на
ищеца за заплащане на сумите по издадените фактури, тъй като задължението е с
определен падеж.
Съобразявайки разпоредбата на чл.272 от ГПК, въззивната инстанция възприема фактическата
обстановка, възприета и от окръжния съд и направените изводи за неизпълнение на
задълженията на ответното дружество за заплащане на продажната цена на
доставените от ищеца лекарствени продукти. Съгласно заключението от допуснатата
и приета при първоинстанционното разглеждане на делото съдебноикономическа
експертиза, както и допълнителното такова, процесните фактури са осчетоводени,
както при ищеца, така и при ответника, т.е. - намерили са надлежно отражение в
търговските книги на ответника, с изключение на
фактура №**********/16.12.2013г. на стойност 2,44лв., която не фигурира
в дневника за покупките при ответника.
Ответникът своевременно е осчетоводил същите като извършени търговски операции
към съответния данъчен период. В допълнителното заключение вещото лице е отразило
начина на осчетоводяване на фактурите /по съставени счетоводни статии/. В счетоводството на жалбоподателя е заведена получената
стока стойностно, съставя се следната
счетоводна статия: Дебит сметка 302/1 /за лекарствата/ и 302/2
/консумативи/ и се кредитира сметка 401 – доставчик „Ф.“; В складов софтуерен
продукт, материално отговорното лице – фармацевт завежда доставените стоки по
видове и цени; Ежедневно 22 потребителя /различните болнични отделения –
детско, неврологично, родилно, хирургично
и т.н./ заявяват необходимите им стоки и получават същите; Ежемесечно се
изготвят извлечения за счетоводни цели, от складовия софтуер, за
употребените/вложените в дейността лекарства и консумативи, по видове и
стойности, както и по обекти; Ежемесечно в счетоводстватото
се отразяват изразходените, съгласно справките суровини, като се съставя
следната счетоводна статия: Дебитира се сметка 601
/разходи за материали – по звена/ и се кредитират сметки 302/1 /за лекарствата/
и 302/2 /консумативи/. Доставяните от ищеца стоки са вложени изцяло от
ответника в дейността му. Поддържат се наличности, близки до средната седмична
необходимост. Издаването на процесните фактури от ищеца, записванията в
търговските книги, съвпадащи като отразяване на търговските сделки в счетоводството
на ответното дружество, при наличието на валидно договорно правоотношение,
установяват предаване на стоката от едната страна по сделката, приемането й от другата
страна, а оттам – и възникване на задължението за заплащане на продажната цена.
В този смисъл е константната съдебна практика – Решение №42/19.04.2010г. по т.
д. №593/2009г. на ВКС, II т.о., ТК, Решение №23/07.02.2011г. на ВКС по т. д.
№588/2010г., II т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК, в последното е
посочено: фактът на доставката и наличието на задължение за заплащане на цената
следват от самото издаване на двустранно подписаната фактура и отразяването и в
счетоводствата на страните и представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване.
Неоснователен е наведеният във въззивната жалба довод
за процесуалноправна незаконосъобразност решението, поради постановяването му
при недоказаност на факта, че доставените лекарствени продукти са заявени от
възложителя. Въззивната инстанция споделя изводите на първостепенния съд в тази
насока, които са в смисъл, че доставките са извършвани по устна заявка на
възложителя. Този извод се основава на клаузата на т.3 от Глава ІІ „Срок, място
и начин на изпълнение на договора“, съгласно която изпълнението на конкретната
доставка става след подаването на писмена или устна заявка от възложителя, в
които се конкретизират вида и количеството на желаните лекарствени продукти. В
отговора на исковата молба ответникът е предявил доказателствено искане да бъде
задължено ищцовото дружество да представи документите за направените от страна
на възложителя поръчки за доставка на лекарствени продукти. Това
доказателствено искане е направено, поради обстоятелството, „че има дори чисто
хипотетична възможност, заявеното количество да не отговаря на доставеното и фактурираното“.
По повод на това доказателствено искане и хипотетично въведеното твърдение в
допълнителната искова молба се съдържа пояснение, че ищецът не разполага с
писмени заявки, поради отказ на магистър – фармацефт
да ги изпраща по пощата или по факс – т.е. – че доставките са извършвани по
устни заявки на възложителя. В отговора на допълнителната искова молба
ответникът е оспорил това твърдение, но не е навел категорично насрещно
твърдение, че доставките са извършвани по писмени заявки, и за да докаже факта,
от който черпи благоприятни последици – че доставените лекарствени продукти не
са съответствали на писмените заявки, да докаже положителния факт, че такива
писмени заявки са изготвяни, чрез представяне на документи от такъв вид. Неоснователността
на този довод се извежда и от гореописания начин на осчетоводяване на
съответната стопанска операция. По същия начин се опровергава и основателността
на твърдението за недължимост на плащането, поради прекратяване на договора на
основанието по т.1 от глава VІІІ
„Прекратяване на договора“, във вр. с т.4 от глава ІV „Цени и начин на плащане. Гаранции“, предвиждащи
прекратяване на договора при промяна на цената на лекарствени продукти без
подписването на двустранно допълнително споразумение.
Изцяло несъстоятелен е доводът за допуснато процесуално
нарушение, изразяващо се в приемането на изискани в оригинал доказателства, но
несвоевременно представени от насрещната страна – вместо в указания срок – до
първото съдебно заседание, във второто проведено съдебно заседание. По повод
указанията на съда, дадени с определението по чл.374 от ГПК, ищецът да
представи оригиналите на поисканите от ответника и посочени от него в отговора
и допълнителния отговор писмени документи, в проведеното второ съдебно
заседание ищецът е представил оригиналите на 9 броя фактури, но същите не са
приети от съда. Освен това, представянето и приемането на доказателства след
доклада по делото и във връзка с доклада по делото не е процесуално нарушение.
/Несвоевременното им представяне би могло да бъде евентуално само предпоставка
за санкционните последици по чл.92а от ГПК/.
По изложените съображения въззивната жалба се явява
неоснователна, а решението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.273
от ГПК, във вр. с чл.78 от ГПК жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната
инстанция, които, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на
3 900лв., представляващи уговорено и заплатено в брой адв. възнаграждение
/съгл. договор за правна защита и съдействие, съдържащ се във в.т.д №498/2016г.
на ПАС/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №79/26.05.2016г., постановено по
търг.д. №112/2014г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд в
обжалваната част, с която „М.“
ЕООД, ЕИК *е осъдено да заплати на „Ф.“ АД, ЕИК *, сумата от общо 34 683,65лв., дължима
по Договор за доставка на лекарствени продукти от 01.11.2013г., Споразумение от
28.04.2014г. към договора и издадени фактури, лихва за забава върху главниците по всяка една от фактурите в общ
размер на 1 696,65лв., ведно със законната лихва върху главницата от
34 683,65лв., считано от 16.07.2014г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА
„М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „Ф.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.М.М. – Б. и Г.П.Б.заедно, със съдебен адрес:***, направените разноски по делото пред въззивната инстанция в
размер на 3 900лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: